"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Ще има ли палестинска държава през септември?

              
               С приближането на септември в Израел расте напрежението с очакваното признание на палестинската държава от ООН. Готов ли е светът да провъзгласи «Палестина» в едностранен порядък? Какви последствия ще има това за Израел и може ли да се противопостави на това? 
Oбръщението на палестинското ръководство в ООН с искане за признаване на независима палестинска държава преследва две цели.
  • Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
  • Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.
Работата е в това, в какъв вид ще бъде подадена молбата в ООН. Първият е искане за признаване на «Палестина» за равноправен член на организацията. Вторият: молба за признаване на автономията в качеството на държава- наблюдател, която ще влезе в ООН . В първия случай е необходимо одобрение на Съвета за безопасност и поддръжката на не по- малко от две трети, тоест 128 държави от 193 членки. Във втория случай е достатъчно обикновенно болшинство.
Но палестинците навярно ще се ползват от втория вариант, защото е сигурно ветото на САЩ и техния верен съюзник Великобритания в Съвета за сигурност. Абу Мазен вече заяви, че палестинската автономия ще се обърне с молба към ООН да се признае  за държава- наблюдател. В Рамалла /временната столица на палестинската автономия/ говорят , че 116 държави от 193 са обещали да гласуват за признаване на палестинската държава.  Но не всичко е много просто, съществуват тенденции и сдържано отношение даже и на Росия, която зависимо от подръжката на палестинците се опасява , че едностранното провъзгласяване на още една държава по следите на Косово може да провоцира сепаратистки настроения в  собствения дом.
До преди няколко месеца ситуацията изглеждаше крайно неблагоприятна за Израел. Голямата част от латиноамериканските страни изразиха готовност да признаят палестинската държава, последваха ги редица страни от Африка ,Далечния Изток и даже Европа. САЩ са против едностранното провъзгласяване на палестинска държава, която трябва да се създаде само на основата на двустранни преговори. Русия се колебае, Европейския Съюз се раздира от противоречия. Белгия, Португалия, Норвегия, Ирландия, Испания заемат пропалестинска позиция. Израел може да разчита на Германия, Холандия и Италия, държавите от Източна Европа и балканските страни/ включително България/.
Но даже и да се удаде на палестинската автономия да получи статус на държава- наблюдател, това малко променя нещата. Напомням, че на 15 ноември 1988 година Организацията за освобождение на Палестина обяви независимост и Генералната Асамблея на ООН призна новата държава, с гласовете на бившите социалистически страни под диктовката на Кремъл. Така че, според мен инициативата има чисто символичен характер и навярно ще се провали. Израел не ще признае едностранно провъзгласена държава, без преговори и мирен договор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар