Светски и религиозни, леви и десни, евреи и араби, израелска армия и доброволци от Международния Червен Кръст – много и разнообразни люде пристигат на самаритянското жертвоприношение по време на Песах /Пасха/, където се спазват точно заветите на праотците от преди 3000 години.
Две недели преди изхода от Египет, Господ Бог заповядва на Мойсей и Аарон: «Първи да бъде среди месеците и начало на месеца. Кажете на синовете Израелеви, на десетия ден да вземат по едно агне по семейства и нека да се съхранява до четиринадесетия ден на месеца; нека тогава да го заколят на собрание на Израел. Нека да изядат неговото месо, в тази вечер, изпечено на огън – с пресен хляб и горчиви треви.....и не го оставяте за утре, останалото изгорете на огън.....А когато децата ваши попитат, кажете им- това е пасхална жертва за Господ наш, когато порази египтяните, и домовете наши запази.» /Изход 12:3,13/
Съвременните самаритяни са потомци на древните, живяли в Самария преди 2000 години. Самите се считат потомци на коляното на Йосеф, а юдеите, завърнали се от плен в 6 век до новата ера от плен в Асирия, ги считат, народ, преселил се в земите на Палестина от Асирия. Така че, според съвременните израелтяни, самаритяните не са достатъчно чисти евреи, защото не признават светостта на Йерусалим и не са участвували в строителството на Вторият Храм. Вместо Храмовият хълм в Йерусалим считат за свято място планината или хълма Гризим.Същият хълм, за който говори Мойсей: »Да бъде, когато Господ твой, те заведе в тази земя, за да я овладееш, да дадеш благословение на планината Гризим, а проклятие на планината Ейвал.»/Дварим 11/
Народът на Израел под управлението на Йешуа Бен Нун точно изпълнява този завет: «Цял Израел, неговите старейшини, неговите водачи са застанали от другата страна на Ковчега на Завета против свещенниците- левити и коренни жители, половината против планината Гризим, а другата половина против планината Ейвал- както каза Мойсей.»
Самаритяните считат, че жертвеника е бил построен на хълма Гризим. Те не участвуват в еврейските въстания против Рим. По време на Византия в Сирия –Палестина са живеели 5 милиона самаритяни, но момента на създаване на държавата Израел остават около 100 души.а сега около 700. Войните и жестоките завоеватели почти унищожават този народ. А те са били готови да умрат, но да съхранят вярата на праотците. Малка част от тях се заселват в Хулон, а другата остава в селото Кирият Луиза под Шхем. Три пъти в годината се изкачват на планината Гризим и извършват точно всички обряди, завещани от праотците и записани в Тората.
На Песах/ Пасха/ главна традиция е жертвоприношение. Запалват се огромни огньове, агнетата търпеливо чакат и като че ли осъзнават почетната мисия, която им се възлага. Появяват се старейшините на самаритянската община, всички облечени в бяло, отправят молитви и на края се принасят в жертва агнетата с общо ликуване. Всички се прегръщат, целуват и мажат лицата си с капки кръв. Опитни ръце приготвят месото, изваждат всички жили и вътрешностите, забранени за ядене и ги изгарят на централния огън. Готовото месо се нанизва на колове и се изпича в ями, които се закриват с решетки и мокра земя. Без достъп на въздух огъня започва да гасне и след три часа месото е готово. Докато се пече месото, се отварят вратите и всеки може да пообщува със самаритяните.
Думата «самаритянин» / или шомроним на иврит/ произлиза не от Шомром/Самария/ , а от думата «шомер»/ пазач,съблюдаваш Божите Заповеди. Летоброенето за тях е от пристигането на евреите на тази земя, а не от Сътворението на света. Самаритяните съхраняват най древната книга Тора, написана от 4-то поколение коени след Аарон. Лондонският музей им предлага 5 милиона паунда,самаритяните не се съгласяват. Сегашният Коен е пряк потомък на Аарон след 142 поколения.
