Територии за мир

По оценки на специалисти евакуацията на еврейските селища от Самария и Юдея може да струва от 11 до 24 милиарда долара. А предислокацията на армейските подразделения още повече...

Бениямин Нетаниаху говори за две държави за двата народа, Авигдор Либерман съставя подробни карти за временото съглашение между палестинци и евреи, левите призовават за незабавното напускане на окупираните територии, но никой не си задава въпроса – какво ще стане с почти 314,000 заселници от 120 селища на Самария и Юдея? Тези заселници, които по призива на политиците /борба за съживяване на древния еврейски народ и изграждане на държава/, икономистите /икономически изгоди/ и религиозните водачи / земя, дадена на Израел от Всевишния/ завзеха арабските земи, построиха домове, създадоха работни места, родиха деца и внуци.

Aко разгледаме  картата, тези еврейски селища изглеждат като палци, вмъкнали се в териториите , прорязват Самария и Юдея и пречат да се създаде цялостна палестинска държава. При това за охраната на тези селища Израел е принуден да държи около 70 военни подразделения с хиляди войници. Само в района по посока на Рамалла  има 36 еврейски селища с около 50,000 души население и 181 арабски села с над 600,000 души население!!!  Нито с демографска , историческа  или политическа причина може да се обяснят  огромните финансови средства, които се харчат за охраната на тези селища. Продължаваме по посока на реката Йордан и едноименната долина. През 1948 година по време на Войната за независимост в тази пустиня живеят около 2000 араби и 1000 евреи. След това Йордания властва над този район и заселва 80,000 бежанци. След 1967 година Израел заселва 5000 души в 21 селища на територия от 1000 кв.км, от която само 32 се използва за селскостопански цели. Ако се изпълни желанието на палестинската автономия да приеме бежанците, то точно на тази земя е възможно да бъдат настанени. При такъв наплив на арабски бежанци еврейските заселници няма какво да правят тук. Остава  да се съмняваме, че тълпите бежанци ще нахлуят в тази долина- пустиня, където в голямата част от годината грее ужасно  слънце, духат ветрове и най главното – липсва вода.

Още по- сложни са нещата с Йерусалим. Израел постоянно заявява, че няма да приеме палестински бежанци на своята територия, но какво ще прави с 200,000 -то арабско население на Източен Йерусалим?  Израел не се гласи да разделя Йерусалим, а ще трябва да приеме палестинците като свои граждани!!

Ако мирният договор между палестинската автономия и Израел предвижда връщане на жителите на Самария и Юдея в границите от 1967 година, ще са необходими милиарди за устройването на новото местожителство. Икономисти са направили разчети, от които става ясно , че едно 5 членно семейство ще струва на дьржавата около милион долара. През 2005 година Израел евакуира 8500 свои граждани от 21 селища в сектора Газа за сумата 2 милиарда долара. Шест  години след това 70 % от тях  не успяха да се сдобият със собствен дом.

А сега нека се опитаме да отгатнем, откъде Израел ще намери тези милиарди?  Правилно отгатнахте – това ще са американските данъкоплатци. Но тук започват и проблемите. Сегашният закон на САЩ не разрешава да се отпуска финансова помощ на Израел зад границите от 1967 година, приет, за да не се свързва със незаконните заселници. Неотдавна действия на Нетаниаху заставиха американците да се откажат от доставката на самолети F- 22  и друго военно снаряжение в обмен на 90 дневно замразяване на строителството в еврейските селища на териториите. Някои от конгресмените могат да се заинтересуват, защо американските данъкоплатци ще финансират разрушаването на незаконните селища. В края на краищата САЩ се  заеха с умиротворяването на Близкия Изток и ще трябва да плащат, както плащаха досега на Израел и Египет. През 1973 година Израел получи 800 милиона долара, през 1975 година Хенри Кисинджер успя да издейства от Конгреса 3 милиарда долара за Израел и 800 милиона за Египет, награда за сключения мирен договор. Добавка бе предоставянето на новите модели изтребители Ф-15 и Ф-16, заменили старите «Фантом» и «Скайхок».

Сега обаче е по различно. Напьлно е ясно, че Израел няма финансите да поеме разходите за връщане на заселниците в границите от 1967 година. Остават САЩ и другите заинтересовани в мира на Близкия Изток – богатите арабски страни, Росия, Китай, Европейския съюз. Въпросът е дали ще отпуснат средства за нещо, което е напълнo неясно и несигурно.



Алон-еврейско селище в Юдейската пустиня



Американските миражи в Близкия Изток

Израелтяни и палестинци отново, за кой ли път се мъчат да започнат преки преговори за решаване на дълговечния конфликт. И за кой ли път с посредничеството на САЩ !! Като гражданин на тази държава, отблизо наблюдаващ произходящото, не виждам основания за оптимизъм. Комплекс от причини, като се започне от нежеланието на палестинците, различията по всички основни въпроси, вътрешно политически междуособици, както в израелското общество , така и в палестинската автономия, религиозна пропаст и се стигне до неспособността на Обама да посредничи са бариера за успех.
Като се изключят плахите опити за посредничество на Франция, Щвейцария, Турция, всички преговори за мирно разрешаване на конфликта са водени от САЩ. Оказва се, че въпреки световната хегемония на американците и огромната икономическа мощ е недостатъчно. Съглашението "Осло", добито от преки преговори завърши с катастрофа, терор и насилие се превърна в горчиво разочарование за араби и евреи. От "Пътната карта" остана само хартията.
Преките преговори са за предпочитане, допринасят за укрепване на доверието на страните, но това не е достатъчно за подписване съглашение. Спомням си думите на Саиб Арикат през 1995 година, че направо от израелтяните може да получи повече, отколкото с посредничеството на американците. Рано или късно САЩ ще се намесят, за да сближат позиции и да гарантират изпьлнение на договореностите. Ще бъдат необходими милиарди долари за икономическата жизнеспособност на договора и разгръщане на бази в Йорданската долина.
Главната причина за провала на преговорите ще са израелските селища зад "Зелената черта". Премиерът Бениамин Нетаниаху, счита че те не са пречка, а просто трябва да се оставят за Израел, а на палестинците да се предоставят други територии.
40 години строителство и 280000 заселници доведоха до жестока израелска политика, унижение на палестинците и големи проблеми за регулиране. Американските администрации не са се отнасяли достатъчно сериозно към заселническата политика и постоянно са повтаряли - всичко ще се решава на преговорите. Даже твърдият държавен секретар Бейкър предполагаше, че решение трябва да се търси на масата. През 1991 година той заяви на палестинците:"Ако мислите, че ще изпратя 82 дивизия, забравете за това!"
Третият мираж за американците ще бъдат бежанците, пръснати по целия Близък Изток. Палестинската позиция е ясна и категорична - всички бежанци, напуснали в резултат на войните трябва да се завърнат по родните места, ако пожелаят. Израел е съгласен , но само ако се заселят в новата държава Палестина. Но палестинец, живял в селото, на което сега е построен университета в Тел Авив, не ще се засели в Дженин или Хеврон! Арабин, наследник на няколко поколения жители на Яффо не ще остави морето, за да се засели на голите пустинни чукари на Юдейската пустиня, даже и да получи компенсация!
За американците остава в дълечината и въпроса за честността. Явява ли се САЩ коректен и справедлив посредник в мирния процес? Очевидно - не! Американците съхраняват "особенни" отношения с Израел, единствения предан съюзник на Близкия Изток и не могат да бъдат неутрален сьдия. Те винаги ще предпочетат позицията на Израел за сметка на палестинската. Необходим е балансиран подход, но нито Клинтон, нито Буш, а сега и Обама не го притежават.
Мирът между Израел и палестинците е необходим за обеспечаване националната безопасност на САЩ. През 2009 година съветника по националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви:"Ако има един проблем, който бих препоръчил на президента Обама, то той е мира между палестинците и Израел." Те свързват безопасното участие на американските войници в борбата с терора в Ирак и Афганистан с палестинския въпрос. Арабскоизраелски мир не ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Ирак и Афганистан, не ще спре експанзията на Иран с неговото желание да притежава атомно оръжие. Не ще намали антиамериканската враждебност в региона подръжката на авторитарни режими. Мир в Палестина не ще пробуди арабските режими да уважават правата на човека. Този район ще продължава да бъде източник на напрежение, даже и да се установи мир между два народа.