"Петата" израелска колона

Професорът от университета в Хайфа Илан Папе, сега живеещ в Лондон, без умора пише своите академически трудове, в които обвинява Израел в етническа чистка през 1948 година и нарича ръководството на страната режим на апартейд. Според него ционизма е много по опасен от исляма и нарича армията на Израел машина за убийства, призовава към бойкот на израелските университети.
Еврейката от университета във Висконсин Левинщайн публикува книга под название »Холокост в Газа». От нея само един цитат: »Израел и САЩ слязоха до низшите кръгове на ада в своето предателство на ценностите на хуманизма...Евреите – неонацисти и техните съюзници в САЩ нямат намерение да сключват мир и с когото и да било на този свят.»
Професорът еврей Ричард Фалк /университет Принстон/ нарича палестинските терористи невинни жертви на агресия, принудени да се борят с несправедливостта, а израелтяните – нацисти, осъществяващи геноцид. Същият иска Нюрнбергски съд за Джордж Буш и американските политици и военни , участващи във войната в Ирак.
Има и един Норман Филкенщайн, син на преминали през концлагерите родители, който не спира да възхвалява исламистите за тяхната борба срещу «фашисткия режим». Негова книга става на настолна за неофашистите и отрицателите на еврейската Катастрофа. Среща се с шейх Насралла в Ливан, а Израел характеризира като държава на Чингис Хан, но с компютър. Неговият колега и поклонник д-р Наве Гордон нарича Израел протофашистка държава,държава на апартейд и призовава към бойкот.
Връх на всички обаче е професора по лингвистика, кумир на левите сили на Запад Ноам Хомски. Определящ себе си като анархист и не скрива своята ненавист към Израел и Америка. Той пише: "Приятелите на Израел са подръжници на морална деградация и тотално разрушаване" .Войните, които води Израел сравнява с окупацията на Чехия от Хитлер. «Изследванията» на Хомски подозират във всяко действие еврейски заговор. 

Ноам Хомски




Иешеагу Лейбович

 И този списък може да бъде продължен. Ненавистта към Израел изглежда се роди в израелските университети. От там тръгва определението за еврейските войници като «йудонацисти». Този термин изобретява професор Иешеагу Лейбович, който поразително успява да съчетава еврейската религиозност с крайно леви политически възгледи. "Народът на Израел е развратен от патриотизъм, национализъм и експансионизъм» - заявява професора през 1981 година.
Завеждащ катедрата по история на Германия при университета в Йерусалим Моше Цимерман постоянно сравнява войниците от израелската армия с нацистите, а децата на заселниците по окупираните територии с хитлерюгенд.
За Шломо Занд вече писах, остава да допьлня, че за него историята на еврейския народ не оставя съмнения къде да се търси корена на злото И още: «Ако евреите не са народ, то и държава не им се полага!»
Има и двама братя – Джонатан и Даниел Боярини,преподаващи еврейска история в няколко университета, носят кипа като религиозни евреи и спазват правилата за съботата. И двамата са възпитаници на Лейбович, заради твърденията им, че евреите само са загробили юдаизма. Ето тяхното твърдение:
"Както християнството умира в Освиенцим,Треблинка и Сосибор, така и нашия юдаизъм умря в Наблус,Хеврон,Битине и Дехейше."
А професорът по химия Исраел Шахак заявява, че юдаизма учи на поклонение на Сатаната и призовава да се убиват гоите/неевреите/. Евреите се интересуват само от парите и се стремят към създаване на израелска империя от Алжир и Мароко до Китай и Кения, за да подчинят целия свят.
И после евреите се чудят как антисемитизма и ненавистта към еврейския народ набира сила в целия свят? Всички тези отричат еврейската Катастрофа и наричат със същата дума положението на палестинците, посещават Ливан и Газа, прегръщат се с Насралла , равините от «Натурей Карта». Наричат себе си евреи , не се приспособяват, не търсят положение, кариера, пари, комфортен живот защото имат всичко. И еврейство, което гордо държат в качеството на щит за всички контрааргументи. Става дума за явление, което не се поддава на обяснение.
"Пета колона" - термин от 1936 година по време на гражданската война в Испания,носи в себе си синоним на "предателство отвътре".

Подкупи,заплахи и шантажи - 1947 г.

Последният бестселър на професора от университета в Беер Шева Бени Морис "1948 г. История на първата арабско- израелска война" започва с поредната историческа сензация. Своето обемисто изследване Бени Морис започва не с 1948 година, а с драматичното гласуване през 1947 година в ООН за разделянето на Палестина на две държави и като начало ни запознава с резултатите от това гласуване. По версията на автора някои от латиноамериканските представители са били подкупени с 45 до 75 хиляди долара за "правилна позиция". От предварителните проучвания на израелската дипломация става ясно, че няма необходимото болшинство от 2/3 и редица влиятелни американски бизнесмени от еврейски произход започват да подкупват представителите на Латинска Америка и Африка. Ако някой от дипломатите отказват подкупите, в ход са шантажа и заплахите. Като пример Бени Морис посочва представителя на Либерия, за неговата неотстъпчивост е заплашван, че Либерия не ще продаде и тон каучук на световния пазар, ако не подкрепи разделянето на Палестина.
В подкрепа на своята теория, професор Морис пише, че в английски архиви се е натъкнал на документи, от които става ясно, подкуп от 75000 долара представителя на Венецуела е получил за да подкрепи разделянето на Палестина. Съществува съмнение /непотвърдено/ и за Коста Рика в получаването на 45000 долара..Така че, наред с заплахите и шантажа, израелските дипломати успяват да съберат нужното болшинство с помощта на доларите.
Това твърдение на Морис хвърля в паника консервативните историци, обвинявайки Морис в преиначаване на истината. "Неговото търсене в чужди архиви и вестникарски статии от преди 60-години е приоритет на "новите историци", който пренебрегват израелските архиви и се позовават на слухове и разговори в кулоарите" - заявяват те.
Значителна част от книгата е посветена на разобличаване мита за войната от 1948 година. Според Морис, евреите са спечелили тази война не благодарение героизма и мъжеството на бойците, а поради неорганизираността и слабата поготовка на арабските армии. В резултат на това, Сирия и Йордания още от самото начало прекратяват сраженията и остава да воюва само Египет. Новост в книгата е убеждението на професора, че причината за тази война не е територия, земя, а "джихад". Именно това считат част от арабските историци и Морис заявява, че поради тази причина установяне на мир сега и в бъдеще не е възможно. Всякакви мирни съглашения с палестинците са капан, като уловка той разглежда и сключените мирни договори с Йордания и Египет.
"Аз съм от "новото" поколение историци, които търсят и намирам истината не само в израелските архиви. По - рано се основаваха на спомени на очевидци и недостатъчните израелски архиви. Професор Михаел Коен и Том Сегев също изказаха предположение за наличието на 1 милион долара за "специални операции" от времето на войната през 1948 година" - заявява Бени Морис в интервю пред вестник "Едиот ахронот".
В същият брой на вестника са поместени и мненията на професор Анита Шапира. "През 1948 година всичко бе възможно, ако Бени Морис притежава такива документи, да ги покаже. Аз се съмнявам в британските документи, наличието на исторически факти от нашите архиви или от Ционистката организация в САЩ с това твърдение е друго нещо."
"Не познавам този случай - коментира професор Бар Зоар / биограф на Давид Бен Гурион/ - в обкръжението на Бен Гурион никога не се коментираха подобни въпроси. Иначе с латиноамериканските държави всичко бе възможно".