Израелтяни и палестинци отново, за кой ли път се мъчат да започнат преки преговори за решаване на дълговечния конфликт. И за кой ли път с посредничеството на САЩ !! Като гражданин на тази държава, отблизо наблюдаващ произходящото, не виждам основания за оптимизъм. Комплекс от причини, като се започне от нежеланието на палестинците, различията по всички основни въпроси, вътрешно политически междуособици, както в израелското общество , така и в палестинската автономия, религиозна пропаст и се стигне до неспособността на Обама да посредничи са бариера за успех.
Като се изключят плахите опити за посредничество на Франция, Щвейцария, Турция, всички преговори за мирно разрешаване на конфликта са водени от САЩ. Оказва се, че въпреки световната хегемония на американците и огромната икономическа мощ е недостатъчно. Съглашението "Осло", добито от преки преговори завърши с катастрофа, терор и насилие се превърна в горчиво разочарование за араби и евреи. От "Пътната карта" остана само хартията.
Преките преговори са за предпочитане, допринасят за укрепване на доверието на страните, но това не е достатъчно за подписване съглашение. Спомням си думите на Саиб Арикат през 1995 година, че направо от израелтяните може да получи повече, отколкото с посредничеството на американците. Рано или късно САЩ ще се намесят, за да сближат позиции и да гарантират изпьлнение на договореностите. Ще бъдат необходими милиарди долари за икономическата жизнеспособност на договора и разгръщане на бази в Йорданската долина.
Главната причина за провала на преговорите ще са израелските селища зад "Зелената черта". Премиерът Бениамин Нетаниаху, счита че те не са пречка, а просто трябва да се оставят за Израел, а на палестинците да се предоставят други територии.
40 години строителство и 280000 заселници доведоха до жестока израелска политика, унижение на палестинците и големи проблеми за регулиране. Американските администрации не са се отнасяли достатъчно сериозно към заселническата политика и постоянно са повтаряли - всичко ще се решава на преговорите. Даже твърдият държавен секретар Бейкър предполагаше, че решение трябва да се търси на масата. През 1991 година той заяви на палестинците:"Ако мислите, че ще изпратя 82 дивизия, забравете за това!"
Третият мираж за американците ще бъдат бежанците, пръснати по целия Близък Изток. Палестинската позиция е ясна и категорична - всички бежанци, напуснали в резултат на войните трябва да се завърнат по родните места, ако пожелаят. Израел е съгласен , но само ако се заселят в новата държава Палестина. Но палестинец, живял в селото, на което сега е построен университета в Тел Авив, не ще се засели в Дженин или Хеврон! Арабин, наследник на няколко поколения жители на Яффо не ще остави морето, за да се засели на голите пустинни чукари на Юдейската пустиня, даже и да получи компенсация!
За американците остава в дълечината и въпроса за честността. Явява ли се САЩ коректен и справедлив посредник в мирния процес? Очевидно - не! Американците съхраняват "особенни" отношения с Израел, единствения предан съюзник на Близкия Изток и не могат да бъдат неутрален сьдия. Те винаги ще предпочетат позицията на Израел за сметка на палестинската. Необходим е балансиран подход, но нито Клинтон, нито Буш, а сега и Обама не го притежават.
Мирът между Израел и палестинците е необходим за обеспечаване националната безопасност на САЩ. През 2009 година съветника по националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви:"Ако има един проблем, който бих препоръчил на президента Обама, то той е мира между палестинците и Израел." Те свързват безопасното участие на американските войници в борбата с терора в Ирак и Афганистан с палестинския въпрос. Арабскоизраелски мир не ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Ирак и Афганистан, не ще спре експанзията на Иран с неговото желание да притежава атомно оръжие. Не ще намали антиамериканската враждебност в региона подръжката на авторитарни режими. Мир в Палестина не ще пробуди арабските режими да уважават правата на човека. Този район ще продължава да бъде източник на напрежение, даже и да се установи мир между два народа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар