Триумф или фиаско

Навършиха се 10 години от изтеглянето на Израел от Южен Ливан и в средствата за масова информация се появиха множество статии, коментари и бележки за това събитие, което според авторите коренно измени обстановката в Близкия Изток.
Докато левите сили приветствуваха напускането на "зоната за безопасност" в Южен Ливан, сравнявайки го с военно изкуство и държавническа мъдрост, десните и националистите побързаха да го обявят за политическо и военно фиаско, пророкуват, че Израел ще плати висока цена за тази необмислена авантюристична крачка. Моите симпатии в този случай са на страната на последните, защото последвалите събития доказаха напълно техните опасения.
На 24 май 2000 година израелските войски под прикритието на нощта се изтеглиха едностранно от т.н "зона за безопасност" в Южен Ливан, която удържаха от 1982 година. Израелтяните захвърлиха високотехнично оборудване и изоставиха своя съюзник - ЦАДАЛ /Армията на Южен Ливан/. Част от бойците на ЦАДАЛ и техните семейства последваха армейските части и се прехвърлиха в Израел. Останалите бойци бяха арестувани, малтретирани и осъдени на различни срокове затвор за държавна измяна.
За противниците на едностранното изтегляне това е военно поражение, значително отслабващо Израел и засилващо ролята на "ХИЗБАЛЛА". Израел ликвидира буфера между между своята граница и бойците на "Партията на Бога", обстрелващи населените пунктове в Израел. Те заеха безпрепятствено изоставените фортификационни съоръжения, завладяха оръжие/ дори един танк, забравен от Израел/и установиха фактически контрол над Южен Ливан.
Нито военното,нито политическото ръководство на Израел не разработи сценарий за възможното развитие на събитията в бъдеще. Просто тогавашният министър председател на Израел Ехуд Барак изпълни своето предизборно обещание. Но когато след 4 месеца "Хизбалла" взе в плен трима израелски войника, Барак и неговите приближени не знаеха как да реагират. И не реагираха- войниците бяха убити и техните останки бяха разменени на останките на стотици терористи!
Веднага след напускането на Южен Ливан отдаде Ясер Арафат разпореждане и Маруан Багрути /излежаващ сега няколко доживотни присъди в израелски затвор/ създаде "Батальоните на мъчениците на Ал Акса" и сформира "Комитетите за народно съпротивление" с единствена цел - терор.След провалът на преговорите в Кемп Дейвид Арафат разгърна палестински "джихад", защото бе уверен в твърденията на лидера на "Хизбалла" Хасан Насралла, че Израел е една паяджина, която при едно докосване ще се разпадне.
Излазът от Южен Ливан бе не само военно поражение, но и политическа грешка. Израел допускаше, че целта на "Хизбалла" е само да прогони израелтяните от ливанската земя, след което сьпротивлението ще се прекрати, ще предаде своето оръжие и ще разформира своите военни подразделения. Като забравяше, че "Хизбалла" е марионетка на Иран и Сирия, създадена от тях и служаща им. Нейното съществуване, военна мощ и агресивност са независими от курса на едно или друго израелско правителство. Израел даже и да се върне в границите от 1949 година, Иран не ще признае Израел и неговото право на съществуване.
Напускането на Ливан доведе и до Втората ливанска война. В продължение на повече от месец израелската армия водеше ожесточени боеве с "Хизбалла",загуби близо 50 войника,множество ранени и отново бе принудена да напусне. Така "Партията на Бога" спечели симпатиите и на сунитите и стана водеща сила не само в Ливан, но и целия регион.
Ехуд Барак/ сега военен министър в правителството на Биниямин Нетаниаху/ продължава да отстоява своята правота:
"Хизбалла" не съществуваше през 1982 година, когато навлязахме в Ливан. Нейната сила е следствие не от нашето напускане, а от нашето пребиваване в Ливан. "Хизбалла" възникна, защото бяхме в Ливан, и факта, че ние не се намираме там сега, няма отношение към нейната популярност и сила..."
Ако Барак признае своята грешка, ще бъде своего рода признание за неговата неспособност да бьде политически лидер, ще престане да бъде "блестящ стратег" и ще загуби своите политически убеждения и привърженици.
Но работата не свърши само с Ливан. Пресен е спомена от едностранното, без съглашение с палестинската автономия изтегляне от ивицата Газа довело на власт ХАМАС, още по-зъл и опасен враг за Израел.
Всички тези едностранни отстъпки не прибавиха нищо ново в процесите в Палестина, не донесоха мир и спокойствие.Започналите разговори за окончателното регулиране на конфликта между Махмуд Абас и Нетаниаху, с посредничеството на САЩ също не ще донесат резултати, главно заради непризнаването на Израел като държава на еврейския народ.
Лични срещи
Дълбоки сиви очи, тънки ръце,акуратно вчесани назад коси - така видях генерал Антуан Лахад, главнокомандващ ЦАДАЛ / Армията на Южен Ливан /. Лахад - християнин маронит бе начело на малкото военно подразделение /4000 души/, откъснало се от ливанската армия, заради религиозно противопоставяне между мюсюлмани, християни, друзи и палестинци и служещо на интересите на Израел в Южен Ливан. След едностранното напускане на Израел на зоната в Южен Ливан, тази малка армия бе оставена на произвола на съдбата и генерала с малка част от своите воиници се установи в Израел. Еврейската държава се опита да им създаде нормални условия за живот, да им осигури място за живеене и работа, но не всички успяха да се приспособят, напускаха Израел и се установиха във Канада и Франция. Генерал Лахад и близки на своето семейство откриха ресторант с ливанска кухня в Тел Авив, там и успях да го видя. Опитах се да му изразя своето уважение на иврит,който той разбираше сносно, но разговор не се получи. Успях да получа отговор само на един от въпросите.
"Израел никога няма да победи в тази война, защото предава своите съюзници!"
След време емигрира във Франция,където почина.Неговите войници така и не си намериха място в Израел, някои предпочетоха да се върнат в Ливан и получиха различни срокове затвор,други продължиха емиграцията.Така безславно завърши историята на единствения съюзник на Израел в Близкия Изток.