Има ли граници от 1967 година?

Дълго се рових в книги, Интернет, следях предавания по телевизията,разговарях с просветени хора, но не можах да разбера какви граници е имало през 1967 година, когато започна Шестдневната война на Израел с арабските държави. Сега палестинската автономия всекидневно заявява, че бъдещата Палестина ще бъде в границите от 1967 година.
Но такива граници не са съществували! През 1948 година, когато Израел завоюва своята независимост няма граници, има само линия на прекратяване огъня, и то установена формално и не се покрива със сегашните гранични очертания, предлагани от Махмуд Абас.
Йордания също приема грешното определение за границите. На пренията в ООН по резолюция 242 от 1967 година нейния представител заявява:
"Съществува съглашение за примирието, което не фиксира граници..., то определя демаркационна линия. Съглашението не дава оценка за правата по политически, военен или друг характер."
И въпреки че "границите от 1967 година" обозначават разделение, те нямат в своята основа история, права или друг факт. Съглашението за примирие от 1949 година само указва, че тази линия няма политическо или юридическо значение не може и не трябва да създаде проблеми при преговорите. Няма нито едно съглашение между палестинци и евреи, където да е записано, че Израел следва да се изтегли от окупираните територии б границите от 1967 година. Така мислят израелтяните, а палестинците не се уморяват да повтарят тази грешка.
Линията на примирието е съгласувана през 1949 година между Израел,Египет, Йордания,Сирия и Ливан и нанесена на карта, приложена към съглашението с помощта на зелен маркер, откъдето и остава името "Зелена линия". Съветът за безопасност на ООН подчертава времения характер на примирието, като границите ще бъдат установени по време на прехода към постоянен мир в Палестина.
"Демаркационните линии на примирието, определени от настоящото Съглашение са съгласовани от страните, без ущърб за бъдещи териториални претенции" - се казва в Съглашението.
Сегашната палестинска кампания, насочена към създаване на държава Палестина, често се основава на резолюция 242 от 1967 година, но тя само подчертава "уважение и признаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всяка държава и правото им да живее в пределите на безопасни и признати граници.."
През 1993 година Ясер Арафат подписа съглашение, в което се казва "....нерегулираните въпроси, в т.ч.: бежанците, Йерусалим, безопасност, граници и отношения със другите съседи са предмет на двустранни разговори". Сега палестинците призовават към "преговори", но всъщност искат Израел да признае "границите от 1967 година" без преговори, което израелската държава не ще направи.

Неизвестни факти за кибуцното движение

Много от моите читатели упорито търсят информация за кибуцното движение в Израел. В две от моите статии - Кибуците в Израел и тяхното бъдеще и Кибуците - история или бъдеще? дадох информация, в която се опитах да разкажа за този уникален опит за реализиране на социалистическите идеи за равенство в разпределение на благата и социална защита в еврейската държава. Тази година се навършиха 100 от създаване на първия кибуц от руски емигранти, привърженици на социалистическите идеи. Техният пример бе последван от мнозина и сега в Израел фунционират 280 кибуца с разностранна икономическа дейност - селско стопанство, промишленост, хай тек.
Тук ще прочетете интересна информация за тяхната дейност.

Флагман на кибуцната промишленост е фирмата "Нетафим",световно известна с патентите за капков метод на оросяване и производства на напоителни системи, произвеждани от три кибуца - Хацерим, Йифтах и Магал. Сега тези кибуци преуспяват, но в историята им има и тежки моменти. Хацерим , например, през 50- години преживява криза заради засоляване на почвата, на което нищо не расте. Кибуцниците не напускат земята и успяват да промият цялата кибуцна земя! И сега отглеждат едно тайнствено растение - хохоба или жожоба, от което се произвеждат масла и биодизел.

Въпреки, че сега кибуците развиват високи технологии, не са забравени традиционните отрасли. Цяла Европа е завалена с израелско авокадо, независимо, че плантациите за отглеждането му са само 6000 декара.

Със световна известност е фирмата за производство на обувки "Тева Наот". Нейната продукция на ортопедични обувки се разпространява в САЩ , Европа и последното завоевание е японския пазар, с неговите малки размери и пастелни тонове.

Израелските крави отдавна изпревариха холандските и американските. Кралицата Суфа от кибуца Кармия през миналата година е дала 21000 литра!

През октомври 2010 кибуц Шамир продаде 50 % от принадлежащото му предприятие за оптическа апаратура на световния концерн "Есселиор" за рекордната за кибуците сума от 130 милиона долара.

Кибуцната фирма "Майтроникс" е световен лидер в производството и използуването на роботи за почистване на водни басеини.

Идеологически вакуум не съществува и сега кибуците замениха червените знамена с други идеали - екология. Възникнаха два екологични кибуца - един на север, в Галилея и другия Лотан на юг, занимаващи се с производство на органически чиста селскостопанска продукция. А в кибуца Лотан живея в хармония с околната среда,всички домове са построени от природни материали и се занимават с екотуризъм.

Кибуцът вече не предполага задължително занятие с аграрен труд и сега можете да попаднете в кибуц даже и в града. Два в Йерусалим, по един в Тел Авив, Акко, Бейт Шемеш и Сдерот са кибуците, които съблюдават принципите на кибуцното общежитие - членовете се заселват в един или няколко дома, притежават собствени ясли и детски градини, обществена хазна, система за икономическа взаимопомощ.
Едва ли това явление ще стане влиятелно, но самият факт за съществуването говори, че пророчествата за смъртта на кибуцното движение са били преждевременни.

Юдаизъм и молитва

В библейският юдаизъм не са съществували задължителни и постоянни молитви. Ако някой от героите на Свещенното писание е искал да се обърне към Бог, то той го е правил по всяко време. След епохата на Втория Храм на евреите в прослава на Бог, мъдреците въвеждат молитви с повече или по малко стандартен текст.
Почти всички еврейски молитви са написани на иврит. Мъдреците на еврейския народ постановяват , че някои важни молитви / например кадиш / се четат на арамейски език, разговорен по това време, за да се даде възможност даже и на неграмотните да разберат. С течение на времето, с изключение на талмудистите и лигвинистите се забравя арамейския език, но древния обичай да се произнасят молитви на арамейски никой не посмява да отмени.
Главната еврейска молитва нерядко наричат "Шма Израел"/"Слушай Израел"/, което не е съвсем вярно, защото формално Шма е не молитва, а кредо, декларация на юдейската вяра.Не съществува закон при четенето на тази молитва да се стои прав или седнал. Мъдреците заявяват, че молитвата може да се произнася даже на строителната площадка по време на работа или при пътуване, без да се слиза от магарето.
В Талмуда се обсъжда въпроса, какво да се прави, когато времето за четене на молитвата "Шма" ви завари в ритуалната баня / микве /, без дрехи.След съвещание мъдреците решили, че няма проблем - обикновенно водата в банята е достатъчно мръсна и долната част от тялото не се вижда, така че, човек може да се счита облечен.
Основната еврейска молитва - "Амида" или "Шмона есре"/осемнадесет/ се чете 3 пъти на ден. Тя се е състяла от 18 благословения, после се прибавят още, но старото название остава.
За произнасянето на някои молитви се изисква минъян /наличието на 10 евреи,по големи от 13 години/. В галахическите постановления се водят остри спорове, за това, кой може да е член на този кворум. Например, може ли да се включи в този минъян, човек, който спи непробуден сън. Някои от мъдреците твърдят, че може, но е желателно да бъде събуден!
Еврей,в явно алкохолно опиянение, не трябва да се включва в минъяна, а самата негова молитва е "безчестие". Изключение се прави , ако присъствуващите потвърдят,че пияния всичко разбира.

Етиопски евреи, фалашамура

Едва ли Израел ще успее да реши въпроса с евреите-християни от Етиопия окончателно, по някои данни те са десетки хиляди и не всички се стремят да емигрират в Израел.Но 8000 фалашамура живеят в околностите на Адис Абеба в очакване за репатриация в Обетованата земя.
Не е ясно как евреи са се появили в Африка,но древното етиопско съчинение "Керба негаст", написано през 14 век дословно разказва за романа на мъдрия еврейски цар Соломон и Савската царица.Вече в Етиопия царицата ражда син, наречен Менелик. На 22 години Менелик се връща в Йерусалим, открива се на Соломон и въпреки настояването му да остане заминава за Етиопия с благословията на царя да ръководи царството, не забравяйки за вземе със себе си Ковчега на Завета. Ред съвременни историци и археолози и досега считат, че Ковчега се съхранява в Аксум, в църквата Дева Мария Сионска.
Старейшините на еврейската етиопска община предлагат друга версия, съгласно която, етиопските евреи са потомци на синовете Израелски, избягали в Египет след разрушаване на Първият Храм в 586 година до новата ера. Живеят няколко века в Египет, сражават се на страната на Клеопатра срещу Юлий Цезар и след поражението се разсейват- едни в Йемен, други в Судан и от там в Етиопия. Не се изключва вероятността, че веднага след изхода на евреите от Египет някои от 12 племена да са се отправили направо в Етиопия.Във всеки случай още в 9 век пътешественика Елдад А- дани поразява цялото Средиземноморие с разкази за еврейски царства в Африка.
Съвременната генетика внесе порядък в романтиката. Ред изследвания през 90- те години на миналия век показват, че евреите от Етиопия са по тясно свързани с етиопците и другите жители на Източна Африка, отколкото с останалите еврейски общини от Европа, Северна Африка и Близкия Изток.
Сред историците битуват две противоположни хипотези. Едната говори за древен произход на етиопската община, официално наричана "Бета Израел". Другата- че предците на съвременната фалашамура са етиопски християни, които намират в библейския юдаизъм истинската вяра. Фалашите са практикували както евреите жертвоприношения на животни, техните свещенни книги, освен Вехтия Завет включва много апокрифи. Тайната остава, не съществуват достоверни източници за техния произход и едва ли ще бъде разкрита.
Не много евреи от Етиопия попадат в Израел през 60 и 70- те години, но с операцията "Мойсей" израелтяните успяват да изведат 15000 членове на "Бета Израел".През 1991 година Израел успява да изведе 14000 евреи на самолети на "Ел Ал" без седалки за 36 часа.
През последните години израелското правителство обявява,че голямата част от евреите са напуснали Етиопия , като са останали малка част евреи - фалашамура, които са принудени да приемат християнската вяра или доброволно се покръстват.
Израел се съгласява да приеме етиопците фалашамура, при условие ,че 17000 се съгласят да преминат гиюр/преход в юдаизъм/.
Интересен е случая с племето лемба от Зимбабве и Южна Африка. Изследователите намират странна генетическа близост с народите от Близкия Изток.От тази близост се възползва английския професор Парфит който уверява, че е намерил загубения Ковчег на Завета. Това е дървен барабан, на когото векове са се поклонявали лемба.Изгубен и отново намерен барабана се открива в Зимбабве и радиоактивния анализ определя възрастта му на 700 години!

Парфит заявява :"Това е най-стария дървен предмет, намиран южно от Сахара.На всеки ъгъл се виждат остатъци от дървени гривни, през които са поставяли дървени прътове. Така евреите са носили през пустинята Ковчега на Завета."
Относителната младост на барабана не го смущава,защото лемба говорят, че това е копие, направено в Йемен. Племето лемба вярва,че техните прадеди са отседнали в Йемен, след като са напуснали Юдея преди 2500 години.В търсенето на злато се отправят в Африка и заселват Танзания,Малави и Зимбабве. Вярват в Единния Бог и се считат избран народ, не едят свинско и задължително почиват в събота.Украсяват гробовете със звездата на Давид и правят обрязване също като евреите. Не се поощряват смесените бракове и пазят племенна чистота.
Още едно племе претендира за еврейски корени - игбо.Миграцията на бъдещите игбо започва в началото на 8 век след завоевателните войни на Омеядския Халифат. Те се опитват да създадат еврейски общини, строят импровизирани синагоги.
Ако се потърси, в Африка ще се открият още потомци на избрания народ,но нито израелското правителство, нито ортодоксалните равини бързат да ги признаят за потомци на Давид и Соломон.
Търсенето на загубените еврейски племена продължава.

Ще има ли нова военна операция в Газа?

Преди 2 години Израел проведе 22- дневна военна операция в сектора Газа. Бойните действия започнаха с въздушни удари по военни обекти на ХАМАС, за да сложит край на непрекъснатите минометни и ракетни обстрели на израелски селища в близост до сектора Газа. След това последва нахлуване на пехотни и специални части за ликвидация на терористичните групировки. Военната акция, въпреки международните протести за нахлуването и използуването на забранени оръжия почти прекъсна атаките на хамасовците и създаде що годе устойчив мир.
Сега след двугодишно затишие страстите отново се накаляват. Отново бяха изстреляни мини и ракети срещу израелски селища,като една попадна сред детска градина в Ашкелон, леко рани девойка на път за училище и предизвика паника сред населението. Израелтяните отговориха с военновъздушни атаки на тренировъчни лагери на ХАМАС и тунели, използувани за контрабанда на оръжие.
Политическите наблюдатели в Израел отбелязват, че ХАМАС сега не е заинтересован от ескалация на напрежението, неговите обстрели на израелска територия се възприемат като отклоняващо средство от разочарованието и неспособността му да достигне набелязаните политически цели, както и освобождаването на палестински затворници в замяна на израелския войник Гилад Шалид, взет в плен преди 5 години.
Тази дейност сега напомня за разкола в палестинското ръководство в последните години. Въпреки, че ФАТАХ , по думите на мнозина, доминира на Западния бряг/ аз не съм сигурен/ и се стреми със всички сили да съхрани контрол в автономията, ХАМАС провежда политика на терор с ниска интензивност. Победата на ХАМАС на палестинските парламентарни избори през 2006 година ознаменува официалния провал на светската политическа култура. За никого не е тайна, че ХАМАС се стреми да наложи своя контрол над Западния бряг и това се явява тенденция за ислямизация не само в Палестина, но и в Сирия, Йордания и Египет.
Една от причините за успеха на хамасовците бе широката корупция сред редовете на ФАТАХ и неспособността им да подпишат някакво споразумение с Израел, втората бе вярата на палестинците, че само с борба могат да завоюват независимост, след напускането на израелската войска на сектора Газа месец преди изборите,прието като победа над ционисткия враг.
Сега слушам по телевизията коментари на политически наблюдатели, според които ХАМАС губи популярност сред палестинците, жителите на Газа все повече усещали стабилността в автономията и икономическата координация с Израел и временната слабост на ХАМАС води до растящо недоволство. Тези оценки не са точни ,няма никакви признаци за слабост в ръководството на ХАМАС. Продължава редовното нелегално снабдяване с оръжие през Египет, отслабването на блокадата на сектора доведе до подобряване на икономическата дейност в сектора, не отслабват финансовите инжекции от ислямския свят. Управлението на ХАМАС в Газа е сериозно препятствие на палестинско- израелските преговори и тази ескалация на терора е още едно доказателство за непримиримостта на ХАМАС и подчертават нарасналия им военен потенциал.
Опасявам се само от нова израелска атака над хамасовските позиции, нова военна операция с нахлуване в сектора Газа, която този път ще завърши още по- трагично. Израелското търпение има граници.

Фото АП - Израелски фосфорни бомби над Газа/забранени за използване от международна конвенция/

Беше ли Ашраф Маруан двоен агент?

През 2007 година египетският милиардер и бивш акционер на футболния клуб "Челси" Ашраф Маруан бе намерен мъртъв пред дома му, то ли паднал от балкона, то ли сам е сложил край на живота си или някой му е помогнал. Световните осведомителни агенции тогава се усъмниха в обстоятелствата около смъртта му. Зет на бившият египетски президент Гамал Абдел Насър, Маруан не веднаж бе заявявал, че се страхува за живота си, след като бе обвинен в шпионаж в полза на Израел.
Израелският МОСАД има славата на могъща разузнавателна организация, която умее да пази тайните си. Но през 2004 година един от шефовете на организацията Иля Зеира направи непростимата грешка, като обяви ценния израелски агент Ашраф Маруан за "двоен" агент, който няма особенни заслуги към израелското разузнаване в навечерието на войната през 1973 година.
След смъртта на Насър през 1970 година , неговия зет, богат египтянин е сред малкото хора, близки на следващия президент Ануар Садат, който става негов помощник по политическите въпроси и сигурността. И до ден днешен не е ясно защо Маруан предава родината си. Известно е , че е алчен и свидлив човек, който обича хубавия живот. Благодарение на връзките става търговец на оръжие и след това със сделки на недвижимост с високопоставени лица от Либия и Саудитска Арабия натрупва милиони.
Оскъдните сведения говорят, че през 1969 година Маруан, като 25 годишен магистър по химия предприема пътуване до Лондон и чрез обществен телефон позвънява в израелското посолство и иска да говори с отговарящ за разузнаването. Отговарят му, че не е възможно и той се връща на следващия ден, като подчертава , че е само за 24 часа в английската столица. Сега Шмуел Горен, ръководител на отдел на разузнаването в Брюксел, намиращ се случайно в Лондон без разрешението на ръководството осъществява контакт с Маруан. Неговите сведения се оказват от изключителна ценност за израелското разузнаване, заради твърдението на египтянина, че арабите се готвят за нова война, която ще започне през следващата година. Сведенията не касаят само Египет, а всички арабски страни, тяхното въоръжение, подготовката за нова война и разузнавателни операции.
В началото на 1970 година сам шефът на МОСАД Цви Замир се среща с Маруан в Европа и остава доволен от срещата. Маруан получава огромни за времето си суми, с които израелското разузнаване се отплаща за услугите, почти милион американски долари. Заради тези огромни суми дори министър председателя Голда Меир лобира пред министъра на финансите Пинкас Сапир за получаването им. Израелтяните подхранват егото му със специални срещи с ръководители на МОСАД и скъпи подаръци - пръстен с диаманти за жена му и др. Най - голямата му заслуга за израелтяните е предупреждението за започващата война, ден преди Йом Кипур, без да уточнява час, което кара някои да се усъмнят в правотата и след това да го подозират в двойна игра.
Излязлата наскоро книга на професора Ури Бар Йосеф,преподавател в университета в Хайфа отхвърля теорията за " двоен" агент и подчертава, че Маруан е бил искрен в сътрудничеството с израелските секретни служби. Бар Йосеф посочва важната информация , до която се добира Израел, благодарение на Маруан - план за водене на военните действия, заповедите на египетските военачалници, тайни подробности за разговорите със съветските лидери и друга информация, която винаги се оказва точна и е потвърдена от други източници.
Заради несигурността на информацията, според Моше Даян и Голда Меир, те не отдават заповед за бърза мобилизация и израелтяните са изпреварени с 12 часа. Тези часове се оказват решаващи в началото на войната, когато Израел е изправен пред многобройни човешки загуби и лишаване от Голанското плато и цялата част на пустинята Негев. Бар Йосеф не се съмнява, че египетските служби ликвидираха Маруан, след разкритията на Зеира. Цви Замир подава преди 6 години жалба пред главния прокурор срещу Зеира за разкриване на секрети от държавна важност, следствието приключва без решение от главния прокурор. Сега израелтяните се надяват на новия ръководител на МОСАД Тамир Пардо / с български корени/ да реши , ще бъде ли изправен Зеира под съд за смъртта на ценния египетски агент.

В древността всички са били евреи?

Интересна книга се появи на книжните рафтове в Израел, книга от която става ясно как палестинците са били загубени за еврейският народ. Знаем от историята, че нахлуването на еврейските племе в Ханаанската земя се съпрoвожда със насилие, обръщане в юдейска вяра на едомци, моавци, филистимяни, араби и други племена. Авторът на книгата Цви Минсай твърди, че между 10 и 30 милиона в Древния свят са практикували юдаизъм и сред тях са сегашните потомци на палестинските араби. Самаритяните, евреи, вярващи в Исус Христос, част от кюрдските племена и населяващите сега Междуречието араби са били юдеи, но след нахлуването на войските на халифа Ал Хаким са приели мюсюлманска вяра, пред заплахата да бъдат ликвидирани.
Повече от 6 милиона евреи сега живеят в Израел, останалата част от евреите, според автора са разпръснати по цялата Римска империя, Вавилон, Египет. След разрушаване на Втория храм и окупацията на римляните много от евреите са убити или отведени в робство в Рим. Друга част забягва на изток и заселва земите на днешен Ирак и достига даже местата на персите, арменците,грузините. Цви Минсай търси корените на евреите сред кюрдските племена, и заявявя, че голяма част от тях носят гените на еврейските коени. В следствие на непрекъснатите войни еврейските племена се пръскат по всички посоки на света. Останалите по местата на Близкият Изток са под владичеството на халифа Ал Факим и са подложени на насилствена исламизация, която обхваща и другите племена - моавити, едомоти,християни.
Според авторът, насилствената исламизация e премахната след няколко десетилетия, но приелите новатa вяра поддържат мюсюлманската идентичност, която ги освобождава от налози и санкции, предоставя материални облаги. По нататък следват исторически трагедии на еврейските племена - кръстоносни походи, нахлуването на мамелюците, глад и болести и за скитащите , близостта до Арабия се оказва решаваща. Лутането между земите на днешна Палестина и Йордания превръща и бедуинските племена във вярващи в ислям.
Така че, според авторската хипотеза всички араби- палестинци и другите бродещи племена са с еврейски корени и сега представляват бежанците от 1948 година, желаещи да се завърнат по родните места. И ако не бе се появил Исус Христос, неговото ново учение, християнската църква и всичко след нея, то евреите биха запазили превъзходството над местните племена и биха били велика империя.
Не се наемам да коментирам написаното, но ни оставя място за размисъл, още повече сега с безумните опити на евреи и палестинци да се сложат край на един многовековен конфликт.

Време за шарлатани

Омръзна ми от шарлатани! Не минава седмица без съобщения в израелската преса за изследванията на религиозни, и не само религиозни авторитети в търсенето и намирането на сответствия в Библията, предсказващи бъдещи събития, пророчества и други.Tъй наречените библейски кодовe сякаш са завладели умовете на всички. Израелтяните не са сами. В New York Times цяла страница заема рекламата на книга, съобщаваща между другото, че през 2008 година Опра Уинфри е отправила писмо на Барак Обама, където на основата на библейските кодове предсказала, че той ще стане президент на САЩ. Нямам нищо против търсенията на пророчества от религиозните евреи и независимо от това явява ли се Обама помазаник Божий имам сериозни възражения за тези библейски кодове.
Добре е известно, че от всяка дебела книга, заложена в компютърна система може да се извлече пророчество. Професорът от Австралийския национален университет Брендан Макей намира в "Моби Дик" 13 предсказания за убийство на обществени деятели. Други намират в романа "Война и мир" впечатляващи резултати за края на света, насилие и ядрена война. Чакаха ядрена война през 1986, а когато това не се случи я отложиха на 2006 година. Кодовете предсказваха , че Израел ще загине в ядрена война, в земята ще се вреже комета и ще унищожи всичко живо. Предсказваха убийството на Джон Кенеди, ареста на Парис Хилтън за наркотици, победата на Испания в Световното първенство по футбол.
Неясността на части от Библията, замяната на гласни със съгласни букви e богат материал за шарлатаните. Когато четем текст на иврит, никога с уверенност не можем да кажем дали имаме работа с буква или огласовка. Ако се поставят пропуснатите букви и се питаме да прочетем ще се получи нещо непонятно.
Нищо не пречи обаче, еврейски благотворителни организации да използуват кодовете за привличане на млади евреи. И не ги смущава факта, че християнски мисионери, подложили Новият Завет на компютърна обработка доказват месианската същност на Исус Христос. Кодовете са си кодове, но юдаизмът все повече се превръща в магическо учение, а равините в прорицатели! В последните години се появиха много кабалисти, като правило фалшиви и съмнителни мистици, които пълнят главите на младите евреи със своите пророчества. Много от предявяват и фалшиво родословие, което ги води към големите еврейски мислители.
Много от тях използуват т.н, хладно четене / техника за получаване на информация от събеседника, от неговото жестикулиране/. Интересуват се от Вашия джоб най- вече, а са пророци, колкото аз съм участник в Шампионската лига.
При среща с популярните равини, веднага ще Ви пожелаят скорошно оздравяване от болки в гърба, ще чуете за Вашите напрегнати отношения в семейството, за прошката от починала мама, за забравените поздравления за рожден ден. Ще се опитат да Ви утешат и приласкаят, но когато ги попитате за следващия терористичен акт в Иерусалим ще сменят темата.
Времето в което живеем отчаено се нуждае от религия. Съвременното общество е благо до този момент, когато може да контролира моралните ценности.Това общество породи и бездушен материализъм. От Библията трябва да прочетем и научим за великият еврей Авраам, да отдадем почит на Мойсей, победил фараона Египетски и останал "най скромния на земята". Да разберем и Йосеф, простил на братята си за опита им да го убият. Мъжете, изневеряващи на жените си, трябва да прочетат за цар Давид, понесъл тежко наказание за увлечението по Бат Шева.
Разбирането на религията като свещен ритуал заплашва основите и нейният морален аспект. Библийските кодове , a също и юдейската магия и мистика говорят, че особената важност на Библията е не духовното и мъдростта, а в скритата там номерология и предсказания.Вие откривате Книгата не за да разберете как да се доближите до Бог, а за узнаете цените на недвижимост.
Към Библията трябва да обръщаме заради търсенето на ценности, които да следваме за използуване на потенциала си. Не искам да зная бъдещето, искам да се устроя сега. Имам нужда от религия, която не е проводник на скрити библейски кодове, а Божествено откровение.
Ако Ви е нужна примитивна вяра, съществуват колкото искате шарлатани да Ви предскажят бъдещето за няколко долара. Но като зрял човек Вие сте длъжни да приемете религията, като нещо за сближаване с Бог и общочовешките ценности.

Палестинско оръжие за контрите в Никарагуа

Бейрут юни 1982 година

Наскоро разсекретени документи на Пентагона хвърлиха обилна светлина на една незаконна операция през осемдесетте години на миналия век, в която оръжия на Организацията за освобождение на Палестина, завладени от Израел след разгрома на палестинците в Ливан са продадени на САЩ и които са предадени на контрите в Никарагуа и след това в Иран.
В отговор на палестинският терор през 1982 година израелската армия навлиза в Ливан, достига Бейрут и принуждава палестинските военни формирования, начело с Ясер Арафат да напуснат Ливан. В хода на сраженията е завладяно огромно количество съветско оръжие. Оръжие,неподходящо за израелската армия, което може само да се продаде.И израелтяните го продават.
Операция, напълно незаконна според американските закони, е проведена в нарушение на реда и условията определени от Конгреса. През есента на 1982 година Рейган и Уайнбергер се опитват да водят политика на борба с просъветските елементи в Латинска Америка, включително сандинистите в Никарагуа. Още по- войнствен е директора на ЦРУ Уйлям Кейси. Той и замисля операцията за закупуване на оръжие от Израел и предаването му на контрите в Никарагуа, за да се избегнат формалностите в Конгреса. Съгласно закон от есента на 1984 година на разузнавателните органи в САЩ се забранява търговията с оръжие, на Кейси намира по пряк път с участието на Съвета за национална сигурност, който съгласно определението не е разузнавателна структура. Законодателството забранява купупката и предаване на оръжия без одобрение на Конгреса. Ето защо Кейси и компания намират удобна форма - "дарения" от други страни : Саудитска Арабия, Султанат Бруней или по обиколен път с обикновенни сделки с Южна Корея,Тайван и най-вече Израел.
Плячката на Израел в Ливан е подходяща за контрите от Никарагуа, ако автомат "Калашников" попадне в ръцете на сандинистите ще има по малко въпроси за неговия източник. Уайнбергер информира Кейси за наличието на оръжие в Ливан и го уверява, че няма да има политически проблем, стига да не се рекламира.
През март 1983 година започват преговори с Ариел Шарон, министър на отбраната на Израел, но поради обвинението за участие в масовото убийство в палестинските лагери Сабра и Шатила той подава оставка и начело на армейското ведомство застава Моше Аренс. Американците успяват да го убедят и израелтяните приготвят 300 тона въоръжение: 20000 винтовки и автомати,1000 картечници, 90 откат оръдия,110 минохвъргачки и голямо количество боеприпаси. Според документите на Пентагона, стойността на въоръженията не е от значение, а предоставя възможност да сближаване позициите на Израел и САЩ, но за Израел е възможност да спечели от сделката. Само автоматите "Калашников" са на стойност 4 милиона долара. В допълнение израелтяните получават увереност, че американската военна промишленост ще помогне за построяване на израелския самолет "Лави", доставка на нови ракети за военноморските сили, усъвършенствуване на самолетите Ф4 и други. Оръжието е натоварено в контейнери, собственост на Израел ,на кораб в пристанище Ашдод, като само за опаковането е похарчено 100,000 долара и се отправя към източното крайбрежие на САЩ.
Междувременно в Израел се провеждат общи избори, които завършват с равенство на гласовете между Шимон Перес и Ицхак Шамир. Седмица по- рано Моше Аренс подписва сделката: Израел продава на САЩ въоръжение на стойност 30 милиона долара и увеличаване на военната помощ за израелската армия със сума 40 милиона долара. След седмица Аренс отстъпва местото на представителя на Работническата партия Ицхак Рабин, но сделката вече е подписана.
Следващата вече включва "Катюши" и противовъздушни оръжия и израелтяните искат за нея 77 милиона долара, но американците я оценяват на 27 милиона.Това става причина за провал на сделката, но израелтяните и така спечелиха двойно - разбиха подразделенията на Арафат в Ливан, принудиха го да се отправи на заточение в Тунис и спечелиха някой друг долар.

Нови теории за ръкописите на Мъртво море

Въпросът - кой е живял в Кумран и чие творчество са знаменитите ръкописи от Мъртво море продължава да е предмет на спорове. Преди време публикувах статия http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html, в която се опитах да предам основните направления на търсенията на множеството учени, религиозни дейци, археолози, историци за стойността на намерените ръкописи. Едни твърдяха, че намерените ръкописи са творчество на еврейска секта - есеи, отделила се от юдаизма и сложила началото на християнството, други са уверени, че ръкописите са част от библиотеката на Втория Иерусалимски храм, скрити след въстанието на Макавееите срещи римските легиони. Трета част от историците и религиозните дейци не намират нищо сензационно в ръкописите, които според тях са нормална литература на юдаизма - етика, мъдрост и история.
Открити през 1947 година от неук бедуин в пещери на брега на Мъртво море, ръкописите от Кумран се превърнаха ценен източник за изучаване на религията на древните евреи. Голяма част от тях са в ръцете на израелските учени и са изложени в Храма на книгата в Иерусалим, друга част в библиотеки в различни части на света, но независимост от принадлежността им са историческо, филологическо и религиозно богатство.
По-голямата част от изследователите се придържат към хипотезата, че свитъците са дело на религиозна секта - есеи, напуснали Иерусалим , установили се на брега на Мъртво море. Живеят скромен живот, посветен на изучаване на религиозните книги, не се женят и нямат деца. Ръководени от свещенник "Цадок"/ учител/, есеите вече не спазват правилата на Втория Храм, почитат пророците Езикиил и Данаил, Книгата на Енох и имат специфична литература и идеология. Сектата вярва в предопределението, приема злото като съществуваща реалност на хората да избират.
Тази теория е на професорът по Талмуда Бен Цион Валхолдер и професора Шмариаху Талмон от Иерусалимския университет. Според тях "Учителят" e сектант, който се стреми към промени в равинистическия юдаизъм, чистотата на вярата трябва да бъде запазена на всяка цена.В изследването Валхолдер намира сходство на ръкописите с правните раздели на 5 те книги на Мойсей и множество препратки към Талмуда и други еврейски източници.
Професорът Габриеле Бокачини в своето изследване "Отвъд есейската хипотеза" пък разделя юдаизма на три направления : самаритянство, цадокизъм и енохизъм. Цадокизмът или садукеизъм с неговото лицемерие доведе до равинистичния юдаизъм, а енохизма се превърна в есеизъм или "кумрански" юдаизъм. Според Бокачини, есеите са началото на ерес, превърнала се в християнство , енохизма остава верен на традицията, а самаритянството още повече се отдалечава и се превръща в своего рода друга религия на основата на юдаизма. Есеите и техният "Учител праведник" живеят като ранните християни в затворена общност, създават литературата, написана на пергаменти, в които споделят своите месиански мечти и надежди.
Появата на нови и различни теории за ръкописите на Мъртво море се основава на трудностите при разчитане на текста, написан на арамейски език и неговото тълкуване.

Израел - от Нил до Ефрат

Така трябва да изглежда държавата Израел според един равин - Авраам Шмулевич. Нямам честта да го познавам или да съм чел нещо от него, но ровенето в Интернет ме накара да отделя от скъпоценното ми време заради лудостта и глупостта му.И защото в глупостта и лудостта равина не е сам. Пригласят му редица ултраортодоксални евреи и множество политици- екстремисти от крайната десница.
Според равинът, границите на Израел от Нил до Ефрат са естествени, съотвествуват на законите на геополитиката и винаги са преминавали по природни рубежи. Границите,в които трябва да живеят евреите, вървят от планинските райони на Сирия и Турция, Средиземно море,реката Нил,саудовската пустиня и завършват до река Ефрат в Ирак.
"Така е записано в Библията и така трябва да бъде:
Берешит /15:18/" В този ден Господ Бог заключи договор с Авраам, и рече:Твоето потомство взема тази земя, от реката на Мицраим до великата река Прат."
Дварим /1:7-8/" Обърнете се и се отправете в път, идете в едома и неговите съседи по равнината, и на планината и низината, на юг и побережието морско, на земя ханаанска и към Леванон, до великата река Прат. Аз давам тази земя, идете и владейте земята, която Господ Бог даде на Авраам, Ицхак и Яков и потомството им."
Стратегическата цел на нашето развитие като държава Израел- трябва да бъде завоюване тези земи в граници, отрeдени от Бог. Само контролът на цялата територия ще ни даде мир.Докато не изпълним този Завет и чужди окупират наши земи, вечно ще ни съпровождат безкрайни войни, в които така и не ни се отдава да завоюваме окончателна победа."

Коментарите оставям за Вас.
/Цитатите - от Библията на иврит/

Първи фен- клуб на Вагнер в Израел

Композиторът - антисемит Рихард Вагнер досега се ползва с лоша репутация в Израел. Появи се обаче група почитатели на неговото творчество, които се надяват да изменят това положение.
Новосъздадена асоциация се опитва да реабилитира творчеството на немския композитор Рихард Вагнер и се надява да получи разрешение за изпълнение музикалните произведения, които се намират под негласна забрана, като символ на нацистката епоха.
Хитлер е обожавал композитора,а евреите го ненавиждат. Обаче личността Вагнер и неговите произведения, пълни с огромна сила и драматизъм предизвикват огромен интерес в целия свят 130 години след неговата смърт. Членовете на новата асоциация се надяват най напред да предизвикат обществена дискусия и да се сдобият с обществено съгласие за музиката на Вагнер.
"Ако продължаваме да игнорираме всички музиканти- антисемити, не ще остане кого да слушаме. Вагнер е бил ужасен като човек, завършен мерзавец , обаче е съчинявал прекрасна музика - заявява Йонатан Ливни, председател на новата асоциация. Ние се стремим да сложим край на бойкота, особенно след поканата Израелския симфоничен оркестър да изпълнява произведения на Вагнер в Германия."
Композиторът умира половин век преди да дойде на власт Хитлер, но неговата непоколебима вяра в превъзходството на немците над евреите винаги е подкрепяла нацистката идеология. В своята книга "Еврейството в музиката" Вагнер твърди, че евреите могат да съчиняват популярна музика на невисоко нивo, носеща лесни пари, че те не могат да създадат сериозно изкуство. Вагнер също пише, че евреите предизвикват отвращение у немците, защото се обличат и държат странно!!
Всеизвестно е , че съчинява антиеврейски пасквили и неговата ненавист вдъхновява Хитлер. За него личността на композитора и неговата музика е източник на благоговение.Фашистите считат и много други немски музиканти за свои, но Вагнер заема почетно място.
В Израел спомените за ужасната епоха на Катастрофата са още живи и неприемането на личността и творчеството на композитора е напълно обяснимо. Неофициалният бойкот на Вагнер започва през 1938 година, когато Палестинския оркестър се отказва да изпълнява негови произведения , като протест срещу гоненията на евреите във фашистка Германия. Отвреме навреме израелски оркестри неофициално изпълняват Вагнер, в концерти, в които не е обявено предварително в програмата. През 2001 година Даниел Биренбойм, израелски пианист и диригент решава да изпълни на бис част от операта "Тристан и Изолда", за което предизвиква възмущение на обществеността и някои депутати в Кнесета искат да се бойкотират неговите концерти.
По мнение на Ливни, бойкота няма смисъл. " Следвоенният бойкот включваше всичко немско, а сега пътищата в Израел са пълни с мерцедеси и фолквсвагени. Да се бойкотира Вагнер няма смисъл, ние сме длъжни да слушаме неговата прекрасна музика."
Обаче за Ури Ханох, председател на Международния съюз на оцелелите в Катастрофата с музиката на Вагнер са заложени основите на нацизма и като член на Съвета на израелската опера заявява: "Той е бил точно такъв антисемит като Хитлер, негови произведения никога няма да се изпълняват в Израел."

Ще анексира ли Израел Самария и Иудея?

Ако Израел сега или по късно извърши анексия на Самария и Юдея, в негов интерес е да предостави гражданство на нееврейското население в съответствие етноконфесионалния фактор и приетата от кабинета декларация за лоялност към Израел от лица , получаващи израелско гражданство.
В продължение на 40 години Израел контролира Западния бряг на реката Йордан /т.н. Самария и Иудея/ и не предоставя гражданство на арабските жители , заради страха пред превръщането на Израел в двунационална държава, а в последствие в арабска държава с еврейско малцинство. Каква е съдбата на малцинствата в арабските държави е добре известно и израелтяните не искат подобна съдба за своите потомци. Що се касае за трансфер / доброволно изселване или депортация / , то тази идея засега е неосъществима.
Три са причините за това:
-израелските араби не искат да живеят в хипотетична палестинска държава и предпочитат да останат граждани на Израел, обезспечаващ им значително по- висок стандарт на живот и социална защитеност. При опит за обмяна на територии, те, като израелски граждани, могат да променят своето местожителство, но да останат под контрола на Израел. Юридически механизъм за лишаване от израелско гражданство не съществува,
-при трансфер неизбежно ще се наложи физически обмен на население, т.е. насилствено изселване или създаване на много сложна гранична линия и многочислени анклави, принадлежащи на едната държава на територията на другата. Това изглежда утопия,
-засега не съществуват възможности за създаване на стабилна палестинска държава, способна да живее в мир с Израел.
На този фон в израелските средства за информация се появяват призиви за анексия на Самария и Иудея.
"Лявата" алтернатива е представена от демографа Мирон Бенвенисти, заявил, че процеса на срастване на Западния бряг с Израел е необратим и няма друг изход, освен да се създаде единна еврейскоарабска държава. По- малко радикалните "леви" виждат в тази идея заплаха за еврейската държава и вероятност от засилване на насилието и терора.
"Десните" предлагат своята теория чрез бившия министър на външните работи и министър на отбраната Моше Аренс. Според Аренс, демографската заплаха е силно преувеличена и Израел може да запази своето болшинство, даже и да предостави гражданство на арабските жители. Аренс не споменава сектора Газа с неговата фактическа независимост, която способства за реализация на този план, защото с напускането на израелската армия, Израел се избавя от половината арабско население. Западният бряг е по тясно свързан с Израел, тук се намират основните иудейски светини, плътността на населението е малка, тук израелското население е мнозинство. Съхранено е и значително християнско население, отношенията с което е значително по- добри, отколкото с арабите- мюсюлмани.
Нито една партия досега не е изразила своето мнение за идеята на Аренс, но тя заслужава сериозно обсъждане на фона на провалящите се преки преговори между палестинската автономия и правителството на Израел.
Специфичността на географското положение и формирането на населението Израел решава с увеличаване на репатриацията. През последните 20 години над милион евреи и техните семейства се репатрираха и създадоха устойчиво мнозинство, поне за близките 20- 30 години. Половината от еврейският народ сега живее извън Израел и целта е създаване на условия за тяхното завръщане. В своята практика Израел не се колебае да стимулира развитието и възраждането на идентичността на малките етнически групи - друзи, черкези, месиански евреи, бошнаци, самаритяни, курди, бедуини, асирийци и други, в противовест на мюсюлманите.
През 1967 година Израел извърши колосална грешка като включи в границите на Иерусалим повече от 20 арабски села. Те никога не са били част от Иерусалим, но след включването жителите получават лична карта на постоянни жители. След време става ясно, че този акт утежнява демографската структура. Сега в Йерусалим живеят 800,000 души, от които 300,000 в границите от 1967 година, а в Източен Йерусалим - 200,000 евреи и 300,000 араби. За израелските политици и демографи в последно време се появи и нов проблем. Палестинците с израелска лична карта купуват и наемат жилища в Западен Йерусалим, с появата на нови комшии евреите напускат тези райони, цената на жилищата пада и постепенно Йерусалим се арабизира. В споровете за демографското състояние се включват и палестински специалисти, които твърдят, че не само в Йерусалим са вече мнозинство, а по цялото пространство между Средиземно море и Йерусалим. Израелтяните не са съгласни с това твърдение, но в една двунационална държава ще трябва да предоставят равни права на арабските жители. Последствията от една такава крачка не ще чакат дълго. С високата раждаемост арабите ще се окажат мнозинство и това, според израелтяните ще бъде крах на ционизма. Ще се измислят разни способи за защита и ще стигнат до апартейда , което ще предизвика и съответното отношение на останалия свят.
Според "левите", тази ситуация, когато арабите ще бъдат мнозинство в една двунационална държава ще бъде кратко. След това еврейските ортодокси и религиозните ционисти със своята висока раждаемост ще пречупят ситуацията и евреите отново ще се окажат мнозинство. Левицата твърди, че основата на бъдещото съглашение за мир е вече ясна. Палестинците, като че ли де-факто признават своята вина за отказа за създаване на държава през 1949 година и сега считат границите от 1967 година за основа. По такъв начин Израел ще запази почти 25 % повече територия, отколкото през 1949 година. Палестинците вече се примириха с болшинството еврейски селища на техните земи - Модиин Илит, Хар Гило, Хар Хома, Талпиот Мизрах и голямата част на Гуш Ецион, а в замяна ще получат част от израелската територия в Иудея и пустинята Негев.
Спорни остават земите около Латрун, където Израел прокарва ж.п. линия до Йерусалим . Ще се разделят израелтяните, според "левите" с такива селища като Ариел, Такоа, Нокдим.
Дясната алтернатива предвижда запазване на всички еврейски селища на Западния бряг и предаване на палестинците пустеещи земи в Негев и Иудея.
Моята прогноза - започналите преки разговори за мирно уреждане на дългогодишния конфликт вече се провалиха и няма изгледи за подновяване, заради непреклонността на палестинците за продължаване на строителството в селищата и в Йерусалим. Ако американците не успеят да върнат двете страни на масата за преговори, е възможно създаване на държава Палестина едностранно,със мълчаливото съгласие на световните сили. Ако обаче израелтяните се противопоставят на този опит, напълно е възможно анексирането на Самария и Иудея, инициатива пълна с много неизвестни.

Махмуде, подписвай най сетне!

Когато скърбящите почитатели на Арафат пристигнаха в Рамалла на неговото погребение, бях уверен , че неговата "душа" гледаше от небесата доволно.
Той даде на своя народ това ,от което отчаено се нуждаеше - нов Салах а- Дин. И още по важно, отдаде му се да избегне фатална грешка. Защото беше много близко, подписвайки споразумението в Кемп Дейвид през 2000 година, да загуби всичко, защото отиваше на компромис с който предаваше своя народ. Но той не сгреши и Кемп Дейвид се оказа път , "озарен от слава", път към славното прощаване, за което Арафат мечтаеше.
И доколко към тази слава се добавиха и слуховете, че е отровен от "МОСАД", легендата се оказа безупречна. Арафат си запази място в историята като лидер - мъченик, убит заради несъгласие да предаде на неверниците Ад Кудс. /Иерусалим /
За Арафат това се оказа победа, за други се обърна в загуба. Мнозина изпаднаха в немилост заради романтичния характер на този човек към ситуацията. Арафат разруши надеждите на Клинтон за мирен договор и апотеоз на неговия втори президентски мандат. Ехуд Барак призова към избори, които загуби и разчисти пътя на Ариел Шарон към премиерството, подаде оставка от поста председател на партията "АВОДА".
Но "старика" Арафат не бе единствения победител. В това безуправно положение се възползва ХАМАС, дойде момента да управлява в Газа и широко влияние в Самария и Иудея. Сега неговият противник Махмуд Абас му поднесе всичко на сребърно блюдо - провал на мирните преговори, отричане правата на евреите да живеят на тази земя, джихад.
Никой не може да обвини Арафат за трагичните последствия от решение, което доведе палестинския народ до нови страдания. Този човек задуши с ръцете си мирния процес и това положение никога няма да се върне. Въпреки,че много от фактите на Кемп Дейвид и досега предизвикват полемика, едно е ясно - Арафат донесе нова трагедия за своя народ.
Не възразявам на твърденията, че не се нуждаем от нов Арафат. Но не е нужна трета интифада, която може да роди други като ХАМАС или да го напълни с нова сила, не са нужни страдания за араби и евреи.
А израелтяните добре научиха урока - никога вече да не се доверяват на автономията по въпросите на безопасността. И сега Махмуд Абас губи популярност, защото не следва пътя на Арафат.Убеден съм, че не се стреми да се прости със своя народ като герой. Сега всичко е по сложно.
Така че, Махмуд , продължете разговорите. Бъдете смел, Вашият реализъм ще бъде благословение за народа.Шестдесет години мъки и страдания са достатъчни!

Убийството на Ицхак Рабин - конспирация?

Във връзка с 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин телевизионен канал на Кнесета/парламент/ е извършил допитване от което става ясно, 53 % от религиозните граждани не вярват, че Игал Амир е убил министър председателя , а 12 % са уверени в наличието на конспирация.
Повод да напиша тези редове не бяха резултатите от допитването, а един проект на интернет сайта "Аруц 7"/ Седми канал /, който предлага на своите читатели да споделят своите подозрения за наличието на конспирация при убийството на Ицхак Рабин.
История на терористическия акт
На 4 ноември 1995 година на Площада на израелските царе в Тел Авив се провежда митинг на левите сили в защита на мирния процес между палестинци и израелтяни и споразумението за предоставяне на обширна автономия в Самария, Иудея и сектора Газа.След приключване на митинга , Игал Амир, 25 годишен студент от университета Бар Илан, член на екстремистка организация "Яел" се приближава до министър председателя Ицхак Рабин,изстрелва 2 куршума в гърба от пистолет "Беретта"и го ранява тежко.От получените рани Рабин почива в болницата. След многозначителен съдебен процес Игал Амир получава доживотна присъда и не се разкайва за извършеното.
Предварителното разследване и самия съдебен процес обаче остави много въпросителни за работата на охранителните служби и съмнения за участие на агенти на службата за безопасност в терористичния акт.
Първото предположение за заговор се появява още след седмица от професора Михаил Хар Сагор, който заявява за пресата:
"Няма никакво рационално обяснение на убийството на Рабин. По моему , това е заговор с участието на ШАБАК. /1/ През 1992 година убиеца се отправя в Рига като агент на ШАБАК и получава разрешително да носи оръжие.В момента на убийството е все още свързан със Шабак."
Бени Алон, един от лидерите на еврейските заселници по Западния бряг, член на Кнесета заявява на пресконференция:
"Съществуват сериозни подозрения, че ЯЕЛ /2/и неговия водач Авишай Равив са били не просто свързани със ШАБАК, а са работили за него."

През 1996 година кинорежисьор и оператор вземат интервю от Бени Алон, който при изключена камера и микрофон им съобщава:
"Месец преди убийството Ицхак Шамир/3/ ме извика в офиса и ме предупреди:"Те се опитват да ни устроят още едно дело Арлозоров. След това не ще можем да дойдем на власт още 50 години. Всеки, който заплашва Рабин, трябва да се установи и се спре."
След известно време Алон вече никога не прави изказвания за убийството.
Амнон Абрамович, журналист с значителни връзки прави заявление по телевизията, че Авишай Равив, приятел на Игал Амир и водач на екстремиската организация ЯЕЛ е агент на ШАБАК с прозвище "Шампанско":
"Аз съм юрист по образование, моят източник е високопоставено юридическо лице.Защо Авишай Равив, който е агент "Шампанско" не предупреждава ШАБАК за предстоящото убийство?
Вестник "Едиот Ахронот:
"Има версия,че убийството на Ицхак Рабин е резултат от заговор. Историята с Авишай Равив е крайъгълен камък във версията за заговор.Сред заселниците се разпространява слух, че Игал Амир е бил длъжен само да изплаши Рабин и да стреля с халостни патрони.Ето защо след изстрелите , телохранителите крещят , че патроните са халостни. Хипотезата е фантастична, но мьлчанието на ШАБАК я потвърждава."
Вестник "Маарив"- ноември 1995 година:
"Във всички демонстрации срещу действията на правителството, Авишай Равив играе активна и креслива роля.Полицията много пъти подписва ордер за арест на екстремиста Равив, но никога него арестува."
Появява се книга на Бари Хамиш - "Кой уби Ицхак Рабин?", в която се прави анализ на всички стъпки на разследването и съдебния процес. Авторът поставя въпроси, на които горните инстанции според него не дават отговор.
Първо - два месеца след убийството се появява любителски филм, заснет от Рони Кемплер,точно както филма на Запрудер при убийството на Джон Кенеди в Далас.http://www.flix.co.il/tapuz/showVideo.asp?m=1034993. В книгата Хамиш задава въпроси на които няма красноречиви отговори.
Защо Кемплер чака два месеца,а не предава лентата на полицията?
Защо през цялото време Кемплер следи поведението на Игал Амир?
В интервю по телевизията Рони Кемплер обяснява, че е придобил чуството, че нещо лошо ще се случи , и това чувство го е накарало да следи Игал Амир:
" Мислено си представях политическо убийство. Не мога да обясня това, имаше нещо мистично...."
Бари Хамиш подозира, че лентата е обработвана допълнително.
Стенографски запис от заседание на съда:
Адвокат:"Защо на лентата на Кеплер има разрив и не чуваме част от звука?
Зилберман/главен следовател по делото/:"Този филм аз не съм го снемал.С лентата работиха технически работници от няколко отдела. Аз нося отговорност за разследването, а не за лентата."
Адвокат: " Съществуват ли различия между показаното по телевизията и сегашното състояние?"
Зилберман:"Може би!"
Най подозрителен момент, свързан с убийството е времето за което министър председателя е превозен от площада до болницата "Ихилов".Разстоянието е 700- 800 метра, което се преминава пеша за 5-7 минути, а машината с Рабин пристига след 22 минути. На горната снимка репортьор е запечатал времето на неутрализирането на Игал Амир - 10,32/10,33, а колата пристига 10,54. Шьофьорът Дамти,вероятно най- опитния водач в страната се "заблуждава" и след 7 минути езда/ забележете, че кадилак ще измине 700 метра за 2,3 минути/ взима полицая Терем да му "помогне" за намиране на път до болницата. Как е възможно Дамти да се заблуди, като пътя е прав и няма никакви препятствия?
Още подозрителни моменти наблюдаваме във филма на Кемплер, където задната врата на "Кадилака" се затваря преди Рабин да се качи в нея. В същото време комисията Шамгар, разследваща убийството заключава, че автомобила е празен. Този епизод е съмнение за Бари Хамиш и той твърди, че Рабин е убит в автомобила. Противоречиви са и показанията на лекарите, издали смъртния акт,един твърди, че раните са две в гърба, друг 3, от които една в гърдите. Съмненията се подсилват от показването на окървавен лист с текст на песента за мир, която Рабин след митинга поставя в горния джоб на костюма.
Тези и много други несъотвествия карат Бари Хамиш да се съмнява в съществуване на заговор при убийството.Неговите обяснения накараха и други автори да търсят и намират разминаване с официалната версия на съда, че Игал Амир е единствения, извършил терористичния акт.
Книгата " Кой уби Ицхак Рабин" е преведена и на български език.След приключване на проекта на израелския сайт "Седми канал" ще информирам за резултатите от проучването. Уверен съм,че ще има много изненади.

От Холивуд на ....Стената на плача

Възможно това е единственият случай, когато Памела Андерсон не е на преден план. Тази блондинка с пищен силиконов бюст, бивша звезда на "Плейбой" и сериала "Baywatch" пристигна в Израел в качеството на гост в проекта "Танц със звездите", който се провежда вече 5 -та година. Обаче очите на зрителите бяха приковани не към нея, а към Гили Шем Тов и Дорит Милман. За първи път в историята на конкурса на сцената излезе еднополова двойка.
Гили Шем Тов, спортен коментатор и открита лесбийка, живееща с партнъорка и своя син, а Милман - професионална танцьорка. Сложният въпрос, кой ще бъде жената и кой мъжа е решен елегантно. Партньорките ще си сменят ролите. Милман, за разлика от Шем Тов- хетеросексуалка и участвува вече пети сезон. В определени кръгове на израелското общество такава изненада не се прие много възторжено, но след показаното от Милман и Шем Тов са готови да простят и обсипят с аплодисменти. Положителни са отзивите от всички краища на страната и много държави.
Колкото до Памела Андерсон, в свободното време успява да се помоли на Стената на плача, да посети луксозен магазин. Дава своето съгласие да открие "Карнавала на изненадите", но при условие, че организаторите премахнат от щандовете стоките от кожа. А на зяпачите не бе разрешено да влизат с обувки и чанти от естествена кожа.
За доброто настроение Памела Андерсон поръчва шампанско "Дом Перпиньон" / 1200 шекела бутилка/, но получава подарък комплект козметика, златно колие и малка черна рокля, достъпна за всеки потребител.
На въпросът на един от посетителите :" Не е ли прекалено скромна тази рокля?", организаторите заявиха: "Всяка жена трябва да има в гардероба малка черна рокля. Дори и Памела Андерсон."

Пикасо или Райзер

На стената в зъболечебния кабинет на доктор Мишел Рот е поставен красив етюд на "Гълъбът на мира", подписан от Пабло Пикасо. Когато доктор Рот купува рисунката в Париж го уверяват , че автор е Пабло Пикасо, но той дълго се съмнява. Имал е основание да счита, че тя е дело на малко известния израелски художник Шалом Райзер.
"Аз купих тази рисунка с намерението да я закача в своя кабинет в Йерусалим.След време на прием се яви старец, изпратен на лечение от социален работник. Веднага заяви, че Пикасо не е рисувал този "Гълъб на мира" , а той. Отначало се отнесох несериозно към казаното, но социалния работник потвърди думите на старика. Известно време Шалом Райзер е работил във Франция и е създал десетки изображения на гълъби, който Пикасо само е подписвал" - разказва Мишел Рот.
Шалом Райзер е роден в полския Тарнов.През 1940 година постъпва в йерусалимската академия на изкуствата и започва да работи като художник. Става популярен с илюстрациите на книгите на известните тогава писатели Мосинзон и Шенхар.През 1948 година заминава да учи литография във Флоренция и след година се мести в Париж. Запознава се с Пикасо и Марк Шагал и започва да работи за тях. Тогава Райзер е на 29 години ,а Пикасо на 68 и вече е нарисувал своя гълъб с маслинена клонка като емблема на Световния конгрес на мира в Париж.
"Всички знаем,изкуството не се явява истина,- често говори Пикасо. Изкуството е лъжа,която ни помага да разберем истината". След като изображението на гълъба става известно, създава множество от тях и част превръща в картини. Изкуствоведите не изключват възможността, че той е наемал други художници за създават нови копия.
Шалом Райзер се влюбва в жена на име Мишел и след 7 години се разделят заради антисемитските настроения на нейните роднини,а по думите на други, заради нейната нетрадиционална сексуална ориентация. Райзер е сломен и губи разсъдък.
В началото на 1960 - години се връща в Израел, повече не се жени и постоянно страда от депресия. Става редовен клиент на психиатрическите заведения.Отвреме на време се връща към живописта и рисува картини, явяващи се реминисценция на Пикасо и Шагал.
Артистичните среди в Йерусалим не вярват на неговите разкази .Експертът в областта на изкуствата Гидон Офрат е уверен, че Пикасо не се нуждаел от Райзер, за да създаде своя гълъб.
"Преди 15 години направих ретроспектива на неговите работи и това бе вълнуващо събитие. Помня, как хиляди хора стояха на опашка за да видят неговото изкуство.Той бе добър художник , имаше ръка, но никога не се отличаваше с оригиналност и не направи революция в изкуството. Той се явява ярък пример за интересен живот и погубена кариера" - са думите на Офрат.
Йерусалимската художница Ализа Олмерт, съпруга на бившия премиер -министър казва веднаж в интервю за вестник "Аарец", че Райзер е нарисувал за нея колекция от картини на салфетки.
Райзер няколко пъти рисува гълъби,които много приличат на нарисуваните от Пикасо, но и досега остава тайна, кой е нарисувал оригинала, и кой ги е копирал. Умира на 80 години през 2000 година в Йерусалим. Психическите проблеми на Райзер не са давали основание на артистичния свят да повярва в неговите твърдения.
"Може би това е работа на Пикасо, но ако знаех това тогава, бих разбил стъклото и бих помолил той / Райзер/ да я подпише"- твърди доктор Мишел Рот.
превод от "The Jerusalem Post"

Салам Файад - американско протеже

Министър председателят на Палестинската автономия Салам Файад обяви, че палестинците ще празнуват своята независимост през лятото на 2011 година,независимо от резултатите от преговорите и когато ООН ще празнува своята 66 годишнина.
Действително ли ръководството на автономията възнамерява да провъзгласи държава едностранно? Ще получи ли международно признание ? Какво ще отговори Израел?
Ще трябва да си спомним 1988 година, когато Ясер Арафат, намиращ се в Алжир провъзгласи създаването на държавата Палестин. В навечерието на преговорите в Кемп Дейвид той заплашваше да създаде държава извън рамките на договореностите от Осло. Тези заплахи така и си останаха заплахи, но емисарите на Европа и Америка се устремяваха към Близкия Изток, призовавайки Израел да проявява повече гъвкавост и отстъпки, а палестинците предявяваха нови и нови претенции. Възможно и сега става въпрос за разиграване, но мисля , че думите на Файяд не са празни приказки.
Първо - знаменосец на тази идея е Салам Файад, а не оторизиран член на автономията. Нещо нехарактерно за арабските режими, където премиера има тесни пълномощия и не е упълномощен да прави заявления по такива въпроси. Това е превилегия на президента.
Второ - от информацията, която притежавам Файад е протеже на американците. Американски университет в Бейрут, докторат по икономика в Тексас, от 1987 до 1995 година работи в Международната банка. Назначен от Арафат за финансов министър, подава оставка и основава движение "Третия път", което се проваля на изборите. Под давлението на американците Абу Мазен го назначава през 2007 година премиер на " независимо правителство". През март 2009 година подава оставка, но пак под влиянието на Вашингтон, Абу Мазен го връща на този пост.
Трето - обявява своята програма и веднага получава кредит от 200 милиона долара за автономията. Програмата на Файад, която предвижда свободен пазар,разделение на властите, създаване на държавни институти, собствена борса и даже нов град Раваби,получава широка поддръжка на Запад.
Четвърто - в средствата за информация в САЩ започна широка пропаганда кампания за реклама на Файад и неговата програма. В изданието The New Yokr Review of Books се появи статия с красноречивото заглавие " Наш човек в Палестина", където се описват качествата и достиженията на Файад. Том Фридман, журналист , "приближен на двора" публикува статии, в които прогнозите се сбъдват постоянно. /Преди известно време предложи преговори с "Талибан" и веднага се появиха съобщения, че преговорите с пълен ход./ Не изостават и европейските издания на американските вестници.
Пето - със съгласието на Израел, американците водят подготовка на военни подразделения , които ще вземат под контрол Самария и Иудея след напускането на израелтяните. За три години за подготовката на палестинска полиция е отпусната сумата от 400 милиона долара и още 150 милиона през 2011 година.
Сега Файад е централна фигура в политическата сцена. Безусловната поддръжка на американците го прави фактически неуязвим за палестинската върхушка. Абу Мазен като че ли го послуша и на Арабската лига заяви, че в случай на неуспех на преките преговори, ще се обърне към САЩ или в ООН за признаване на палестинската държава.
Всичко това говори, че идеята за провъзгласяване на палестинска държава не е инициатива на палестинците, а на Запада, и най- вече на администрацията в Белия Дом.
За Обама установяването на мир в Близкия Изток е един от приоритетите на външната политика. Обещаното напускане на Ирак доведе до хаос , в Афганистан безнадежно се обвързаха в преговори с талибаните, с Иран и неговата ядрена програма не ще се справят. Единственото, което е по възможностите им е мир между палестинци и евреи и те се стремят да го достигнат на всяка цена. Негласно дават "зелена светлина" на Файад за провъзгласяване на палестинска държава.
Примери - специалния координатор на ООН за Близкия Изток Роберт Сери заяви, че ООН поддържат едностраното провъзгласяване на палестинска държава и добавя , че съществува международен консенсус и пълна готовност на палестинците.За такава възможност се изказа Бернар Кушнир, глава на френското външно министерство и посланника на ЕС в Израел Стендли. Не изключвам, че появата на нова арабска държава в Палестина ще се представи на израелтяните като мярка за обуздаването на ХАМАС.
Каква ще бъде реакцията на Израел, един Бог знае!

Хеврон - корените на иудаизма

Тази седмица Хеврон - град на Западния бряг събра 14 министри, 5 заместник -министри и 24 членове на Кнесета на ежегоден празник за чествуване закупуването от праотеца Авраам пещерата Махпела и погребаните там праотци на еврейския народ- Сара, Ривка, Ицхак, Лея и Яков.
Политиците не бяха единствени, 20,000 се поклониха на древен пергамент с писания от Тората, изпълниха с молитви древната пещера и дадоха своята подкрепа за 7000 заселници- евреи в 60,000- ят арабски град.
Според историята , описана в Библията, Авраам закупува от местния управител пещерата, в която съгласно преданието са погребани Адам и Ева, първите мъж и жена. За да гарантира сделката Авраам подписва договор и пред свидетели слага на масата 400 секела, сума, огромна за онова време / според последни проучвания 400 секела се равняват на 700,000 щатски долара днес /. Тук са градините и вратата към Рая и покупката си струва.
Над пещерата преди 2000 години е построено монументално здание , което се явява второ по древност след египетските пирамиди и напълно съхранено здание в света, използувано за целта, за която е построено. А Хеврон е единствения град, чийто точна дата на основаването е посочена в Петокнижието. В книгата "Бемидбар"/ 13:12 / се казва :" Хеврон е построен за седем години до град Цоан- Египетски.", град основан през 1720 година преди новата ера. Тук може би става дума за поредното завоюване, защото съвременните археологически изследвания говорят за заселване на града още през бронзовия период - 3000 години преди н.е.

Съгласно Петокнижието именно тук Господ Бог сключва с Авраам съюз - на него и неговите потомци се разпространява Божието откровение, земята се предава във вечно владение на евреите и повелята да се извършва обрязване на всички потомци, като знак на този съюз. Археологическите данни говорят, че Хеврон се превръща в култов център . Сьгласно Танах местните жители се обръщат кьм Авраам с думите :"Княз Божий ти среди нас"/ Берешит 23:6/.
През 7 век арабските племена завоюват тукашните земи и му дават името Халил ал Рахман, но евреите продължават да живеят тук и даже построяват синагога до пещерата Махпела. В 1100 година Хеврон е завоюван от кръстоносците, евреи и мюсюлмани са изгонени от града, джамиите и синагогата са превърнати в църква и манастир. Мамелюците, завладели Палестина в 1260 година правят Хеврон временна столица на своята провинция и забраняват входа на евреите в пещерата Махпела. По свидетелства на пътешевственици, еврейската община в града е нищожно малка, бедна и преследвана.
Евреите отново се заселват в Хеврон по времето на османското владичество и до днешни дни винаги е имало еврейско присъствие. През 1929 година еврейската община жестоко страда от арабския погром. Нападението над евреите и тяхната собственост е имало за цел да изгони еврейските заселници, еврейския квартал е разрушен, синагогите са разграбени,свитъците на Тората изгорени, жертва стават 67 души и 60 са ранени.По време на арабските вълнения през 1936 година британските власти евакуират еврейското население на Хеврон и до 1947 година там живее само един еврей.
В хода на Шестдневната война през 1967 година Хеврон е завоюван от израелската армия без бой, арабското население започва масово бягство / или насилствено изгонено /. Евреите започват опити за връщане в Хеврон, което предизвиква ожесточени спорове: едни считат заселването с евреи историческа справедливост, обществена и духовна справедливост, други го разглеждат като препятствие за мирното съществуване. В същата година е отменена 700 годишната забрана за молитва в пещерата Махпела и правителството определя дни и часове за молитва на араби и евреи.
През май 1968 година група младежи - членове на национално религиозното движение " Гуш Емуним" предприемат опити за заселване на Хеврон. Правителството започва строеж на нов жилищен квартал " Кирият Арба", след време евреите започват заселване близо до синагогата " Аврахам Авину" и Тел Ремйда и така се оформят вече три квартала.
От 1996 година в рамките на съглашение, голямата част на Хеврон, заселена с араби преминава в състава на палестинската автономия. Част от Хеврон, заедно с пещерата Махпела и част от арабските квартали остават под израелски контрол.
Има три исторически места, от които евреите никога няма да се откажат: Храмовия хълм в Иерусалим, гробницата на праотеца Йосеф и пещерата Махпела. За тях това са корените на еврейския народ, началото на монотеизма, началото на човечеството. За всеки религиозен еврей е особенна чест да се помоли поне веднаж в годината в пещерата Махпела ,за него чудото не е покупката на пещерата от Авраам, а следите за хилядите години съществуване на еврейския народ и вярата в единния Бог.
Иудаизмът като универсална религия , предполага Божествено присъствие навсякъде и не регламентира твърдо място за молитва. Молитвата достига до Бог, независимо къде се произнася - пещерата Махпела или Стената на плача. Главното за евреите е местото да притежава "святост", породена от исторически събития, да усетят корените и тогава Бог им се открива по особен начин.
Израелската армия разгонва демонстрация на заселници

Триковете на Нетаниаху - 3

Хитрец е този Нетаниаху!
Скоро заяви, че е направил предложение на палестинците: в замяна на признаването на Израел за национална държава на еврейския народ от палестинците, ще обяви временно спиране на строителството в еврейските селища на Западния бряг. Както се и очакваше, арабите отговориха отрицателно, и го оформиха като пореден трик на Нетаниаху с цел проваляне на още незапочналите преговори за окончателното решаване на конфликта. Началото на политическия живот на Нетаниаху бе обнадеждаващо - млад мъж с приятна външност, американско образование и отличен английски, умеещ да се държи достойно пред изберателите и най - вече е брат на загиналия командос Йонатан Нетаниаху при операцията за освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 година. Мислех, че ще се утвърди като политик , достоен наследник на уважаваните Жаботински и Бегин. Скоро обаче ме разочарова с неговото непостоянство, дребнавост и липсата на ясен поглед върху политическата картина в Израел. Днес е твърд привърженик на нова икономическа политика с ограничаване разходите, утре раздава милиони на религиозните партии, под угрозата да му провалят правителството. Не може да откаже на военните увеличаване субсидиите за въоръжение, но не се съгласява да се увеличи минималната работна заплата, с твърдението , че бюджета не ще може да се върже. Опетни си репутацията и с малки финансови престъпления, след първата каденция си прибра подаръците, получавани като министър председател, след това трябваше да ги върне. Така и в политическият процес на мирното регулиране.

Нетаниаху никога не е представял своята програма за решаване на конфликта, която да обхваща всички проблеми : бежанци, еврейски селища на окупираните територии, водните ресурси, постоянни граници, въпроса за Йерусалим. Просто на всяко предложение на палестинците, отговаря с "не" и изтъква причините, поради които не може го приеме - политически, религиозни, лични. Съгласява се на преки разговори без предварителни условия, но иска признаването на Израел за еврейска държава в замяна на спиране на незаконното строителство в Източен Йерусалим и еврейските селища. Тези селища, които, като че ли не се създаваха за да закрепят еврейското присъствие на окупираните земи и да не допуснат разделянето на Палестина между двата народа. Нетаниаху никога не бърза, повтаря стари лозунги, но без алтернатива. Неговите монолози ми напомнят разговор между двама пияни, от които единия постоянно повтаря:" Ще ме уважаваш, нали?" Не вижда себе си виновен и търси причините в разкола на палестинското общество и липсата на единна политическа линия. Сега, когато ХАМАС и ФАТАХ са в перманентна война, казва той , водещите преговори нямат мандат, следователно не могат да изпълнят подписаното съглашение. Главоболията идват не само от палестинците, сегашната правителствена коалиция не може да направи решителни стъпки, защото ако направи отстъпки на арабите ще срещне съпротива от десните партии. Ако се придържа твърдо в исканията ще се сблъска с Работническата партия "Авода" и ще се лиши от нейната подръжка. Ако се опита да прибере центристката партия на Ливни в правителствената коалиция, ще загуби популярност в неговия "ЛИКУД".
Реален резултат от тази главоблъсканица могат да станат предсрочни избори.
В тази ситуация най добре се чуствува външния министър Либерман. Натри носовете на външните министри на Испания и Франция, нека те да си оправят проблемите в Европейския Съюз, а за Близкия Изток има кой да мисли. Неговите безстрашни и твърди заявления се отличават от официалната израелска позиция. След такава реч в ООН, всеки министър председател би уволнил своя министър. Там Либерман сякаш произнесе своята предизборна платформа, рязко отличаваща се от намеренията на Нетаниаху. Докато Нетаниаху заверява, че една година ще е достатъчна да се договори с палестинците, Либерман заявява, че и 50 години няма да стигнат. Нетаниаху се държи за сламка, за да не загуби еврейските селища на териториите, Либерман говори за размяна на територии и население! Страхът да се лиши от поддръжката на партията на Либерман -" Наш дом Израел" накара Нетаниаху предложи на заседание на правителството / прието / изменение на Закона за получаване на израелско гражданство. Всеки, който претендира за такова, трябва да положи клетва за вярност към еврейската държава и да докаже своята лоялност. Но това бе предложено от Либерман преди година!
Министър председателят Нетаниаху може би изчаква резултатите от днешните избори в американския Сенат, за да привлече на своя страна противниците на Барак Обама и еврейското лоби. На негова страна в политическите игри в последния момент се яви и инициативата на Белия Дом за предоставяне на долината на реката Йордан под аренда на Израел за 7 години, с цел защита на границата с Йордания. Тази инциатива още повече завързва възела на противоречията, защото Нетаниаху е съгласен на не по малко от 20 - 40 години, а палестинците побързаха да заявят : "Със Света земя не се търгува!"

Ислям и юдаизъм - ръка за ръка

Преди известно време равин Менахем Фроман посети мюсюлманската джамия в Бейт Фаджар на Западния бряг, която както се предполага бе опожарена от еврейски заселници- екстремисти, поднесе своите извинения и връчи нов Коран в замяна на изгорелия. Придружаваха го двама влиятелни религиозни деятели.
За равин Фроман, жител на еврейското селище Такоа, еврейско - палестинския конфликт е религиозен и затова може да бъде разрешен само от вярващите духовни лидери и имами.
"Правихме най различни опити, размен на територии,временни споразумения,"Пътна карта",Осло и нищо не излезе от това - заявява в едно интервю равин Фроман. Западът не оказва уважение към исляма. Мюсюлманите виждат в Израел представител на западния свят.
Фроман счита, че Израел е светска държава, управлявана от невярващи политици и не изпитващи уважение към религията. Той цитира изказване на покойният лидер на "ХАМАС" шейх Ясин, според което той и рав Фроман могат да подпишат мирен договор за 5 минути.
За шейх Ясин договорът от Осло през 1993 година е бил "съглашение на Ваши и наши неверници, за да унищожат религията".

Контактите на равин Фроман с Ясер Арафат и шейх Ясин го лишиха от подръжката на мнозинството от заселниците по Западния бряг, но той твърдо вярва, че еврейските селища не са пречка , напротив , те са важен фактор за постигане на мир. Религиозните лидери, главния равин на ашкеназите Йона Метцгер и водача на сварадимите Шломо Амар полагат съществени усилия за формирането на "религиозна Организация на обединените нации, основана на вярата, независимо от националната принадлежност".Връзките на равин Громан продължават и със срещи с турския премиер министър Ердоган за положението на еврейската община в Турция и посредничеството за освобождаване на Гилат Шалит от пленничество на "ХАМАС". Преговори с представители на американската администрация му дават основания да твърди, че произхода и културния фон на Барак Обама ще послужат да се подобри възприятието на исляма от Запада.

Нова теория - евреите в Египет са били царе!

Твърденията на палестинците, че не съществува еврейски народ, отрицанието на връзката им със земята на Палестина, кара съвременните израелски историци, археолози и политически деятели да търсят доказателства в древната история. Така се появи една нова теория за семитско управление в Египет,присъствие на евреите в страната на фараоните и Изхода им към Палестина.
Сега всички погледи са отправени към съчиненията на официалния римски историк Йосеф Флавий.Първоначално свещенослужащ в Йерусалимския Храм, ръководител на еврейските отряди по време на Иудейската война, взет в плен и освободен от император Веспасиан, започва литературна дейност. Пише главно на гръцки език , за да запознае неевреите с историята и религията на своя народ.
Гиксосите - семитско племе или група племена са владели Египет в края на Средното царство /12 династия /. Съгласно утвърдената в историческата литература хронология, гиксосите са прогонени от Египет около 1800 преди новата ера. Съвременни израелски историци и археолози свързват изгонването на гиксосите с вероятния Изход на евреите от Египет, описан така подробно в Библията. Основа на своите твърдения те търсят в книгата на Йосеф Флавий - "Против Апион. За древността на еврейския народ". В тази книга Флавий привежда пример от съчинението на египетския жрец Манефон от 3 век до новата ера.
"Тимей.В негово време взрив на общественото негодование се постигна. Народ, низко произхождение дойде от изток...завладя със сила нашата страна без съпротивление и война от наша страна..този народ се казва "гиксоси", т.е, "овчари царе".
Тук Флавий добавя, че съгласно друга версия на Манефон "гиксоси" - означава "овчари пленници". Флавий предпочита тази версия, защото Йосеф е бил пленник, а братята и бащата на Йосеф се занимавали със скотовъдство.
Този народ и неговите потомци са властвували над Египет в продължение на 511 години. Царете на Фив и другите части на Египет ги разбиват след страшна и изнурителна война и ги принуждават да напуснат Египет. Гиксосите, не по малко от 240,000 се преселват в страна, която Манефон нарича "Иудея. Те построиха град, който може да събере голямо количество хора - Иерусалем".
Изхождайки от това, че гиксосите са били овчари, напускат Египет и се заселват в Иудея, построяват Йерусалим, Флавий прави извода, че гиксосите са евреи.
Колкото до гиксосите, най новите археологически данни показват, че техните погребения се отличават от египетските. Много от могилите на гиксосите напомнят погребения от южната част на Палестина. От друга страна много от детайлните описания на живота в Египет и дворцовия етикет в библейския разказ на Йосеф напълно съответствуват на древноегипетските рисунки.
Според други историци това съвпадение не прави гиксосите евреи, не им се иска да опровергават написаното в Библията. Евреите не са воювали с египетските царе, а се освобождават от плен по грешка на фараона. Изходът на евреите от Египет не е победа за фараона, а негово поражение.
Историческите свидетелства, стигнали до наши дни, показват, че периода на управлението на гиксосите остава в паметта на египтяните, като период на разрушения на градове, храмове, период на репресии и унижение. Съгласно Манефон, гиксосите управляват Египет 511 години, но съгласно еврейската традиция израелтяните са били в Египет 210 години, от които значителна част са били не царе, а роби.
Как е могъл Йосеф Флавий, ползващ се с репутацията на надежден източник на древната история да отъждествява евреите с гиксосите?Според противниците на теорията на Флавий, отговора трябва да търсим в заглавието на самата книга "Йосеф Флавий срещу Апион. За древността на еврейския народ". За тях съчинението е полемика, написана в отговор на антисемита Апион, главатар на банди, устройващи погроми над евреите в Александрия. Същият този Апион твърди, че "евреите нямат история и култура и не са народ".
Флавий не се нуждае от доказателства за древността на еврейския народ. Самият той е потомък на библейския Аарон, брат на Мойсей. Целта на неговото съчинение е да даде отговор на опонента, и затова е бил принуден да се обърне към чужд източник, финикийски летописец.
Така че, тази нова версия за еврейско присъствие в Египет ,за израелските историци е своеобразен отговор на твърденията на палестинците за липсата на културна история у еврейски народ.

Евреи - самаритяни

Самаритяните са народ, живущ в Израел и изповядващ праисторически юдаизъм. По последни данни наброяват около 720 души и населяват квартал в град Хулон и квартал Кирият Луз на град Шхем / известен в България като Наблус /. За тях свещенните книги са Тората /първите 5 книги на Мойсей/ и книгата на Исус Навин, които обаче се различават от каноническите текстове. Разговарят на иврит , древноеврейски, близък до финикийския език и арабски.
Самаритяните считат себе си потомци на коляното на Йосеф, разделено след това на колената Менаше и Ефраим. Равинистическият юдаизъм се отнася към тях с пренебрежение и ги счита потомци на асирийците,завладели в 740 година до новата ера тази територия. Голямата част от населението асирийците преселват и на тяхно място настаняват други народи, езичници, което способства за асимилация и загуба на родните корени. Версията говори, че езичниците се сродяват с израелтяните и узнават от тях ученията за истинското поклонение към Бог.През 4 - то столетие до новата ера издигат храм на планината Гризим. След време храма е посветен на Зевс и накрая е разрушен.В древността два пъти самаритяните вдигат въстания потушени жестоко и голяма част приема християнството и след това ислям. Самаритяните продължават да се поклоняват и сега на същото място.
Дълго време самаритянската община е затворена, бракове се допускат само между нейни членове, но заради демографски проблеми, висшите съновници сега разрешат създаване на семейства с караими и християни.
Болшинството от евреите с недостатъчно уважение се отнасят към самаритяните,главно заради отказа им да приемат равинистичния юдаизъм. Но Исус Христос , съгласно Новия Завет отделя голямо внимание на самаритяните, за което свидетелствува неговия разговор със самаритянката / Йоан 4:2,30:42? /. Благодарение на тази жена, Благата вест достига до хората. Много самаритяни приемат Благата вест от апостолите /Деяния 8:14 - 17/ и стават християни.