Кибуците - история или бъдеще?

Тези дни се навършиха 100 години от основаването на първия кибуц Дгания и началото на кибуцното движение в Израел - уникално явление в световната история.
Всеобщо е признанието, че без това движение не би съществувала и държавата Израел. Създадени от руски евреи с комунистически и ционистки идеи, кибуците заемат челно място в усвояване на новите земи в пустинята Негев и Галилея. След провъзгласяване на държавата през 1948 година дълго време кибуците хранят страната.
През 70 те години на миналия век започва криза, както в икономиката, така и в иделогията.На липсата на ефективност от селскостопанското производство не помагат нито евтините заеми от банките, нито многомилионните субсидии от правителството. Част от членовете на кибуците напускат. Децата на второто поколение завършват образование и не завръщат, други се разочароват от кибуцната идеология на всеобщо равенство.
В наши дни се наблюдава обратен процес, кибуците се попълват с нови членове, предимно деца на бивши участници в кибуцното движение,увеличава се броя на религиозните кибуци, продължава традицията за набиране на доброволци от цял свят.
280- те кибуца са 1,6 % от населението, но произвеждат 9 % от промишлената продукция и 35 % от селскостопанската.На кибуците принадлежи 10 % от държавната земя, 87 % от която се ползва за селски стопанство, 5 % са проиводствени мощности и туризъм, 2 % е под дългосрочен наем. Днешният разцвет се явява резултат от :
- сдаване земя под наем дългосрочно и за строителство на търговски центрове,
- наличие на евтина работна ръка, предимно тайландци и китайци,
- отказ от всеобщото равенство и изменение образа на живот.
И едното , и другото противоречи на самата идея за кибуц, основана на това, че евреите с пот на лицето трябва да се трудят на своята земя и да делят плодовете на своя труд. Съвременните кибуци се превърнаха в рентиери с печалба от земята, която държавата им е предала за ползване или дивиденти от кибуцните предприятия. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Не стигат парите - значи ще се обединят 3, 4 кибуца, ще създадат съвместно предприятие, а печалбата ще се дели в съответствие с вложеното.

Кибуцът има общо събрание, което решава всички въпроси: приемане на нови членове, избор на кандидати за висше образование, даже къде ще се проведе сватбата на член на кибуца. Болшинството предпочитат да ползват обща пералня и авто парк, услугите на детските градини и въпреки , че лека полека се избавят от общата уравниловка, съхраняват някои преимущества на общото. Членовете на кибуца се чуствуват социално защитени, знаят, че кибуца ще заплати за висшето образование на децата и даже ще задели средства за удовлетворяване на творчески амбиции - музикален диск или сборник стихове.Сега, с възраждането много от децата на бивши кибуцници се завръщат, защото е идеално място за семейства с деца.
От 280 кибуца 80 продължават да съществуват на същите принципи,т. е, пълно равенство в разпределение на дохода и начин на живот - обща столова, денонощни детски градини, снабдяване с дрехи от склада. Заплатата постъпва в общата каса, снема се данък в полза на кибуца и с останалата част всеки се разпорежда, както намери за добре. Кибуцникът може да купи автомобил,но може да плати минимална сума и да ползва автомобил от общия парк за час ,ден или неделя.
От всеобщото настъпление на религията не се отърваха и кибуците. В началото всички светски, сега има вече 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяване на синагогите, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци на децата по Тората и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да загладят противоречията с желанието на някои членове на кибуците да приближат към наследството на праотците и същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че в това противопоставяне ще се формира и бъдещия облик на кибуцното движение.
От 1967 година над 300,000 души от европейските страни участвуват на доброволни начала в работата и укрепване на кибуците ;Англия 50000 доброволци,Щвеция - 30000 души, Белгия, Холандия, Южна Африка и други. Сегашните доброволци са от страните на Южна Америка - Чили, Колумбия, Бразилия. Тези доброволци се трудят от 3 до 6 месеца, ползват услуги както всички членове и не получават заплата, а само джобни пари!





Във "Facebook" или сайта "Kibbutz Volunteers" можете да се запознаете с условията за набиране на доброволци, кампания, провеждана от 100 кибуца.
Интересно е да се знае, че сред хилядите доброволци са намерили своето място и Сигуирни Уивер,Боб Хоскинс, Боб Дилан, Антони Хопкинс и даже настоящия президент на Австрия Хайнц Фишер.

Цифри и Факти
Най голям кибуц - Наан, 1500 членове.
58% от израелското мляко се произвежда в кибуцните ферми.
Кибуцната крава дава средно 12000 литра мляко.
45 % от експорта на селскостопанска продукция се пада на кибуците.
70 % от работниците в кибуцните предприятия получават брутна заплата около 7000 шекела / 1700 долара /.
Кибуците владеят 350 промишлени предприятия и заводи.
Кибуците първи в страната установяват слънчеви батерии на покривите и произвеждат електроенергия.Слънчево газова електростанция в кибуц