Ще анексира ли Израел Самария и Иудея?

Ако Израел сега или по късно извърши анексия на Самария и Юдея, в негов интерес е да предостави гражданство на нееврейското население в съответствие етноконфесионалния фактор и приетата от кабинета декларация за лоялност към Израел от лица , получаващи израелско гражданство.
В продължение на 40 години Израел контролира Западния бряг на реката Йордан /т.н. Самария и Иудея/ и не предоставя гражданство на арабските жители , заради страха пред превръщането на Израел в двунационална държава, а в последствие в арабска държава с еврейско малцинство. Каква е съдбата на малцинствата в арабските държави е добре известно и израелтяните не искат подобна съдба за своите потомци. Що се касае за трансфер / доброволно изселване или депортация / , то тази идея засега е неосъществима.
Три са причините за това:
-израелските араби не искат да живеят в хипотетична палестинска държава и предпочитат да останат граждани на Израел, обезспечаващ им значително по- висок стандарт на живот и социална защитеност. При опит за обмяна на територии, те, като израелски граждани, могат да променят своето местожителство, но да останат под контрола на Израел. Юридически механизъм за лишаване от израелско гражданство не съществува,
-при трансфер неизбежно ще се наложи физически обмен на население, т.е. насилствено изселване или създаване на много сложна гранична линия и многочислени анклави, принадлежащи на едната държава на територията на другата. Това изглежда утопия,
-засега не съществуват възможности за създаване на стабилна палестинска държава, способна да живее в мир с Израел.
На този фон в израелските средства за информация се появяват призиви за анексия на Самария и Иудея.
"Лявата" алтернатива е представена от демографа Мирон Бенвенисти, заявил, че процеса на срастване на Западния бряг с Израел е необратим и няма друг изход, освен да се създаде единна еврейскоарабска държава. По- малко радикалните "леви" виждат в тази идея заплаха за еврейската държава и вероятност от засилване на насилието и терора.
"Десните" предлагат своята теория чрез бившия министър на външните работи и министър на отбраната Моше Аренс. Според Аренс, демографската заплаха е силно преувеличена и Израел може да запази своето болшинство, даже и да предостави гражданство на арабските жители. Аренс не споменава сектора Газа с неговата фактическа независимост, която способства за реализация на този план, защото с напускането на израелската армия, Израел се избавя от половината арабско население. Западният бряг е по тясно свързан с Израел, тук се намират основните иудейски светини, плътността на населението е малка, тук израелското население е мнозинство. Съхранено е и значително християнско население, отношенията с което е значително по- добри, отколкото с арабите- мюсюлмани.
Нито една партия досега не е изразила своето мнение за идеята на Аренс, но тя заслужава сериозно обсъждане на фона на провалящите се преки преговори между палестинската автономия и правителството на Израел.
Специфичността на географското положение и формирането на населението Израел решава с увеличаване на репатриацията. През последните 20 години над милион евреи и техните семейства се репатрираха и създадоха устойчиво мнозинство, поне за близките 20- 30 години. Половината от еврейският народ сега живее извън Израел и целта е създаване на условия за тяхното завръщане. В своята практика Израел не се колебае да стимулира развитието и възраждането на идентичността на малките етнически групи - друзи, черкези, месиански евреи, бошнаци, самаритяни, курди, бедуини, асирийци и други, в противовест на мюсюлманите.
През 1967 година Израел извърши колосална грешка като включи в границите на Иерусалим повече от 20 арабски села. Те никога не са били част от Иерусалим, но след включването жителите получават лична карта на постоянни жители. След време става ясно, че този акт утежнява демографската структура. Сега в Йерусалим живеят 800,000 души, от които 300,000 в границите от 1967 година, а в Източен Йерусалим - 200,000 евреи и 300,000 араби. За израелските политици и демографи в последно време се появи и нов проблем. Палестинците с израелска лична карта купуват и наемат жилища в Западен Йерусалим, с появата на нови комшии евреите напускат тези райони, цената на жилищата пада и постепенно Йерусалим се арабизира. В споровете за демографското състояние се включват и палестински специалисти, които твърдят, че не само в Йерусалим са вече мнозинство, а по цялото пространство между Средиземно море и Йерусалим. Израелтяните не са съгласни с това твърдение, но в една двунационална държава ще трябва да предоставят равни права на арабските жители. Последствията от една такава крачка не ще чакат дълго. С високата раждаемост арабите ще се окажат мнозинство и това, според израелтяните ще бъде крах на ционизма. Ще се измислят разни способи за защита и ще стигнат до апартейда , което ще предизвика и съответното отношение на останалия свят.
Според "левите", тази ситуация, когато арабите ще бъдат мнозинство в една двунационална държава ще бъде кратко. След това еврейските ортодокси и религиозните ционисти със своята висока раждаемост ще пречупят ситуацията и евреите отново ще се окажат мнозинство. Левицата твърди, че основата на бъдещото съглашение за мир е вече ясна. Палестинците, като че ли де-факто признават своята вина за отказа за създаване на държава през 1949 година и сега считат границите от 1967 година за основа. По такъв начин Израел ще запази почти 25 % повече територия, отколкото през 1949 година. Палестинците вече се примириха с болшинството еврейски селища на техните земи - Модиин Илит, Хар Гило, Хар Хома, Талпиот Мизрах и голямата част на Гуш Ецион, а в замяна ще получат част от израелската територия в Иудея и пустинята Негев.
Спорни остават земите около Латрун, където Израел прокарва ж.п. линия до Йерусалим . Ще се разделят израелтяните, според "левите" с такива селища като Ариел, Такоа, Нокдим.
Дясната алтернатива предвижда запазване на всички еврейски селища на Западния бряг и предаване на палестинците пустеещи земи в Негев и Иудея.
Моята прогноза - започналите преки разговори за мирно уреждане на дългогодишния конфликт вече се провалиха и няма изгледи за подновяване, заради непреклонността на палестинците за продължаване на строителството в селищата и в Йерусалим. Ако американците не успеят да върнат двете страни на масата за преговори, е възможно създаване на държава Палестина едностранно,със мълчаливото съгласие на световните сили. Ако обаче израелтяните се противопоставят на този опит, напълно е възможно анексирането на Самария и Иудея, инициатива пълна с много неизвестни.