Преди 30 години израелската армия преминава границата с Ливан и започва странната, да не кажа най- глупавата война в своята история. Продължила 18 години и отнела живота на 2500 израелски войника, незнайно количество ливанци и палестинци, и причинила неизлечими страданния и неволи.
В основата на всички войни стои лъжата, като мнозина я считат законно средство. Ливанската война през 1982 година е отличен пример за това. Лъжата започва още с името - " Мир на Галилея". В продължение на година се водят престрелки по границата с Ливан, като палестинците обстрелват израелските селища с катюши, леко стрелково оръжие, израелтяните отвръщат с кратки нахлувания зад границата за да ликвидират терористите. Но в последните 11 месеца до началото на войната няма сражения и обстрели на израелските селища !!!
Съществува примирие и палестинците почти го спазват. Удивителното в случая е , че Ясер Арафат успява да укроти и най радикалните фракции. И в края на май 1982 година започват странностите на тази война. Министърът на отбраната на Израел Ариел Шарон се среща във Вашингтон с държавният секретар на САЩ Александър Хейг с молба да получи съгласието на американците за нахлуване в Ливан. Хейг отговаря , че САЩ не могат да допуснат това, само провокация, която да разтърси света може да промени мнението им.
И провокацията не закъснява !! Майсторът на терора Абу Нидал, враг на Организацията за освобождение на Палестина и Ясер Арафат изпраща свой роднина да убие израелския посланник в Лондон. В отговор израелската авиация бомбардира Бейрут, а палестинците отговарят според възможностите си. Министър председателят на Израел Менахем Бегин разрешава на Ариел Шарон да навлезе в Ливан, но не повече от 40 км, за да "предотврати обстрела на израелските селища".
Когато на съвещание на правителството началника на разузнаването обяснява ,че Абу Нидал не влиза в ООП, Менахем Бегин произнася фраза - " Всички са в ООП". Още тогава съществува съмнение сред редица влиятелни лица, че Абу Нидал е действувал като агент на Шарон !!! В това са убедени и редица политици от Организацията за освобождение на Палестина.
Лъжата-" всички стрелят срещу нас" така дълбоко е заседнала в съзнанието на мнозина, че е било безмислено да се спори. Блестящ пример за това, как мит овладява общественото мнение, вкючително и на хора, които са виждали че ситуацията не е такава.
Шарон е презирал всички политици, включително и Менахем Вегин / по думите на Ури Авнери/, като хора лишени от въображение и провидение. Според него е бил нужен особен план за решаване на проблема с палестинците:
1. Да се нападне Ливан и с помощта на израелското оръжие да се постави начело на държавата диктатор- християнин, който да служи на интересите на Израел.
2. Да се изгонят сирийците от Ливан.
3. Да се прогонят палестинците от Ливан в Сирия и по нататък в Йордания.
4. Да се устрои провокация и да се подтикнат палестинците да устроят преврат в Йордания, да изгонят крал Хусейн и да превърнат Йордания в палестинска държава.
5. Да се постигне споразумение с палестинците за раздяла на властта по Западния бряг на реката Йордан.
Непреклонен в своите намерения, Шарон убеждава Менахем Бегин да започне войната, като му заявява , че единственото му намерение е да отхвърли палестинците на 40 км, за да не могат да обстрелват израелските селища. След това поставя Башир Джамайел начело на Ливан. Позволява на християнската фаланга да извърши масово клане в палестинските лагери Сабра и Шатила, за да принуди палестинците към бягство в Сирия.
Резултатите се оказват противоположни на очакванията. Башир Джумаел е убит от сирийците, а неговия брат, наследил го на престола не върши работа. Сирийците контролират почти цял Ливан. Крал Хусейн остава на престола, а Йордания не става Палестина. Арафат и неговите въоръжени отряди се отправят в Тунис, удържат редица политически победи, приемат статуса на " единствен представител на палестинския народ" и след време се връщат в Палестина.
Военните планове, и в не по- малка степен политическите още от началото се провалят. През 1982 година нито едно подразделение на израелската армия не изпълнява поставените задачи. Съпротивлението на палестинците при Сайда/Сидон/ задържа армията и в момента на прекратяването на огъня по поредното споразумение Бейрут се оказва извън обсега на израелската армия. Ариел Шарон нарушава споразумението за прекратяване на огъня и израелските части нахлуват в източен Бейрут.
Въпреки даденото обещание на Бегин, Шарон атакува сирийската армия, за да излезе на шосето съединяващо Бейрут с Дамаск. Но израелската армия не достига до шосето и претърпява поражение при Султан Якуб.
Едни от най значителните и дълговременни резултати от тази война се отнасят до шиитите. От 1949 до 1970 година ливанскоизраелската граница е най- спокойна от всички граници на Израел. През тези години широко се шири мнението, че Ливан ще бъде втората след Египет страна, която ще подпише мирен договор с Израел. Мюсюлманите шиити от Ливан са били най- угнетените и безпомощни сред множеството етнорелигиозни общини. Когато крал Хусейн с помощта на Израел прогонва палестинците от Йордания в хода на операция " Черният Септември", те се установяват в Южен Ливан и стават практически господари на целия район, наречен от евреите "Фатахланд".
Шиитите не изпитват симпатии към палестинците, които са сунити. И когато армията на Шарон навлиза в Южен Ливан, шиитите ги посрещат със сладости, с надеждата че те прогонят палестинците, а самите те да се завърнат по домовете.
Много скоро разбират грешката и започват партизанска война, за която Израел не е готов. Пред лицето на значителни загуби израелската армия напуска Бейрут и остава да охранява само тъй наречената " зона за безопасност". Но и тя става арена на войни действия, умерените шиити сменя радикалната партия " Хизбалла", която след време става главна военна и политическа сила в цял Ливан.
За да спре шиитите Израел ликвидира лидера на " Хизбалла" Аббас ал Мусави, но неговото място заема талантливия му помощник Хасан Насралла.
В това време Вашингтон започва война, която унищожава Ирак - исторически арабски бастион срещу Иран. Главен фактор в региона става оста Иран- Хизбалла- алавитска Сирия.
Ако сега Ариел Шарон се събуди от кома, изпаднал преди 6 години, ще бъде потресен от практическите резултати от Ливанската война. Една от жертвите е Менахем Бегин, който скоро след масовото убийство в Сабра и Шатила изпада в дълбока депресия, която продължава до неговата смърт.
Моралът от тази история е верен и сега. Война може да започне всеки глупак, но да не допусне война е дадено само на мъдрия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар