"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

неделя, 13 февруари 2011 г.

"Нови историци" и новата история

Ави Шлайм фото "Наарец"
Според една от версиите тази "нова история" се ражда в началото на 1980 година, когато правителството на Израел разсекретява официални документи, даващи възможност на историци, политици и изследователи подробно да се запознаят с ранния период на ционизма и митологията,свързано с него .
Един от "новите историци" - Ави Шлайм, на основата на архивни документи пише , че през 1949 година президента на Сирия Хусни Заим предлага на Израел да се проведат мирни преговори с първия министър председател Давид Бен Гурион. Като част от договореността, Заим предлага Сирия да приеме 300,000 бежанци. Бен Гурион отказва преговори, защото се опасява, че сирийците "ще поискат половината от Галилейското море" /езерото Кинерет/. След време Заим е убит и сега никой не може да каже, изпусна ли Израел възможността да сключи мир.
Традиционалистите в израелската историческа наука отричат тази възможност и допълват, че Израел е правил всичко възможно, за да води преговори, но арабските страни отказват да разговарят с Израел. "Новите историци" израстват в страна, която все още се опитва да оправдае своето съществуване по пътя на идеологически индоктринации, за много израелтяни това поколение е част от съзидателен политически опит. Израел започва да става зрял и да се избавя от създадената митология. Преосмислянето на миналото способства за създаването на ново понятие патриотизъм и много израелтяни стигат до извода, че връщането на окупираните територии на палестинците е в интерес на всички.

Въпреки грешките, неприемането на нови изводи и интерпретации, израелските "нови историци" налагат обсъждане на националните митове. Един от тях се състои в това, че с началото на войната през 1948 година по настояване на палестинските лидери палестинските араби напускат родните места с надеждата да се завърнат с победоносната арабска армия. Документите обаче говорят - много от арабите са прогонени , без право да се завърнат. "Новите историци" не скриват симпатиите си към палестинците, но и не подлагат на съмнение правото на Израел на съществуване.
По мнение на Шлайм, всички беди на Израел започват с Декларацията на лорд Балфур през 1917 година, с която британското правителство поддържа създаването на "национален дом за евреите". За Шлайм, това е първороден грях на Великобритания, която не е имала право да обещава отечество за малкия еврейски народ на територия, заселена тогава само от араби. След това, в продължение на 30 години англичаните позволяват на ционисткото движение да превози хиляди хора и да създаде политическа, военна, икономическа и културна инфраструктура на бъдещата държава.

Книгата на Ави Шлайм - "Израел и Палестина.Преоценка и опровержение." и изпълнена със събития от отдавна минали години. През 50- те години, пише Шлайм, Израел взе на себе си грехове, в това число и нападения на арабски села, което пък предизвика войната през 1956 додина, с участието на Франция и Великобритания. " Малката мръсна война прерасна в голяма с участието на 2 колониални държави, а истинската и цел бе свалянето от власт на Гамал Абдел Насър."- пише Шлайм.
Войната през 1967 година за Шлайм е "колониалистическа", в която Израел завоюва територии незаконно , продължава да ги удържа до сега. В противоположност на на възгледите на Шлайм, много от палестинците отказват да признаят легитимността на Израел до началото на Шестдневната война. За Шлайм "удържайки териториите окупирани, Израел пренебрегва циониските видения и продължава курса на самоунищожение. На местото на демократична и еврейска държава, Израел се превръща в двунационална държава, в която палестинците заемат по- ниско обществено положение."
Шлайм не разкрива културното , религиозното и психологическото различие, а само констатира:" Истинската цел на Израел не е мирно съществуване със своите съседи, а военно господство."
За Шлайм палестинците и израелтяните никога не са били така близко до мира, както при "разговорите от Осло", но неспособността на САЩ да подтикнат преговори и най- вече вмешателството на американски неоконсерватори с цел провокиране на палестинска гражданска война е причината за провала им. Авторът навсякъде вижда зловещи заговори.
За конфликтът със Сирия Шлайм пише, че не носи само териториален аспект, а и религиозен и главната трудност идва от ирационалната основа. Всички съседи на Израел свързват своята идентичност със Светата земя и всякакъв компромис е отличителна черта на тази идентичност. Засега нито една от страните не е готова за компромиси и това е главната причина САЩ да не могат да подтикнат Сирия , палестинците и Израел да подпишат мир.
За Ави Шлайм близкоизточния конфликт ще се реши в крайна сметка със създаването на палестинска държава, ще остане един спор, който ще се решава с дипломация. Жалко само, че това бяха пропиляни толкова много години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар