Европейските леви и еврейската държава

Не считам себе си за социалист с ярко изразени леви възгледи, но отхвърлям всяка несправедливост, неравенство и дискриминация. Готов съм на компромиси в името на благополучието и мирното съществуване на двата народа в Палестина.
Идеологията, на която израснах обаче няма нищо общо с тази на съвременните леви движения в Европа, търсещи и намиращи всякакъв повод да злепоставят и очернят Израел. Става дума за левите движения в Западна Европа, защото същите в бившите социалистически страни просто се борят за оцеляване и не им остава време да изработят и огласят своята позиция. Те с ентусиазъм се подписват под всяка акция, кампания или митинг, критикуващи Израел. Занимават се с делегитимизация на еврейската държава и я лишават от право на съществуване.
Знам, че Израел не е вода ненапита. В многогодишното противопоставяне с палестинците, евреите допуснаха много грешки, даващи основание да ги наричат расисти, за апартейд, за дискриминация и шовинизъм. Но израелските леви бяха и са членове на Социалистическия Интернационал, сегашния президент на Израел Шимон Перес бе вицепрезидент на тази организация. И сега угрозата от тотално унищожаване на еврейската държава идва от техните идеологически, исторически и културни съюзници.
Романът на либералните европейски движения с палестинците започна по времето на Улоф Палме, Бруно Крайски и Вили Бранд, които подбуждаха европейските правителства за сближаване с ООП на Ясер Арафат. Тяхната доминираща роля в Европа оказваше влияние на израелските лейбъристи, които в своето управление смекчаваха отношението си към палестинците и търсеха пътища за мирно съществуване. Европейците убеждаваха Арафат да приеме резолюция 242 на Съвета за безопастност на ООН, да заяви, че конфликта може да бъде решен по мирен начин. И той го направи, но след много години.
Този модел може да бъде приложен и сега. Просто социалистите и социалдемократите от Европа трябва да поискат от Палестинската автономия и управляващите в сектора Газа ХАМАС да признаят Израел, да се съгласят на принципа "две държави за два народа" и да се откажат от терора.
Въпреки това европейските леви постоянно осъждат Израел, възхваляват разни "флотилии за мир", премълчават агресивността на Ахминаджад и деспотизма на шейх Насралла в Ливан. В Англия сравняват сектора Газа с гето, испанските социалисти заплашват с международен съд израелски политици и военни. В Италия и Франция не проронват и дума за подпалени и разрушени синагоги. Не осъждат беззаконието в Афганистан, Киргизия, Косово и Судан, а на борбата с терористите от ХАМАС отделят първите страници на своите официози.
Това е лъжлив морал и политически цинизъм. Ако иска Социалистическият Интернационал да бъде наистина социалистически, трябва да се върне към принципите на своята идеология,да използват равни стандарти за всички общества и народи, да защитава равни възможности за всички, да осъди всички, които призовават за ликвидирането на цял народ.

Какво ще стане ако убият шейх Насралла?

Заплануваното пътуване в Турция на генералният секретар на "Хизббала" може би ще се отложи. В ливанската преса се появиха статии с предупреждение, Израел да не се опитва да ликвидира своя враг от север, както направи с Абас Мусауй /водач на Хизббала преди Насралла/ Имад Мунгие и Махмуд Мабхух от "ХАМАС" в началото на годината.През февруари 2008 в Дамаск бе ликвидиран Имад Мугние,"министър на отбраната" на Хизбалла, формално втори човек след Насрала. 2009 година пък бе последната на генерала от сирийската армия Мохамад Сулейман, отговарящ за военните доставки за Хизбалла и ядреното сътрудничество с Иран и Корея. Израелските специални служби разбиха керван с оръжие в Судан и завладяха кораба "Франкоп"с оръжие за Хамас.За своята 63 годишна история Израел се явява непредсказуем, често постъпващ въпреки логиката на своите съседи.
Нека си припомним, как бе ликвидиран Мусауй. През февруари 1992 година палестински терористи проникват във военна база на израелската армия близо до Ливан, убиват трима спящи войници и се скриват. Израелският МОСАД бързо отговаря на предизвикателството и след ден с ракета, пусната от хеликоптер унищожава тогавашния лидер на "Хизббала" и неговото семейство.
В Израел бяха доволни и разглеждаха тази ликвидация като демонстрация на своята сила и могъщество. Това убийство обаче стана пример за стратегическа грешка и се превърна в бумеранг. Ликвидацията на Мусауй доведе до ескалация на военните действия и безпрецедентен обстрел на северните територии на Израел, не закъсня и терористическия акт в посолството на Израел в Буенос Айрес. От друга страна, начело на "Партията на Бога" застана човек, настроен още по-войнствено. Веднага шейх Насралла заяви: "Близките дни ще покажат, че ликвидацията на Мусауй бе грамадна грешка на ционистите". Силен и влиятелен в Ливан и арабския свят, шейх Насралла живее под голяма заплаха за ликвидиране, сравнима с преследването на водачите на "Ал Кайда". Появяването му пред публика се чете на пръсти, общуването със своите хора и света е предимно на екрана на телевизора. Неговото местонахождение е тайна номер 1 в Ливан.
Израелтяните полагат максимум усилия за да го проследят и успяват в последните месеци да го засекат два пъти - в Бейрут и по време на пътуването му в Сирия през февруари. Не го ликвидират, защото е обграден от много хора, предимно деца. В Ливан са убедени, шанс за ликвидация ще има и тя ще изкупи всички поражения на израелтяните.
Такава ликвидация ще бъде огромно сътресение за "Хизбалла", но не ще е смъртоносно, защото шиитската организация е добре структурирана. Убийството на шейха ще предизвика взрив на ливанската граница и това насилие ще се придвижи и в Палестина. Ако убийствата на Мусауй и Мугние доведоха до ескалация, то гибелта на Насралла ще доведе до война. Той може да въвлече Ливан в нова война ,може да го направи и след своята смърт.