Под натиска на международната общественост Израел най-после се съгласи с формулата "два народа - две държави", като основа за решаване на конфликта с палестинците. Въпреки нежеланието да имат съсед , който засега не ги признава , евреите последователно и целенасочено изградиха своя държава. Арабите от Палестина така и не изградиха своя , въпреки че имаха достатъчно възможности.
През 1947 година евреите създадоха държава на основа решението на ООН , а палестинците го отхвърлиха и се опитаха с въоръжена съпротива да си възвърнат загубените земи. Неуспяха и след двете войни през 1967 и 1973 година. Мадридската конфенция и последваните преговори , срещи , форуми в Камп Дейвид , Анаполис , Осло, Шарм ел Шейх, Женева и др.,не дадоха отговор на проблема.
През 2000 година на Ясер Арафат бе направено предложение , на което трудно можеше да се откаже - 95 % от Западния бряг , неголямо изменение на съществуващите граници в тяхна полза , контрол над светините в стария град на Йерусалим и др. Но Арафат контрира това с предложение за приемането на 5 милиона бежанци. Последваха и други предложения , които също не се приеха.
Имам чувството , че съзнателно палестинците се противопоставят на създаването на собствена държава. Успяха да убедят света че са жертва , обект на престъпления и унижения и успяват да извлекат дивиденти. Международни организации и благотворителни фондове наливат милиони долари в джобовете на управляващите в палестинската автономия. В условията на собствена държавност ще загубят харизмата на жертва. Те трябва да се примирят със съществуването на еврейска държава като съсед и да ползват всички облаги на това съседство. Израел е развита страна с голями възможности в икономиката , притежава научен потенциал във високите технологии, селското стопанство, химията, туризма и може да предостави работни места за хиляди палестинци. Още повече , сега никой няма да им разреши да разрушат еврейската държава.
Страховете от спиране на финансовата и икономическата помощ се съчетава с нова реалност - националистическата и светска политика се сменя с исламизъм. Победата на ХАМАС на последните избори в Газа през 2006 година връзва ръцете на ФАТАХ да вземе окончателно решение за преговори. Легитимноста на Махмуд Абас и привържениците му се оспорва и той едва ли ще сключи мир с Израел без радикалните съставки на режима, отричащи самото съществуване на еврейската държава. В играта е и Арабската лига с нейните противоречия.
Много главоболия ще си създадат управляващите в една палестинска държава и приемането на милиони бежанци /ако поискат да се върнат!/, отдалечеността на Газа от Западния бряг , управлението на светините в Йерусалим. Обикновенните палестинци също имат своите основания за тихо съпротивление. Сегашното израелско управление ще се смени с корумпираното на ФАТАХ и религиозното на ХАМАС, които не ще се поколебаят да съхранят своята власт и финансови изгоди. Пример е също така обезпечеността на израелските араби със син израелски паспорт, държавно осигуряване, медицинска застраховка и работа.
Така се оформя ново желание - единна държава за двата народа с висока степен на автономия.Но за това следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар