Самаритяните са народ, живущ в Израел и изповядващ праисторически юдаизъм. По последни данни наброяват около 720 души и населяват квартал в град Хулон и квартал Кирият Луз на град Шхем / известен в България като Наблус /. За тях свещенните книги са Тората /първите 5 книги на Мойсей/ и книгата на Исус Навин, които обаче се различават от каноническите текстове. Разговарят на иврит , древноеврейски, близък до финикийския език и арабски.
Самаритяните считат себе си потомци на коляното на Йосеф, разделено след това на колената Менаше и Ефраим. Равинистическият юдаизъм се отнася към тях с пренебрежение и ги счита потомци на асирийците,завладели в 740 година до новата ера тази територия. Голямата част от населението асирийците преселват и на тяхно място настаняват други народи, езичници, което способства за асимилация и загуба на родните корени. Версията говори, че езичниците се сродяват с израелтяните и узнават от тях ученията за истинското поклонение към Бог.През 4 - то столетие до новата ера издигат храм на планината Гризим. След време храма е посветен на Зевс и накрая е разрушен.В древността два пъти самаритяните вдигат въстания потушени жестоко и голяма част приема християнството и след това ислям. Самаритяните продължават да се поклоняват и сега на същото място.
Дълго време самаритянската община е затворена, бракове се допускат само между нейни членове, но заради демографски проблеми, висшите съновници сега разрешат създаване на семейства с караими и християни.
Болшинството от евреите с недостатъчно уважение се отнасят към самаритяните,главно заради отказа им да приемат равинистичния юдаизъм. Но Исус Христос , съгласно Новия Завет отделя голямо внимание на самаритяните, за което свидетелствува неговия разговор със самаритянката / Йоан 4:2,30:42? /. Благодарение на тази жена, Благата вест достига до хората. Много самаритяни приемат Благата вест от апостолите /Деяния 8:14 - 17/ и стават християни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар