Изстрели от историята

Прави са моите израелски познати, че в еврейската държава за ден се появяват толкова скандални новини, колкото в Европа за седмица.
Сега главните израелски вестници публикуваха секретни протоколи на правителството от времето на първите дни на войната през 1973 година. За тази война е писано немалко, но тези протоколи ни дават възможност да се запознаем с детайли, непознати досега, да се разбере душевното състояние на израелските политически лидери и военни, да се усетят провалите в първите дни на най- тежката война в историята на младата израелска държава.
Защото информация за предстоящата война идва от всички страни. Кралят на Йордания Хусейн предупреждава Голда Меир две недели преди атаката. Семействата на съветските военни съветници спешно напускат Каиро и Дамаск. Началникът на "МОСАД" Замир се среща в Европа с агента на израелското разузнаване Маруан Ашраф, който го предупреждава, че на 6 октомври ще започне война.
Главният извод, който правят политическите коментатори е - след успешната Шестдневна война през 1967 година, израелското ръководство подценява възможностите на арабските армии, допуска много грешки в тактиката и стратегията и най- вече неадекватното състояние на министъра на отбраната на Израел Моше Даян. И по- рано се чували гласове за неговата несъвместимост със заеманата длъжност, но сега откриваме нови страници с несъответствие на имиджа на национален герой и истинското положение във време на война.
Легенда, герой и пълководец Моше Даян сега се появява като некомпетентен и повърхностен, подаващ се на паника и даже не я скрива. Ако правителството би приело неговите оценки и предложения за водене на военни действия в първите дни на войната, Израел би се оказал в трагично състояние. Когато става ясно, че войната е неизбежна, началникът на Генералния Щаб на израелската армия Давид Елиезер предлага превантивен удар, какъвто бе нанесен в началото на войната през 1967 година. Моше Даян се противи с обяснението, че светът ще обвини Израел в агресия. Всички са единодушни за пълна мобилизация на резервите, Моше Даян се противопоставя, а частичната мобилизация успява да сведе до минимум.
Ето извадка от протоколите с изказване на Моше Даян:
"Бях на Северния фронт, а сега се връщам от Южния и положението е лошо. На север успяхме да стабилизираме ситуацията, но има обкръжени пунктове, много пленени. Ще има още пленени и убити. Ние не знаем каква ще бъде тяхната съдба. На юг предлагам да отстъпим до превала Митла,т.е, да оставим линията при Суецкия канал и да заемем позиции на 30 км. от него. Предлагам още тази вечер да отдадем заповед за евакуация на опорните пунктове, които не са завладени и до които не можем да се доберем. От местата, където ранените можем да изведем, ше го направим, а там където е невъзможно, бойците сами да решават какво да правят. Да се опитват сами да се доберат до нашите позиции, ако не, да се предават".
Не случайно подчертавам тези думи. Генерал Даян, министър на отбраната и политически лидер демонстрира неспособност да ръководи поверената му армия и сваля от себе си отговорността за решения, които войниците трябва да вземат- да се предадат или да продължават да воюват.
Да се върнем към изложението на Моше Даян.
" Арабите воюват по- добре, отколкото в миналото. Успешно поразяват нашите танкове. Аз не зная дали изпреварващ удар ще измени ситуацията. Вторият проблем е дефицита на въоръжение и боеприпаси.Трябва срочно да се обърнем към американците и да закупим 300 танка".
В монологът на Моше Даян се вмъква Игал Алон и пита, могат ли бомбардировките в дълбочина на вражеската територия да изменят обстановката.Даян отговаря, че не ще изменят, защото танковете на Сирия и Египет ще останат на своите позиции.Намесва се Голда Меир/министър председател/:
"Ти предлагаш да поискаме спиране на огъня в тази ситуация, в която се намираме? Можем да задействуваме Кисинджър по този въпрос?
Даян отговаря:
"Аз съм за незабавно прекратяване на огъня".
На третият ден от войната израелската армия успява да извърши прелом, арабските армии понасят големи загуби и не могат да се ползват от преимуществото от първите дни. Моше Даян идва на себе си и тонът на неговите изказвания значитело се изменя.
"Има заповед; на Голанското плато да не се отстъпва, а да се стои на смърт. Моля да утвърдите нанасяне на бомбови удари в градската черта на Дамаск. Трябва да се атакуват цели в Дамаск, генералния щаб, инфраструктура, свързана с водоснабдяването и енергоснабдяването. Не мога да кажа, че в хода на бомбадировките не ще пострада мирното населание."
Тези няколко извадки от протоколите ни показаха част от трудните дни на израелската армия през войната в 1973 година, отнесла живота на 2700 войници и офицери и 8000хиляди ранени и осъкатени. Показват ни неразбирането на проблемите на армията и безопасността от Голда Меир, която напълно се доверява на Моше Даян. Всички се съгласяват , че нейното хладнокръвие в началните дни е следствие неразбиране на обстановката.
Министър председателят Голда Меир подава оставка след войната, Моше Даян също. Началникът на Генералния Щаб Давид Елиезер умра от разрив на сърцето, след като комисията Агранат разследва неговата отговорност за събитията през септември- октомври 1973 година. Полека лека всички герои от тази война се отправиха в другия свят - Хафез Асад почина, Ануар Садат го убиха, израелския шпионин Маруан Ашраф в египетските редове бе изхвърлен от балкона в Лондон. Почти всички излязоха от тази война без слава, без длъжности, без власт. Едни се държаха геройски,други войнствено, трети позорно, но всичко това трябва да се изживее, да се изстрада, за да се разбере, че войната не ще разреши противопоставянето между араби и евреи.