Исторически паралели

Джими Картър, президент на САЩ / 1977 - 1981 г./публикува свои мемоари, писани по време на президентството. Наред с американската действителност от онова време и личности в мемоарите срещаме имената на израелския министър председател Менахем Бегин и президента на Египет Ануар Садат.
Израелтяните са длъжни много на Джими Картър заради сключения мирен договор с Египет. Но с публикуването на мемоарите сред израелското общество се надига негодование, сравнявано с антисемитизъм заради принизената роля на Менахем Бегин в мирното регулиране на конфликта и оспорване качествата му на политически лидер.
Картър така описва Менахем Бегин: "Менахем Бегин прави от себе си магаре", а за Садам пише:"египетския президент знае какво иска и как да го постигне". След като става известно, че лидерите на двете държави са предложени за Нобелова награда за мир, Картър допълва в своя дневник:
"Садат заслужава тази награда, Бегин - не!"
Въпросът за израелските селища на Западния бряг още тогава е в центъра на вниманието на американския президент. В дневника намираме следното:
"От подписаните документи е ясно, че строителството на израелски селища на окупираните територии трябва да бъде замразено до започването на преговори за създаването на палестинска автономия. Но Бегин замрази строителството само за три месеца, с което нанесе тежък удар на мирното уреждане на конфликта в Близкия Изток".
През октомври 1978 година Картър пише:
"Получих писмо от Менахем Бегин, в което оправдава започналото строителство с държавни интереси и политически причини и най-вече съпротивата на външния министър Моше Даян, за когото окупираните територии са израелска земя и не е съгласен с подялбата на Самария и Юдея между палестинци и евреи."
Примерът, който най- много раздразни израелските политици бе сцена от подписването на мирния договор с Египет. В подготовката на окончателните документи, Картър пита Бегин каква е неговата цел и на какво се надява:
"Бегин се приближи до масата с карти, сложи ръка на Западния бряг и заяви:"Напускам Синай, искам Самария и Юдея".
От 1967 година амбицията на Израел бе да контролира Западния бряг и с тази цел започна строителство на еврейски селища на палестинските земи. Наричаха тези селища политически, отбранителни, религиозни, но имащи една цел- контрол и евентуална анексия на тази земя.Всички правителства на Израел в началото се поддаваха на натиска на американците и световната общественост, за известно време спираха строителството и след успокояване на духовете започваха отново да строят. Всички управници заявяваха, че строят на изоставени земи, но Запада не приемаше техните заявления, като считаше предоставената от ООН земя за еврейска държава за достатъчна. Западният свят сравняваше контрола над Западния бряг с колониализъм и апартейд.
Менахем Бегин бе убеден, че с напускането на Синай и подписването на мирен договор с Египет, ще успее да запази контрола над Самария и Юдея. Сгреши.
Шимон Перес, напълно подкрепящ строителството на нови селища като държавна политика в последно време е за напускането на окупираните територии. И той сгреши.
Ариел Шарон освободи сектора Газа от израелски заселници с надеждата за контрол над останалата част от палестинските земи. Сгреши.
Ехуд Олмерт официално не изразяваше своята позиция, а и не му остана време заради редица обвинения за финансови злоупотреби и подкупи.
За палестинците по времето на Ясер Арафат въпроса за еврейските селища рядко се обсъжда, заради убедеността , че израелтяните са временни жители, които след обявяване на независимостта на новата държава Палестина ще се върнат в страните от които са дошли.
Направих този ракурс в миналото за да покажа, че 30 години не бяха достатъчни за решаване на проблема с незаконните еврейски селища и че сега пред Бениамин Нетаниаху стоят същите проблеми. Защото, ако палестинците си затварят очите за Йерусалим, не са особенно настойчиви за връщане на бежанците и съвместното използуване на водните ресурси, то за селищата ще се води истинска война.