Самаритянско жертвоприношение на Гризим

Светски и религиозни, леви и десни, евреи и араби, израелска армия и доброволци от Международния Червен Кръст – много и разнообразни люде пристигат на самаритянското жертвоприношение по време на Песах /Пасха/, където се спазват точно заветите на праотците от преди 3000 години.

Две недели преди изхода от Египет, Господ Бог заповядва на Мойсей и Аарон: «Първи да бъде среди месеците и начало на месеца. Кажете на синовете Израелеви, на десетия ден да вземат по едно агне по семейства и нека да се съхранява до четиринадесетия ден на месеца; нека тогава да го заколят на собрание на Израел. Нека да изядат неговото месо, в тази вечер, изпечено на огън – с пресен хляб и горчиви треви.....и не го оставяте за утре, останалото изгорете на огън.....А когато децата ваши попитат, кажете им- това е пасхална жертва за Господ наш, когато порази египтяните, и домовете наши запази.» /Изход 12:3,13/

Съвременните самаритяни са потомци на древните, живяли в Самария  преди 2000 години. Самите се считат потомци на коляното на Йосеф, а юдеите, завърнали се от плен в 6 век до новата ера от плен в Асирия, ги считат, народ, преселил се в земите на Палестина от Асирия. Така че, според съвременните израелтяни, самаритяните не са достатъчно чисти евреи, защото не признават светостта на Йерусалим и не са участвували в строителството на Вторият Храм. Вместо Храмовият хълм в Йерусалим считат за свято място планината или хълма Гризим.Същият хълм, за който говори Мойсей:  »Да бъде, когато Господ твой, те заведе в тази земя, за да я овладееш, да дадеш благословение на планината Гризим, а проклятие на планината Ейвал.»/Дварим 11/

Народът на Израел под управлението на Йешуа Бен Нун точно изпълнява този завет: «Цял Израел, неговите старейшини, неговите водачи са застанали от другата страна на Ковчега на Завета против свещенниците- левити и коренни жители, половината против планината Гризим, а другата половина против планината Ейвал- както каза Мойсей.»

Самаритяните считат, че жертвеника е бил построен на хълма Гризим. Те не участвуват в еврейските въстания против Рим. По време на Византия в Сирия –Палестина са живеели 5 милиона самаритяни, но момента на създаване на държавата Израел остават около 100 души.а сега около 700. Войните и жестоките завоеватели почти унищожават този народ. А те са били готови да умрат, но да съхранят вярата на праотците. Малка част от тях се заселват в Хулон, а другата остава в селото Кирият Луиза под Шхем. Три пъти в годината се изкачват на планината Гризим и извършват точно всички обряди, завещани от праотците и записани в Тората.

На Песах/ Пасха/ главна традиция е жертвоприношение. Запалват се огромни огньове, агнетата търпеливо чакат и като че ли  осъзнават почетната мисия, която им се възлага. Появяват се старейшините на самаритянската община, всички облечени в бяло, отправят молитви и на края се принасят в жертва агнетата с общо ликуване. Всички се прегръщат, целуват и мажат лицата си с капки кръв. Опитни ръце приготвят месото, изваждат всички жили и вътрешностите, забранени за ядене и ги изгарят на централния огън. Готовото месо се нанизва на колове и се изпича в ями, които се закриват с решетки и мокра земя. Без достъп на въздух огъня започва да гасне и след три часа месото е готово. Докато се пече месото, се отварят вратите и всеки може да пообщува със самаритяните.

Думата  «самаритянин» / или шомроним на иврит/ произлиза не от Шомром/Самария/ , а от думата «шомер»/ пазач,съблюдаваш Божите Заповеди. Летоброенето за тях е от пристигането на евреите на тази земя, а не от Сътворението на света. Самаритяните съхраняват най древната книга Тора, написана от 4-то поколение коени след Аарон. Лондонският музей им предлага 5 милиона паунда,самаритяните не се съгласяват. Сегашният Коен е пряк потомък на Аарон след 142 поколения.

Как Мойсей получава Библията



Мойсей се връща с новите скрижали

 Съгласно религиозната традиция около три милиона евреи стават свидетели на получаването на Тората от Всевишния на планината Синай и чуват първите Заповеди. По нататък традицията говори за непосредственото общуване на Всевишния с хората посредством ангели, пророци или да кажем Месията. При дарование на Тората, Бог сам се спуща към своя народ и всеки свидетел на това метафизическо събитие и видял повече от колкото знаменития пророк Йезкиел.
Тези милиони / от които 600,000 възрастни мъже/ чуват първите Заповеди и по тяхна молба Мойсей се отправя на върха, като оставя заместник Аарон от племето Йуда. Не 41 ден се връща от планината със свещенните Скрижали и вижда Златния телец. С евреите, напуснали Египет, са били и идолопоклонници и такива от т.н, «голямо сборище» и те са били главните , пожелали създаването на Златния Телец. Били са и евреи, желаещи да съхранят връзката с Всевишния, но грешат, че Мойсей загива на планината Синай и решават да поддържат връзката с Бог чрез изготвянето на различни златни предмети. Златният телец се е възприемал като един от теглящите колесницата на Бог. Братът на Мойсей се опасява от бунт и за да го отложи временно мълчаливо се съгласява за отливането на златната статуя.
Мойсей се появява след 41 ден със свещените Скрижали и Божите Заповеди, който по съвременните представи трябва да тежат няколко тона!!!. По късно, когато поставят Ковчега на Завета в Мишкан той трябва да тежи около тон, свободно пренасян от четирима коени. Защото Ковчега на Завета не заема място в Мишкана! Към него могат да се докосват само коените, друг умира на място. От това става ясно, че в Мишкана, а след това и в Йерусалимския Храм по отношение на Ковчега на Завета физическите закони действуват в някакъв «изменен вид».
Съгласно традицията, пирамидите в Египет са строени от евреите. Каменните блокове са с такива грамадни размери, че даже и сегашната техника не може да помръдне. А по това време още и са ги обработвали така, че нож не може да влезе между тях! Ако предположим, че старейшините на еврейския народ са притежавали знания по управление на материалния мир и са могли да променят ускорението на свободното падане, то всичко застава на мястото си.
Мойсей слиза от планината със Скрижалите и вижда Златния Телец... Скрижалите загубват своята святост и придобиват нормална тежина, Мойсей не може да удържи, падат и се разбиват. Възмутен захвърля в огъня Златния телец и от останалата пепел, разтворена във вода заставя хората да пият. /подобна процедура в Тората е описана при проверка на жена,заподозряна в изневяра/ От тази проверка на хората, изготвили Златния Телец се появяват определени опознавателни знаци и биват убити с меч от Аарон и другите левити.
Мойсей отново се изкачва на планината Синай с молба да моли Всевишният да прости на еврейския народ за Златния Телец. След 40 дни Мойсей слиза от планината с измолената прошка. Но сега Мойсей е длъжен да изготви Скрижалите самостоятелно. Общо бащата на еврейския народ се изкачва 3 пъти на планината, първият път за 40 дни, за да получи Скрижалите, за следващите 40 дни за прошка от Господ заради Телеца, третия път, за да благослови Всевишния новите Скрижали. По време на 120 дневното пребиваване на Синай Мойсей придобива и устната Тора /, а 613-те заповеди на писмената Тора евреите получават по време на скитанията в пустинята.
Година след Скрижалите Всевишният заповядва евреите да построят на земята светилище – Мишкан и да изготвят Ковчега на Завета. Тази Божия воля е изпълнена, в Ковчега на Завета се съхраняват Скрижалите, разбитите и благословенните. Там се съхранява и съд с «манна»/материалното свидетелство за изхода от Египет/ и свитък Тора.


Дом на Всевишния в пустинята



Така Мишкана се превръща в подвижен Храм, за когото се грижат коените. По време на 40 летното скитане по пустинята, Мишкана винаги се намира с центъра на лагера. След това е ограден с камъни на хълма Шило, вече на Ханнанската земя. Впоследствие Ковчега на Завета се намира в Йерусалимския Храм. След разрушаване на Храма и завоюването на Йерусалим част от храмовата утвар и разбира се Ковчега на Завета са надежно скрити от коените под земята. До наши дни за дошли упоменания, къде приблизително е скрит Ковчега и с неговото търсене се занимава институт на Храма в Йерусалим. Известно е , че преди няколко десетилетия бе открит тунел с врата под Храмовия хълм. Но традицията говори, че този, който открие вратата ще бъде поразен. Намират се доброволци, готови да рискуват, но властите забраняват разкопките. Това не пречи на палестинците да правят , каквото си искат в подземията на Храмовия хълм /основите на техната джамия Ал Акса/, унищожавайки ценни артефакти.

Време за шарлатани

Омръзна ми от шарлатани! Не минава седмица без съобщения в израелската преса за изследванията на религиозни, и не само религиозни авторитети в търсенето и намирането на сответствия в Библията, предсказващи бъдещи събития, пророчества и други.Tъй наречените библейски кодовe сякаш са завладели умовете на всички. Израелтяните не са сами. В New York Times цяла страница заема рекламата на книга, съобщаваща между другото, че през 2008 година Опра Уинфри е отправила писмо на Барак Обама, където на основата на библейските кодове предсказала, че той ще стане президент на САЩ. Нямам нищо против търсенията на пророчества от религиозните евреи и независимо от това явява ли се Обама помазаник Божий имам сериозни възражения за тези библейски кодове.
Добре е известно, че от всяка дебела книга, заложена в компютърна система може да се извлече пророчество. Професорът от Австралийския национален университет Брендан Макей намира в "Моби Дик" 13 предсказания за убийство на обществени деятели. Други намират в романа "Война и мир" впечатляващи резултати за края на света, насилие и ядрена война. Чакаха ядрена война през 1986, а когато това не се случи я отложиха на 2006 година. Кодовете предсказваха , че Израел ще загине в ядрена война, в земята ще се вреже комета и ще унищожи всичко живо. Предсказваха убийството на Джон Кенеди, ареста на Парис Хилтън за наркотици, победата на Испания в Световното първенство по футбол.
Неясността на части от Библията, замяната на гласни със съгласни букви e богат материал за шарлатаните. Когато четем текст на иврит, никога с уверенност не можем да кажем дали имаме работа с буква или огласовка. Ако се поставят пропуснатите букви и се питаме да прочетем ще се получи нещо непонятно.
Нищо не пречи обаче, еврейски благотворителни организации да използуват кодовете за привличане на млади евреи. И не ги смущава факта, че християнски мисионери, подложили Новият Завет на компютърна обработка доказват месианската същност на Исус Христос. Кодовете са си кодове, но юдаизмът все повече се превръща в магическо учение, а равините в прорицатели! В последните години се появиха много кабалисти, като правило фалшиви и съмнителни мистици, които пълнят главите на младите евреи със своите пророчества. Много от предявяват и фалшиво родословие, което ги води към големите еврейски мислители.
Много от тях използуват т.н, хладно четене / техника за получаване на информация от събеседника, от неговото жестикулиране/. Интересуват се от Вашия джоб най- вече, а са пророци, колкото аз съм участник в Шампионската лига.
При среща с популярните равини, веднага ще Ви пожелаят скорошно оздравяване от болки в гърба, ще чуете за Вашите напрегнати отношения в семейството, за прошката от починала мама, за забравените поздравления за рожден ден. Ще се опитат да Ви утешат и приласкаят, но когато ги попитате за следващия терористичен акт в Иерусалим ще сменят темата.
Времето в което живеем отчаено се нуждае от религия. Съвременното общество е благо до този момент, когато може да контролира моралните ценности.Това общество породи и бездушен материализъм. От Библията трябва да прочетем и научим за великият еврей Авраам, да отдадем почит на Мойсей, победил фараона Египетски и останал "най скромния на земята". Да разберем и Йосеф, простил на братята си за опита им да го убият. Мъжете, изневеряващи на жените си, трябва да прочетат за цар Давид, понесъл тежко наказание за увлечението по Бат Шева.
Разбирането на религията като свещен ритуал заплашва основите и нейният морален аспект. Библийските кодове , a също и юдейската магия и мистика говорят, че особената важност на Библията е не духовното и мъдростта, а в скритата там номерология и предсказания.Вие откривате Книгата не за да разберете как да се доближите до Бог, а за узнаете цените на недвижимост.
Към Библията трябва да обръщаме заради търсенето на ценности, които да следваме за използуване на потенциала си. Не искам да зная бъдещето, искам да се устроя сега. Имам нужда от религия, която не е проводник на скрити библейски кодове, а Божествено откровение.
Ако Ви е нужна примитивна вяра, съществуват колкото искате шарлатани да Ви предскажят бъдещето за няколко долара. Но като зрял човек Вие сте длъжни да приемете религията, като нещо за сближаване с Бог и общочовешките ценности.

Мойсей, Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня

Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.