"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

сряда, 7 юли 2010 г.

Държава и половина за единия,половин държава за другия народ

Идеята на външният министър на Израел Авигдор Либерман за решаване на дългогодишния конфликт между палестинци и евреи е обмяна на територии и население, като счита този план легитимен от гледна точка на международното право и прецедентите в историята.
Този план се отличава от историческите прояви на обмяна на население, защото не разглежда физическо изселване и разрушаване на построеното, а прокарване на нови граници. Всяко малцинство - евреи и палестински араби ще се присъедини към своята етническа група и ще получи пълноценно гражданство. Като пример Либерман посочва "триъгълника" на територията на Израел, заселен изключително с араби и Гуш Ецион, територия на Западния бряг с преобладаващо еврейско население.
Либерман се обосновава на резолюция 55 на Генералната Асамблея на ООН от 2001 година, която гласи: "Когато част от територията на дадена държава се предава на друга, то приемащата страна се задължава да предостави пълно гражданство на населението на тази територия. Държавата, предаваща територията , лишава от гражданство живеещото там население".
Историята познава такива замени на територии и население,които обаче са съпроводени с дискриминация, бедствия и насилие: българите от Средиземноморска Тракия, Лозанския мирен договор между Гърция и Турция от 1924 г.,судетските немци през Втората Световна Война, Босна, Хърватия, Косово и др.
Стихийният обмен на население, неподкрепен с договорености, по силата на вродени страхове, подозрения и недоверие не е в състояние да обезспечи мирно съществуване. На лице са и множество юридически и хуманитарни проблеми.
Трябва ли да се предава земя, градове и села на друга държава, ако населението не желае това? Такъв е случая с израелските араби, които не желаят да напуснат своята земя, въпреки, че безусловно поддържат своите братя от палестинската автономия. За тях е добре в Израел, с неговата все пак демократична структура, достъпно образование, задължително здравно осигуряване, постоянна работа.
Според Либерман, международното общество се стреми да създаде еднородна и етнически чиста палестинска държава на Западния бряг и двунационална държава в Израел."Не "две държави за два народа", а държава и половина за един народ и половин държава за другия. Ако се изпълни тази формула, Палестина ще бъде заселена само с араби, а в Израел ще живеят 2/3 евреи и 1/3 араби. За да съществува реален мир и безопасност, трябва да се извърши истинско разделение на евреи и араби".
Либерман предлага национален референдум, който ще позволи всички да изразят своето мнение.Пример подтикнал Либерман да направи такъв избор е мирното съществуване на турци и гърци в Кипър. През 1974 година привържениците на обединение на острова с Гърция вдигат въстание, но с десант турската армия завзема 40 % от територията на острова. Поделен на две държави, които се договарят за обмен на население и 160,000 гърци се заселват в гръцката зона. Обменът протича без особенни проблеми и в края на 90 те години на миналия век Република Кипър и Турската федеративна република са вече хомогенни, почти етнически чисти образования и мирно съществуват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар