Кибуците в Израел и тяхното бъдеще

Точно преди 100 години на брега на р.Йордан група младежи - емигранти от царска Русия основават първата селскостопанска комуна в Израел - кибуц. Намират се последователи и в началото на Първата световна война са създадени множество,на земя купена от арабите.Кибуцното движение се разраства и изиграва огромна роля в създаването на държавата и десетилетия е символ на еврейската държава.
Сега в Израел наброяват 273 кибуца, в които работят и живеят 126,000 души,произвеждат 1/3 от селскостопанската продукция,1/10 от промишлеността и държат 9% от търговията.Зад тези цифри се показва пъстра мозайка.Съществуват кибуци с различна идеология,кибуци религиозни,бедни и богати. Принципното различие в сегашно време се основава на такива,съхранили принципа на равно заплащане за равен труд и такива, със система на социална защита.Но даже и колективния кибуц се различава от селскостопанската комуна от миналото- емитират акции на борсата,поддържат свои фирми и филиали в много страни,вкючително и в България.Аскетизмът,характерен за кибуцната идеология се оказва неуместен в консумативното общество и много от кибуците се отказват от много принципи, заложени в началото.Не издържа проверка на времето принципът за постоянна смяна на трудова дейност и взаимозаменяемост на всички работни места.Когато кибуците се преобразуват в многоотраслови комплекси исползуването на наемен труд става повсеместно - тайландци и китайци в селското стопанство,турци и румънци в строителството.Все повече членове на кибуците предпочитат високата заплата в промишлеността и хай-тек извън кибуца и изчезва същността му като трудов колектив.
Какво е бъдещето на кибуците?
Още от първите стъпки скептиците предсказват неминуем крах.По мнение на капиталистическите адепти, този модел на колективно производство е нежизненоспособен по сила на характера на човешката природа.Тя се ръководи от собствена полза и при обществена собственост на средствата на производство липсва стимул за добра и качествена работа.Но ако това бе верно,кибуците биха престанали да съществуват.Това не става и през 80-те години въпреки икономическата криза.Подозрителната изгодност на външно кредитиране изиграва лоша шега на ред кибуци-за няколко години техните дългове на банки и частни лица нарастват няколко пъти.Самото съществуване на дългове става доказателство за несъстоятелността на кибуцния модел.Но отново кибуците проявяват убедителна жизненост.През 2008 само 15 кибуца се нуждаят от преструктуриране на на дълговете.
Заложени като селскостопански комуни,кибуците не предвиждат,че селското стопанство ще се превърне в периферия на икономическите отрасли и ще загуби своята привлекателност.Преминаването на дифенцирано заплащане на труда предизвика оживление.Част от кибуците продават свои активи на крупни фирми,получават шекели в брой и продължават своя път,започва разпродажба на жилищния фонд.В крайна сметка ще се окажат членове на акционерни дружества от всякакъв род.
Богатите кибуци отстояват своите права на съществуване - "Саса" с доход 2,5 милиарда шекели,"Ган Шмуел" с 950 м.шекели и други.Религиозните кибуци съхраняват принципа на равенство в труда и разпределението, въпреки отличието на тяхната идеология от социалистическата .
Привържениците на капиталистическия модел се надяват,че с провала на кибуцното движение ще се сложи край на идеите за социализъм в Израел,но може ли съвременното капиталистическо общество да стане еталон за справедливост?Търсенето на алтернативни форми на социална организация е било и ще бъде в мечтите хората.