Мистерия или измама

Анастасия Михаели и Арнолд Шварценегер
На 1 април неочаквано се натъкнах на тази статия в руските страници и съм поразен . Написана от Александър Непомнящий, историята ни връща много години назад и предлага нов поглед на връзката на президента на САЩ Джон Кенеди с Мерилин Монро и ролята на израелския МОСАД.Надявам се, че ще Ви хареса,четете с удоволствие.
" Дъждовен и мъглив се оказа миналогодишния август в Бостон. Но нито дъждът,нито пронизващият вятър спряха човешкия поток към зданието на националната библиотека, за да се простят с 77 годишния американски политик Едуард Мур Кенеди.
Бавно тече човешката река и сред хилядите скръбни лица,даже най-проницателните журналисти не обръщат внимание на много стара еврейска двойка. Жената в черна шапка и лице, закрито с воал се спря за миг пред гроба,докосна го и сведе глава. Мъжът с импозантна осанка са закашля, прикри лицето ,подхвана старата дама и продължи своя път.
Преди месец тази странна двойка се появи на друго погребение , на много километри от Бостон , недалече от малкото израелско градче Рамат а Шарон. Тук погребваха с военни почести един от създателите на израелските секретни служби генерал Меир Амит.Но и тук никой не обърна внимание на възрастната двойка, стояща встрани от семейство Амит.
И ако се намереше случайно някой,който да си зададе въпроса,какво свързва тази двойка с разузнаването и политиката ,едва би намерил отговор.Всичко , свързано с живота и работата на генерал Амит бе строго секретно и чак след година се появи оскъдна информация за една необичайната операция на"МОСАД".
Всичко започва през 50-години на миналото столетие. Министър председателят на Израел Давид Бен Гурион не хранеше илюзии за икономическата стабилност на новата държава. Той прекрасно разбира , че нито скромната помощ от американската администрация, нито продажбата на държавни облигации на световното еврейство ще доведе до реални капиталовложения в икономиката.
На младата държава са необходими финансови средства не само за икономиката,но и за отбраната. Опитите на арабските държави да вземат реванш за безславно проиграната война бяха само въпрос на време.Примирието,определило границите от 1948 година можеше да бъде нарушено всеки момент и на Израел бе нужно оръжие, и то много.
Много считаха Бен Гурион безпринципен човек, но и признаваха неговата способност да намира неочаквани решения. Да се очаква помощ от страните - победителки от Втората световна война бе нереално. Трябваше да се търсят други възможности,оставаше още една страна,възстановяваща своята унищожена от войната мощ, страна, виновна на гибелта на милиони евреи,страна, която по мнение на Бен Гурион беше длъжна да спаси Израел.
По инициатива на Бен Гурион в началото на 1952 година председателя на Световната организация на евреите Наум Голдман се среща с канцлера на Западна Германия Конрад Аденауер. "Израел очаква от Германия компенсация за милионите избити евреи"- заявява Голдман и предупреждава канцлера , че не си струва да се търгува. Аденауер веднага отговаря,че признава исканията на Голдман за справедливи и не отказва да изплати компенсации. През септември е сключено споразумение за изплащането на милиард долара.Това бе повече, отколкото очакваха евреите и значително по-малко, отколкото бе готов да заплати Аденауер. За времето това бе голяма сума, практически равна на сумата, получавана по плана "Маршал".
Решението на Бен Гурион да приеме компенсациите от Германия предизвикват шок в Израел. Пари от Германия? От тези, които изгориха милиони евреи само няколко години назад? Бурните протести, както от дясно, така и от ляво се съпровождат с бурни манифестации и стълкновения с полицията. Но Бен Гурион се опасява повече от противодействия на външнополитическата арена,осъзнавайки зависимостта от множество фактори заради секретната част на договора.
Предаване на оръжие не може да стане без съгласието на САЩ и всеки момент този канал може да бъде закрит. Конрад Аденауер искрено се стреми да изкупи вината на германския народ пред евреите,но той е вече 76 годишен, и никой не може да гарантира, че неговия приемник ще продължи тази политическа линия. Израел не си закрива очите пред значителното количество немски офицери и учени,работещи в арабските страни-Египет,Сирия.
С други думи, Бен Гурион разбира, че трябва да държи в ръцете си коз, гарантиращ доставките на оръжие от Германия. Този коз става задача на външното разузнаване,но фактическия ръководител на секретните служби Исер Харел не приема получаването на компенсации от Германия и на него в случая не може да се разчита. Нужен е друг, самостоятелен човек с качества да изпълни непосилната задача. Едно от качествата на израелския премиер бе умението да намира необходимите хора,да вижда тяхния потенциал, скрит за другите,а понякога и за самите тях и го намира.
Меир Амит, 19 годишен е вече член на "Еврейска полиция",създадена по инициатива на британската администрация,27 годишен встъпва в редовете на израелската армия и на 35 е вече началник Оперативния отдел на Генералния щаб. Може би щеше да смени Моше Даян като началник на Генералният щаб, но сериозни травми,получени по време на парашутен скок му прекъсват военната кариера.
Бен Гурион убеждава младия офицер ,че неговата истинска кариера е на друго поприще и му разкрива цялата сложност на политическия пасианс и опасната задача ,която му предстои.
Амит приема предизвикателството. Свръхсекретната задача изисква и съответната конспирация. Верни на Бен Гурион хора го скриват за "възстановяване" в един от кибуците. След 18 месечно "лечение", Амит заминава за СССР за да опипа почвата.Негов недалечен роднина ,поетът Борис Слуцки го запознава с партийни ръководители и военния елит,но не намира разбиране.
Тогава , през 1959 година на квартирата на Слуцки се провеждат вечеринки,в които участвуват и чужденци,попаднали в Москва. Меир Амит случайно се запознава с млад и неуравновесен американец, стремящ се да получи съветско гражданство.Запознанството е повърхностно и неангажиращо,но Амит запомня бившия морски пехотинец,"разочарован от капитализма" и увлечен от марксизма. Разстроен от посещението в СССР, Амит не знае, че е положил първия камък на една блестяща операция.
Да се "възстановява" повече е невъзможно,"оздравява" и се отправя в САЩ. Официално на учи в Колумбийският университет,а тайно да продължи своите търсения. В Америка Меир Амит установява контакти и запознанства с разнообразни представители на еврейската диаспора - равини,бизнесмени и даже мафиоти. Неговата задача е да създаде собствена агентурна мрежа и събиране на информация.
Сред новите познати се оказва и дребния предприемател от Далас- Джек Руби, ционист по душа, макар никога да не е мислил да емигрира в Израел.По-късно, под влияние на Амит два пъти посещава Израел, като прикрива това с пътувания до Куба.
Минава година, Амит продължава своите изследвания,и на края на 1961г. намира това което търси.Вероятно никога не ще узнаем откъде идва нужната информация. Няма съмнения,че следващите действия на Амит са пряко съгласувани с Бен Гурион. През ноември се среща с директора на Федералното Бюро за разследване Едгар Хувър. По-късно в своя дневник Хувър ще запише,че остава очарован от израелския офицер, от неговата искрена преданост на своята страна.Навярно това качество на Амит подкупва Хувър,посветил своя живот на интересите на САЩ, а може би и сходните им възгледи за строежа и работата на специалните служби. По-късно,когато Амит заема поста на началник на военното разузнаване, а след това и началник на МОСАД, той ще внедри тези методи,научени от Хувър-системен анализ,планиране,делегиране на пълномощия.
Хувър изпитва невероятна смес от емоции от плана на израелтянина. "От къде,по дяволите,е научил това?". Почти 40 години Хувър е безкрайно верен на своята работа и страна,но в новият президент Кенеди го дразни всичко-политическа слабост, мафиотски връзки, водещи началото от времето на баща му,заиграване с комунистическия блок. Още преди да стане президент Хувър събира досие на Джон Кенеди,но едва през 1961 г.,има достатъчен материал за сериозен разговор с първия човек в страната.
Хувър с тих и спокоен глас зачита събраното. Тук има всичко-незаконно финансиране на предизборната кампания от престъпни кланове,контакти на негови подчинени със съветски агенти и др. Последната страница е романа на президента с холивудската звезда Мерилин Монро.Тази връзка започва преди 10 години ,след това следва раздяла. Мерилин се омъжва за драматурга Артур Милер и под влияние на своя мъж преминава "гиюр" и се посвещава на юдаизма. Но след пет години съвместен живот се разделят и романа с Кенеди избухва с нова сила.И сега Президента се разкъсва между любовта и висшият пост в страната. В този си вид не е пригоден да се противопостави на нарастващата мощ на СССР и борбата за влияние на планетата.
Хувър разбира,че скандал в пресата нанесе удар на президентската институция и в търсене на решение приема гениалния план на израелския офицер.Той разглежда проблема с минимални загуби и оставя следи, пряко водещи към комунистическия блок.За тази цел Амит предлага да се използва завърналия се от СССР убеден марксист Ли Харви Осуалд.На сътрудниците на Хувър остава лесната задача да убедят "бореца за комунизъм" да приеме предложението. Останалата работа,включително "почистване" след това, Амир поема за себе си. В замяна израелтяните искат гаранции на американската администрация,че ще окаже давление на германското ръководство за продължаване доставките на оръжие при всякакви геополитически сценарии.
Следващата среща е вече в Овалният кабинет с участие на президента Кенеди,внимателно слушащ детайлите на плана. Той приема исканията на Хувър , но поставя условие да включи в сделката още един човек...
Пребиваването на Меир Амит в САЩ завършва и той се завръща в Израел,където го очаква ново назначение-началник на Военното разузнаване.
На 5 август света узнава за смъртта на Мерилин Монро. Лекарят, удостоверяващ смъртта , съобщава за предозировка на съннотворно и мистериозно изчезва, по-точно се връща в Израел на самолета на министър-председателя. Заедно с него пристига още един човек ,без митнически и паспортен контрол.
По това време израелския МОСАД започва операция "Дамоклев меч" против немските учени,помагащи на Египет в ракетна програма,считана опасна за Израел. Немските специалисти получават заплашителни,а след това и пълни с взрив писма с надеждата да се откажат от започнатото. В края на 1963 г,Бен Гурион умолява Исер Харел,ръководителя на МОСАД да прекрати операцията,поставяща под угроза доставката на оръжие от Германия,той не се съгласява и подава оставка.
За нов директор на МОСАД е назначен Меир Амит,стил на работа на който коренно се различава от неговия предшественник. Диверсиите против египетската ракетна програма продължават, но по чисто и точно,и крайна сметка я провалят. В същото време,под натиска на президента на САЩ Джон Кенеди доставките на оръжие от Германия за Израел се подновяват.
На 22 ноември 1963 година Ли Харви Осуалд стреля 3 пъти в президент Кенеди.Лекарите констатират смъртта на Кенеди от получените рани.Светът е шокиран, в недоумение е и Хувър.Към халостните, този глупак, Осуалд е добавил и два свои,истински патрони. Само по някакво чудо оцеляват Кенеди и губернатора на Тексас,играещи ролята на смъртоносно и тежко ранени.Със следващите патрони Осуалд убива полицай и тежко ранява случаен зрител.
Амит спешно пристига и след непродължителни разговори с Хувър решават,че трябва да отстранят Осуалд, който може да проговори на евентуален съд. Два дни след това Осуалд на изхода от полицейското управление е застрелян от притежателя на нощен клуб Джек Руби, първия завербован агент на Амит в САЩ. Джек Руби знае всички детайли на операцията и доброволно се съгласява да извърши опасната ликвидация. Съдът осъжда Руби на смърт, но той умира в затворническата килия от сърдечен удар. Така поне е записано в документите, но от сърдечен удар умира друг,а Руби сменя своето име и благополучно пристига в Израел, живее още 4 години и загива в Шестдневната война в Йерусалим.
Джон Кенеди пристига в Израел с Меир Амит, където го чака Мерилин. Приела юдаизмът, бившата кинозвезда не само съблюдава еврейската традиция,но и убеждава Кенеди да премине "гиюр". През 1965 г., Джон Кенеди взема еврейското име Зеев, става мъж на Мерилин по "законите на Мойсей и Израел". Повече от 10 години семейството старателно избягва обществото,живеят в тихо градче и след това съхраняват инкогнито във вилния район Кейсария.
Мерилин винаги е искала деца и това нейно желание се сбъдва на 49-та година от своя живот.След тежко раждане на бял свят се появява Анастасия. Възрастната двойка трудно се справя и практически с първия ден за детето се грижи млада жена, пристигнала през 70-години от СССР. Наред с иврит и английски Анастасия се научава да говори руски без никакъв акцент.
В началото на 90-те порасналата Анастасия се отправя,отново по настояване на генерал Амит в Русия. Потомците на покойният вече поет Слуцки помагат за обезпечаване на нови документи. През 1997 година от Санкт Петербург в Израел пристига ослепителна красавица.Анастасия Михалевская мигновенно покорява страната със своето обаяние.
Дъщерята на политика и ярката холивудска актриса съумява да покаже на света обаянието на майка си и политическите амбиции на баща си.Снима се в няколко филма,опитва професията на телеводещ Анастасия Михаели навлиза в политиката и през 2009 година става член на израелския Кнесет.
/ www.zman.com /Александър Непомнящий