"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар