Oрди или еврейски колена?

Когато "новият историк" Шломо Занд разсъждава за прозелитизма, станал основен способ за формирането на еврейския народ, упоменава две неголеми еврейски царства - в Южна Арабия / началото на 6 век/ и в Северна Африка / 7 век/, за които има документални свидетелства. Колкото и да са важни тези данни, работата e не в екзотичните приключения на еврейските лидери на Изтока, a по важната обществена тема за "Хазарски каганат", която предизвика и бурните емоции на публиката и специалистите. Защото еврейските племена се формират от тюркските орди, а не от израелските колена!!
Защо уважаваният историк пише за загадъчните хазари, според който след разпадането на каганата не изчезват, а мигрират в Западна Украина, Полша и Литва. Може би да оправдае своята теория, че именно преселниците от Хазария, а не израелските племена са формирали съобщество, известно като евреи - ашкенази. До Втората световна война ашкеназите са 80 % от световното еврейство.
През 40 - години на миналият век "хазарската версия" за произхода на евреите поддържа израелския историк Полак, известния писател Артур Кеслер посвещава доказателствата за "източното произхождение" на ашкеназите в обширно ессе под название "Тринадесето коляно". И тези свидетелства са балсам за историка Занд.
За да докаже източният произход на ашкеназите Занд демонстрира, че хазарския каганат не е разрушен през 10 век, а просъществувал до нашествието на Чингис хан в 13 век.Този век е необходим на Шломо Занд, защото именно тогава започва масовото изселване на евреите от Западна Европа, завършило с испанската трагедия през 15 век. С идиша - езика на ашкеназите всичко е ясно: щом ашкеназите са дошли от изток, то езика е трябвало на принесат със себе си.
"Както е известно, традиционната ционистка историография - пише Занд - твърди, че източноевропейските евреи са дошли от Германия / дотогава са живеели в Рим, отвлечени от римляните след завладяване на Палестина и разрушаване на Храма/. Числото на евреите , живеещи между Майнц и Вормс, Кьолн и Страсбург през 11,12 и 13 век е незначително. Няма точни данни, но не са били повече от няколко хиляди."
Но има други данни за първият кръстоносен поход /1096/ година, когато в Германия се опитали да се самоубият , по минимални оценки, 4000 евреи, не желаещи да променят своята вяра, а цялото население еврейско на Германия съставляло 30000 души. Евреите се заселват в градовете на Рейска област още от времето на римляните, а в края на 8 век по цяла Германия. В Италия Теодорих Велики поканва евреите и им разрешава да се заселват по цялата територия на Рим, Венеция, Неапол, Милано.. Във Франция се ползват с религиозна свобода и даже са заемали държавни длъжности, но след 629 година започват гонения, които никога вече не се прекръщават. В 1306 година ги изгонва Филип Красивия, a окончателно напускат Франция при Карл шести в 1394 година.
В Англия евреите пристигат в 1066 година по покана на Вилхелм Завоевател, който се нуждае от привличане на капитали за създаването на силна държава, но при Едуард са принудени да напуснат.
Така в началото на 16 век еврейското население на Западна и Централна Европа престава да съществува и се оказва на Изток - Полша, Литва, Балканите. Не се изключва насрещно движение при разгромяване на каганата, но това малко държавно образование не е имало никакво влияние на геополитиката и едва ли е съхранявало юдейския характер.
Греховете на Шломо Занд не са само за произхода на ашкеназите, не остава без критика и писмеността, като я нарича "измислена".
През 1904 - 1905 година в Синайската пустиня, в шахта, където древните египтяни добивали мед са открити надписи на скали с неизвестни досега знаци. Никой не разбира тяхното значение до 1917 година, когато семитолозите Гарднер и Пит публикуват статия за тях. Там авторите описват, че тези знаци са прототип на буквите от ивритосемитския алфавит. Те коренно се различават от йероглифното египетско писмо и авторите считат, че това е преход от пиктографическото писмо към знаковото, абстрактното писмо и означаващо началото на нов период на писменост.
По късно тези знаци са намерени на територията на днешен Израел - в долината на Бет Шеан, Хацор, Тел Нагил.В Лахиш на стена на предполагаемо правителствено здание от 8 век до новата ера са намерени начертанията на първите 5 букви на ивритоханаанския алфавит.В резултат на множество разкопки са ясни два факта : алфaвита след продължително развитие е завършен до 22 букви още до първичното им написване, примерно в 9 век до новата ера и второ- западните семити откривават нов способ за писмо, отличаващо се от писмата на несемитските народи по тези места, избрали клинописното писмо.
Семитите,добиващи мед в Синай създават несъвършенна , нова система за писане, за изповеди и жалби към своята богиня, подобна на египетската Хатхор. Система проста, с минимално число букви, създадена в низшите слоеве на обществото, защото елитът продължава да се ползува от "културното писмо" /месопотамската клинопис или египетските иероглифи/ . Основа на семитското писмо става корен от съгласни букви, а гласните имат второстепенно значение. Така например "б" може да се чете "ба", "би", "бе","бо"',"бу".
През 9 век до новата ера се предполага, че гърците вземат този алфавит, добавят гласни букви и започват да пишат от ляво надясно и тогава се обозначава разлика между гласни и съгласни букви.
Учените изучават различните вариани на алфавита и стигат до извода, че неговото развитие е в древен Израел, но скоро е заимствано и систематизирано от финикийците/ ханаанците/
Отрицателите на тези факти не са от днес. Но този малък народ построява своята вечност върху писмо. От "алеф бет", през "алфа бета" на гърците, от тук към латиницата на римляните и по нататък към нашата кирилица, където "Ш" и "Ц", пренебрегнати в латиницата , съществуват като "шин" и "цадик" от древния иврит.
Така че, Шломо, тази писменост наистина е "измислена", но е измислена много отдавна от твоите прародители, тази писменост и става основа на другите писма по света!!

"Петата" израелска колона

Професорът от университета в Хайфа Илан Папе, сега живеещ в Лондон, без умора пише своите академически трудове, в които обвинява Израел в етническа чистка през 1948 година и нарича ръководството на страната режим на апартейд. Според него ционизма е много по опасен от исляма и нарича армията на Израел машина за убийства, призовава към бойкот на израелските университети.
Еврейката от университета във Висконсин Левинщайн публикува книга под название »Холокост в Газа». От нея само един цитат: »Израел и САЩ слязоха до низшите кръгове на ада в своето предателство на ценностите на хуманизма...Евреите – неонацисти и техните съюзници в САЩ нямат намерение да сключват мир и с когото и да било на този свят.»
Професорът еврей Ричард Фалк /университет Принстон/ нарича палестинските терористи невинни жертви на агресия, принудени да се борят с несправедливостта, а израелтяните – нацисти, осъществяващи геноцид. Същият иска Нюрнбергски съд за Джордж Буш и американските политици и военни , участващи във войната в Ирак.
Има и един Норман Филкенщайн, син на преминали през концлагерите родители, който не спира да възхвалява исламистите за тяхната борба срещу «фашисткия режим». Негова книга става на настолна за неофашистите и отрицателите на еврейската Катастрофа. Среща се с шейх Насралла в Ливан, а Израел характеризира като държава на Чингис Хан, но с компютър. Неговият колега и поклонник д-р Наве Гордон нарича Израел протофашистка държава,държава на апартейд и призовава към бойкот.
Връх на всички обаче е професора по лингвистика, кумир на левите сили на Запад Ноам Хомски. Определящ себе си като анархист и не скрива своята ненавист към Израел и Америка. Той пише: "Приятелите на Израел са подръжници на морална деградация и тотално разрушаване" .Войните, които води Израел сравнява с окупацията на Чехия от Хитлер. «Изследванията» на Хомски подозират във всяко действие еврейски заговор. 

Ноам Хомски




Иешеагу Лейбович

 И този списък може да бъде продължен. Ненавистта към Израел изглежда се роди в израелските университети. От там тръгва определението за еврейските войници като «йудонацисти». Този термин изобретява професор Иешеагу Лейбович, който поразително успява да съчетава еврейската религиозност с крайно леви политически възгледи. "Народът на Израел е развратен от патриотизъм, национализъм и експансионизъм» - заявява професора през 1981 година.
Завеждащ катедрата по история на Германия при университета в Йерусалим Моше Цимерман постоянно сравнява войниците от израелската армия с нацистите, а децата на заселниците по окупираните територии с хитлерюгенд.
За Шломо Занд вече писах, остава да допьлня, че за него историята на еврейския народ не оставя съмнения къде да се търси корена на злото И още: «Ако евреите не са народ, то и държава не им се полага!»
Има и двама братя – Джонатан и Даниел Боярини,преподаващи еврейска история в няколко университета, носят кипа като религиозни евреи и спазват правилата за съботата. И двамата са възпитаници на Лейбович, заради твърденията им, че евреите само са загробили юдаизма. Ето тяхното твърдение:
"Както християнството умира в Освиенцим,Треблинка и Сосибор, така и нашия юдаизъм умря в Наблус,Хеврон,Битине и Дехейше."
А професорът по химия Исраел Шахак заявява, че юдаизма учи на поклонение на Сатаната и призовава да се убиват гоите/неевреите/. Евреите се интересуват само от парите и се стремят към създаване на израелска империя от Алжир и Мароко до Китай и Кения, за да подчинят целия свят.
И после евреите се чудят как антисемитизма и ненавистта към еврейския народ набира сила в целия свят? Всички тези отричат еврейската Катастрофа и наричат със същата дума положението на палестинците, посещават Ливан и Газа, прегръщат се с Насралла , равините от «Натурей Карта». Наричат себе си евреи , не се приспособяват, не търсят положение, кариера, пари, комфортен живот защото имат всичко. И еврейство, което гордо държат в качеството на щит за всички контрааргументи. Става дума за явление, което не се поддава на обяснение.
"Пета колона" - термин от 1936 година по време на гражданската война в Испания,носи в себе си синоним на "предателство отвътре".

Археология,политика и Шломо Занд

Отново се връщам към излязлата книга на професора от Телавивския университет Шломо Занд "Кой и кога е измислим еврейският народ", която предизвика значителен обществен интерес и според мнението, сега на археолози, превратно изобразява картината на историята. По- късно ще ви запозная с критиката от страна на политици и историци на друг член на групата " нови историци" Ави Шлайм, когото пък обвиняват в преиначаване на новата история. Изобщо критиките върху тази група се сипят от всички страни и за мен е интересно да преставя и двете страни, а нека читателите направят сами изводите.

Израелските археолози разделят архелогическата наука като библейска и класическа. Библейската археология обхваща периода от новия каменен век /неолита/ до 586 година до новата ера, когато е бил разрушен Първия храм на евреите, построен в Йерусалим в прослава на Всевишния. Класическият период в Израел считат времето от завоюването на земите от Александър Македонски в 4 век до новата ера и завършва с арабското нашествие в 7 век. Професорът Шломо Занд пише в своята книга за недостоверност на огромните пластове библейска история : епохата на патриарсите на еврейския народ, робството в Египет и изхода, завоюването на Ханаанската земя, обединеното царство на Давид и Соломон. По негово мнение, а също и голяма група археолози от университета в Тел Авив реална история следва да се счита, но с голяма уговорка, от Северното Израелско царство от 9 век до новата ера.
Тази гледна точка противоречи на традиционната концепция за библейска история, разработана от американския археолог от миналия век Олбрайт и неговите ученици- израелтяните Бениямин Мазар, Игал Ядин и други.
Но общоприетата гледна точка може би се потвърждава с откритата от Адам Зертал на хълма Ейвал древна постройка, като жертвеник от времето на Иешуа Бин Нун /13 век до новата ера/, а неотдавна и загадъчни обекти във вида на огромни човешки стъпала от началото на епохата- завоюване на Ханаан. Защо именно на този хълм? Според него, когато израелтяните завоюват тази земя след странствания в пустинята, те се изкачват на този хълм, коените произнасят благословения. На другият, съседен хълм се произнасят проклятия, за тези, които не вярват, че това е земята, определена от Бог за еврейския народ. Адам Зертел твърди, че намерените артефакти са достатъчни, за да се съпостави това място с олтаря, упоменат в Йешуа Бин Нун и всички съоръжения от ранния железен век се отнасят към колената на Израел. И че написаното в Танаха е основано на исторически факти.
Ще се съглася с професора, защото не съм специалист,археолог,историк. Но не ще приема неговото твърдение, че стръмната пътека, водеща към олтаря е била избрана така, че да не могат коените да се изкачват бързо, те трябва да имат време да се "съберат вътрешно и да помислят какъв вид жертвоприношение да извършат,за кого то да бъде". За него сработва правилото - "неверната мисъл поражда непригодни жертвоприношения....." От една стръмна пътечка се правят археологически открития!!
В книгата Йешуа, 8:30-35 е описано направата на олтаря на Ейвал и заповяданото присъствие на народа. Церемонията е включвала направа на олтаря, принасяне на жертва, запис на Тората на камъните. Тук е местото да окажем, че наличието на олтар и жертвеник на срещуположния хълм Гризим не се оспорва от никого, но това е свещенното място на самаритяните!! Това семитско племе, приело юдаизма, живее повече от 2500 години в сянката на евреите. Писахме за техният юдаизъм, отличаващ се от рабанистичния юдаизъм и ще допълним- хълма Гризим се споменава в Тората, а хълма Ейван - не!

Позицията на горепосочения професор се оспорва от мнозина, интерпретация на находките и съответната датировка. В класическата археология споровете не са по малко: и до сега се спори към какъв период да се отнесе намерената синагога във Вади Хамам /2-4 или 5-6 век/. Значителна част от археолозите обясняват разногласията предимно с политически пристрастия. Част от тях твърдят, че границите от "река египетска" до Ефрат са били реални граници на Израелското царство. Но такава позиция на телавивските и арабските археолози не се харесва. Историкът Кампински пише в статия за хълма Ейвал, че "пред нас е наблюдателна кула от каменния век".
Шломо Занд пише буквално:" Ако в 10 век до новата ера и е съществувало политическо образование, то е било малко, племенно царство, а Иерусалим неголям укрепен град." Противниците на Йерусалим като столица на могъща държава имат достатъчен аргумент - в 10 век до новата ера, града на цар Давид е заемал само 6 декара, което е съвсем малко за такова политическо образование.
В района на Хирбет Кияфа близо до Йерусалим професор Гарфинкел открива нещо като град с два входа, възможно това е библейския Шаараим /две врати/. Открива също глинена черупка с надпис на древен иврит. Лингвистите твърдят, че надписа е написан на протоханнанско писмо, което използували древните евреи, а радиовъглеродния анализ му определя възраст 1000 - 750 години до новата ера, т.е, времето на царуването на цар Давид. Противниците му заявяват, че намирането на една черупка от глина не е достатъчно да се заявява, че е открит библейския град Шаараим.
Разногласията се засилват с различните позиции относно културния живот след падането на Йерусалим през 70 година, когато евреите са изселени от Палестина. Едните твърдят, че евреите са изгонени само от Йерусалим, а на север културния живот продължава, строят се синагоги, монументални здания с мозайки и други , а техните противници са за версията, че няма еврейско присъствие след подавянето на въстанието на Бар Кохба.
Признания,опровержения,възторжени отзиви и дълбоки съмнения- това състоянието на израелската архелогическа наука.Многостранни са опитите да се доказва правото на израелския народ да живее на тази земя,и в тази борба се търсят доказателства в Танаха.Техните противници отговарят, че сборниците древни легенди, написани от евреи през 19 век някъде в Полша не са достоверен исторически документ и трябва да се търсят убедителни аргументи.Съдник ще е историята.

Съществува ли еврейски народ?

През март написах кратка бележка по материали на израелският печат за новоизлязлата книга на професор Занд "Кой и кога е измислил еврейския народ". След прочитането на руското издание на книгата съм убеден, че това едно литературно недоразумение.
Според израелският професор Шломо Занд, Библията не е книга, а "библиотека, създадена, оформена и преработвана от края на 6 век до началото на 2 век до новата ера". Тя е "система от религиозно- философски разсъждения и теологически алегории с назидателна цел и псевдоисторически описания". Идеолозите на ционизма от "теологическо" съчинение го превръщат в "историческо съчинения, от което децата научават какви са били техните предци,а възрастните се отправят на колониална война".
За Шломо Занд не е имало египетски плен, завоюване на Ханаанската земя, нито царствата на Давид и Соломон. Той пише, че " на ранния период от историята на Ханаанската земя е имало две малки градчета- държави Йерусалим и Шхем. Между северния и южния планински хребет съществували не повече от 20 малки села, говорещи на иврит", като не дава обяснение, кой е говорил този иврит!
И понеже няма евреи по Ханаанската земя, Занд заключава, че няма никакво изгонване на евреи от Палестина от римляните, имало е някаква "масова емиграция". Йосиф Флафий в своето съчинение "Юдейски войни" отбелязва, че еврейското население в навечерието на войната с римляните е два- три милиона, които израелския професор счита за завишено. 800,000 е цифрата предложена от Занд, като подчертава, че останата част са "новопосветени в юдейската религия", с една дума мисионерство. Появата на еврейски общини в Европа е свързано с тази емиграция и разпространението на юдейската религия се затормозява след приемането на христианската религия от Римската империя. Формирането на еврейските общини в Европа и Северна Африка става без система и последователност,евреите се заселват близо до търговските пътища и там, където е имало благоприятни усливия за живот. Просто към евреите се приближават местни жители още не приели християнството, но интуитивно привлечени от монотеистичното възприемане на света. За Занд е важно да покаже, че еврейските общини са се образували не от евреи от Юдея, а преимуществено от местни жители, от което следва че претенциите им за земята на Израел не са основателни и "законни"!
След арабското завоюване на Палестина, много " жители на Юдея и Самария" приемат ислям, не по религиозни съображения, а от материални изгоди. Започва процес на смяна на религии, и така изчезва еврейското болшинство в страната.
Така че, според Занд истинските старожители на Палестина са фелахите, приели ислям, а не както се счита израелските 12 колена.Потомците на Соломон и Давид са палестинските араби, приели ислям през 7 век от новата ера
Оспорвам твърденията на професорът и само ще добавя, че етнически чисти еврейски и арабски народи по принцип не съществуват, ако са живели хиляди години заедно по земите на Палестина. Приемали ли са ислям евреи - несъмнено, имамо ли еврейски общини в Европа от новоприелите юдейската религия - установено. И защо "националната","етническата идентификация" е предпочитана пред религиозната? Защо човек, предците на когото са приели юдаизъм преди стотици години назад не може да се асоциира с палестинската земя в Йерусалим като център на тази религия?
Освен това в целият Близък Изток съществуват неопровержими исторически, етнографски,архелогически и книжовни доказателства за съществуването на еврейския народ именно по палестинската земя.
Така че, професоре, не съм твой привърженик!

Еврейски войни на тема демокрация

Неотдавна Центърът за изследвания проблемите на мира при университета в Тел Авив публикува резултати от допитване на тема: "Има ли свобода на словото в Израел?", които хвърлиха в паника представителите на левия политически лагер. Данните показаха- голямата част от възрастното население счита, че има прекалено голяма свобода и одобряват наказание за тези, които поддържат санкции на Израел или нейния бойкот.
Реакцията на левите бе шумна и яростна. На първа страница вестник "Аарец" постави :"Израелските евреи поддържат преследването на защитниците на гражданските права!". Професорът от университета в Тел Авив Даниел Бар Тал заявява: " Израелтяните имат грешна представа за демокрацията, просто те са нейни противници!". А сътрудникът на университета Бен Гурион Давид Нюман стига до извода, че резултатите " предизвикват тревога". Израелският институт за демокрация счита тези резултати доказателство за антидемократично общество.
Не останаха назад и представителите на десния лагер.Тяхната реакция се съчетаваше с обвинения за сътрудничество на левите с палестински организации, журнали, форуми, в които се отрича съществуването на еврейски народ, призовават за "една държава за двата народа", считат терора "законно съпротивление", наричат арабите "коренни жители". Десните не се уморяват да цитират заявленията на част от електуалния елит, като ги обвиняват в прекалена свобода, носеща вреда на еврейския народ:
Покойният професор Лейбович наричаше Израел "юдейско- нацистка държава",
Моше Цимерман професор при Еврейският университет твърди, че "сред еврейската публика има индивиди, които без всякакво съмнение са копие на германските нацисти",
Шломо Занд, /за който писах по- рано/ твърди: "В Германия интелектуалците от юдейски произход, под влияние на немският национализъм взеха и измислиха еврейския народ",
Сътрудникът на университета Бен Гурион Орен Йифтахел е уверен , че бедуините са коренния народ на Израел,
Зеев Щернхел дава съвет на палестинците за усъвършенствуване на тяхната борба, като насочат усилията си към " незаконните селища на палестинска земя",
Ади Офир пише:" окупацията и апартейда са надвиснали над Израел",
Представители на академичният елит Неве Гордон, Анат Матар, Илан Папе многократно се присъединяват към бойкота на собствените учебни заведения и с ентусиазъм възхваляват "правото дело на палестинския народ" и насочват студентите да се присъединят към антиизраелските организации " в защита на мира.
Десният спектър на политиката счита, че голямата част от елита се придържа към тези принципи. Това е тяхно право, но не може с лека ръка да се посяга на устоите на държавата.