Хеврон - корените на иудаизма

Тази седмица Хеврон - град на Западния бряг събра 14 министри, 5 заместник -министри и 24 членове на Кнесета на ежегоден празник за чествуване закупуването от праотеца Авраам пещерата Махпела и погребаните там праотци на еврейския народ- Сара, Ривка, Ицхак, Лея и Яков.
Политиците не бяха единствени, 20,000 се поклониха на древен пергамент с писания от Тората, изпълниха с молитви древната пещера и дадоха своята подкрепа за 7000 заселници- евреи в 60,000- ят арабски град.
Според историята , описана в Библията, Авраам закупува от местния управител пещерата, в която съгласно преданието са погребани Адам и Ева, първите мъж и жена. За да гарантира сделката Авраам подписва договор и пред свидетели слага на масата 400 секела, сума, огромна за онова време / според последни проучвания 400 секела се равняват на 700,000 щатски долара днес /. Тук са градините и вратата към Рая и покупката си струва.
Над пещерата преди 2000 години е построено монументално здание , което се явява второ по древност след египетските пирамиди и напълно съхранено здание в света, използувано за целта, за която е построено. А Хеврон е единствения град, чийто точна дата на основаването е посочена в Петокнижието. В книгата "Бемидбар"/ 13:12 / се казва :" Хеврон е построен за седем години до град Цоан- Египетски.", град основан през 1720 година преди новата ера. Тук може би става дума за поредното завоюване, защото съвременните археологически изследвания говорят за заселване на града още през бронзовия период - 3000 години преди н.е.

Съгласно Петокнижието именно тук Господ Бог сключва с Авраам съюз - на него и неговите потомци се разпространява Божието откровение, земята се предава във вечно владение на евреите и повелята да се извършва обрязване на всички потомци, като знак на този съюз. Археологическите данни говорят, че Хеврон се превръща в култов център . Сьгласно Танах местните жители се обръщат кьм Авраам с думите :"Княз Божий ти среди нас"/ Берешит 23:6/.
През 7 век арабските племена завоюват тукашните земи и му дават името Халил ал Рахман, но евреите продължават да живеят тук и даже построяват синагога до пещерата Махпела. В 1100 година Хеврон е завоюван от кръстоносците, евреи и мюсюлмани са изгонени от града, джамиите и синагогата са превърнати в църква и манастир. Мамелюците, завладели Палестина в 1260 година правят Хеврон временна столица на своята провинция и забраняват входа на евреите в пещерата Махпела. По свидетелства на пътешевственици, еврейската община в града е нищожно малка, бедна и преследвана.
Евреите отново се заселват в Хеврон по времето на османското владичество и до днешни дни винаги е имало еврейско присъствие. През 1929 година еврейската община жестоко страда от арабския погром. Нападението над евреите и тяхната собственост е имало за цел да изгони еврейските заселници, еврейския квартал е разрушен, синагогите са разграбени,свитъците на Тората изгорени, жертва стават 67 души и 60 са ранени.По време на арабските вълнения през 1936 година британските власти евакуират еврейското население на Хеврон и до 1947 година там живее само един еврей.
В хода на Шестдневната война през 1967 година Хеврон е завоюван от израелската армия без бой, арабското население започва масово бягство / или насилствено изгонено /. Евреите започват опити за връщане в Хеврон, което предизвиква ожесточени спорове: едни считат заселването с евреи историческа справедливост, обществена и духовна справедливост, други го разглеждат като препятствие за мирното съществуване. В същата година е отменена 700 годишната забрана за молитва в пещерата Махпела и правителството определя дни и часове за молитва на араби и евреи.
През май 1968 година група младежи - членове на национално религиозното движение " Гуш Емуним" предприемат опити за заселване на Хеврон. Правителството започва строеж на нов жилищен квартал " Кирият Арба", след време евреите започват заселване близо до синагогата " Аврахам Авину" и Тел Ремйда и така се оформят вече три квартала.
От 1996 година в рамките на съглашение, голямата част на Хеврон, заселена с араби преминава в състава на палестинската автономия. Част от Хеврон, заедно с пещерата Махпела и част от арабските квартали остават под израелски контрол.
Има три исторически места, от които евреите никога няма да се откажат: Храмовия хълм в Иерусалим, гробницата на праотеца Йосеф и пещерата Махпела. За тях това са корените на еврейския народ, началото на монотеизма, началото на човечеството. За всеки религиозен еврей е особенна чест да се помоли поне веднаж в годината в пещерата Махпела ,за него чудото не е покупката на пещерата от Авраам, а следите за хилядите години съществуване на еврейския народ и вярата в единния Бог.
Иудаизмът като универсална религия , предполага Божествено присъствие навсякъде и не регламентира твърдо място за молитва. Молитвата достига до Бог, независимо къде се произнася - пещерата Махпела или Стената на плача. Главното за евреите е местото да притежава "святост", породена от исторически събития, да усетят корените и тогава Бог им се открива по особен начин.
Израелската армия разгонва демонстрация на заселници

Триковете на Нетаниаху - 3

Хитрец е този Нетаниаху!
Скоро заяви, че е направил предложение на палестинците: в замяна на признаването на Израел за национална държава на еврейския народ от палестинците, ще обяви временно спиране на строителството в еврейските селища на Западния бряг. Както се и очакваше, арабите отговориха отрицателно, и го оформиха като пореден трик на Нетаниаху с цел проваляне на още незапочналите преговори за окончателното решаване на конфликта. Началото на политическия живот на Нетаниаху бе обнадеждаващо - млад мъж с приятна външност, американско образование и отличен английски, умеещ да се държи достойно пред изберателите и най - вече е брат на загиналия командос Йонатан Нетаниаху при операцията за освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 година. Мислех, че ще се утвърди като политик , достоен наследник на уважаваните Жаботински и Бегин. Скоро обаче ме разочарова с неговото непостоянство, дребнавост и липсата на ясен поглед върху политическата картина в Израел. Днес е твърд привърженик на нова икономическа политика с ограничаване разходите, утре раздава милиони на религиозните партии, под угрозата да му провалят правителството. Не може да откаже на военните увеличаване субсидиите за въоръжение, но не се съгласява да се увеличи минималната работна заплата, с твърдението , че бюджета не ще може да се върже. Опетни си репутацията и с малки финансови престъпления, след първата каденция си прибра подаръците, получавани като министър председател, след това трябваше да ги върне. Така и в политическият процес на мирното регулиране.

Нетаниаху никога не е представял своята програма за решаване на конфликта, която да обхваща всички проблеми : бежанци, еврейски селища на окупираните територии, водните ресурси, постоянни граници, въпроса за Йерусалим. Просто на всяко предложение на палестинците, отговаря с "не" и изтъква причините, поради които не може го приеме - политически, религиозни, лични. Съгласява се на преки разговори без предварителни условия, но иска признаването на Израел за еврейска държава в замяна на спиране на незаконното строителство в Източен Йерусалим и еврейските селища. Тези селища, които, като че ли не се създаваха за да закрепят еврейското присъствие на окупираните земи и да не допуснат разделянето на Палестина между двата народа. Нетаниаху никога не бърза, повтаря стари лозунги, но без алтернатива. Неговите монолози ми напомнят разговор между двама пияни, от които единия постоянно повтаря:" Ще ме уважаваш, нали?" Не вижда себе си виновен и търси причините в разкола на палестинското общество и липсата на единна политическа линия. Сега, когато ХАМАС и ФАТАХ са в перманентна война, казва той , водещите преговори нямат мандат, следователно не могат да изпълнят подписаното съглашение. Главоболията идват не само от палестинците, сегашната правителствена коалиция не може да направи решителни стъпки, защото ако направи отстъпки на арабите ще срещне съпротива от десните партии. Ако се придържа твърдо в исканията ще се сблъска с Работническата партия "Авода" и ще се лиши от нейната подръжка. Ако се опита да прибере центристката партия на Ливни в правителствената коалиция, ще загуби популярност в неговия "ЛИКУД".
Реален резултат от тази главоблъсканица могат да станат предсрочни избори.
В тази ситуация най добре се чуствува външния министър Либерман. Натри носовете на външните министри на Испания и Франция, нека те да си оправят проблемите в Европейския Съюз, а за Близкия Изток има кой да мисли. Неговите безстрашни и твърди заявления се отличават от официалната израелска позиция. След такава реч в ООН, всеки министър председател би уволнил своя министър. Там Либерман сякаш произнесе своята предизборна платформа, рязко отличаваща се от намеренията на Нетаниаху. Докато Нетаниаху заверява, че една година ще е достатъчна да се договори с палестинците, Либерман заявява, че и 50 години няма да стигнат. Нетаниаху се държи за сламка, за да не загуби еврейските селища на териториите, Либерман говори за размяна на територии и население! Страхът да се лиши от поддръжката на партията на Либерман -" Наш дом Израел" накара Нетаниаху предложи на заседание на правителството / прието / изменение на Закона за получаване на израелско гражданство. Всеки, който претендира за такова, трябва да положи клетва за вярност към еврейската държава и да докаже своята лоялност. Но това бе предложено от Либерман преди година!
Министър председателят Нетаниаху може би изчаква резултатите от днешните избори в американския Сенат, за да привлече на своя страна противниците на Барак Обама и еврейското лоби. На негова страна в политическите игри в последния момент се яви и инициативата на Белия Дом за предоставяне на долината на реката Йордан под аренда на Израел за 7 години, с цел защита на границата с Йордания. Тази инциатива още повече завързва възела на противоречията, защото Нетаниаху е съгласен на не по малко от 20 - 40 години, а палестинците побързаха да заявят : "Със Света земя не се търгува!"

Триковете на Нетаниаху - 2

Вицепрезидентът на САЩ Джо Бейдан пристигна в Израел за да поднови преговорите за мирното регулиране на конфликта между палестинците и евреите.Но надеждата му бързо се испари,след заявлението на вътрешния министър Ели Ишай за започване строителство на 1600 квартири в Източен Иерусалим.
Знаем, че Бениамин Нетаниаху се съгласи с палестинското условие за 10 месечно замразяване на строителството на територии,принадлежащи на Палестинската автономия. Това съобщение предизвика дипломатически скандал по реакцията на политици и коментатори,който не е имало от 30 години в отношенията между Израел и САЩ.Джо Бейдан остро осъди програмата за ново строителство и заяви,че тя подрива доверието в истинското желание на Израел за диалог.
Палестинците,получили благоволението на Арабската лига за започване на нови разговори не подминаха това заявление и поискаха от американците да "обуздаят Израел и да не допускат всякакво строителство зад Зелената черта."Досега те се примиряваха със строителството,като не намираха начини да го спрат,но сега са категорични - няма преговори.
Обявеното решение за нови жилищни квартали в Източен Йерусалим бе осъдено и от много европейски правителства и ООН.
Скандалът е налице, а ние ще поумуваме за останалото.Защо това се случи точно в деня на пристигането на Джо Бейдан,не контролира ли Нетаниаху своите министри,кой има полза от това и какво ни очаква?
Имах лошото предчуствие, че това ще се случи, още когато бе обявена друга програма на израелското правителство - тази, за историческото и културното наследство на Израел.Тя бе своеобразна индикация за настроението на американците по време на визитата на специалния пратеник на президента Обама.Тогава реакцията на американците не даде ясна и достатъчна информация на Нетанияху и той опита втори път.Неговото признание,че не е знаел за това решение е или неверно, или той не знае какво се върши в неговия дом.По вероятно е първото, защото в пресата се появи статия,която описва цялата програма за строителство на 5000 квартири само в Йерусалим.
Този трик на Нетаниаху нанесе сериозен удар на отношенията със САЩ,но от това спечелиха само израелтяните - време да обмислят своята следваща стъпка и възможност да отнемат още малко палестинска земя . Тази земя,която ще бъде предмет на разговори при окончателното определяне на границите.Контурите на бъдещата държава,освобождане на палестински затворници и строителството в Йерусалим бяха основната задача на Бейдан,но всичко завърши с провал.Президент Обама вече почти не вярва в Израел и навярно ще потърси нови пътища за решаване на конфликта.
Кога ще започнат нови преговори,как ще завършат и с какъв резултат - питайте Нетаниаху !