Сирийски марш - генерална репетиция

На 15 май тази година към границата на Израел със Сирия на Голанското плато се устремяват 30 автобуси с 3000 сирийски палестинци. Израелската охрана на границата / или липсата на охрана/ е изненадана от пресичането на границата от стотиците палестинци и друзкото село Мадж ал Шамс се оказва в центъра на бурни военнополитически събития.
Малко история- през 1982 година израелският Кнесет приема закон за присъединяване на Голанското плато за израелска територия , но друзите, населяващи тази територия , не стават израелски граждани. Правителството по това време подготвя церемония за връчване на израелски паспорти, готви се директно телевизионно предаване, няколко радиостанции изпращат свои кореспонденти. Но друзите не искат да станат израелски граждани! Никой по това време не знае какво ще стане с тази сирийска територия и може да се окаже, че един прекрасен ден друзите отново трябва да се върнат към Сирия. Заради това не приемат новите израелски документи. Войниците от израелската армия получават задача да обходят всички улици на Мадж ел Шамс и да захвърлят паспортите в прозорците или дворовете. Но друзите ги връщат обратно!
Няколко дена след тази операция започва стачка, следват няколко стълкновения с армията и полицията и в крайна сметка друзките жители на Голаните получават паспорти , но не като жители, а като постоянно живеещи граждани. Част от друзите приемат израелско гражданство, част остават постоянни жители, не не и граждани на страната. В продължение на дълги години у друзите остава двойствено възприемане на реалността, нито в Израел, нито в Сирия.
В предверието на «Накба»/ според арабите ден на палестинската Катастрофа / само ленивия не знаеше, че се готвят провокации. Средствата за масова информация, социалните мрежи в Интернет бяха пълни с предупреждения. Палестинските власти с помощта на израелските служби не допуснаха масови инциденти, но да предотвратят демонстрациите по границите не можаха. На ливанската граница, до Марун А Рас се събраха хиляди демонстранти с намерение да щурмуват огражденията, но след кратка стрелба, то ли от израелтяните, то ли от ливанската армия преминаването на границата бе преустановено. Десетина ливански граждани загинаха и няколко получиха ранения.
Първоначалният план на тази провокация /по подобие на турския марш към сектора Газа с кораба «Мармара» / предвижда демонстрация и нахлуване при Кунейтра, но се отказват защото навярно получават информация от израелски друзи, че границата около Мадж ел Шамс не се охранява и може да се премине.
Но най -удивителното откритие на сирийския марш като че ли е липсата на прословутите минни заграждения , оставени от израелската армия след войната през 1973 година и отсъствие на охрана на границата. До сега се е считало, че границата е надеждно защитена с противопехотни мини, а се оказва илюзия. Преди няколко месеца в района на Голанското плато бушува сериозен пожар и местните жители разказват, че не могат да спят заради постоянните взривове. След пожара никой от военните не проверява състоянието на минните полета. Тези сведения навярно са използвани от сирийското разузнаване.
Общуването на израелските друзи и сирийските им роднини става на хълм , наричан «Гиват а цаакот» /хълм на виковете/ и това е известна традиция. Но за да общуват между двата хълма е нужен пропуск от охраняващите сили на ООН.
При сегашните стълкновения загинаха 10 сирийски палестинци, но угрозата от сериозни сблъсъци не е отминала. И заслуга на тази малокръвност имат израелските друзи, които блокират сирийците от две страни и не им позволяват да нахлуят на израелска територия. Десетина сирийски палестинци се вмъкват в селото, но намерени от израелските войници са върнати, само един успява да наеме такси и е засечен в Тел Авив. Хасан Хиджази под прожекторите на телевизионните камери се предава с думите:
«Имам право да се завърна, това е Палестина, а не Израел!»
Тези демонстрации са обаче са репетиция на по -мощни и резултатни опити на палестинците да докажат, че това е тяхна земя.. Башар Асад успя да прехвърли вниманието на света от вътрешните си проблеми към проблемите на палестинците и успеха му е очевиден. Израелската армия бе изненадана, нейните генерали считаха, че е възможна атака срещу Кунейтра, а границата срещу Мадж ел Шамс бе свободна. Израел трябва да се готви за нови атаки, най- вече през септември, когато се предполага гласуване в ООН за обявяване на новата държава Палестина.

Израел и концепция за защитими граници

В навечерието на войната през 1967 година президента на Ирак Абдел Рахман Ареф заяви; «Съществуването на еврейска държава е грешка, която трябва да бъде поправена. Това е нашата възможност да заличим позора от 1948 година.»
В пълно съответствие с ислямския принцип «худна», който предполага примирие и прекратяване на огъня в една война, докато баланса на силите се промени. Тактика на измама, легитимна според Корана в геополитиката на исляма. От това следва, че всички арабски стратези, кой явно, кой тихо, преформулират подхода си за унищожаване на Израел. И това са десетилетия на икономическа, политическа и пропагандна кампания с цел да се изолира Израел, да се свие в незащитими размери и конфигурация. Ключов елемент е отказа да се поемат палестинските бежанци, да не им се дава гражданство и да се държат като главен коз на преговорите.

С тази заплаха Израел трябва да се придържа към стратегията да притежава защитими граници. Принципът на «защитени граници» се основава на теоретичната разработка на Игал Алон. Според нея, Израел трябва да притежава стратегическа дълбочина, за да има време да извърши мобилизация на резервите и да владее височините на Самария, осигуряващи и възможности за защита на селищата и най вече международното летище Бен Гурион, което по права линия е на 13 километра от арабските селища. От такава стратегия се ползваше Ицхак Рабин, който през 1995 година заяви в Кнесета :»Границите на държавата Израел трябва да са извън линиите, съществували преди 1967 година. Ние никога няма да се върнем в тези граници, които предполагат унищожаване на Израел.» Така той не спечели благоразположението на мнозина недоволни граждани и бе убит след два месеца, очевидно за договора от Осло.
Сегашният министър председател Нетаниаху строго се придържа към тази стратегия, която независимо от международното мнение и  натиска на САЩ   се превръща в почти природен закон.
 Сектор Газа
През май 1948 година по време на войната за Независимост, египетската войска напредва на север по брега на Средиземно море и завладява Газа. Израелските сили успяват да установят египетската армия от нови завоевания на територии и линията на примирието според ООН става временна граница. Няма официално споразумение за международна  граница и «Зелената линия» става де- факто такава. Египет контролира сектора Газа до войната през 1967 година и след нея отказва повече да се занимава със  сектора. Израел окупира тази територия, която освобождава през 2005 година с извеждането на 8000  заселници и разрушаването на 21 селища. Не бяха разрушени само синагогите, на тях ги привършиха палестинците. Съгласно мирният договор между Египет и Израел, Синайския полуостров е върнат на Египет, без право да настаняват войскови подразделения без разрешението на израелтяните. Така че, стотиците километри пустиня от Суецкия канал до границите на Израел се считат за достатъчно защитена граница, като изключим сектора Газа. Всеки ден израелските градове Беер Шева, Ашкелон, Ашдод се обстрелват с ракети «Касам»/ собствено производство/ и всякакво друго оръжие на Хизбалла и Иран.

Не така стои въпроса за границите със Сирия, Ливан и Йордания. Непосредствена близост и възможността за бързо прегрупиране на арабските армия правят израелтяните подозрителни за сигурността на границите. Изкуствено препятствие със Сирия се явяват  Голанското плато. Тези височини са законна земя на Сирия, получила ги като компенсация  по време на британския мандат на Палестина. През 1918 година бяха открити огромни залежи на нефт около Мосул в Ирак и Великобритания отстъпва на Франция покровителството над Сирия и Ливан. Така височините стават собственост на Сирия и част от Ливан. Завоювани от израелтяните през войната 1967 година, тези височини според мен никога не ще се върнат в ръцете на сирийците. До войната през 1967 година Сирия имаше излаз на езерото Кинерет и ползваше така необходимата и вода без ограничение. Сега са отхвърлени на 30, 40 километра, без право на ползване. Построена бе военна станция за ранно предупреждение на Хермон, следяща всякакво движение на арабската армия, опустелите земи се заселиха с нови жители от вътрешността на Израел. Според мен, не военната стратегическата изгода е в основата на претенциите  на Израел за владение на височините, а водата. Близо 45 % от водните запаси са свързани с Голанските височини и езерото Кинерет. Израел изтъква , че водните запаси на Сирия са достатъчни ,още повече ползването на водите на Тигър и
Ефрат.
Западен бряг на реката Йордан



За тази вода става дума, а не "защитени граници"!

 Също както в сектора Газа, и Западния бряг на реката Йордан /известен като Самария и Юдея/  е окупиран от израелтяните. Преди войната тази територия се контролира на Хашемитското кралство на Йордания и сега се удържа от Израел с надеждата да продължи контрола над тази територия, съгласно концепцията са "защитими граници" / време за мобилизация на израелските запасняци, предотвратяване навлизането на терористи, борба с наркокуриерите и най- вече водата на река Йордан/. Планинските възвишения на Западния бряг са добра преграда за войските, само ако се контролират от израелската армия. Израелтяните не пренебрегват и религиозните чуства на част от населението, за вечна принадлежност на земите, осеяни със свещенни места за юдаизма.

Извод: съгласно стратегията за «защитими граници» Израел никога не ще се съгласи на излаз на Сирия на бреговете на Кинерет,защото стратегията за "защитени граници" в сегашния свят е фикция. Става дума преди всичко за водата!!! В бъдещите преговори на мирно решение на конфликта израелтяните ще държат до последно, за да контролират няколко километрова ивица покрай реката Йордан /отново заради водата/ и за да предотвратят терористични атаки от страната на Йордания, а за ивицата Газа ще се споразумяват с Египет/ изграждане на защитна стена на границата и въвеждането на защита на борба с ракетния обстрел/.
Подобни материали :

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/12/1967.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html

Сирия, Израел и Голанското плато

Израелска станция за
ранно предупреждение

След съглашението в Осло, легитимиращо Организацията за освобождение на Палестина като представител на палестинския народ и началото на преговори за уреждане на конфликта в Близкия Изток, пратеник на американския президент пристига в Дамаск, за да информира президента на Сирия Хафез ал Асад и да го подтикне към мирни преговори с Израел.
- Господин президент, ако се съгласите на преговори с Израел, ние Ви гарантираме, че ще получите Голанското плато обратно. - заявява американския пратеник.
Хафез ал Асад отговаря:
- Окей, но какво ще получа в замяна?
Американецът счита, че не е разбран правилно и пояснява:
- Ще получите обратно Голанското плато, окупирано от Израел през 1967 година.
Хафез ал Асад раздразнено:
- За Голанското плато разбрах, но каква ще бъде наградата?
Пратеникът моли за разяснение и президента Асад му дава пример - Ануар Садат подписа договор за мир с Израел и получи обратно Синайската пустиня с нейните петролни кладенци за 3 милиарда долара на година и 800 милиона долара ежегодна финансова помощ от САЩ.
- Искате да сключа мир с Израел само за една базалтова плоча? - завършва Асад.
С този разговор от преди 16 години ще ви въведа в историята на опитите за мирни преговори между Сирия и Израел и ще опитам да обясня тяхната безнадеждност. От проблемите между палестинци и израелтяни забравихме, че в тази игра има още един играч - Сирия. По време на Шестдневната война през 1967 година Израел завладява Голанското плато, задържа го и през 1981 година с решение на Кнесета го обявява за част от Израел. Въпреки скромните размери , тази територия е от изключително значение и за двете страни.
За Израел, това плато от 1160 кв.км. и височина 800 метра над м.р. е важно по две причини - военна и икономическа. Военна, като естествена преграда между двете страни и наличието на станция за ранно предупреждение на Хермон. Платото е осеяно с армейски бази и съединения, готови да дадат отпор на сирийската войска. Наличието на танкови и ракетни корпуси на 50 км. от Дамаск се разглежда от израеляните като достатъчен възпиращ фактор. Икономическа , като част плодородна земя и най- вече заради водата.
За Сирия е важно да получи Голанското плато обратно, защото е негова територия от векове и най - вече заради унижението от военната катастрофа през 1967 година.
Началото на конфликта е през 50-те години на миналия век и е свързан с водата, която на Близкия Изток винаги е водела до войни. Наличието на реката Йордан, извираща в подножието на Хермон и вливаща се в езерото Кинерет е повод за постоянни въоръжени сблъсъци, атаки на селскостопански обекти, разрушаване на заградителни съоръжения за отбиване на водата ту в едната,ту в другата страна. След 1967 година Израел прибира двата водоизточника Дан и Банияс и отхвърля Сирия от бреговете на Кинерет.
Първите опити за помиряване предприема Ицхак Рабин, в качеството му на министър председател от либералната партия "Авода". Рабин с посредничеството на САЩ предлага да върне голямата част от платото с всички селища на друзите, останали на платото и след войната, да запази изворите на Йордан и източния бряг на Кинерет. По време на британският мандат над Палестина разделителната линия между двете държави бе по върховете, заради опасенията от непрекъсващи войни. Рабин се опира на това, но Хафез ал Асад не се съгласява, иска излаз на Кинерет и предявява искания за земи, които никога не са били сирийска територия. Убийството на Ицхак Рабин слага край на преговорите. Неговият наследник Шимон Перес продължава политиката на своя патрон, но нахлуването на израелската армия в Южен Ливан прекъсва контактите за дълго време.
През 2000 година двете страни са близко до подписването на мирно съглашение. Разговорите се провеждат в малкото градче Шепърсфилд под покровителството на Бил Клинтон, като начело на сирийската делегация е външния министър Фарук а Шара, а израелтяните са представени от Ехуд Барак. С посредничеството на Джонатан Щварц са подготвени и разменени документи, решаващи почти всички проблеми. Сирийците ще получат Голанското плато обратно и малък излаз на Кинерет, Израел ще запази станцията на Хермон и изворите на Йордан. Необходима бе една последна среща за малки уточнявания, но в този момент Барак я отменя и не подписва споразумението. Неговият страх, че не ще може да обясни на своя народ напускането на Голанското плато, признато от Кнесета за израелска земя, можем да потърсим в наследството на Рабин. Той бе убеден, че истински мир със Сирия ще настъпи само тогава, когато Израел върне земята, но не ще може да обясни тази стъпка заради особеностите на израелската политика. В голямата си част правителствата в Израел са коалиционни, включващи всякакви партии - леви, десни, центристки, религиозни, ултрарелигиозни, арабски и ще бъде много трудно, почти безнадежно да се прокара такъв закон в Кнесета. В основата на тази безнадеждност бе и отказа на Барак да сложи подписа си под едно такова споразумение. Бил Клинтон и Фарук а Шара са дълбоко розочаровани и преговорите са прекъснати.
След смъртта на Хафез ал Асад, неговият син Башар посещава Турция и моли за посредничество Ердоган. Тази помощ дава определени резултати - договаря се съвместно ползване на водата, Сирия се съгласява на превръщането на 1/3 от платото в парк, в който израелтяните ще могат да влизат без визи, изтеглянето на израелските войски ще продължи 5 години, без да се разрушава построеното, Израел ще построи опреснителна станция за вода в Тартус. Но Втората ливанска война на Израел с "Хизбалла" и операцията в сектора Газа отново прекъсват контактите.
Сега правителството на Бениамин Нетаниаху не прави опити за подновяване на преговорите.Самият той говори, че сигурността и гаранциите за нея са по важни от земята, но не предлага нищо ново. Липсата на ясна програма по отношение на Сирия е резултат от нежеланието да върне чуждата земя и съобразяване с настроенията на религиозните партии, ратуващи за Велик Израел. Според него, Сирия не е заинтересована от мир, оказва постоянна финансова и материална помощ на "Хизбалла", всячески поддържа ХАМАС и се сдружава с Иран, с неговите закани за заличи еврейската държава от лицето на земята. Нетаниаху се зае с мирния процес с палестинците с надеждата, че един положителен резултат ще направи Сирия по - отстъпчива.

Моята прогноза - в интерес на двете страни е да съществува спокойствие и ред на Голанското плато. От 1974 година досега е имало само две стълкновения - едното за водата и другото на снежната писта на Хермон. Двете страни се държат така, като че ли няма проблем между тях; Сирия се е заела отново с Ливан , а Израел с палестинците, отвреме на време се разменят остри реплики между политици, които заемат ден-два колоните на вестниците и всичко замира. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се предприемат плахи опити за договаряне, ще се търсят посредници за това. Сирия не ще направи опит с военна сила да си върне платото, защото ще понесе още един удар. Следователно - Сирия ще получи Голанското плато обратно, само ако Израел пожелае. Но кога Израел ще пожелае, само Господ знае!