"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

сряда, 23 февруари 2011 г.

Дяволът излезе от бутилката

Ако беше само в Тунис можехме да помислим, че става дума за нещо строго вътрешно, частен случай. А след това се разтресе Египет, сърцето на арабския свят, но можехме да да се примирим с особенна ситуация. Страна на фараоните, хилядолетна история, още преди арабите да стъпят на тази земя...,всичко е възможно.
Но сега се бунтува целият арабски свят: Йемен, Алжир, Либия, Йордания и даже Мароко. Дяволът на революцията се измъкна от бутилката и връщане няма.
Когато бащите- основатели на еврейската държава решават да създадат убежище на еврейския народ в Палестина са имали две възможности. Да се завърнат в Палестина като европейските завоеватели, като си въобразяват, че са преден отряд на белите хора и повелители на "туземците", подобно на испанските конкистадори и англосаксонските колонизатори в Америка. Да повторят това, което направиха кръстоносците. Но можеха да се завърнат и като един от семитските народи на Азия, като наследници на политически и културни традиции на семитския свят, готови с другите народи от региона да вземат участие в освободителната война с европейската експлоатация.
След случилото се в арабските страни имам чуството, че еврейската нация е отново на кръстопът. Посоката , която избере, възможно ще определи съдбата на държавата Израел за много години напред. И най- голямата опасност е, че пред евреите няма изобщо избор и те ще вървят по пътя, който са избрали. Случилото се с арабските страни замъглява сексуалните подвизи на бившия израелски президент Кацав, дрязгите между министъра на отбраната Барак и началника на Генералния Щаб Ашкенази, препирнята между Нетаниаху и Либерман, нещастниците от "Големият Брат" и прочие глупости от телевизията. Просто евреите не забелязват, че историята отива напред и ги изоставя.
Полуинтелигентни участници в различни ток - шоу до червено се надуват да "доказват", че е невъзможно арабските страни да строят демократични общества, защото исляма "по своята природа е антидемократичен", "в арабските страни отсъства необходимата за демокрацията етическа съставляваща на християнството", "няма капиталистическата основа за формирането на здрава средна класа" и други подобни. При тях в най- добрият случай ще се смени един деспотизъм с друг. Най вероятният изход, според тях, е "победа на ислямските фанатици, които ще установят жестока технократия в стила на Талибан."
Отчасти това е преднамерена пропаганда, имаща за цел да убеди наивните американци и европейци, че са длъжни да поддържат местните водачи или военните със силовите структури, a болшинството израелтяни са убедени искрено, че ако се предостави правото на самите араби, те ще установят кървави "ислямски" режими. чийто цел ще бъде да изтрият Израел от картата. Обикновенните израелтяни не знаят почти нищо за исляма , за арабския свят. Един от израелските генерали преди много години ,на въпроса как гледа на арабите, отговаря: "През дулото на моята винтовка". Всичко тук се свежда до въпроса за безопасността, а ако тя отсъства - всички сериозни разсъждения отсъстват.
Такова е отношението в самото начало на ционисткото движение. Неговият основател - Теодор Херцел - в своя исторически труд пише, че бъдещата еврейска държава се явява " част от стената на цивилизацията", която ще я защити от азиатското варварство. Това отношение не се е изменило 120 години и то е още по силно, защото гласовете на тези, които предлагат други пътища остават като гласове в пустинята. Това отношение се се проявява и сега, когато събитията в Египет за повечето израелтяни са просто внезапна симпатия, но не и повече. И когато те задават единствения въпрос - какво ще стане с египетскоизраелския договор за мир, "eкспертите по безопасността" отговарят, че той ще запази своята сила.
Но договорът е всъщност примирие между режимите и техните армии и това навява нови въпроси. Какъв ще стане Египет след Мубарак, могат ли израелтяните да променат нещо за собственна изгода? Нито едно арабско движение не желае да се окаже в прегръдките на Израел, всички считат еврейската държава колониалистическа, действуваща против арабите, угнетяваща палестинците.
Когато сега надигат цели народи и революцията изкоренява всичко остаряло, възниква възможност за смяна на старите идеи с нови. Ако израелските политически и интелектуални лидери можеха сега да застанят зад арабските маси със своята солидарност, те биха посяли семената на един нов свят в Близкия Изток. И тези заявления да са от чисто сърце, иначе ще бъдат после справедливо презирани. Коренна промяна е необходима в отношението с палестинците, защото бъдещето на евреите е не с Америка или Европа. Промяна не само на политиката, но и мирозрението и географската ориентация. Израелтяните трябва да осъзнаят, че не са плацдарм на нещо или някого, а част от региона.
Пробуждането на арабите не ще бъде въпрос на месеци или години, това пробуждане може да бъде съпроводено и неудачи и поражения, но джина от бутилката не може да се върне обратно и за израелтяните ще бъде мъдро и привлекателно ако се влеят в този марш на недовоството.

1 коментар:

  1. Признавам че заглавието веднага ме грабна и с голямо удоволствие прочетох цялата статия.пишете приятно и леко.Напълно съм съгласна, че това отношение не се е изменило цели 120 години и то е още по силно, защото гласовете на тези, които предлагат други пътища остават като гласове в пустинята. Това отношение се проявява и сега, когато събитията в Египет за повечето израелтяни са просто внезапна симпатия, но не и повече. Макар и вече тролкова напреднали като нации и 21 век някои неща си остава същите.

    ОтговорИзтриване