"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

петък, 30 юли 2010 г.

Европейските леви и еврейската държава

Не считам себе си за социалист с ярко изразени леви възгледи, но отхвърлям всяка несправедливост, неравенство и дискриминация. Готов съм на компромиси в името на благополучието и мирното съществуване на двата народа в Палестина.
Идеологията, на която израснах обаче няма нищо общо с тази на съвременните леви движения в Европа, търсещи и намиращи всякакъв повод да злепоставят и очернят Израел. Става дума за левите движения в Западна Европа, защото същите в бившите социалистически страни просто се борят за оцеляване и не им остава време да изработят и огласят своята позиция. Те с ентусиазъм се подписват под всяка акция, кампания или митинг, критикуващи Израел. Занимават се с делегитимизация на еврейската държава и я лишават от право на съществуване.
Знам, че Израел не е вода ненапита. В многогодишното противопоставяне с палестинците, евреите допуснаха много грешки, даващи основание да ги наричат расисти, за апартейд, за дискриминация и шовинизъм. Но израелските леви бяха и са членове на Социалистическия Интернационал, сегашния президент на Израел Шимон Перес бе вицепрезидент на тази организация. И сега угрозата от тотално унищожаване на еврейската държава идва от техните идеологически, исторически и културни съюзници.
Романът на либералните европейски движения с палестинците започна по времето на Улоф Палме, Бруно Крайски и Вили Бранд, които подбуждаха европейските правителства за сближаване с ООП на Ясер Арафат. Тяхната доминираща роля в Европа оказваше влияние на израелските лейбъристи, които в своето управление смекчаваха отношението си към палестинците и търсеха пътища за мирно съществуване. Европейците убеждаваха Арафат да приеме резолюция 242 на Съвета за безопастност на ООН, да заяви, че конфликта може да бъде решен по мирен начин. И той го направи, но след много години.
Този модел може да бъде приложен и сега. Просто социалистите и социалдемократите от Европа трябва да поискат от Палестинската автономия и управляващите в сектора Газа ХАМАС да признаят Израел, да се съгласят на принципа "две държави за два народа" и да се откажат от терора.
Въпреки това европейските леви постоянно осъждат Израел, възхваляват разни "флотилии за мир", премълчават агресивността на Ахминаджад и деспотизма на шейх Насралла в Ливан. В Англия сравняват сектора Газа с гето, испанските социалисти заплашват с международен съд израелски политици и военни. В Италия и Франция не проронват и дума за подпалени и разрушени синагоги. Не осъждат беззаконието в Афганистан, Киргизия, Косово и Судан, а на борбата с терористите от ХАМАС отделят първите страници на своите официози.
Това е лъжлив морал и политически цинизъм. Ако иска Социалистическият Интернационал да бъде наистина социалистически, трябва да се върне към принципите на своята идеология,да използват равни стандарти за всички общества и народи, да защитава равни възможности за всички, да осъди всички, които призовават за ликвидирането на цял народ.

1 коментар:

  1. Чудесна статия, браво на вас, че засягате и този въпрос и тази постоянна двойственост на т.н."велики сили". А къде е Социалистическият интернационал...никой не знае,какво прави,не е ясно никому, а може би най-малко на самия "интернационал"

    ОтговорИзтриване