Християнството и ръкописите от Мъртво море

Намерените в Юдейската пустиня ръкописи, написани на иврит и арамейски език предизвикват силен интерес сред учените и широката общественост; историческа и археологическата ценност за живота на евреите от преди 2000 години. Историци, археолози, теологически специалисти по различен начин обясняват тяхното съдържание, постоянно се появяват нови теории за произхода им и текстовото съдържание. Една част ги отнасят към литературата на Вторият Храм в Йерусалим, написани от секта на еврейски националисти, други не намират нищо сензационно-просто написаното в тях е традиционата религиозна литература от това време, трети намират поразително сходство с документите от ранното християнство с неговата вяра в покръстването, възкресението, Месията. 60 години не бяха достатъчни да се дадe окончателен отговор.
    Ще се опитаме да внесем яснота. Всички специалисти разделят ръкописите на "библейски" и "сектански". Първите са преписи на библейски текстове, които не се отличават много от съвременната Библия.Сектанските са трактати на норми на поведение, коментари-теологически и астрологически, непокриващи се с разбиранията на главните течения на юдаизма от това време.
    Радикално обяснение на ръкописите от Мъртво море предлага американския професор Голб и в негова полза са много авторитетни археолози и историци.Голб пише, че свитъците нямат отношение към мястото, където са намерени / Кумран /, независимо дали там е съществувала или не сектанска община.Разнообразието се обяснява с принадлежността им на различни хора или са част от библиотеката от Йерусалимския Храм.Притежателите им, напускащи Йерусалим в края на Йудейската война с римляните ги скриват в пещерите на Кумран. Така че, не са сектански / есеиски, садукейски или храмови /, а литература на юдаизма от времето на Втория Храм.
   Последващите години се разгръща полемика за хипотезата на професор Голб.В интернет се появяват анонимни съюзници-заметки, статии, еднакви по характер, резко критикуващи опонентите на професора.Става ясно че данните от тези статии са от една библиотека в Ньо Йорк и са писани от сина на професора-преуспяващ адвокат. Тази криминална история все още чака своя край. Напомняме, че основната хипотеза е на израелския професор Сукеник-есеи-сектанти, живеещи като община в Кумран са писали и съхранили тези ръкописи.По-късните разкопки силно поколебават увереността, че са дело на есеите.
   Професор Рахел Елиор от Еврейския университет в Йерусалим събщава, че есеи въобще не са съществували, всичко написано от Йосеф Флавий е измислица, породена от двама негови предшефственици Филон Александрийски и историка Плиний Старши.Когато Филон говори за есеите и техните възгледи е имал предвид някакво религиозно братство, а Плиний добавя към това-аскетически манастир съществува на бреговете на Мъртво море, близо до Ейн Геди.Елиор настоява, че за "есеи" няма подобни думи в иврит и арамейски език. Филон пише-около 4000 есеи живеят скромен живот, нямат имущество, посветили са дните на изучаване на религиозните книги и строго спазване на Закона, всяка събота се събират в синагогите и тълкуват Тората философски и алегорично.Но не назовава нито име, нито място, което да подтвърди неговия разказ.
  Историкът Плиний посвещава на "есеите" няколко думи-не се женят, имат строг устав, притежават свещенни книги, разказващи за ангели и живеят до 100 години.Съвременният историк Марголис пък добавя към написаното от Флавий ": есеите" са облечени в бяло, не се женят, общуването с жени е забранено.От къде Марголис черпи тези сведения-непонятно!
  Всички малки и големи съмнения и противоречия изчезват, ако приемем, че Филон в своя очерк описва не реални есеи, а друга религиозна община.Професор Елиор не приема хипотезата за библиотека на напускащи Йерусалим, заради големите различия в религиозната литература на садукеите и фарисеите. Намерените древни текстове изразяват "секстански" религиозен поглед и според Елиор са документи на садукеи-еретици, откъснали се от основната маса.В хода на идейната борба тяхната фанатична вяра намира отражение в месианско-мистични видения за силите на мрака и светлината.Тази борба между садукеите се развива на фона на все-по нарастващото влияние на фарисеите.Това противопоставяне завършва с победа на фарисеите, т.н "талмудически" юдаизъм в противовест на библейския.
   Споровете за религиозната чистота пораждат разкол в обществото.Появяват се "фарисеи", тълкуващи Тората в нейните устни традиции.В основата на конфликта е ролята на Храма и свещеннослужителите.Садукеите настояват да се спазва буквата на Закона, фарисеите я допълват с устната традиция, първите отричат съществуването на душата, не признават задгробния живот и възкресението, всичко което съгрява душата на хората, вторите се надяват на Месията.Докато се съхранява царската власт и Храма, съхранява се и религиозната власт-садукеите управляват в Храма, фарисеите в синагогите и местата за изучаване на Закона.За садукеите Божието слово се предава чрез пророците, фарисеите твърдят, че у никого няма монопол и словото Божие се познава в непрекъснато изучаване и тълкуване от хората.
   След превземането на Йерусалим от римляните и разрушаване на Храма победата е на страната на фарисеите, означаващо край на пророчеството.Този преврат професор Елиор нарича "революция" на фарисеите.Общуването на пророците с Бог се сменя с тълкуване на текста и устната традиция. Някой от садукеите се откъсват и основават секта, стремяща да възстанови първосвещенничеството и ритуалната чистота.В ръкописите от Мъртво море лесно се намира паралели.
  Този кратък преразказ на хипотезата на Елиор не дава окончателен отговор, но дава храна други да твърдят, че в ръкописите от Кумран става дума за първите християни.Датировката им се отнася точно за периода на прехода от библейската към талмудическата епоха / 2 век до н. е.-1 век от н.е. / И ранното христианство.Някой от свитъците показват определена връзка с идеите на ранните христиани.
  Английският филолог и историк Джон Алегро изказва предположение, че "текстовете, вярванията и обредите са матрица на ранното христианство". Идеите за месианството, възкръстването се преплитат с решителността за борба срещу римската власт.
Част от ръкописите са публикувани, голяма част от тях попадат в работещата под ръководството Ватикана комисия / монах францисканец Роланд Дьо Во /, която монополизира работата над свитъците и налага своя теория.Едва през 1991 година три историка / Айзенман, Робинсон и Шанкс / публикуват част от фотографиите и изследователите предполагат, че непоказването им се свързва с подозрението за поддриване официалната "есеиска" хипотеза / Сукеник, Во / или хвърляне сянка на каноническите представи за възникване на христианството.Библейските изследователи проявяват пристрастност, породена от тяхната връзка с христианството и неговите институции . Още през 1950 година Андре Дюпон-професор от Сорбоната обявява-в Кумран е живяла секта на "Новият Обет", чийто лидер е считан за Месия и убит като мъченик.Неговие последователи са вярвали в близкия край на света, ще се спасят, само тези , които вярват в учението му.Той твърди, че описвания "Учител по праведност" е точния прототип на Исус Христос.
  Учените, поддържащи теорията за ранното христианство разделят условно свитъците на 6.

Общестен-съдържа напътствия за обществото, опазване на вярата, опрощаване на греховете.Членовете на сектата ревностно да спазват Закона, докато дойде Пророка и Месията.Познато, нали?

Храмов свитък-посветен на храма в Йерусалим, подреждане и ритуалите в него.

Военен свитък-призовава за висок боен дух в борбата с окупаторите.

Дамаски свитък-вероятен препис на по-стар документ, от който става ясно, че част от евреите са останали верни на Закона и "Учителят по праведност" ще ги поведе да приемат "Новият Завет".

Свитък на Авакум-хроника на важни деяния, разцепление на сектата.Намират се още доказателства за точното датиране на събитията; време на Римската империя, а не на републикански Рим.

Меден свитък-списък на места със скрити съкровища, злато, сребро, ритуални съдове.
  Фрагмент от Кумран много напомня пасаж от Евангелието на Лука, в който се говори за дете, което ще се казва "Син Божий"; в ръкописа като "Син на Бога, който в името си ще бъде прославен" .. Новото в тази находка споменаването за първи път "Син Божий" извън Библията.
  Тези доказателства дават основания на историци да твърдят, че ръкописите са по-ранни от христианската епоха и са предвестници на ранното христианство.
Намират се такива / Дан Браун, Лий, Бейджънт /, които поукрасяват изкуствено съединени митически сюжети и се опитват да докажат скритото значение на ръкописите от Мъртво море.
За нас остава очакването!

Музей на книгата в Йерусалим където се съхраняват ръкописите на Мъртво море.

/по материали на израелския печат/

Ръкописите от Мъртво море

Неотдавна Йордания се обърна към ЮНЕСКО с искане да се застави Израел да върне знаменитите ръкописи от Мъртво море. В своя иск арабската държава настоява да се върне национално богатство,присвоено от израелтяните през 40-те и 50-те години на миналия век ,на територия ,считана тогава за йорданска. Свитъците,изложени в музей в Източен Йерусалим стават собственост на Израел след войната за независимост /1947/1948 г. Случайно намерени от арабски овчар,написани на иврит и арамейски език,ръкописите са ценен исторически материал за живота на евреите преди 2000 години и от юридическа,културна и политическа гледна точка са притежание на евреите.

Ако зададем въпроса-защо именно сега Йордания предявява претенции ,неволно се покрадва подозрението за нова историческа и психологическа война.Арабските страни Египет,Мароко,Тунис,Либия активно заличават следите от пребиваването на евреи в тях.Разкопават се гробове,разрушават се синагоги,изтриват се имена на видни евреи от историческите книги.Действията на Йордания са в тази насока преследват и по далечни цели.Опасенията на арабските страни,че в ответ на исканията на палестинците за морална и материална компенсация за бежанците,Израел може да предяви насрещни претенции за загубена собственост в арабските страни.Изтриването на еврейските следи в Близкия Изток е продължение на старата истина-на когото принадлежи миналото ,ще получи и бъдещето.

Териториален компромис

Съглашенията от Осло,приемането на Пътната карта,срещите в Анаполис,посредничеството на САЩ,опитите на държавни глави и политици за посредничество не решиха конфликта между Израел и палестинците,главно заради недоверието на двете страни,нежеланието на Израел да се раздели с окупираните през Шестдневната война/1967 г./територии и разногласията в ръководството на Палестинската автономия. Много и различни бяха проектите за урегулиране на близкоизточния конфликт,но нито един от тях не се реализира.
Сегашният министър -председател Бениамин Нетаниаху обяви своя програма за решаване на конфликта-"Две държави-два народа",програма,със задължително признаване на Израел,запазване на значителна част на еврейските селища и спиране терористичната дейност.Политическите анализатори обаче нямат единно мнение за пътищата и начините за реализиране на тази инициатива,главно поради исканията на палестинците за връщане на бежанците и обявяването на Източен Йерусалим за столица на новата държава и разногласията в палестинското ръководство-ФАТАХ на Западния бряг и ХАМАС в сектора Газа.
За мен е ясно,че окончателно решаване на конфликта сега е невъзможно,трябва да се опита стъпка по стъпка .Скоро в израелската преса се появи статия на запасния генерал Гиора Айланд,който предлага нов вариант на решаване мирно съществуване-Израел освобождава окупираните територии,създава се палестинска държава-конфедерация Западен бряг,ивицата Газа и Йордания,което се явява връщане в гранизите от 1967 година,за които претендират палестинците.Израел запазва 13% от Западния бряг,включващи големите еврейски селища и освобождава малките и отдалечените.
Според тази програма,Египет ще отстъпи своя територия,граничеща с ивицата Газа за разселване на бежанци и част от жителите на сектора.От своя страна Израел ще върне на Египет своя територия от пустинята Фаран. В Газа и новата територия може да се построи международно летище и пристанище,промишлена зона и откриване палестинската държава за останалия свят. Айланд предлага да се прокопае тунел между Египет и Йордания по израелска територия с автострада за всички видове транспорт,нефтопровод от и за Йордания,Ирак и страните от Персийския залив.Айланд вярва в прогресивните израелски сили и в палестинското общество има хора на които също ще допадне тази идея, основата на която е замяна на територии. Подобни настроения има и Йордания,несъгласна да има съсед фундаменталистки ХАМАС.Неговото разбиране на конфликта е териториален компромис,останaлото-бежанци,проблема с Йерусалим и сигурността ще намери решение по-късно.
Можем да приемем изложеното,но се съмняваме в реализирането му,главно с нежеланието на Израел да се раздели с Голанските височини-очите и ушите на израелската армия срещу Сирия,Ливан,Ирак,Иран и водните ресурси.