Всичко започна през 1989 г....

В последните дни на своето управление Хусни Мобарак изглеждаше безпомощен, а последните 30 години бе почти неуязвим. За всичките тези години съвременният фараон на бедната страна трябва да бъде благодарен на пасивността на своя народ. Никой не принизяваше неговите заслуги като командващ ВВС на Египет, когато бе не само лоялен, но и способен. Разбира се, ако говорим за войната между Египет и Израел през 1973 година, неговите способности се оказват ограничени , повече от 100 израелски самолета са свалени не от авиацията на Мубарак, а от съветските ракети. Независимост от това Мубарак стана символ на относителен успех на Египет във войната и Ануар Садат го направи свой заместник, за сметка на "архитекта" на переправата през канала Абдула Гамаси.
Но Мубарак след това никога не направи решителни крачки и дипломатически усилия, остана настрана от наказанието на мюсюлманските фанатици, разстреляли Садам, държеше се настрани от авантюризма на Садам Хусейн или от шарлатанството на Арафат, който се отказа да подпише съглашението с Израел.
Всичко това- внимателност, психологическо равновесие и презрение към промените бе негово амплуа, но през 1989 година не се огледа, не се услуша, не направи своя избор. Във времето на срутването на Берлинската стена нищо не нарушава неговия покой. Не се разтревожи след насилствено сваляне на неговия приятел Чаушеску и прочие диктатори от Източна Европа и след това в Латинска Америка. Историята просто молеше арабите да направят своя избор, Мубарак безспорния лидер на най мощната арабска страна бе длъжен да даде пример.
Но Мубарак не се трогна, избра деспотизма, продължи да прави фиктивни президентски избори с една кандидатура - своята, надяваше намордници на своите политически опоненти, контролираше пресата. Това, което ставаше в Египет стана избор и на другите арабски страни.
Така, начело с Мубарак, арабският свят излезе от студената война. Докато лидерите на доста страни от втория и третия свят търсеха пътища за свобода и икономическо процветание, арабските водачи отхвърлиха едното и другото.
Мубарак можеше да предвиди това и да остане в историята като Нелсон Мандела, пример за свобода на арабските народи. Историята може би му простила, ако бе направил това на части и постепенно. За съжаление, бе твърде внимателен и лишен от въображение войник, както са го учили по време на обучението в Москва. Но той провали главният изпит, и сега му поискаха сметката.
САЩ се грижеха за него благосклонно, защото излезе от орбитата на Москва. За подписа на неговия патрон Садат в договора за мир с Израел, Кайро получава почти милиард и половина американски долара помощ във властвуването на 6 поредни американски президенти, преди всичко за военна помощ, а не -голямата гражданска помощ в размер на 400 милиона преди две години бе съкратена наполовина. Това имаше смисъл във времето, когато Египет бе част от "отбранителната" линия за защита от съветския блок и нейните сателити - Либия, Етиопия, Йемен. Ако има логика, тази помощ трябваше да бъде спряна, когато се разпадна Съветския Съюз. Но това не бе направено!
Вместо това САЩ продължаваха да тъпчат джобовете на египетските генерали, а сигурно и на Мубарак. Още тогава се чудих как САЩ дават милиардни помощи за въоръжение на Египет и Израел , в замяна на мирен договор!!!!!!
Разбираха ли американците през 1989 година, че доларите в Египет са необходими преди всичко за граждански нужди и достоен живот на бедните? Не , не разбираха или се правеха, че не разбират! Вместо нови Ф- 16s, гаубици или танкове Абрамс да бяха строили болници, училища,заводи и инфраструктура. Но военнопромишленият комплекс не можеше да си позволи това.
Едно от най- нелепите изказвания в последните дни чухме от президента на Сирия Башар Асад, който не се страхува от преврат в египетски стил, защото за разлика от Мубарак постоянно се "съпротивлява на израелската агресия". В продължение на десетилетия арабските диктатори един след друг повтаряха мантрата, че причина за нестабилността в Близкия Изток е палестинскоеврейския конфликт. Ако територията на евреите се съкрати наполовина, то разкъсвания от противоречия регион ще се умиротвори. И успяваха да напяват това в ушите на доверчивите американци и европейци.
Този ли конфликт доведе до самозапалване Мухамед Баазизи ,поставило началото на недоволството в Тунис, господин Асад?? Този образован човек просто търсеше работа, наблюдавайки как грабят неговата земя собствените политически лидери. В конфликтът между араби и евреи ли е причината за половин милион безработни ,завършили египетските университети, или стотиците хиляди сирийци, търсещи работа в съседен Ливан?
Големи са шансовете в новият Египет ,на место икономическите проблеми да приемат препоръките на господин Асад. Но диктаторите, украли свободата и благоденствието на своите народи рано или късно ще си отидат. Това стана през 1989 година в Европа, това ще стане и в Близкия Изток.

Кой ще бъде следващият фараон?

В началото на годината 81-годишният Хусни Мубарак претърпя операция, която въпреки уверенията че е успешна, породи множество спекулации на тема:" Кой ще е следващият президент на Египет?"
И не само кой, но и ще съхрани ли този режим своята стабилност и ще остане ли Египет остров на относителнo спокойствие? Или смяната на властта ще доведе до политическа криза,безпорядки и драматически обрат в политическия курс на страната?
Мубарак управлява Египет вече 28 години. Официално той не отхвърля възможността за преизбиране през 2011 година. В съответствие с уникалната система "републиканска монархия" най-вероятен президент ще бъде синът на Мобарак. Ако баналната процедура не поднесе изненади, то неговия син Гамал Мубарак ще бъде следващия президент.
Освен Гамал ще отбележим още два евентуални кандидата. Генерал Омар Сулейман, началник на египетското разузнаване, и той е предпочитания от Израел. Сулейман се ползва с името на твърд, но в същото време рационален политик, който се застъпва за координиране на действията на двете страни в рамките на проамериканския съюз в региона. Противник е на растящата ядрена заплаха от Иран, споделя взаимните опасения на Египет и Израел от засилване на ислямския екстремизъм и стремежа му да свали светските режими в Близкия Изток.
Вторият влиятелен кандидат за президентския пост е бившия ръководител на МАГАТЕ Мохамад ал Барадей. Според нас няма реални шансове за победа на изборите, но за неговата кандидатура вероятно ще гласуват желаещите демократични реформи в Египет.
Главната заплаха за режима в Кайро е не Барадей, а "Мюсюлманските братя", които правиха множество опити да разклатят съществуващата власт. Днес те са внушителна сила не само заради 84-те представители в парламента, но заради създадените фиктивни светски движения, за да не допуснат изграждането на единен демократичен списък.
До неотдавна Египет бе истина- последна инстанция в Близкият Изток, където влиянието и политическата тежест на играчите се сменят много често. Сега е налице тенденция на отслабване на американското влияние и засилване позициите на тези, които се опират на исламизма и враждебността към всичко светско. Египет в момента заема отбранителна позиция, без собствени инициативи и правила на политическа игра.
За това в Израел поставят на Омар Сулейман с надеждата да се противопостави на агресивните и напористи режими, да предложи нещо ново и най- вече да продължи политиката на своя патрон. Тази политика, която засега устройва Израел