Може ли да се лекува нееврей в събота?

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».

В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:

«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/.  Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.

Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка:  «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да  се позове   на религиозен авторитет и неговите постановления.

По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с  руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.

Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

Има Бог в леглото?

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.

Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със  своя мъж.

Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:

- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,

- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».

Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!

В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:

«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/

Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:

«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/

И няколко бележки от Новият Завет

Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/

Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.

В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи-  «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.

Ортодоксален юдаизъм

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.

Лица на Библията

Съгласно религиозната хронология до изхода на евреите от Египет вяра в единния Бог е имало, но религия с нейните закони, култ и традиция не съществува. От Мойсей/ получил Заповедите на планината Синай/ до Великото събрание от времето на персийската империя юдаизма е в период на съзидание, тогава са написани всичките книги на Танаха, като всяка от тях е внасяла по нещо в революционната монотеистична религия.
Но около 440 година до новата ера мъдреците от Великото събрание постановяват , че тези 24 книги са достатъчни за религиозния канон и е време да се осмислят, защото народа не е знаел в какво точно вярва и какво следва да изпълнява. И религиозните умове решават да насочат своите усилия към изучаването, тълкуването и коментирането на вече написаното. С това свършва времето на пророците!
Наред с канона в юдаизмът възникват секти и религиозни партии, от които се открояват две групи- едната, последвала Яков в Египет и избягвала да нарича своето божество по име, а само «Господ» и втората, останала да броди по земите на Близкия Изток, продължила да нарича своя Бог по име. Така първите стават «елохисти»/от Елохим, Господ/ ,а втората – «яхвисти»/от Яхве, име което в останалия свят звучи като Йехова/.
В 586 година до новата ера е разрушен Йерусалимския Храм в прослава на Бог,голямата част от евреите са отвлечени в робство, юдейското царство престава да съществува. След това вавилоните са победени от персите, след още 200 години Александър Македонски забива Йерусалим като един от градовете на Персийската империя и евреите се оказват под гръцко владичество. С идването на гърците, евреите стават част от средиземноморския свят, а този свят носи философия, литература, култура и стълкновението на културите е неизбежно. Иудея е малък остров в океана на елинизма и юдаизма реагира на това с две течения – партия на елинистите/ митявним/ и партия на хасидите. През 3 век до новата ера първите искат да се чуствуват граждани на света, обличат и се причесват по гръцки маниер , наричат своите деца Аристотел, Менелаус, Аристобулос. Откриват за себе си, че може да се пишат книги не само на религиозна тема. Но хасидите или «справедливите»,»набожните» са в ужас от такова преклонение пред елинизма.Те намират достатъчно причини евреите да се отличават от останалите народи.Нали на тях Господ предава Заповедите и Тората!

Противоречията между двете направления нарастват,елинистите търпят нападките на хасидите, заради отстъпването от еврейския закон, култура и традиции, а хасидите пускат бради и възвеличават Тората, но опитите да оградят евреите от чуждата култура се провалят.Това става ясно след превода на Тората на гръцки език,което според хасидите е религиозна катастрофа.Такава е оценката до ден днешен. Преводът е извършен по времето на гръцкия цар на Египет Птолемей Втори/285 – 247 г.до новата ера/.
Ето какво пише в Талмуда , Мегила,9:
«Цар Птолемей поканва 72 еврейски мъдреци и настанва всеки от тях в отделно помещение.Никой не знае за какво е поканен.Царят лично навестява всички и заповядва:»Преведи ми Тората на учителя ваш Моше». Но Всевишният им помага и те превеждат Тората еднакво».
Птолемей не намира разлики в преводите и отдава известна свобода на евреите да упражняват своя религиозен култ. Неизвестно как би завършило противопоставянето между хасиди и елинисти, ако гърците сами не полагат.Селевкидският цар на Сирия Антиох Епифан започва нападки на еврейския култ,осквернява Храма и обира храмовата хазна. С това предизвиква гнева на евреите и след победоносно въстание е възстановена иудейската държава в 142 година до новата ера. С възстановяване на държавата противопоставянето сред религиозните секти рязко спада, и сега въпроса е не в «какво вярват «, а «как вярват».На сцената се появяват садукеи и фарисеи.
Трябва да кажем, че садукеите са наследници на елинистите, а фарисеите/ или прушим/ на хасидите и това е вече чисто религиозно противопоставяне без политически пристрастия.
Садок – основател на едно от семействата свещенници, които имат болшинство във Великото събрание /Синедрион/ и са поделили между себе си храмовите длъжности, като не са пренебрегвали и светска кариера – търговци,военноначалници, граждански чинове. За садукеите малко знаем и то единствено от информацията , която ни дава Йосеф Флавий. Фарисеите са малцинство във Великото събрание, но се ползват от широка народна подкрепа. Наследили са от хасидите основната идея - евреите са избран народ и е длъжен да се отличават от останалите народи.И тези фарисеи са започнали да създават неписани закони в еврейското общество, ыстната традиция, правила на живота и служене на Всевишния. Те полагат основите на Мишна ,сборник устни закони и правила за всичко в ежедневието.
Садукеите държат на буквата и довеждат до съвършенство богослуженето в Храма, а фарисеите постоянно критикуват тази показност и в резултат на тази борба се появяват нови лица – зелоти и ессеи.


В пещерите на Иудейската пустиня за намерени уникалните ръкописи на Мъртво море



Политическата обстановка способства за религиозното раздробяване на обществото. През 63 година до новата ера римският пълководец Помпей завладява Иудея и евреите отново загубват независимост. За цар на иудеите е назначен Ирод, сина на идумея Антипатра. Садукеите остават на своите постове, а фарисеите не предлагат нищо ново. Тази неопредленост ражда зелотите, които виждат в борбата срещу римляните единствен изход за свободно религиозно сьществуване и есеите, за които изхода е един – оттегляне в пустинята, далече от реалния живот и живот само с религията.
И двете идеи са утопически - реално да се победи Рим е невъзможно, а за есеите служенето на Бог е по- важно от участието в политическия живот.
Зелотите са непримирими, борбата с чуждоземците може да не е успешна, но Богу угодна. Това движение се ражда в Галилея и се възглавява от някой си Иуда, имат и духовен учител Шамай, тълкуващ писмения закон, строго и без компромиси. Зелотите отказват да положат клетва за вярност пред Ирод и император Август, за което са преследвани. Не постигат победа, но се принасят в жертва в идеята за тържество на Твореца.
Съвсем други са есеите. Ето как ги описва Филон Александрийски в своето съчинение «За това, как добродетелния е свободен»:
75. Не лишена от благородна добродетел Палестина – Сирия, населявана от значителна част от народа на иудеите. Някои от тях, наричани есеи са около 4000 човека. По мое мнение, те получават своето име не строго в съответствие с гръцкия език, а заради своето благочестие, повече от другите са за Бог, не му принасят в жертва животни, а се стремят да имат благочестит образ на живот.
76........едни обработват земята, други се занимават със занаяти. Със своя труд допринасят полза себе си и съседите, но не събират сребро и злато. Есеите добиват толкова, колкото е нужно за живота».
Есеите съблюдават съботата във всички подробности, но към Храма са равнодушни и не го посещават даже и в празниците. Има и някои намеци у Флавий, че есеите внасят мистически елементи в своя религиозен култ.
За есеите научихме повече след откриването на ръкописите от Мъртво море, които показаха, че текстовете на старата Библия са още по- стари с 1000 години. Постоянните взаимни обвинения между евреи и християни за почистване, изправяне и изопачаване на древните текстове веднага се прекратяват, защото намерените ръкописи почти напълно съдържат книгите на Танаха, освен книгата Естер. Изясни се , че разлика между Танаха и Стария Завет практически не съществува. Освен известните религиозни текстове, учените откриват известно количество неизвестни по- рано произведения, за които се предполага, че са написани от притежателите на тази уникална библиотека – устав на общината, коментарии на някои текстове от Танаха, религиозни химни и уникалните записки «Храмов свитък» или «Медния свитък», съдържащ списък със местата на скрити съкровища.
Остава неясен докрай въпросът: тези ли са есеите, описани в Танаха и другите религиозни книги или това е още една религиозна секта? Аз се придържам към преобладаващото мнение на историците, че именно тази община е есейската. За тях и другите лица на Библията можете да прочетете на http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

Отново разшифроваха кода на Библията!

Многократно са заявявали, че кодът на Библията е лесно да се разшифрова. След проверки се оказва, че никой нищо ново не може да прочете. Сега се намери евреин от Азербайджан, заявяващ за откриване на цифров код, а не на буквен.
По неговите думи е разкрил цифров код, който не само разкрива тайните на Библията, но и предсказанията на Нострадамус, Ванга и Кейси.
Ванга, знаменитата врачка от Петрич още 1979 година предсказала , че ...»новото учение ще дойде от Русия.Тя първа ще се очисти....Това ще се случи след 20 години, по- рано не ще стане.След 20 години ще се събере първият урожай».
/Сега внимавайте - 1979 година, плюс 20 години равно на 1999 година, годината, когато азербайджанеца Айдир Гуршумов пристига в Израел!!!/.
В същата година в Москва излизат 3 негови книги с разшифровка на ТАНАХА и пророчества на Ванга, която казала: «Ще дойде Осмият и ще подпише окончателен мир на планетата». Седем са Великите Учители - Енох, Ной,Сим, Авраам, Исаак, Яков ,Мойсей, осмият ще стане Месията. Според Гуршумов, в пророчествата на Нострадамус се намират такива : »В годината 1999 и седем месеца Великия Цар на ужаса ще се появи от небесата», но той говори не за края на света, а за появата на Месията в Израел.
От Библията е известно, че Месията ще се роди във Витлеем и това е закодираното название на Азербайджан и никакво отношение към Израел няма.
Витлеем= 6+1+8+2+5+5+4= 31 = 4
Aзербайджан = 1+7+5+2+2+1+1+4+2+1+5 = 31= 4
Витлеем = Азербайджан
Гуршумов търси и намира това, което му е удобно и потвърждаващо неговата версия навсякъде. Нострадамус в «Послание на Хенрих» пише, че «...от ветвата, която се счита безплодна, ще мине 50 – я градус и ще обнови цялата църква». За това, че Месията ще бъде от Азербайджан е споменато в книгата на Трахтенберг «Дявол и евреите», в която се говори, че «....Месията ще дойде от средата на «червените евреи», живеещи, недалеко от Каспийско море». А червени евреи са наричали горските евреи. Нострадамус предупреждавал: «Той /Месията/ се появява на стика Европа с Азия». За Гуршумов това е убедително деказателство, защото Азербайджан е на стика на Европа и Азия, а Баку е на 50 градуса източна дължина.!!!
Внимателния прочит на Библията дава основание на изследователя да твърди, че Месията се родил до създаването на държавата Израел, защото пророка Миха/ има и такъв пророк!!/ предупреждавал, че Израел ще бъде възстановен, след рождението на Месията.
За Гуршумов построяването на Третият Храм- заветна мечта на всички евреи ще се стане скоро и това ще бъде разцвета на Израел. След това ще започне икономически подем, своеобразен Златен век. Палестинска държава не ще бъде създадена никога, а Сирия и Иран ще споделят участта на Ирак. Благодарение на цифровият код на Гуршумов става ясно количеството цикли на Вселената, историята на човешката цивилизация.
Числото «666» символизира Антихриста и се явява код на името « Владимир Илич Ленин ». Изчисленията на азербайджанеца потвърждават и иракските събития.За това, че по определена причина/ не се казва каква/ не могат да се прочетат правилно и да се тълкуват библейските събития, автора се уповава на пророка Ишиаху:» И стана за вас всяко видение като запечатано слово, което дава на умеещия да чете да каже:» Прочети това,» но той казва:» Не мога, запечатано е!»/ Ишиаху 29:11-12/
Това означава, че никой не може да разшифрова Библията, докато не е открит цифровия код, а неговото време е 1998 година.
Значи, само Висшият Разум може да зашифрова Библията, от където е извода: код има, значи има Бог!
Коментарите от Вас.

Кога ще дойде Месията?

Кога у евреите възниква вяра в особенното предназначение на някакъв човек от Давидовия род  - Месия / на иврит Машиах/, който окончателно ще приведе еврейския народ към окончателното изпълнение на Божият замисъл и ще преобрази живота на цялата земя?  

Малка част от религиозните евреи имат представата, че очакването и идването на Месията са присъщи за времето на кабализма и хасидизма, породени по  времето на 18 век. Тези, които се придържат към това мнение, не намират в Тората определени сведения за Месията.

За религиозните авторитети обаче не  съставлява труд да търсят и намират намеци за Месията. Така например намират  в Тората:  «Не ще изчезне скиптъра от Йехуда, и от неговите потомци». Приоритетът на Давидовото коляно след това се потвърждава от пророците , вярата в идването на Месията  и възкръсване на мъртвите за закрепени в 13 принципи на вярата, формулирани от Рамбам/1/. Тази представа е стара, колкото юдаизма и е негова неотменна част. Още Мойсей в началото получава уверения от Всевишния , че ще събере евреите на Обетованата земя, за да изпълни своя Замисъл. В еврейската история има царе от Бениаминовото коляно, от коляното на Леви, но само цар от Йехуда /коляното на Давид/ може да съди и да бъде судим. Рамбам подробно описва задълженията на еврейския цар. Според него , еврейски цар може да бъде само мъж, и то еврей.. И само потомък от Давидовия род може да застане на престола, без да бъде помазан. Само потомците на Давид помазват с елей, останалите с балсам и само те могат да седят в Храмовия двор. През 17 век турският евреин Шабтай Цви се обявява за Месия, и много евреи са вярвали, че турския султан ще му предостави земите на днешна Палестина. Вместо това е заплашен със смърт и бързо приема исляма.

Във всяко поколение в еврейският народ има мъж от Давидовото коляно, като правило равин или някакъв религиозен вожд, който е способен в назначения час да поведе своя народ. Равините обясняват, че различните срокове на съществуване на тези хора се «натрупват» един на друг, за да не предизвикват прекъсвания. Такъв човек, според авторитетите е «потенциален Месия». Досега никой не е станал Месия, само заради това, че такава е волята на Всевишния. Любавическият ребе , например е имал огромен потенциал, намирал се  е границата на пророчеството, но за съжаление, не всичко  на този свят зависи от хората.

Според равините не може да се говори за пристигането на Месията, а за неговото «откриване», което предстои. Несъмнено, месианският дух на християнството също е породен от еврейските традиции. Исус Христос и неговите ученици разспространяват Свещенното писание сред неевреите, но той е потомък от Давидовия род чрез своята майка Мириам, а не по баща, и бил е заченат от Светия дух! При това не бил помазан от пророците, а е смятан за Бог. А еврейският цар /Месията/ ще бъде земен човек!

Съвременният реформистки юдаизъм отдавна не чака Месията, който трябва да усъвършествува света. Реформистите говорят за бъдещето , в което ще се възцарят утопиите на човешките усилия, а не на Божествения посланник.

Сега сме в  края на шестото хилядолетие от Сътворението на света, според еврейския календар и по аналогия със седемте дни на седмицата и седемте дни на сътворението, това хилядолетие е последното време за обявяването /разкриването/на Месията. Появата му ще бъде и началото на новия, Трети храм на местото на разрушените два. Религиозните авторитети заявяват, че появата на Месията и строителството на Третия храм ще сплоти еврейския народ и ще отстои Обетованата земя и историческите територии/ разбирай сегашните палестински Самария и Юдея/. За много евреи ще бъде сложно да разберат  възстановената царска власт като неотменен ход на историята, но се надяват да останат с еврейския народ. За евреите святостта на Обетованата земя ще обхване  цялата земя и не само евреите ще бъдат озарени от светлината на Месията и цялото човечество ще живее по законите му.

Може ли времето да бъде свято?

За евреите календарът е необходим както в ежедневието, така и в религиозния живот, за се определят времето на празниците и ритуалите. За тях вътрешният смисъл на всичките 613 заповеди на Тората, които обхващат практически всички многообразни човешки проявления, е да прецени всички аспекти на живота и да им предаде святост. Затова голямата част от заповедите те изпьлняват с помощта на различни физически атрибути и спомагателни предмети.
Особенността на заповедта «освещаване на месеца» например, се състои в това, че тази заповед касае такава тънка материя като времето, когато деня и нощта сменят своята природа и стават святи. С това тази заповед се отличава от другите, при които святостта се отнася към определен предмет, който се използва за изпълнение волята на Твореца.
За мен природата на времето е непозната материя, опитвам се популярно да предам проблемите на юдейската религия и търсенията на религиозните авторитети. Течението на времето е загадка, занимаваща умовете на човечеството, а самото време винаги се е считало неподвластно на човек и не е в неговата власт да го ускори или забави. И въпреки това юдейската религия твърди, че Всевишният е дал правото да се изменя времето и да се напълва със святост.
Когато Сангедрин/1/, на основата на двама свидетели обявява началото на новия месец/Рош Ходеш/, самото време за евреите изменя своята природа. Всички изменения стават в резултат на човешката намеса, благодаря пълномощията на Твореца. Така възниква нова реалност: свято време, «привързано» към Тората и заповедите.
През 20 век благодарение открития във физиката става ясно, че времето също е подложено на изменения, може да се ускорява и забавя. Засега , според религиозните авторитети има няколко неща святи : земята на Израел, синагогата , местото за изучаване на Библията, наречено ешива.....
А също и определени периоди от времето, свързани с изпълнение една или друга заповед: Събота,Нов месец, Празници. Но в бъдещето целия свят ще стане място за Божественната светлина и времето ще стане свято.
Както е казано в Библията: «И каза Бог: да бъдат светила на небосвода, за да разделят деня от нощта, и да бъдат знамения за времето, за дните и годините». В основата на календарите, използувани от голямата част от човечеството лежи слънчевия цикъл, а в основата на еврейския – лунния, и за това е казано, че народа на Израел отчита времето по луната и се уподобява на луната./2/Годината има 354 дни, а календара има 19 годишен цикъл, след 7 години се добавя месец, за да съвпаднат празниците със съответния сезон.
В началото са били сътворени две светила: «И създал Бог две велики светила, голямо светило за владение на деня , и малко светило за нощта и звездите». Евреите вярват, че в бъдеще двете светлини ще се изравнят и ще са съпоставими. «И да бъде светлината на Луната такава ярка, като светлината на Слънцето, както е било по време на Шесте дни на Творението.Това ще стане, когато изчезнат всички духовни сокрития, Божествената светлина ще се прояви в пълна сила и ще запълни света със светлината на Тората».

1 – Сангедрин – юридически и религиозен авторитет сред евреите,интерпретира религиозни текстове
2 – В същност еврейският календар е лунно-сльнчев, защото отчита, както видимото движение на Слънцето, така и фазите на Луната. Гражданият календар се явява чисто слънчев, а мюсюлманския отчита само лунния цикъл.

Тайните на еврейското религиозно писмо



Фото: Хаарец и AP



В еврейската калиграфия има две основни направления: сефарадско/ източно/ и ашкенази /европейско/.

Сефарадската калиграфия е бърза, ритмична, строга, без излишества. За писането в такъв стил е необходимо  само тръстиково перо. Намира се в специализираните магазини за «софери»- преписвачи на свещенните за евреите текстове на Тората. Тръстиковото перо се разтваря, обрязва се приблизителна 1 сантиметър под наклон и в разреза се поставя косъм от брада! ! /косми от косата не подхождат, прекалено са тънки/.

За ашкеназийското писмо е нужно перо от птица, желателно летяща, която не хранена насилствено във фермите. Перата от такава птица са здрави и гъвкави.Когато евреите са изгонени от Испания или се преселват от Източна Европа в Германия, там не намират добри тръстикови пера и приемат писане с птиче перо.

Религиозният закон предписва писане на свещенни текстове на кожа от кашерни животни – кози, крави, овце. На птича кожа не се пише, перата растат през кожата и написаните букви не са цели, а това е забранено от законите на писането.Кожа за писане бива два вида, при сефардите- добра по дебела светло сива кожа и тънка кожа при ашкеназите от външната част на кожата след изчистване на вътрешния слой.



Фото Уикипедия



Главният компонент на мастилата са орехите на дъб, растящ в Турция,като се добавят медни съставки,сажди,зелени орехи, ръжда от пирони и прочие вещества и техните комбинации са множество.Тези мастила бързо изсъхват и понякога се налага добавки от чай,спирт, оцет. В сухо време пергамента се огъва, наелектризира и трудно се пише. По време на «хамсин»/топли ветрове от пустинята/ изобщо не се работи.

Религиозните писачи на Тората трябва да се подготвят за писане, което включва ритуално умиване в басейн, наречен «микве», отказ от слушане на последните новини, били те религиозни или светски ,чисто съзнание. Имах възможност да разговарям с такъв «софер», който , надявам се , с чисто сърце ми призна, че по време на писането на религиозни текстове чуствува своята ограниченост с сравнение с Абсолютното/негов израз/!!! Започва да чуствува сенки, движение и се вижда на протегната ръка от Авраам и Яков, на които да даде живот в нашия свят. Вижда тревожни лица от Ноевия Ковчег, когато потоците вода захвърлят кораба на сушата!!! Навярно това се е случвало и с Пророците, които не са могли да задържат,това, което Бог е искал да каже на хората. И всичко това се е излива в написан текст, продиктуван от Всевишния!

Подобни текстове: http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html

Има и сарматски евреи



Йоел Телтелбаум

 Бързият ръст на ултраортодоксалните общини / харедим/ в еврейската държава е заплаха за светските израелтяни и ционистите в целия свят. Като отчитаме засилване на ултраортодоксията в последние коалиционни правителства на Израел  този страх не е ирационален. Раждаемостта сред харедим е 4 пъти повече от средната за страната, голямата част не работят и не служат в армията, а съществуват за сметка на различни държавни програми за социално обезспечаване и подаяния от евреите от САЩ.

В такъв сценарий  новата теократия на територията на Израел се крие голяма историческа ирония. Всичко това можеше да се избегне, ако бяха послушали най -злобните равини- антиционисти. Такъв е бил рабин  Йоел Телтелбаум /1887- 1979г./, водач на сатмарските евреи.

Роден в градчето Сатмар в Румъния, преживява Холокоста, посещава след войната Йерусалим и емигрира в САЩ. Още от самото начало, без да има някакво отношение към държавата Израел, той ежедневно се моли светската държава на евреите да изчезне от картата на света. Тези молитви прави до последните си дни и завещава на последователите същото . Тейтелбаум е считал Израел незаконен продукт на сатанинска, еретическа идеология, която е отговорна за всички беди за евреите. Наред с това, коренно се е различавал от другите равини, като е отправял всички свои и чужди ученици от синагогата в производството да се трудят.

Много от постиженията на светския Израел не само не го поколебават, напротив той ги интерпретира като дяволски изпитания на вярата. Едно от неговите постановления е забраната за посещение Стената на плача и съответната молитва там.  С какво да обясним това удивително упорство на равина Телтейбаум ? За много експерти тези аспекти се обясняват с личността и психиката на почтенния равин, неспособността да се адаптира към реалностите и множеството блага на държавата Израел към световното еврейство. Още като дете притежава отклонение на психиката, като считал измиване на ръцете, зъбите  за прекалено важно, че даже прекъсвал учението и молитвите и се отправял да се мие в двора. Това състояние е наследство от майката, за която момчето не може да застане за молитва пред Всевишния, ако не очисти своето тяло от всякаква мръсотия.

Неговата маниакалност се проявява и в оказа да се докосва до израелската валута, и същото време да създава специална материя за женски чорапи, напълно непрозрачни!! И досега сатмарските жени носят чорапи от тази материя.

Забранявал е всякаква помощ от Израел и изгода от тази помощ, но не се свени да се ползва и качи на спасителния влак на Рудолф Кастнер, спасил 1650 евреи от отправяне в газовите камери по времето на Втората световна война.

Но може би тази ексцентричност му позволява да построи грамадна и напълно самостоятелна еврейска община в Уилямберг / САЩ /, като започнал с десетина семейства. Сега тази община наброява 150,000 по целия свят. Нейният ръст се гради на високата раждаемост, строга трудова дисциплина за мъжете и крупни комунални учреждения и е една от крупните хасидски секти в света. Въпреки изолацията от основните еврейски общини, неизменното презрение към Израел, духовната връзка на сарматите с другите евреи остана здрава. Много гостоприемни и сърдечни, ще те молят да прекараш съботата с тях и техните семейства..

По време на войните между арабите и израелтяните през 1967 и 1973 година равина и неговите последователи се молят за гибел и поражение на Израел, но в същото време напяват  псалми, за да не загине нито един евреин! Съгряваща надежда на фона на ненавист към държавата.

След срещата с  Хуберт Хъмфри / кандидат за президенски пост през 1968 г в САЩ/ заявява: «Ако Хъмфри бе повдигнал някакви въпроси и искания за подръжка на Израел, това не би ме вълнувало. Ние , евреите имаме Тора, която забранява еврейска държава , когато сме в изгнание и за това не можем да просим американците да поддържат тази държава. Но нееврея може, той няма Тора. Но ако нееврея се противопостави на държавата Израел, това е вече антисемитизъм.»

В сегашно време непримиримата позиция на сатмарските евреи по отношение на държавата Израел се порицава и много избягват да общуват с тях. За жителите на Израел е отвратително и трагично отрицанието на държавността. Няма друга община религиозна, която да е съхранила религиозни и културни традиции от старо време, да не говорим за езика идиш. И ако не бе непризнаването на държавност тази секта би била пример за укрепване основите на юдаизма и еврейския начин на живот.

ТОРА - свещенната книга на евреите

Всяка синагога трябва да има поне една Тора, за да се чете по нея седмична глава в понеделник, четвъртък и събота по време на сутрешна молитва. Понякога се оказва, че в събота трябва да се четат части от Тората от различни места / когато съботата съвпада с началото на месеца/ . Ако в синагогата има само един свитък на Тората, то го премотават. Процедура дълга и за това в голямата част синагогите има два свитъка, отначало четат молитвата от едната, след това от другата.

Много рядко в събота трябва да четат три отрязъка от Тората. И за да не чакат молещите се да се премотае свитъка, всяка уважаваща синагога държи в "Арон а кодеш"/ ковчег за съхранение/ три свитъка.Много често местата за молитва получават подарък свитък Тора и всички са много благодарни. При пренасянето в синагогата на свитъка се надява корона, украсен със звънчета, за да могат всички да чуят приближаването, да станат и отстъпят от нейния път.
При превозване на Тората от страна в страна се използува специален сандък. Но това не евтино, а и заема място. С израелската авиокомпания "ЕЛ АЛ" няма проблеми, тя предварително е осведомена и регистрацията се извършва без ред. За свитъкът е определено особенно място. Проверка в чуждестранните летища се извършва в присъствието на капелана и пропуска се през ренгеновия апарат.
За съжаление често чуваме за кражби на свитъци на Тората, главно заради стойността на свитъците, достигащи до десетки хиляди долари, написани на ръка. Цената на ръкописи , имащи историческа ценност могат да достигнат и до стотици хиляди долара. Ако свитъкът се внася в Израел и за да няма проблеми с митницата е необходимо съпроводително писмо от дарителя и синагогата , която ще го получи. Когато свитъка се изнася от Израел, Министерството на религията дава удостоверение, което гарантира проблеми с митницата.

Често дарените свитъци са в лошо състояние, ремонта им ще струва толкова, колкото ако се закупи нов. Свитъците на Тората имат , както хората определена продължителност на живот / не повече от 120- 150 години/, защото са писани от мастило с органичен произход, най- често на основата на зехтин.

Стар ръкопис може да се ремонтира, компетентни софери /преписвачи на свещенни текстове/ за 3- 4 хиляди долара ще го направят за ползване за още минимум 30 години. Соферите могат бързо да идентифицират ръкописа, къде и кога е написан и кааква е неговата стойност за историческата наука.

Днес е разпространена практиката за компютърно сканиране на свитъка, за да се провери състоянието му, да се постави отличителна метка в националната база данни. Тази метка ще послужи заа опознаването на ръкописа, ако бъде откраднат. Понеже свитъците се пишат ръчно, те притежават уникални характеристики, своего рода "отпечатки на палците". Някои застрахователни компании не застраховат свитъка, без той да получи такава метка и преди да се занесе в синагогата.

Предаването на свитък Тора в синагогата се превръща за евреите в праздник, с присъствие на дарители и получатели, песни и танци и много веселие

Легенда за еврейският ГОЛЕМ

Историята за Голема е знаменита и неувяхваща еврейска легенда. С нея някои свързват демона Лилит, а в по късни времена като постбиблейски мит за изкуствен човек, влязъл и в нееврейската култура. Сред най-новите превъплъщения са компютърна игра, както и цяла армия хуманоиди от филма на Камерон "Аватар".
Корените на тази легенда търсим в древността, още в Талмуда се говори ,че Адам- първия човек е бил голем. И Създателят му е вдъхнал живот чрез ноздрите си. Но познатото ни същество има по нова генеалогия, при това точна.
Големът се е родил в края на 14 век в Прага с участието на равина Йехуда Бен Бецалел, който използува магия от Кабалата и от глина създава човекоподобно същество, което да защити евреите от враговете. Не знаем как е изглеждал и каква е била неговата природа, спекулативните съображения се разминават- то ли човекоподобен амулет от глина, то ли идеален човек, на когото не достига свобода на волята и разсъдък. Груба материя, притежаваща само подобие на живот или живо същество, слепено от подръчни материали, както Адам до боговолението? Или Голем е бил друг , недоправен човек?
Най - популярната версия за неговата смърт говори, че успешно защитил евреите, Голема се обръща срещу своя създател и рабин Бецалел го унищожава със собствените си ръце. Големът е бил така могъщ, че сам императорът на Свещенната Римска Империя моли рабин Бецалел да запази своето създание, като в замяна гарантира безопасност на еврейските поданици. Рабинът се съгласява и голема досега чака пробуждане от своя мистичен сън, когато ще се наложи да защити своя народ.
Популярната култура го е преварила вече във вампир, призрак и прочие страшно и свръхестествено същество. Знаем, че Дракула е Бела Лугоши, Франкенщайн- Борис Карлофф, но голема досега блуждае в нашата кинематографическа памет като фигура от нямата кинолента, като ексцентричен спомен.
Въпреки това Голема е навсякъде - видеоигри, комикси, телесериали, книги. Сведущите го обявиха праотец на Терминатора, Супермена и всякакво нечовешко същество, въплощение на тънката страна на познанието. Големът е от немногото чудовища, които не достигнаха до нас от митологията на езичниците. Създаден от ръцете на човек, той е сянка на механиката и техниката, когато природата вече не е определяща сила на човешкия живот. Несъмнено е градско дете, Минотавър в центъра на града, Аватар на нашата изкуствено създадена среда.
В юдаизмът тези легенди имат друг смисъл, в еврейските ръце Голема не е дубльор на Фауст, Голема е мъстител, създаден с една цел - да разгроми враговете на еврейския народ. Но той е толкова противоречив на еврейските традиции, че самото име става "оскърбление". Да се нарече човек "голем" е все същото на идиот или човек с ниски умствени способности. Големът е действие, сила, освобождение и създаването му е ярост, жажда за възмездие, а това означава подтиснатите сили, които юдаизма е предпочитал да скрие и подави. Вековното преследване на синовете на Авраам създаде Голема.