Какво прати Ясер Арафат в гроба?

В израелските средства за масова информация постоянно се промъкват журналистически разследвания за смъртта на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 година. Сега бе ред на началникът на канцеларията на министър председателя Ариел Шарон Дов Вайсглас да даде интервю , в който се опитва да разсее слуховете за заговор, конспирация с участието на израелските тайни служби. Според него обясненията за наличието на заговор за ликвидирането на Ясер Арафат се крият в медицински причини. Едното от тях е , че Арафат е бил хомосексуалист и е починал от СПИН, по късно палестинските медии на основата на неясното медицинско освиделствуване предположиха хранително отравяне с участието на израелските тайни служби.
Косвените факти за такова предположение бяха два – Ариел Шарон люто ненавижда Арафат и не се изключва възможността да се подготвя неговото ликвидиране и втория – изтърваната реплика от военният министър по това време Шаул Мофаз на пресконференция при включени микрофони: «Време е да се отървем от него».
Теорията за заговор се поддържа упорито от журналиста Ури Дан, който предполага, че ликвидирането на Арафат е по нареждане на министър председателя. В поддръжка на своята теория, той цитира неуспешният опит за ликвидация на главатаря от ХАМАС Халед Машал в Дамаск. Тогава агенти на МОСАД успяват да влязат в Йордания и на улицата в столицата Аман впръскват отрова в ухото на Машал, той се срива на улицата. Доставен в болницата е спасен от лекар, специално докаран от Израел, с антиотрова, като извинение на Израел за досадната грешка на израелските тайни служби.
През далечната 1978 година израелтяните изпращат отровни шоколадови бонбони на доктор Вади Адад, лидер на една от фракциите на Националния фронт за освобождение на Палестина, отговорна за отвличане на самолет на Air France. Адад развива левкемия и почива в Източен Берлин. И до ден днешен не е ясно дали смъртта е резултат от левкемията или отравяне.
«Вярно е, че Шарон презираше Арафат» – подчертава Вайсглас в интервюто. «Той го считаше за голям враг на Израел и пречка за установяване на мира. Но въпреки това, Шарон никога не се занимаваше с възможността за ликвидирането на Арафат. Колкото до изтърваната реплика на Мофаз, Шарон просто я пренебрегна.»
«Политическата смърт на Арафат настъпи – обяснява Вайсглас – през юнуари 2002 година, когато стана ясно, че той е точно свързан с опитите за нелегално внасяне на оръжие в ивицата Газа от Иран. Като резултат от тези опити американците повече не му се доверяваха и го изолираха политически. Президентът Буш представи нов план за регулиране на конфликта под названието «Пътна Карта», в който открито се оспорваше върховенството на Арафат в автономията и търсенето на нови лица в палестинската политика.. От своя страна израелтяните го изолираха в няколко стаи в Рамалла и не му позволяваха да пътува в автономията и сектора Газа.»
През октомври 2004 годдина Хавиер Солана, външен министър на Европейския съюз посети Израел и автономията и се застъпи за отслабване на блокадата на Арафат, за да има възможност да се лекува, но израелските служби се противиха с подозрението, че Арафат бързо ще се поправи и ще започне пътувания по света, за да мобилизира общественото мнение срещу Израел.
Вайсглас разкри и друга тайна, свързана с предложението на силовите структури за нахлуване в Рамалла, арестуване на Арафат и приближените му , качването им на самолет, без право на връщане в автономията, така като изселиха Арафат и бандите му от Ливан. Но и в този случай Шарон не се реши, а позволи да се осигури транспорт за лечението на Арафат в Париж. Той се страхуваше, че една смърт на Арафат в обсадената Рамалла ще нанесе непоправими дипломатически щети на Израел, защото не е позволил медицинско лечение на водача на палестинската автономия.
Ясер Арафат е транспортиран с военен самолет до Париж, като в началото бе съобщено за подобряване на състоянието му, но след две седмици се влошава и почива. Френското правителство публикува неясно съобщение, от което не се разбра истинската причина за смъртта, което и досега подкладва слухове за предизвикана смърт. Дори и днес лекарите от болницата в Париж отказват коментари и не повдигат завесата на тайствената смърт.
Според източници, запознати отчасти със симптомите на болеста, Ясер Арафат е починал от левкемия, която се влошила следствие мадицинска грешка или небрежност на лекуващия екип.
Но преди няколко месеца комисия на палестинската автономия публикува съобщение, според което Махмуд Дахлан, ръководител на една от силовите структури на автономията, е участник в заговора за отравянето на Арафат. Заради това и вследствие противопоставяне на Махмуд Абас, бе отстранен от заеманата длъжност и забягна в Йордания.
Чужди информационни източници постоянно изтъкват , че там, където е замесен Израел постоянно съществува възможност за наличието на конспирация, така че още дълго време няма да научим истината на смъртта на символа на палестинската революция. МОСАД никога няма да признае вина/ ако има/, остава надеждата на талантливи журналисти и политически изследователи.

Територии за мир

По оценки на специалисти евакуацията на еврейските селища от Самария и Юдея може да струва от 11 до 24 милиарда долара. А предислокацията на армейските подразделения още повече...

Бениямин Нетаниаху говори за две държави за двата народа, Авигдор Либерман съставя подробни карти за временото съглашение между палестинци и евреи, левите призовават за незабавното напускане на окупираните територии, но никой не си задава въпроса – какво ще стане с почти 314,000 заселници от 120 селища на Самария и Юдея? Тези заселници, които по призива на политиците /борба за съживяване на древния еврейски народ и изграждане на държава/, икономистите /икономически изгоди/ и религиозните водачи / земя, дадена на Израел от Всевишния/ завзеха арабските земи, построиха домове, създадоха работни места, родиха деца и внуци.

Aко разгледаме  картата, тези еврейски селища изглеждат като палци, вмъкнали се в териториите , прорязват Самария и Юдея и пречат да се създаде цялостна палестинска държава. При това за охраната на тези селища Израел е принуден да държи около 70 военни подразделения с хиляди войници. Само в района по посока на Рамалла  има 36 еврейски селища с около 50,000 души население и 181 арабски села с над 600,000 души население!!!  Нито с демографска , историческа  или политическа причина може да се обяснят  огромните финансови средства, които се харчат за охраната на тези селища. Продължаваме по посока на реката Йордан и едноименната долина. През 1948 година по време на Войната за независимост в тази пустиня живеят около 2000 араби и 1000 евреи. След това Йордания властва над този район и заселва 80,000 бежанци. След 1967 година Израел заселва 5000 души в 21 селища на територия от 1000 кв.км, от която само 32 се използва за селскостопански цели. Ако се изпълни желанието на палестинската автономия да приеме бежанците, то точно на тази земя е възможно да бъдат настанени. При такъв наплив на арабски бежанци еврейските заселници няма какво да правят тук. Остава  да се съмняваме, че тълпите бежанци ще нахлуят в тази долина- пустиня, където в голямата част от годината грее ужасно  слънце, духат ветрове и най главното – липсва вода.

Още по- сложни са нещата с Йерусалим. Израел постоянно заявява, че няма да приеме палестински бежанци на своята територия, но какво ще прави с 200,000 -то арабско население на Източен Йерусалим?  Израел не се гласи да разделя Йерусалим, а ще трябва да приеме палестинците като свои граждани!!

Ако мирният договор между палестинската автономия и Израел предвижда връщане на жителите на Самария и Юдея в границите от 1967 година, ще са необходими милиарди за устройването на новото местожителство. Икономисти са направили разчети, от които става ясно , че едно 5 членно семейство ще струва на дьржавата около милион долара. През 2005 година Израел евакуира 8500 свои граждани от 21 селища в сектора Газа за сумата 2 милиарда долара. Шест  години след това 70 % от тях  не успяха да се сдобият със собствен дом.

А сега нека се опитаме да отгатнем, откъде Израел ще намери тези милиарди?  Правилно отгатнахте – това ще са американските данъкоплатци. Но тук започват и проблемите. Сегашният закон на САЩ не разрешава да се отпуска финансова помощ на Израел зад границите от 1967 година, приет, за да не се свързва със незаконните заселници. Неотдавна действия на Нетаниаху заставиха американците да се откажат от доставката на самолети F- 22  и друго военно снаряжение в обмен на 90 дневно замразяване на строителството в еврейските селища на териториите. Някои от конгресмените могат да се заинтересуват, защо американските данъкоплатци ще финансират разрушаването на незаконните селища. В края на краищата САЩ се  заеха с умиротворяването на Близкия Изток и ще трябва да плащат, както плащаха досега на Израел и Египет. През 1973 година Израел получи 800 милиона долара, през 1975 година Хенри Кисинджер успя да издейства от Конгреса 3 милиарда долара за Израел и 800 милиона за Египет, награда за сключения мирен договор. Добавка бе предоставянето на новите модели изтребители Ф-15 и Ф-16, заменили старите «Фантом» и «Скайхок».

Сега обаче е по различно. Напьлно е ясно, че Израел няма финансите да поеме разходите за връщане на заселниците в границите от 1967 година. Остават САЩ и другите заинтересовани в мира на Близкия Изток – богатите арабски страни, Росия, Китай, Европейския съюз. Въпросът е дали ще отпуснат средства за нещо, което е напълнo неясно и несигурно.



Алон-еврейско селище в Юдейската пустиня



Палестинци и евреи - дружно срещу "Ал Джезира"

В ръцете на арабският канал "Ал Джазира" се оказаха около 1600 секретни документи, касаещи израелскопалестинските преговори. Oсобенни секрети те не разкриха, но поставиха израелтяни и палестинци в неловко положение.
Става ясно, че въпреки публичните заявления палестинската страна е готова за компромиси. В беседа с америнакският посланик Джордж Мичел главата на палестинската група за преговори Саиб Арикат изразява готовност да отстъпи на Израел еврейския и арменския квартал на стария Йерусалим , а съдбата на Храмовия хълм/ където се намират джамиите Ал Акса и Купола на скалата / е открита за обсъждане. Може да се предаде особен статус и управлението на светите места да се осъществява от съвместна комисия.
В друг документ се говори, че палестинците се съгласяват да предадат на Израел фактически всички райони на Източен Йерусалим, като се изключи квартала Хар Хома. На териториите, които съгласно палестинското предложение ще останат за Израел са Маале Адомим,Писгат Зеев,Рамат Шломо,Ефрат,Бейтар Илит,Гуш Ецион, Ариел,Алфей Менаше,Емануел,Елкана и други. На евакуация подлежат еврейския район на Хеврон, Кирият Арба, Шило,Алон Море, Офра , всички селища от Йорданската долина и други.»Ал Джазира» съобщи, че картата, начертана от Абу Мазен на салфетка по време на срещата с Ехуд Олмерт, по късно помощниците на Абу Мазен преначертават в увеличен мащаб. По такъв начин, съгласно палестинското предложение от окупираните територии трябва да бъдат евакуирани 56000 еврейски заселници, а остават на своите места 413,000 евреи.
Друго предложение палестинците правят през май 2008 година, което включва предоставяне палестинско гражданство на заселници, които остават под палестински контрол, но Ципи Ливни/тогава министър председател/отхвърля това предложение. В още един документ са изложени ред предложения на Ехуд Олмерт, в които става дума за готовност на Израел, като израз на добра воля да разреши «завръщането» на израелска територия 5000 палестинци за 5 години. Олмерт изразява готовност да участвува в някакво международно обединение, което да се заеме със заплащане на компенсации на палестинските бежанци.
Палестинската автономия остана недоволна от публикуването на документ, в който се цитира уведомяването на Абу Мазен за началото на военната операция в Газа, ако ХАМАС не прекрати ракетните обстрели на еврейските селища около ивицата Газа.
Подобни документи продължават и сега да се появяват. Един от тях посочва, че Ливни е предложила в рамките на обмена територии да се предаде на автономията редица арабски села със своите жители – Бака ел Гарбия,Бейт Цафафа. Абу Мазен се противи, защото израелските араби ще възразят и ще се настроят срещу палестинското ръководство.
«Ал Джазира» не пропусна и американците, които в лицето на Кондолиза Райс пък предлагат да се разселят част от палестинските бежанци в Аржентина и Чили!
Въпреки че публикациите на катарския телевизионен канал предизвикаха определено недоволство на палестинската улица, социален взрив не се получи.Но пък лидерите на автономията със завидно единодушие се нахвърлиха на емира на Катар и ги обвиниха в злонамереност, подкрепа на ХАМАС и опит да свали законна власт. Каналът, според тях е действувал по политически съображения, а не според журналистическата етика.Бившият палестински премиер Абу Ала пък призова Лигата на арабските държави да обсъди скандала. Офисът на телекомпанията в Рамалла получи погром средна ръка, а ООП призова за бойкот на телекомпанията.
От своя страна ХАМАС побърза да обвини палестинските власти в предателство на националните интереси и сътрудничество с «окупаторите». В свое оправдание, Абу Мазен заяви, че лидерите на арабските държави са знаели за всички тези подробности.
В канцеларията на Нетаниаху към публикациите на «Ал Джазира» се отнесоха спокойно, само отбелязаха, че сегашните искания за замразяване строителството в селищата на Западния бряг са изкуствено измислени,защото това са селища, които ще останат под израелски суверенитет.
Не остана назад и Авигдор Либерман, за когото публикацията на секретните документи още веднаж доказва необходимостта от дългосрочно съглашение, без да се създава сега държава. Той подчертава, че «щом Олмерт и Ливни не можаха да достигнат примирие със всичките тези отстъпки, предложени на палестинците, видимо дългосрочното съглашение е единствения изход.»
Любопитно е кой предаде тези документи на катарската телевизия? Версиите са различни, като се почне от Мохамад Дахлан, който скоро се скара с Абу Мазен, заради обвинение в опит за сваляне на палестинския лидер, и прехвърли вината на Израел, който пък цели разкол в палестинските редици. В йорданските СМИ се появи информация, че Саиб Арикат и неговите сътрудници са предали документите на катарската телевизия.
Отново нищо ново не се случи, така, като става вече много години!

Хеврон - корените на иудаизма

Тази седмица Хеврон - град на Западния бряг събра 14 министри, 5 заместник -министри и 24 членове на Кнесета на ежегоден празник за чествуване закупуването от праотеца Авраам пещерата Махпела и погребаните там праотци на еврейския народ- Сара, Ривка, Ицхак, Лея и Яков.
Политиците не бяха единствени, 20,000 се поклониха на древен пергамент с писания от Тората, изпълниха с молитви древната пещера и дадоха своята подкрепа за 7000 заселници- евреи в 60,000- ят арабски град.
Според историята , описана в Библията, Авраам закупува от местния управител пещерата, в която съгласно преданието са погребани Адам и Ева, първите мъж и жена. За да гарантира сделката Авраам подписва договор и пред свидетели слага на масата 400 секела, сума, огромна за онова време / според последни проучвания 400 секела се равняват на 700,000 щатски долара днес /. Тук са градините и вратата към Рая и покупката си струва.
Над пещерата преди 2000 години е построено монументално здание , което се явява второ по древност след египетските пирамиди и напълно съхранено здание в света, използувано за целта, за която е построено. А Хеврон е единствения град, чийто точна дата на основаването е посочена в Петокнижието. В книгата "Бемидбар"/ 13:12 / се казва :" Хеврон е построен за седем години до град Цоан- Египетски.", град основан през 1720 година преди новата ера. Тук може би става дума за поредното завоюване, защото съвременните археологически изследвания говорят за заселване на града още през бронзовия период - 3000 години преди н.е.

Съгласно Петокнижието именно тук Господ Бог сключва с Авраам съюз - на него и неговите потомци се разпространява Божието откровение, земята се предава във вечно владение на евреите и повелята да се извършва обрязване на всички потомци, като знак на този съюз. Археологическите данни говорят, че Хеврон се превръща в култов център . Сьгласно Танах местните жители се обръщат кьм Авраам с думите :"Княз Божий ти среди нас"/ Берешит 23:6/.
През 7 век арабските племена завоюват тукашните земи и му дават името Халил ал Рахман, но евреите продължават да живеят тук и даже построяват синагога до пещерата Махпела. В 1100 година Хеврон е завоюван от кръстоносците, евреи и мюсюлмани са изгонени от града, джамиите и синагогата са превърнати в църква и манастир. Мамелюците, завладели Палестина в 1260 година правят Хеврон временна столица на своята провинция и забраняват входа на евреите в пещерата Махпела. По свидетелства на пътешевственици, еврейската община в града е нищожно малка, бедна и преследвана.
Евреите отново се заселват в Хеврон по времето на османското владичество и до днешни дни винаги е имало еврейско присъствие. През 1929 година еврейската община жестоко страда от арабския погром. Нападението над евреите и тяхната собственост е имало за цел да изгони еврейските заселници, еврейския квартал е разрушен, синагогите са разграбени,свитъците на Тората изгорени, жертва стават 67 души и 60 са ранени.По време на арабските вълнения през 1936 година британските власти евакуират еврейското население на Хеврон и до 1947 година там живее само един еврей.
В хода на Шестдневната война през 1967 година Хеврон е завоюван от израелската армия без бой, арабското население започва масово бягство / или насилствено изгонено /. Евреите започват опити за връщане в Хеврон, което предизвиква ожесточени спорове: едни считат заселването с евреи историческа справедливост, обществена и духовна справедливост, други го разглеждат като препятствие за мирното съществуване. В същата година е отменена 700 годишната забрана за молитва в пещерата Махпела и правителството определя дни и часове за молитва на араби и евреи.
През май 1968 година група младежи - членове на национално религиозното движение " Гуш Емуним" предприемат опити за заселване на Хеврон. Правителството започва строеж на нов жилищен квартал " Кирият Арба", след време евреите започват заселване близо до синагогата " Аврахам Авину" и Тел Ремйда и така се оформят вече три квартала.
От 1996 година в рамките на съглашение, голямата част на Хеврон, заселена с араби преминава в състава на палестинската автономия. Част от Хеврон, заедно с пещерата Махпела и част от арабските квартали остават под израелски контрол.
Има три исторически места, от които евреите никога няма да се откажат: Храмовия хълм в Иерусалим, гробницата на праотеца Йосеф и пещерата Махпела. За тях това са корените на еврейския народ, началото на монотеизма, началото на човечеството. За всеки религиозен еврей е особенна чест да се помоли поне веднаж в годината в пещерата Махпела ,за него чудото не е покупката на пещерата от Авраам, а следите за хилядите години съществуване на еврейския народ и вярата в единния Бог.
Иудаизмът като универсална религия , предполага Божествено присъствие навсякъде и не регламентира твърдо място за молитва. Молитвата достига до Бог, независимо къде се произнася - пещерата Махпела или Стената на плача. Главното за евреите е местото да притежава "святост", породена от исторически събития, да усетят корените и тогава Бог им се открива по особен начин.
Израелската армия разгонва демонстрация на заселници