Уроците на миналото

Министър председателят на Израел Бениямин Нетаниаху и неговия министър Ели Ишай са главните виновници за влошаване на израелско - американските отношения. С решението за строителство на 1600 квартири в Източен Йерусалим се провали посещението на вицепрезидента Бейдън и надеждата за скорошни преговори за окончателното регулиране на конфликта с палестинците. Посещението на Нетаниаху в Белия дом не успя да неутрализира американския натиск и срещата завърши без резултат. Израел държи на своето право да строи в Йерусалим - сърцето и душата на еврейския народ.
Историята помни случаи, когато американците не могат да извият ръцете на Израел - категорическия отказ на Менахем Бегин да изпълни искането на Джими Картър за незабавно замразяване на строителството на териториите в 1978 година.
Отказът на Ариел Шарон да прекрати антитерористическата операция през 2002 година в отговор на терористическите актове, в това число в хотел "Парк" в Нетания.
Най-ярък пример на неподчинение е искането на Джон Кенеди от Бен Гурион да прекрати ядрената програма, въпреки твърдението на израелския премиер,че тя е жизнено необходима за съществуването на израелската държава в крайно враждебното обкръжение.
Противоречията между американците и Израел започват през 1960 година, когато напускащия вече поста президент Айзенхауер и неговата администрация искат обяснение от Израел за тайното строителство край Димона. Израелтяните твърдят, че се строи текстилна фабрика и на искането на американците да я посетят получават отказ. След това в Белият Дом идва Джон Кенеди и започналото неразбиране се превръща в стълкновение. Неговите съветници продължават да оказват давление и в края на краищата на Израел не остава избор , приема американските искания. Всяко съвещание на високо равнище, всякакви преговори по това време започват и завършват с искане за американска инспекция в Димона. На желанието на Давид Бен Гурион да посети Белия дом се отказва и е приет в хотел "Астория" в Ньо Йорк, като срещата преминава под знака на дълбоки разногласия.
В тези дни Израел е слаб икономически, неговата армия не се разглежда като заплаха за арабските армии ,а икономиката се базира на масирана помощ от световното еврейство. Около две години Бен Гурион успява да отстоява израелският отказ за инспекция, но в лично писмо от 18 май 1963 година Кенеди го предупреждава,че в случай на отказ,Израел ще се окаже в пълна изолация. Вместо да отговори Бен Гурион подава оставка.
Леви Ешкол, приемник на Бен Гурион получава следващото послание от Кенеди. Президентът на САЩ предупреждава, че американските обезателства за подръжка на Израел "могат да се окажат в сериозна опасност".
Когато Линдън Джонсон става президент след убийството на Кенеди натиска се засилва и се съпровожда с заплаха от ембарго за доставката на американско оръжие,но Леви Ешкол се придържа към тактиката на Бен Гурион.
През 1969 новият президент Никсън и съветника по националната безопасност Кисинджър правят още едно усилие за да накарат Израел да се откаже от ядрената програма - безуспешно.
Днес израелтяните в лицето на Нетаниаху добре са научили уроците от миналото. Димона тогава е пречка на двустранните отношения,а сега в играта е трета страна - палестинците. Израел се старае да се игнорира американския натиск ,като намира оправдание с непрекъснатия терор от страна на арабите и желанието да запази за себе си цял и неделим Йерусалим.
Сегашната криза , независимо от нейното бъдещо развитие, подчертава необходимостта от сериозно изучаване приоритетите в политиката на Израел за Йерусалим.