Исус Христос – началото

Част втора

Следите на Исус, човекът, станал първообраз на евангелския  персонаж, трябва да се търсят в Галилея, по - точно в малкото селце Назарет. Говори на арамейски, а не на древневрейски, главен език на богослужението и не гръцки, на който са написани Евангелията.

Детството и младежките години ще останат на нас тайна, защото древните писари не са ни оставили свидетелства. Сред интепретаторите на Евангелията и много други от последните поколения правят опити да отправят Исус  в Индия с  неговите йоги, в Персия при маговете, при ламите на Тибет,за му да придадат ученост и човеколюбие.

Минималното, което узнаваме за ранните години на Исуса е записано в Евангелието от св.Лука, 2:42,43 «..И когато Той бе на дванадесет години, като отидоха по обичая и празника, и като изкараха дните е се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.»

Свещенната река Йордан



Липсата на подробен разказ за младежките години само говори, че те не са толкова важни. Евангелията се интересуват от мисията, която му е възложена:» И сам Исус беше на тридесет години, когато почна да поучава, и , като мислеха, беше син на Иосефа, който бе син Илиев «    св.Лука, /3:23/.  И тази мисия започва с ритуална баня не в микве, а във водите на реката Йордан при Йоана. Така първото пътешествие на Исус става към свещенната река, там където се влива в Мъртво море. Но кръщението не е достатъчно, мисията е достатъчно сложна и изисква сериозна подготовка, единствено място за което е Юдейската пустиня. Евангелията описват това като 40 дневен пост и усамотение. Извършил Кръщение в реката и издържал Изкушението в пустинята Исус притежава всичко за да продължи, но това може да стане само в Йерусалим. Но той ще пристигне във свещенния град само след като славата на чудотворец и праведен учител достигне столицата.

Първата събота след завръщането по земите около Генисаретското езеро, Исус разгръща свитъка на пророка Исай в синагогата и прочита първите два стиха: »И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете...И му дадоха книгата на пророка Исая, и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано – «Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовествам сиромасите,...да пусна на свобода угнетените» /св.Лука,4:16,20/.

Първа реакция на присъствуващите е бил просто социален рефлекс : »не е сина Йосифов?».  Земляците не повярват на Исуса по понятна причина, но ние с вас ще му повярваме, защото трябва да разкрием за себе си истинския смисъл на следващите събития.

Ако Исус е Помазаник, то неговата дейност е протест срещу Рим, превърнала Юдея в провинция, а Галилея в тетрархия на Ирод Антипа. Неприет от съгражданите си, Исус  се отправя край бреговете на Генисаретското езеро, рибарското селище Капернаум, което става база на галилейската му мисия.

В началото не се противопоставя на римската  власт, заради дълбоката вяра, че в тази борба може да се победи само след вмешателството на Висшата сила. За Исус е по- важно какво ще стане след победата. Той ще управлява в царство, непознато досега, царство на висок морал, където Законите ще приобретат необходимата твърдост и безкомпромистност. И най- добрият вариант на праведно поведение се явява отрицание на неприятностите и страданията: »Чули сте, че е било казано «Око за око. Зъб за зъб».Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те удари по дясната буза, обърнете му и другата...На този, койти поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха» /св.Матей , 5:38-40/

Неговите противници, фарисеите, тълкователи на текстовете се съмняват в мисията на Исус, те искат знамения и доказателства каква сила извършва чудесата и искат да го обвинят в неспазване на Законите. Той на свой ред ги изобличава в повърхностни знания и несправедливо присвоено право да тълкуват Закона.

Евангелията описват тези ожесточени спорове, тази основна форма на духовен живот по онова време. Исус в своята борба  се придържа на позициите на школата на Хилел, отстояваща човешко отношение към Закона/ например може да се изцелява и даже работи в събота, ако трябва да се нахранят гладните/, а фарисеите са последователи на Шамай, за строго спазване на предписанията.

Споровете са нужни на Исус за разкриване на собствената истина / например св. Марк, 7:14 ,23/. Има случай на приемане на неговата позиция от фарисеите, но това не ги спасява от вечното осъждане в християнската култура, в която думата «фарисейство» става синоним на «лицемерие».

Останки от древната синагога в Капернаум







Планината Тавор

Евангелските разкази за галилейският период на Исус завършват оптимистично: » И като говореше, ето светъл облак го засени, и ето от облака глас , който каза:Този е Моят възлюблен син, в който е Моето благоволение, Него слушайте» /св.Матей,17:1,3,5/ .  Този епизод църквата нарича Преображение. Исус, богочовек, заявява на апостолите своята мощ и слава пред похода към Йерусалим. Съгласно християнската традиция местото на Преображение е планината Тавор.Там Исус пита учениците си, за кого го възприемат: те заявяват, че той е Илия, Йеремия и някой друг от библейските пророци. А само Симон казва: Ти си Христос!/ т.е, цар Помазаник. И тук Исус го благославя: /св.Матей,16:18,19/. Това благословение е еквивалентно на благословението на Авраам към Исак, след това на Яков, и накрая на Йуда. Сакралният смисъл на обряда Преображение е трансформация, Исус става друг човек, цар.

От планината Тавор Исус се спуска като цар Помазаник , или Христос. /св.Лука,10, 1/.  Все по често извършва чудеса, изцеления, отговаря на въпросите на хората, което говори за неговата популярност и авторитет. Това, че пътят към Йерусалим не ще бъде лек чуствуваме от разказа за самаритяните, древни врагове на евреите. /св.Лука,9:51,57/. В друг епизод се говори за враждебност на властите и неочакваната подръжка от страна на фарисеите:  «В този ден дойдоха фарисеи и му говориха: иди и не се връщай, защото Ирод/Антипа/ иска да те убие»/св.Лука,13:31/

Християнството и ръкописите от Мъртво море

Намерените в Юдейската пустиня ръкописи, написани на иврит и арамейски език предизвикват силен интерес сред учените и широката общественост; историческа и археологическата ценност за живота на евреите от преди 2000 години. Историци, археолози, теологически специалисти по различен начин обясняват тяхното съдържание, постоянно се появяват нови теории за произхода им и текстовото съдържание. Една част ги отнасят към литературата на Вторият Храм в Йерусалим, написани от секта на еврейски националисти, други не намират нищо сензационно-просто написаното в тях е традиционата религиозна литература от това време, трети намират поразително сходство с документите от ранното християнство с неговата вяра в покръстването, възкресението, Месията. 60 години не бяха достатъчни да се дадe окончателен отговор.
    Ще се опитаме да внесем яснота. Всички специалисти разделят ръкописите на "библейски" и "сектански". Първите са преписи на библейски текстове, които не се отличават много от съвременната Библия.Сектанските са трактати на норми на поведение, коментари-теологически и астрологически, непокриващи се с разбиранията на главните течения на юдаизма от това време.
    Радикално обяснение на ръкописите от Мъртво море предлага американския професор Голб и в негова полза са много авторитетни археолози и историци.Голб пише, че свитъците нямат отношение към мястото, където са намерени / Кумран /, независимо дали там е съществувала или не сектанска община.Разнообразието се обяснява с принадлежността им на различни хора или са част от библиотеката от Йерусалимския Храм.Притежателите им, напускащи Йерусалим в края на Йудейската война с римляните ги скриват в пещерите на Кумран. Така че, не са сектански / есеиски, садукейски или храмови /, а литература на юдаизма от времето на Втория Храм.
   Последващите години се разгръща полемика за хипотезата на професор Голб.В интернет се появяват анонимни съюзници-заметки, статии, еднакви по характер, резко критикуващи опонентите на професора.Става ясно че данните от тези статии са от една библиотека в Ньо Йорк и са писани от сина на професора-преуспяващ адвокат. Тази криминална история все още чака своя край. Напомняме, че основната хипотеза е на израелския професор Сукеник-есеи-сектанти, живеещи като община в Кумран са писали и съхранили тези ръкописи.По-късните разкопки силно поколебават увереността, че са дело на есеите.
   Професор Рахел Елиор от Еврейския университет в Йерусалим събщава, че есеи въобще не са съществували, всичко написано от Йосеф Флавий е измислица, породена от двама негови предшефственици Филон Александрийски и историка Плиний Старши.Когато Филон говори за есеите и техните възгледи е имал предвид някакво религиозно братство, а Плиний добавя към това-аскетически манастир съществува на бреговете на Мъртво море, близо до Ейн Геди.Елиор настоява, че за "есеи" няма подобни думи в иврит и арамейски език. Филон пише-около 4000 есеи живеят скромен живот, нямат имущество, посветили са дните на изучаване на религиозните книги и строго спазване на Закона, всяка събота се събират в синагогите и тълкуват Тората философски и алегорично.Но не назовава нито име, нито място, което да подтвърди неговия разказ.
  Историкът Плиний посвещава на "есеите" няколко думи-не се женят, имат строг устав, притежават свещенни книги, разказващи за ангели и живеят до 100 години.Съвременният историк Марголис пък добавя към написаното от Флавий ": есеите" са облечени в бяло, не се женят, общуването с жени е забранено.От къде Марголис черпи тези сведения-непонятно!
  Всички малки и големи съмнения и противоречия изчезват, ако приемем, че Филон в своя очерк описва не реални есеи, а друга религиозна община.Професор Елиор не приема хипотезата за библиотека на напускащи Йерусалим, заради големите различия в религиозната литература на садукеите и фарисеите. Намерените древни текстове изразяват "секстански" религиозен поглед и според Елиор са документи на садукеи-еретици, откъснали се от основната маса.В хода на идейната борба тяхната фанатична вяра намира отражение в месианско-мистични видения за силите на мрака и светлината.Тази борба между садукеите се развива на фона на все-по нарастващото влияние на фарисеите.Това противопоставяне завършва с победа на фарисеите, т.н "талмудически" юдаизъм в противовест на библейския.
   Споровете за религиозната чистота пораждат разкол в обществото.Появяват се "фарисеи", тълкуващи Тората в нейните устни традиции.В основата на конфликта е ролята на Храма и свещеннослужителите.Садукеите настояват да се спазва буквата на Закона, фарисеите я допълват с устната традиция, първите отричат съществуването на душата, не признават задгробния живот и възкресението, всичко което съгрява душата на хората, вторите се надяват на Месията.Докато се съхранява царската власт и Храма, съхранява се и религиозната власт-садукеите управляват в Храма, фарисеите в синагогите и местата за изучаване на Закона.За садукеите Божието слово се предава чрез пророците, фарисеите твърдят, че у никого няма монопол и словото Божие се познава в непрекъснато изучаване и тълкуване от хората.
   След превземането на Йерусалим от римляните и разрушаване на Храма победата е на страната на фарисеите, означаващо край на пророчеството.Този преврат професор Елиор нарича "революция" на фарисеите.Общуването на пророците с Бог се сменя с тълкуване на текста и устната традиция. Някой от садукеите се откъсват и основават секта, стремяща да възстанови първосвещенничеството и ритуалната чистота.В ръкописите от Мъртво море лесно се намира паралели.
  Този кратък преразказ на хипотезата на Елиор не дава окончателен отговор, но дава храна други да твърдят, че в ръкописите от Кумран става дума за първите християни.Датировката им се отнася точно за периода на прехода от библейската към талмудическата епоха / 2 век до н. е.-1 век от н.е. / И ранното христианство.Някой от свитъците показват определена връзка с идеите на ранните христиани.
  Английският филолог и историк Джон Алегро изказва предположение, че "текстовете, вярванията и обредите са матрица на ранното христианство". Идеите за месианството, възкръстването се преплитат с решителността за борба срещу римската власт.
Част от ръкописите са публикувани, голяма част от тях попадат в работещата под ръководството Ватикана комисия / монах францисканец Роланд Дьо Во /, която монополизира работата над свитъците и налага своя теория.Едва през 1991 година три историка / Айзенман, Робинсон и Шанкс / публикуват част от фотографиите и изследователите предполагат, че непоказването им се свързва с подозрението за поддриване официалната "есеиска" хипотеза / Сукеник, Во / или хвърляне сянка на каноническите представи за възникване на христианството.Библейските изследователи проявяват пристрастност, породена от тяхната връзка с христианството и неговите институции . Още през 1950 година Андре Дюпон-професор от Сорбоната обявява-в Кумран е живяла секта на "Новият Обет", чийто лидер е считан за Месия и убит като мъченик.Неговие последователи са вярвали в близкия край на света, ще се спасят, само тези , които вярват в учението му.Той твърди, че описвания "Учител по праведност" е точния прототип на Исус Христос.
  Учените, поддържащи теорията за ранното христианство разделят условно свитъците на 6.

Общестен-съдържа напътствия за обществото, опазване на вярата, опрощаване на греховете.Членовете на сектата ревностно да спазват Закона, докато дойде Пророка и Месията.Познато, нали?

Храмов свитък-посветен на храма в Йерусалим, подреждане и ритуалите в него.

Военен свитък-призовава за висок боен дух в борбата с окупаторите.

Дамаски свитък-вероятен препис на по-стар документ, от който става ясно, че част от евреите са останали верни на Закона и "Учителят по праведност" ще ги поведе да приемат "Новият Завет".

Свитък на Авакум-хроника на важни деяния, разцепление на сектата.Намират се още доказателства за точното датиране на събитията; време на Римската империя, а не на републикански Рим.

Меден свитък-списък на места със скрити съкровища, злато, сребро, ритуални съдове.
  Фрагмент от Кумран много напомня пасаж от Евангелието на Лука, в който се говори за дете, което ще се казва "Син Божий"; в ръкописа като "Син на Бога, който в името си ще бъде прославен" .. Новото в тази находка споменаването за първи път "Син Божий" извън Библията.
  Тези доказателства дават основания на историци да твърдят, че ръкописите са по-ранни от христианската епоха и са предвестници на ранното христианство.
Намират се такива / Дан Браун, Лий, Бейджънт /, които поукрасяват изкуствено съединени митически сюжети и се опитват да докажат скритото значение на ръкописите от Мъртво море.
За нас остава очакването!

Музей на книгата в Йерусалим където се съхраняват ръкописите на Мъртво море.

/по материали на израелския печат/