Възможен ли е мир между палестинци и евреи?

"Предайте на Менахем Бегин, че това е пазар и цената е висока".
/изказване на Ануар Садат по време на преговорите за мир през 1974 година/

Мирният процес в сегашния вид е невъзможен и представлява пародия. Той е невъзможен по принцип. Арабите никога не ще се съгласят на еврейска държава и това не е тактическо, а принципиално решение. Мир по исламските канони, ще настъпи след триумфа на исляма. За ислямът самото съществуване на Израел е реверс на историята, принудително временно отстъпление от завоювани позиции. Арабите не възприемат евреите като народ, отричат историята и съществуването им като етнос.
От гледна точка на исляма, който въпреки признанието на праотците на евреите и техните пророци, именно тази религия е единствено правилна. У мюсюлманите няма понятие относително, те са носители на абсолютното знание и това им определя висшето право по отношение на "неверниците".
Съгласно тази концепция, на арабите принадлежи всичко, което са завладели след 7 век, в това число Испания, Сицилия, да не говорим за Палестина. И този подход е на "умерените" мюсюлмански деятели , с които се правят опити за преговори, а не на радикалите.
Арабската култура е древна, водачите им винаги са били силни и изобретателни в политическите игри. Сега те съобразиха, че Израел може да се отслаби с помощта на дипломацията и делегитимизация и в ход са всички средства, като се започне от раздуване на антисемитизъм и се стигне до успешното използуване на европейски либерали и демократи.
От лични наблюдения стигам до извода, че в арабската култура липсва думата "сега". Арабска поговорка гласи: "Бързането е от Сатаната"! Те никога не бързат, а вземането на бързо политическо решение е немислимо. Но в Израел и на Запад не разбират това. Липсата на други средства / военни /ги кара да водят преговори, заради самите преговори, и ако се окаже, че противника допуска грешка се опитват на наложат свои условия. Ануар Садат отиде на преговорите в Кемп Дейвид , готов да отстъпи половината от Синайския полуостров за мирен договор, защото той загуби войната през 1973 година. За палестинците изобщо не ставаше дума. Но когато разбра, че израелтяните са готови да му върнат цялата територия, без да се търгува, постави ново искане - палестинска държава.
По време на преговорите в Париж Арафат демонстративно става от масата и напуска залата, Олбрайт / тогава държавен секретар на САЩ / почти проплаква: "Мистер Арафат, Мистер Арафат , върнете се,върнете се". На арабският пазар проиграва този, предложил първи, ако им цитираш текст от Корана в потвърждение на предложеното, ще отговорят че са еврейски инсинуации. Израелските политици мислят за властта, арабите мислят с дългосрочни категории. Добавям помощта на западните либерали и демократи и картината става ясна.
Единствен, който разбира създалата се ситуация е министъра на външните работи на Израел Авигдор Либерман, който на сесията на ООН заяви, че мир с арабите е невъзможен нито днес, нито утре, нито след 50 години. Неговото предложение за обмяна на население и територии е много тънък ход. Той знае, че арабите никога няма да се съгласят и така ще бъдат виновни за сриване на преговорите за мир. Предишното му предложение за предоставяне на гражданство след доказване на лоялноста към държавата и признаването и за "еврейска и демократична" е все в тази посока.
За Либерман мирът ще настъпи след няколко поколения, когато двете страни няма да бъдат обременени от подстрекателството и екстремизма и ще имат доверие. Либерман допълва, че в продължение на 19 години , от 1948 до 1967 година никой не се опитваше да създаде палестинска държава. Мирните договори с Египет и Йордания бяха сключени въпреки заселническата дейност на Западния бряг и само едно "дългосрочно междинно споразумение" без задължението за създаване на палестинска държава ще бъде от полза.
Всичко което Авигдор Либерман заяви в ООН е в явно противоречие с официалната политика на Бениамин Нетаниаху, която предвижда сега преки преговори за създаване на палестинска държава.
Нетаниаху реагира внимателно, като даде да се разбере,че Либерман представя своя позиция, а не на правителството и не иска трудности с главния партньор по коалиция.
Моята прогноза - Либерман действува така, като че ли е глава на правителството. Секретът на неговата полулярност и политическа сила се състои в това, че говори просто и разбрано, ненавижда нюансите, така използувани от Нетаниаху. Неговите думи звучат така, както ги произнася вселенски посланник на грешната земя.
Ако се провалят настоящите преговори между Махмуд Абас и Бениамин Нетаниаху, ще се отвори пътя на Либерман да оглави следващото правителство.