Въпреки трудностите в постигането на компромис,"Две държави за два народа" е предпочитана и реална опция за решаване на близкоизточния конфликт за множеството палестинци и израелтяни.
Още след Шестдневната война през 1967 година, Комунистическата партия на Израел/ с членове араби и евреи/ предлага горния вариант, който с годините е приет от международното общество и става основа на сегашния мирен процес под покровителството на САЩ.
Но идеята за провъзгласяване на палестинска държава в едностранен порядък/ без договор с Израел/, която е официална политика на Организацията за освобождение на Палестина от поне 20 години, все повече привлича вниманието на редица леви и десни/!!!/ израелски политици и интелектуалци.
В случая е логично да зададем въпроса: ако формулата "Две държави за два народа" има такава широка поддръжка сред палестинци и евреи, с какво ще обясним идеята за едностранно решение на палестинския проблем?
Обяснението се крие в пропастта между световното разбиране на проблема и реалните пътища за реализирането му.Разликите по ключови проблеми, като Иерусалим или бежанци са много дълбоки, че нито Нетаниаху, нито лидера на автономията Махмуд Абас не са готови за отстъпки. Отстъпки, свързани с идеологически и религиозни разногласия. И тези разногласия подбуждат палестинци и израелски политици да търсят други варианти, който не се побират в горната формула.
Така например бившият министър на отбраната и министър на външните работи Моше Аренс и настоящия председателя на Кнесета Реувен Ривлин предлагат да се анексират Самария и Юдея. На живеещите там, и в Източен Иерусалим палестински араби да се предостави израелско гражданство.Те искат палестинците да станат пълноценни граждани на израелската държава. След едно или две поколения палестинците ще се разтворят сред подавляващото еврейско мнозинство и за палестинска държава повече не ще се чуе. Израел ще се превърне в еднородна демографска държава с население, изповядващо юдаизъм и ислям. Авторите на идеята предполагат , че демографския ръст на палестинците не ще превишава раждаемоста сред евреите и те винаги ще бъдат мнозинство.След няколко поколения евреите ще изменят демографическата и политическата ситуация така, че да стане необратима.
Аренс първо предлага да се обвържат с еврейската държава палестинците, живеещи на територията на Израел, което да послужи за пример на палестинците от Самария и Юдея.
Не съм уверен, че Моше Аренс и Реувен Ривлин ще прочетат тези редове, но за българските ми читатели ще кажа: двамата дълбоко се заблуждават!
- тяхното високомерно,покровителствено отношение към действителността ми напомня характерните за Моше Даян и Менахем Бегин експерименти с автономията на палестинците,
- такива твърдения свидетелствуват за невежество/ нищо, че са в челните редици на израелската политика/ към националните стремления за палестинска държава на цялата територия на Палестина и без евреи,
- идеята на Аренс и Ривлин не дава отговор на въпроса: какво ще правим със сектора Газа и неговото 1,5 милионно население?
- тези политици не отчитат религиозната нетърпимост межди юдаизъм и ислям и присъщото им вековно противопоставяне,
- колкото повече набира скорост формулата "Две държави за два народа", толкова отчетливо десните сили в Израел осъзнават загубата на Самария и Юдея. Паниката ги кара да търсят алтернативни решения. Но доколкото такива не съществуват, те вадят от политическия шкаф стари и дискредитирани схеми и се надяват да се приспособят към новите условия. Провокативната реклама на такова решение може наистина да подтикне палестинците да обявят едностранно държава, което ще даде повод за истинска израелска анексия на Западния бряг и да отложи за векове мечтата на палестинците. Но ако такава анексия бе възможна преди 40 години, сега никой не ще разреши.
Така че, тези двамата - Аренс и Ривлин не ще оставят следа в пантеона на израелската политика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар