Палестинска държава или анексия на палестинска земя

Въпреки трудностите в постигането на компромис,"Две държави за два народа" е предпочитана и реална опция за решаване на близкоизточния конфликт за множеството палестинци и израелтяни.
Още след Шестдневната война през 1967 година, Комунистическата партия на Израел/ с членове араби и евреи/ предлага горния вариант, който с годините е приет от международното общество и става основа на сегашния мирен процес под покровителството на САЩ.
Но идеята за провъзгласяване на палестинска държава в едностранен порядък/ без договор с Израел/, която е официална политика на Организацията за освобождение на Палестина от поне 20 години, все повече привлича вниманието на редица леви и десни/!!!/ израелски политици и интелектуалци.
В случая е логично да зададем въпроса: ако формулата "Две държави за два народа" има такава широка поддръжка сред палестинци и евреи, с какво ще обясним идеята за едностранно решение на палестинския проблем?
Обяснението се крие в пропастта между световното разбиране на проблема и реалните пътища за реализирането му.Разликите по ключови проблеми, като Иерусалим или бежанци са много дълбоки, че нито Нетаниаху, нито лидера на автономията Махмуд Абас не са готови за отстъпки. Отстъпки, свързани с идеологически и религиозни разногласия. И тези разногласия подбуждат палестинци и израелски политици да търсят други варианти, който не се побират в горната формула.
Така например бившият министър на отбраната и министър на външните работи Моше Аренс и настоящия председателя на Кнесета Реувен Ривлин предлагат да се анексират Самария и Юдея. На живеещите там, и в Източен Иерусалим палестински араби да се предостави израелско гражданство.Те искат палестинците да станат пълноценни граждани на израелската държава. След едно или две поколения палестинците ще се разтворят сред подавляващото еврейско мнозинство и за палестинска държава повече не ще се чуе. Израел ще се превърне в еднородна демографска държава с население, изповядващо юдаизъм и ислям. Авторите на идеята предполагат , че демографския ръст на палестинците не ще превишава раждаемоста сред евреите и те винаги ще бъдат мнозинство.След няколко поколения евреите ще изменят демографическата и политическата ситуация така, че да стане необратима.
Аренс първо предлага да се обвържат с еврейската държава палестинците, живеещи на територията на Израел, което да послужи за пример на палестинците от Самария и Юдея.

Не съм уверен, че Моше Аренс и Реувен Ривлин ще прочетат тези редове, но за българските ми читатели ще кажа: двамата дълбоко се заблуждават!
- тяхното високомерно,покровителствено отношение към действителността ми напомня характерните за Моше Даян и Менахем Бегин експерименти с автономията на палестинците,
- такива твърдения свидетелствуват за невежество/ нищо, че са в челните редици на израелската политика/ към националните стремления за палестинска държава на цялата територия на Палестина и без евреи,
- идеята на Аренс и Ривлин не дава отговор на въпроса: какво ще правим със сектора Газа и неговото 1,5 милионно население?
- тези политици не отчитат религиозната нетърпимост межди юдаизъм и ислям и присъщото им вековно противопоставяне,
- колкото повече набира скорост формулата "Две държави за два народа", толкова отчетливо десните сили в Израел осъзнават загубата на Самария и Юдея. Паниката ги кара да търсят алтернативни решения. Но доколкото такива не съществуват, те вадят от политическия шкаф стари и дискредитирани схеми и се надяват да се приспособят към новите условия. Провокативната реклама на такова решение може наистина да подтикне палестинците да обявят едностранно държава, което ще даде повод за истинска израелска анексия на Западния бряг и да отложи за векове мечтата на палестинците. Но ако такава анексия бе възможна преди 40 години, сега никой не ще разреши.
Така че, тези двамата - Аренс и Ривлин не ще оставят следа в пантеона на израелската политика.

Давид Бен Гурион и постоянните граници

В нощта на 12 май 1948 година шест членове на Националното управление на еврейския ишув в Палестина гласуват за незабавно провъзгласяване на държавата Израел. Това са Давид Бен Гурион, Моше Шарет, Аарон Цизлинг, Мордехай Бентов, Моше Шапира и Перец Бронщейн. Четирима гласуват против: Елиезер Каплан, Давид Ремез, Бехор Шитрит и Пинхас Розенблит.
Още по - голям спор се разгаря за включването в Декларацията за независимост пункт за границите на Израел. Бен Гурион е решително против. Веднага след решението на ООН за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част, той не веднаж заявява, че този раздел е само крачка за създаване на еврейска държава на цялата територия на Палестина. За това е разбираемо нежеланието на Бен Гурион да се декларират постоянни граници.
"Ако ООН не се намеси, а арабите започнат война срещу нас,то тогава ние ще завладеем Западна Галилея и полосата от двете страни на шосето от Йерусалим на север. И всичко това ще бъде част от нашата държава. Защо да се обвързваме сега с обезателства за постоянни граници"?
И отново с 5 срещу 4 гласа въпроса за постоянните граници в Декларацията за независимост е свален. Тези граници, заради които се проля много кръв, тези граници, които и сега са в основата на конфликта. Целта на палестинците е унищожаване на държавата Израел. Вероятно, т.н, умерени сили във "Фатах" са били съгласни на определена автономия на евреите в Палестина, план предлаган от краля на Йордания Абдалла на Голда Меир. Но когато на 15 май 1948 година , англичаните напускат Палестина, Арабският Легион на Абдалла навлиза на територията на новообявената държава, започва война и границите окончателно се размазват.
Сега да се говори за постоянни и ясни граници е същият нонсенс, както и през 1948 година. Войната за независимост завършва с примирие през 1949 година и Израел получава Галилея и безопасен път от Тел Авив за Йерусалим и на север. Сега тези територии не се оспорват и за израелтяните остава надеждата, че след окончателното регулиране на спорните територии анклава Гуш Ецион и просеката до Ариел ще станат част от Израел.
Прозорливостта и волята на Бен Гурион даде своите плодове.

Държава и половина за единия,половин държава за другия народ

Идеята на външният министър на Израел Авигдор Либерман за решаване на дългогодишния конфликт между палестинци и евреи е обмяна на територии и население, като счита този план легитимен от гледна точка на международното право и прецедентите в историята.
Този план се отличава от историческите прояви на обмяна на население, защото не разглежда физическо изселване и разрушаване на построеното, а прокарване на нови граници. Всяко малцинство - евреи и палестински араби ще се присъедини към своята етническа група и ще получи пълноценно гражданство. Като пример Либерман посочва "триъгълника" на територията на Израел, заселен изключително с араби и Гуш Ецион, територия на Западния бряг с преобладаващо еврейско население.
Либерман се обосновава на резолюция 55 на Генералната Асамблея на ООН от 2001 година, която гласи: "Когато част от територията на дадена държава се предава на друга, то приемащата страна се задължава да предостави пълно гражданство на населението на тази територия. Държавата, предаваща територията , лишава от гражданство живеещото там население".
Историята познава такива замени на територии и население,които обаче са съпроводени с дискриминация, бедствия и насилие: българите от Средиземноморска Тракия, Лозанския мирен договор между Гърция и Турция от 1924 г.,судетските немци през Втората Световна Война, Босна, Хърватия, Косово и др.
Стихийният обмен на население, неподкрепен с договорености, по силата на вродени страхове, подозрения и недоверие не е в състояние да обезспечи мирно съществуване. На лице са и множество юридически и хуманитарни проблеми.
Трябва ли да се предава земя, градове и села на друга държава, ако населението не желае това? Такъв е случая с израелските араби, които не желаят да напуснат своята земя, въпреки, че безусловно поддържат своите братя от палестинската автономия. За тях е добре в Израел, с неговата все пак демократична структура, достъпно образование, задължително здравно осигуряване, постоянна работа.
Според Либерман, международното общество се стреми да създаде еднородна и етнически чиста палестинска държава на Западния бряг и двунационална държава в Израел."Не "две държави за два народа", а държава и половина за един народ и половин държава за другия. Ако се изпълни тази формула, Палестина ще бъде заселена само с араби, а в Израел ще живеят 2/3 евреи и 1/3 араби. За да съществува реален мир и безопасност, трябва да се извърши истинско разделение на евреи и араби".
Либерман предлага национален референдум, който ще позволи всички да изразят своето мнение.Пример подтикнал Либерман да направи такъв избор е мирното съществуване на турци и гърци в Кипър. През 1974 година привържениците на обединение на острова с Гърция вдигат въстание, но с десант турската армия завзема 40 % от територията на острова. Поделен на две държави, които се договарят за обмен на население и 160,000 гърци се заселват в гръцката зона. Обменът протича без особенни проблеми и в края на 90 те години на миналия век Република Кипър и Турската федеративна република са вече хомогенни, почти етнически чисти образования и мирно съществуват.

Икономически мир

Програмата,която предлагаме се различава коренно от досегашните неуспешни опити да се разреши израелско - палестинския конфликт. Всички стъпки за преодоляване на различията и установяване на мир са били безполезни заради различни и непреодолими фактори;
- палестинците никога няма да се откажат от своето желание за суверенна държава,
- израелтяните , водили 3 войни и дългогодишна борба с тероризма не вярват в искреността на палестинците за мирно съвместно съществуване,
- безпомощноста на Великите сили да намерят правилното решение и подкрепа на мирния процес, заради своите политически , идеологически , социални , религиозни и други изгоди,
- наличието на непреодолими религиозни различия.
Предлаганото от нас изисква две условия - взаимно признаване на двете държави в границите от 1967 година и сключване на политическо споразумение за мир. Всички спорни въпроси, като територии, селища, бежанци, Йерусалим и др,са разрешими, ако се приложи предлаганата от нас програма "Икономически мир",със задължения за всички заинтересовани страни.
Задължения за Израел
1.Построяване на жилища и съответна инфраструктура на палестинска територия за бежанците на реципрочна стойност на построеното от Израел зад "Зелената линия". Построеното се явява компенсации за щети,нанесени на бежанците и останалото палестинско население на Западния бряг и ивицата Газа.
2.Израел преостъпва равностойна територия в кв.км,на Палестина и запазва големите израелски селища - Ариел, Маале Адомим, Гуш Ецион и др. Малките селища не се разрушават и се предават на палестинската държава.
3.Израел е съгласен с административното разделение на Йерусалим и обявяването на Източен Йерусалим за столица на Палестина.Хълмът на Храма /светиня на евреи и палестинци/ е под суверенитета на Палестина,Израел запазва старият еврейски квартал и Стената на плача.
4.Арабските израелски граждани могат да избират между израелско и палестинско гражданство.

Задължения на Палестина
1. Палестина признава съществуването на държавата Израел в границите от 1967 година със столица Йерусалим.
2.Изгражда демилитаризирана държава и прекратява всякаква терористична дейност срещу еврейската държава, нейните институции и народ.
3. Изгражда полицейска структура без тежко въоръжение за опазване на реда и законността на територията на Палестина.
4. Приема бежанци , желаещи да се върнат и ги настанява в построените или преотстъпени от Израел селища.
5. Преотстъпва територията и големите израелски селища на Западния бряг и в замяна получава територия от Израел.
6. Свързва Западният бряг /Хеврон/ с ивицата Газа с мост или подземен път.

Задължения на Беликите сили, ООН, Арабска лига
1.Явяват се гаранти на споразумението и мобилизират финансови средства от МВФ, частни банки, дарения за подпомагането на палестинската държава и съвместните проекти - свързване на ивицата Газа със Западния бряг, изграждане на летище и пристанище в Газа,съвместното използуване на водните ресурси и др.
2. За съживяване на палестинската икономика се организира фонд от средства , изразходването на които се контролира от комисия на ООН ,в която участвуват всички заинтересовани страни.
Всички права запазени; април 2010 година

Териториален компромис

Съглашенията от Осло,приемането на Пътната карта,срещите в Анаполис,посредничеството на САЩ,опитите на държавни глави и политици за посредничество не решиха конфликта между Израел и палестинците,главно заради недоверието на двете страни,нежеланието на Израел да се раздели с окупираните през Шестдневната война/1967 г./територии и разногласията в ръководството на Палестинската автономия. Много и различни бяха проектите за урегулиране на близкоизточния конфликт,но нито един от тях не се реализира.
Сегашният министър -председател Бениамин Нетаниаху обяви своя програма за решаване на конфликта-"Две държави-два народа",програма,със задължително признаване на Израел,запазване на значителна част на еврейските селища и спиране терористичната дейност.Политическите анализатори обаче нямат единно мнение за пътищата и начините за реализиране на тази инициатива,главно поради исканията на палестинците за връщане на бежанците и обявяването на Източен Йерусалим за столица на новата държава и разногласията в палестинското ръководство-ФАТАХ на Западния бряг и ХАМАС в сектора Газа.
За мен е ясно,че окончателно решаване на конфликта сега е невъзможно,трябва да се опита стъпка по стъпка .Скоро в израелската преса се появи статия на запасния генерал Гиора Айланд,който предлага нов вариант на решаване мирно съществуване-Израел освобождава окупираните територии,създава се палестинска държава-конфедерация Западен бряг,ивицата Газа и Йордания,което се явява връщане в гранизите от 1967 година,за които претендират палестинците.Израел запазва 13% от Западния бряг,включващи големите еврейски селища и освобождава малките и отдалечените.
Според тази програма,Египет ще отстъпи своя територия,граничеща с ивицата Газа за разселване на бежанци и част от жителите на сектора.От своя страна Израел ще върне на Египет своя територия от пустинята Фаран. В Газа и новата територия може да се построи международно летище и пристанище,промишлена зона и откриване палестинската държава за останалия свят. Айланд предлага да се прокопае тунел между Египет и Йордания по израелска територия с автострада за всички видове транспорт,нефтопровод от и за Йордания,Ирак и страните от Персийския залив.Айланд вярва в прогресивните израелски сили и в палестинското общество има хора на които също ще допадне тази идея, основата на която е замяна на територии. Подобни настроения има и Йордания,несъгласна да има съсед фундаменталистки ХАМАС.Неговото разбиране на конфликта е териториален компромис,останaлото-бежанци,проблема с Йерусалим и сигурността ще намери решение по-късно.
Можем да приемем изложеното,но се съмняваме в реализирането му,главно с нежеланието на Израел да се раздели с Голанските височини-очите и ушите на израелската армия срещу Сирия,Ливан,Ирак,Иран и водните ресурси.