Близкоизточният конфликт вече не се решава , а се управлява!

Управляващите в Израел най после намериха спасителна политическа формула на израелско- палестинския конфликт. Вече не се говори за «решение на конфликта», а за «управление на конфликта»!!

Има не малко аргументи в полза на това нововъведение, които ми се струват напълно рационални – непреодолими разногласия по основни въпроси между правителството на Нетаниаху и палестинската администрация на Абу Мазен, разкол между ФАТАХ и ХАМАС и най вече противостоянието с Иран, заради ядрената му програма.

Всичко това не позволява да се регулира конфликта и да се сключи мирен договор с палестинците. И затова правителството на Нетаниаху и всички държавни органи полека лека се съсредоточават на съхраняване на статуквото – почти незабележима помощ за палестинската икономика, леко облекчаване положението на палестинските араби, с премахване на някои фортпостове и редица заграждения, освобождаване на затворници/и без това няма място в затворите/, арестувани още от времето на Норвежските съглашения от Осло.

Министърът на транспорта съобщава за намерението на неговото ведомство да построи нови ж.п. линии, които да минават през окупираните Самария и Юдея/ кой ще пътува по тези линии, като арабите не могат да напускат своите градове и села без разрешение/. Управленческият съвет на селищата по териториите съобщават за нов план под название «Стабилизация на ситуацията – практически препоръки по управлението на израелскопалестинския конфликт»/ забележете – управление!/

В отсъствието на възможност за регулиране на конфликта или да се анексират Самария и Юдея, Израел трябва да анексира само територии С и да предостави гражданство на 55000 палестинци, живеещи на тези места. Обаче за този танц са нужни двама партньори, а палестинците да танцуват под израелска свирка нямат намерение. Те не се съгласяват за анексията на 60 % от Западния бряг и да се удовлетворят от възможността да свободно пътуване от един град към друг – без израелски проверки и блокпостове.



Израелски автомобил  през палестинско село



Откакто се стабилизира ситуацията в областта на безопасността, израелската общественост и средствата за масова информация напълно игнорират палестинските проблеми, просто не им обръщат внимание – предпочитат да осведомяват за появата на нов театър, откриване на филиал от мрежата Kentucky Freid Chicken, автомобилни състезания и други подобни. За регулиране на конфликта никой не иска да говори и всички са за съхраняване на сегашното, относително спокойно положение на Западния Бряг.

Обаче през последните месеци в палестинската автономия се забелязват негативни явления – увеличаване на безработицата, липса на нови работни места, забавяне на икономическия ръст, липса на инвеститори и средства за съществуване на администрацията. И тази тенденция заплашва да се усили и да стане причина за поредния взрив на насилие. Но това не вълнува Нетаниаху и подобните му, те са обзети от манията за скорошна атака на Иран, която не се знае как ще завърши и ще има ли полза от нея. Вместо да решава своите проблеми със съседите, Израел се заема да въвежда нов световен ред.

Как Израел унищожи сирийския ядрен реактор

В края на април 2007 година ръководителя на  израелския МОСАД Меир Даган позвънява по секретната линия на съветника на президента на САЩ по националната безопасност Стивен Хедли и моли за среща. Двамата се срещат на 4 май в Белия Дом, недалеко от Овалния кабинет на президента.

По неписани правила на специалните служби, сътрудниците не се интересуват от къде колегите им са събрали необходимата информация. Но Меир Даган нарушава това правило и още в началото разказва за успешна операция на израелската тайна служба, събрала секретна информация за странен обект в планинския район на Сирия Дир А Зур.

Даган доставя няколко фотографии, на които са заснети двама мъже на фона на някакъв промишлен обект. Единият се оказва азиат и Даган доставя два документа – кратко описание на следенето на тези двама мъже от агентите на МОСАД.

Азиатът се оказва познат на Хедли -    Чан Чибо , основен специалист по ядрената програма на Северна Корея. Вторият е Ибрахим Отоман – глава на сирийския комитет по ядрена енергия.

Фотографиите от началните стадии на строителството на промишления обект не оставя никакво съмнение на Даган – става дума за ядрен реактор. Фотографиите от следващите етапи на строителството показват , че старателно се прикрива строителството на ядрен обект под формата на невинен промишлен обект. Още повече се усилват подозренията за това строителство, че е направено в глух пустинен район, без връзка с останалите промишлени обекти.

От своя страна Хедли изважда фотоси на северокорейски ядрен реактор, сравнява ги с тези на Даган и не намира никаква разлика. Сътрудник на Хедли изважда записи на телефонни разговори между високопоставени чиновници на Дамаск и Пхенян, от които става ясно – между двете страни съществува сътрудничество в някаква свръхсекретна област.

Хедли долага на президента Буш, който се разпорежда да се изучат всички подробности на това дело, като всичко се съхрани в дълбока тайна. От този момент държавният секретар Кондолиза Райс и Хедли започват да търсят пътища за решение на този проблем. В Израел са убедени, че става въпрос за ядрен реактор, който може да заработи след няколко месеца, но във Вашингтон не бързат да правят изводи и търсят допълнителна информация, която да потвърди израелското откритие. В този момент САЩ са влезли в Ирак, заради информация за наличието на на химическо оръжие у Садам Хусейн и Буш се страхува от нов провал.

Израелтяните разбират , че остава малко време и Ехуд Олмерт – министър председател по това време решава да се обърне лично до Буш и да го информира за решимостта на Израел да заличи този обект от лицето на земята. Но Буш се колебае. Той иска гаранции, че зданието на фотографиите наистина е ядрен реактор, на какъв етап е ядрената програма на сирийците и как може да се останови?

Израелтяните правят допълнителни разследвания, събират информация като предприемат рисковани крачки. Израелското ръководство провежда ред заседания, за да разбере истинските цели Башар Асад и дали е реална заплахата за Израел. Прокрадват се мнения за пълно мълчание от страна на Израел, като че ли не знаят за този обект. Но не са малко и мненията, че игнорирането на нов ядрен реактор в Близкия Изток неминуемо ще доведе до  ядрена надпревара  в умерените арабски страни. Взема се решение реактора да се унищожи, Израел моли САЩ сами да решат този проблем, но молбите остават без отговор. Буш е на мнение да се потърси помощта на международната агенция по атомна енергия /МАГАТЕ /,и ако това не помогне да се направи обръщение в Съвета за безопасност на ООН за санкции на Сирия. И само след това да търси военна намеса.

Но Израел има отрицателен опит в сътрудничеството с Барадей – главата на МАГАТЕ, който си закрива очите за ядрената програма на аятоласите в Иран. В лична среща Ехуд Олмерт отхвърля предложенията на Буш, който след колебания нарежда да се проучат възможностите за операция на командосите, но Кондолиза Райс е твърдо против. Израел остава сам да реши този проблем.

На 19 юни 2007 година Олмерт отново пристига във Вашингтон, за да запознае президента Буш с последните разузнавателни данни и заявява: «Ние не ще допуснем активизация на реактора.»  По късно Буш ще сподели, че Олмерт не го пита за разрешение, просто поставя в известност американския президент. За американците , войната между Сирия и Израел, която може да последва след разрушаване реактора ще нанесе сериозен удар по строежа на «гражданско общество» в Ирак.

На 5 септември в 22.45 часа десет израелски самолета ф 15 излитат, като всеки един от тях носи ракета  АGM-65 ,с бойна глава от 500 кг. Около сирийската граница три самолета остават да кръжат, без да нарушават границата, а останалите хвърлят своите бомби точно и навреме. След 20 минути се приземяват на своята база. Атомната заплаха от Сирия вече не съществува.