Наполеон и Палестина

Последното десетилетие на 18 век става преломно по въпросите за предоставяне граждански права на евреите. Социалните процеси в резултат на революционните промени измениха облика на много държави. Американската конституция и френската революция провъзгласиха принципите на религиозна търпимост и отделяне църквата от държавата.
На 17 септември 1787 година е приета американската конституция, като първата поправка в нея гласи: "Конгресът не е длъжен да издава нито един закон, отнасящ се за религия или забраняващ свободното изповядването на една или друга религия." За евреите това означавало равноправие в обществото.
Първата държава, която отделя внимание на еврейския въпрос е Франция, приела Декларацията за правата на човека и гражданина със заложен фундамент за равенство на всички граждани, без различие на религията. Тази декларация не привежда до изменение юридическия статус на евреите като съобщество. Евреите получават гражданско и политическо равенство само на лична основа. Сега всеки еврей може да се интегрира в обществото, но и общината е длъжна да се подчинява на държавните закони, като се лишава от своята многовековна самостоятелност.
Един от тези, които признават правото на евреите на свобода, равенство и братство е бил Наполеон Бонапарт. Еврейският въпрос го занимава цял живот, възхищавал се на силата на "един народ дошъл до нашето време, преживял смяната на столетия, гордеещ се със своето единство и считащ голяма привилегия да има единен Бог".
Имайки неограничени възможности, Наполеон носи свобода на евреите във всички страни, които попадат под неговата власт. Разрушава каменните стени на гетата , променя стереотипите на взаимоотношенията с нееврейското население. На него принадлежи популярния израз :"Отношението към евреите е показател за цивилизоваността на всяка страна."
Когато му показват в Анкона евреи с жълти звезди на ръкавите, отменя тази порядък. Завладява Малта и като вижда, че евреите нямат синагоги за да се молят, заповядва да им построят. Завоюва Египет и започва кампания за освобождаване на Палестина от арабско робство. За един месец завоюва цялото средиземноморско крайбрежие и обсажда Сен Жан д Арк / Акко/.
В нощта на 20 април, в навечерието на пасхалните празници написва своята знаменита Декларация, прокламираща еврейска държава и насочена към "законния наследник на Палестина".
Ето част от нея:
"Прокламация към Еврейската нация.1 флореал 1799 година,7 година от Френската революция.
От Бонапарт, главнокомандващ армиите на Френската република в Африка и Азия


Израелтяните са уникален народ, в продължение на хилядолетия, лишени от земята на своите предци, отнета от завоеватели и тирани, но не загубили своето име и национално съществуване. Внимателни и безпристрасни наблюдатели на съдбите на народите, даже и да не притежават пророчески дар, убедили се в справедливостта на великите пророци, обявили разрушаването на Цион, те ще намерят радост и веселие, а печал и въздихание ще пренебрегнат.
Изправете се с радост, изгнанници!! Тази безпримерна война в историята е започната в името на защитата на народа, чийто наследствени земи се разглеждат от враговете като завоевание, което трябва да се раздели.....
.....провидението ме изпрати тук , начело на армия да донеса справедлива победа. Моята щаб квартира ще бъде в Йерусалим, а след две недели ще бъда в Дамаск, близостта на който не ще бъде повече заплаха за града на Давид.
Законни наследници на Палестина!
Великата френска нация, не търгуваща с хора и страни, подобно на тези, които продаваха вашите предци, не ви призовава да завоювате вашето достояние. Не, тя просто ви предлага да вземете това, което е завоювала и с нейна помощ да станете стопани на земята и да я пазите пред всички врагове.
Станете, покажете на угнетателите, че не можаха да убият мъжеството на героите наследници. Покажете, че две хилядолетия робство не можаха да убият това мъжество.
Бързайте! Часът настана! Дойде момента, който не ще се повтори още хиляда години, искайте своите права, вашето място сред народите на света. Ще имате право свободно да славите вашия Бог, както това иска вашата религия."

Наполеон Бонапарт сгреши на 850 години. За се възроди еврейската държава на земята Палестина бяха необходими не хиляда години след неговия египетския поход, а само 150 години.Императорът губи войната в Близкия Изток и до Йерусалим не се добира. А можеше и да достигне. В тези дни на слава и величие, това бе напълно във възможностите му. И кой знае, може би щеше да направи еврейска държава, по- точно да възроди древната, но става жертва на коварство и царска безнаказаност.
Обсадил Яфо, Бонапарт заповядва да се извести населението, че ако гарнизона не се предаде , ще завоюва града с атака и не ще взема пленници. Яфо не се предава и тогава последва щурм и войниците избиват всички, които им попадат под ръка. Домовете са отдадени на грабеж, 4000- я гарнизон турски войници се закрива в защитено място и заявява, че ще се предаде, само ако им бъде запазен живота.
Наполеон е разгневен от решението на неговите офицери да вземат пленници и след три дни взема решение - пленниците да се разстрелят.
Това престъпление разваля на Наполеон цялата кампания, а еврейския народ да стане хазяин на своята древна страна. Горещината разлага многобройните трупове и става причината на разпространение на чума, достигнала и до обсадения Акко. Наполеон отстъпва, изоставя болните войници и напуска Палестина.
За първи път след падането на Йерусалим и разрушаване Втория Храм в 72 година от новата ера, Наполеон става първия завоевател, деклариращ идеята за еврейска държава.