Има и сарматски евреи



Йоел Телтелбаум

 Бързият ръст на ултраортодоксалните общини / харедим/ в еврейската държава е заплаха за светските израелтяни и ционистите в целия свят. Като отчитаме засилване на ултраортодоксията в последние коалиционни правителства на Израел  този страх не е ирационален. Раждаемостта сред харедим е 4 пъти повече от средната за страната, голямата част не работят и не служат в армията, а съществуват за сметка на различни държавни програми за социално обезспечаване и подаяния от евреите от САЩ.

В такъв сценарий  новата теократия на територията на Израел се крие голяма историческа ирония. Всичко това можеше да се избегне, ако бяха послушали най -злобните равини- антиционисти. Такъв е бил рабин  Йоел Телтелбаум /1887- 1979г./, водач на сатмарските евреи.

Роден в градчето Сатмар в Румъния, преживява Холокоста, посещава след войната Йерусалим и емигрира в САЩ. Още от самото начало, без да има някакво отношение към държавата Израел, той ежедневно се моли светската държава на евреите да изчезне от картата на света. Тези молитви прави до последните си дни и завещава на последователите същото . Тейтелбаум е считал Израел незаконен продукт на сатанинска, еретическа идеология, която е отговорна за всички беди за евреите. Наред с това, коренно се е различавал от другите равини, като е отправял всички свои и чужди ученици от синагогата в производството да се трудят.

Много от постиженията на светския Израел не само не го поколебават, напротив той ги интерпретира като дяволски изпитания на вярата. Едно от неговите постановления е забраната за посещение Стената на плача и съответната молитва там.  С какво да обясним това удивително упорство на равина Телтейбаум ? За много експерти тези аспекти се обясняват с личността и психиката на почтенния равин, неспособността да се адаптира към реалностите и множеството блага на държавата Израел към световното еврейство. Още като дете притежава отклонение на психиката, като считал измиване на ръцете, зъбите  за прекалено важно, че даже прекъсвал учението и молитвите и се отправял да се мие в двора. Това състояние е наследство от майката, за която момчето не може да застане за молитва пред Всевишния, ако не очисти своето тяло от всякаква мръсотия.

Неговата маниакалност се проявява и в оказа да се докосва до израелската валута, и същото време да създава специална материя за женски чорапи, напълно непрозрачни!! И досега сатмарските жени носят чорапи от тази материя.

Забранявал е всякаква помощ от Израел и изгода от тази помощ, но не се свени да се ползва и качи на спасителния влак на Рудолф Кастнер, спасил 1650 евреи от отправяне в газовите камери по времето на Втората световна война.

Но може би тази ексцентричност му позволява да построи грамадна и напълно самостоятелна еврейска община в Уилямберг / САЩ /, като започнал с десетина семейства. Сега тази община наброява 150,000 по целия свят. Нейният ръст се гради на високата раждаемост, строга трудова дисциплина за мъжете и крупни комунални учреждения и е една от крупните хасидски секти в света. Въпреки изолацията от основните еврейски общини, неизменното презрение към Израел, духовната връзка на сарматите с другите евреи остана здрава. Много гостоприемни и сърдечни, ще те молят да прекараш съботата с тях и техните семейства..

По време на войните между арабите и израелтяните през 1967 и 1973 година равина и неговите последователи се молят за гибел и поражение на Израел, но в същото време напяват  псалми, за да не загине нито един евреин! Съгряваща надежда на фона на ненавист към държавата.

След срещата с  Хуберт Хъмфри / кандидат за президенски пост през 1968 г в САЩ/ заявява: «Ако Хъмфри бе повдигнал някакви въпроси и искания за подръжка на Израел, това не би ме вълнувало. Ние , евреите имаме Тора, която забранява еврейска държава , когато сме в изгнание и за това не можем да просим американците да поддържат тази държава. Но нееврея може, той няма Тора. Но ако нееврея се противопостави на държавата Израел, това е вече антисемитизъм.»

В сегашно време непримиримата позиция на сатмарските евреи по отношение на държавата Израел се порицава и много избягват да общуват с тях. За жителите на Израел е отвратително и трагично отрицанието на държавността. Няма друга община религиозна, която да е съхранила религиозни и културни традиции от старо време, да не говорим за езика идиш. И ако не бе непризнаването на държавност тази секта би била пример за укрепване основите на юдаизма и еврейския начин на живот.