Има Бог в леглото?

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.

Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със  своя мъж.

Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:

- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,

- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».

Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!

В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:

«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/

Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:

«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/

И няколко бележки от Новият Завет

Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/

Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.

В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи-  «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.

Ортодоксален юдаизъм

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.