Махмуде, подписвай най сетне!

Когато скърбящите почитатели на Арафат пристигнаха в Рамалла на неговото погребение, бях уверен , че неговата "душа" гледаше от небесата доволно.
Той даде на своя народ това ,от което отчаено се нуждаеше - нов Салах а- Дин. И още по важно, отдаде му се да избегне фатална грешка. Защото беше много близко, подписвайки споразумението в Кемп Дейвид през 2000 година, да загуби всичко, защото отиваше на компромис с който предаваше своя народ. Но той не сгреши и Кемп Дейвид се оказа път , "озарен от слава", път към славното прощаване, за което Арафат мечтаеше.
И доколко към тази слава се добавиха и слуховете, че е отровен от "МОСАД", легендата се оказа безупречна. Арафат си запази място в историята като лидер - мъченик, убит заради несъгласие да предаде на неверниците Ад Кудс. /Иерусалим /
За Арафат това се оказа победа, за други се обърна в загуба. Мнозина изпаднаха в немилост заради романтичния характер на този човек към ситуацията. Арафат разруши надеждите на Клинтон за мирен договор и апотеоз на неговия втори президентски мандат. Ехуд Барак призова към избори, които загуби и разчисти пътя на Ариел Шарон към премиерството, подаде оставка от поста председател на партията "АВОДА".
Но "старика" Арафат не бе единствения победител. В това безуправно положение се възползва ХАМАС, дойде момента да управлява в Газа и широко влияние в Самария и Иудея. Сега неговият противник Махмуд Абас му поднесе всичко на сребърно блюдо - провал на мирните преговори, отричане правата на евреите да живеят на тази земя, джихад.
Никой не може да обвини Арафат за трагичните последствия от решение, което доведе палестинския народ до нови страдания. Този човек задуши с ръцете си мирния процес и това положение никога няма да се върне. Въпреки,че много от фактите на Кемп Дейвид и досега предизвикват полемика, едно е ясно - Арафат донесе нова трагедия за своя народ.
Не възразявам на твърденията, че не се нуждаем от нов Арафат. Но не е нужна трета интифада, която може да роди други като ХАМАС или да го напълни с нова сила, не са нужни страдания за араби и евреи.
А израелтяните добре научиха урока - никога вече да не се доверяват на автономията по въпросите на безопасността. И сега Махмуд Абас губи популярност, защото не следва пътя на Арафат.Убеден съм, че не се стреми да се прости със своя народ като герой. Сега всичко е по сложно.
Така че, Махмуд , продължете разговорите. Бъдете смел, Вашият реализъм ще бъде благословение за народа.Шестдесет години мъки и страдания са достатъчни!