В навечерието на войната през 1967 година президента на Ирак Абдел Рахман Ареф заяви; «Съществуването на еврейска държава е грешка, която трябва да бъде поправена. Това е нашата възможност да заличим позора от 1948 година.»
В пълно съответствие с ислямския принцип «худна», който предполага примирие и прекратяване на огъня в една война, докато баланса на силите се промени. Тактика на измама, легитимна според Корана в геополитиката на исляма. От това следва, че всички арабски стратези, кой явно, кой тихо, преформулират подхода си за унищожаване на Израел. И това са десетилетия на икономическа, политическа и пропагандна кампания с цел да се изолира Израел, да се свие в незащитими размери и конфигурация. Ключов елемент е отказа да се поемат палестинските бежанци, да не им се дава гражданство и да се държат като главен коз на преговорите.
В пълно съответствие с ислямския принцип «худна», който предполага примирие и прекратяване на огъня в една война, докато баланса на силите се промени. Тактика на измама, легитимна според Корана в геополитиката на исляма. От това следва, че всички арабски стратези, кой явно, кой тихо, преформулират подхода си за унищожаване на Израел. И това са десетилетия на икономическа, политическа и пропагандна кампания с цел да се изолира Израел, да се свие в незащитими размери и конфигурация. Ключов елемент е отказа да се поемат палестинските бежанци, да не им се дава гражданство и да се държат като главен коз на преговорите.
С тази заплаха Израел трябва да се придържа към стратегията да притежава защитими граници. Принципът на «защитени граници» се основава на теоретичната разработка на Игал Алон. Според нея, Израел трябва да притежава стратегическа дълбочина, за да има време да извърши мобилизация на резервите и да владее височините на Самария, осигуряващи и възможности за защита на селищата и най вече международното летище Бен Гурион, което по права линия е на 13 километра от арабските селища. От такава стратегия се ползваше Ицхак Рабин, който през 1995 година заяви в Кнесета :»Границите на държавата Израел трябва да са извън линиите, съществували преди 1967 година. Ние никога няма да се върнем в тези граници, които предполагат унищожаване на Израел.» Така той не спечели благоразположението на мнозина недоволни граждани и бе убит след два месеца, очевидно за договора от Осло.
Сегашният министър председател Нетаниаху строго се придържа към тази стратегия, която независимо от международното мнение и натиска на САЩ се превръща в почти природен закон.
Сектор Газа
През май 1948 година по време на войната за Независимост, египетската войска напредва на север по брега на Средиземно море и завладява Газа. Израелските сили успяват да установят египетската армия от нови завоевания на територии и линията на примирието според ООН става временна граница. Няма официално споразумение за международна граница и «Зелената линия» става де- факто такава. Египет контролира сектора Газа до войната през 1967 година и след нея отказва повече да се занимава със сектора. Израел окупира тази територия, която освобождава през 2005 година с извеждането на 8000 заселници и разрушаването на 21 селища. Не бяха разрушени само синагогите, на тях ги привършиха палестинците. Съгласно мирният договор между Египет и Израел, Синайския полуостров е върнат на Египет, без право да настаняват войскови подразделения без разрешението на израелтяните. Така че, стотиците километри пустиня от Суецкия канал до границите на Израел се считат за достатъчно защитена граница, като изключим сектора Газа. Всеки ден израелските градове Беер Шева, Ашкелон, Ашдод се обстрелват с ракети «Касам»/ собствено производство/ и всякакво друго оръжие на Хизбалла и Иран.
Сегашният министър председател Нетаниаху строго се придържа към тази стратегия, която независимо от международното мнение и натиска на САЩ се превръща в почти природен закон.
Сектор Газа
През май 1948 година по време на войната за Независимост, египетската войска напредва на север по брега на Средиземно море и завладява Газа. Израелските сили успяват да установят египетската армия от нови завоевания на територии и линията на примирието според ООН става временна граница. Няма официално споразумение за международна граница и «Зелената линия» става де- факто такава. Египет контролира сектора Газа до войната през 1967 година и след нея отказва повече да се занимава със сектора. Израел окупира тази територия, която освобождава през 2005 година с извеждането на 8000 заселници и разрушаването на 21 селища. Не бяха разрушени само синагогите, на тях ги привършиха палестинците. Съгласно мирният договор между Египет и Израел, Синайския полуостров е върнат на Египет, без право да настаняват войскови подразделения без разрешението на израелтяните. Така че, стотиците километри пустиня от Суецкия канал до границите на Израел се считат за достатъчно защитена граница, като изключим сектора Газа. Всеки ден израелските градове Беер Шева, Ашкелон, Ашдод се обстрелват с ракети «Касам»/ собствено производство/ и всякакво друго оръжие на Хизбалла и Иран.
Не така стои въпроса за границите със Сирия, Ливан и Йордания. Непосредствена близост и възможността за бързо прегрупиране на арабските армия правят израелтяните подозрителни за сигурността на границите. Изкуствено препятствие със Сирия се явяват Голанското плато. Тези височини са законна земя на Сирия, получила ги като компенсация по време на британския мандат на Палестина. През 1918 година бяха открити огромни залежи на нефт около Мосул в Ирак и Великобритания отстъпва на Франция покровителството над Сирия и Ливан. Така височините стават собственост на Сирия и част от Ливан. Завоювани от израелтяните през войната 1967 година, тези височини според мен никога не ще се върнат в ръцете на сирийците. До войната през 1967 година Сирия имаше излаз на езерото Кинерет и ползваше така необходимата и вода без ограничение. Сега са отхвърлени на 30, 40 километра, без право на ползване. Построена бе военна станция за ранно предупреждение на Хермон, следяща всякакво движение на арабската армия, опустелите земи се заселиха с нови жители от вътрешността на Израел. Според мен, не военната стратегическата изгода е в основата на претенциите на Израел за владение на височините, а водата. Близо 45 % от водните запаси са свързани с Голанските височини и езерото Кинерет. Израел изтъква , че водните запаси на Сирия са достатъчни ,още повече ползването на водите на Тигър и
Ефрат.
Западен бряг на реката Йордан
Също както в сектора Газа, и Западния бряг на реката Йордан /известен като Самария и Юдея/ е окупиран от израелтяните. Преди войната тази територия се контролира на Хашемитското кралство на Йордания и сега се удържа от Израел с надеждата да продължи контрола над тази територия, съгласно концепцията са "защитими граници" / време за мобилизация на израелските запасняци, предотвратяване навлизането на терористи, борба с наркокуриерите и най- вече водата на река Йордан/. Планинските възвишения на Западния бряг са добра преграда за войските, само ако се контролират от израелската армия. Израелтяните не пренебрегват и религиозните чуства на част от населението, за вечна принадлежност на земите, осеяни със свещенни места за юдаизма.
Ефрат.
Западен бряг на реката Йордан
 |
| За тази вода става дума, а не "защитени граници"! |
Извод: съгласно стратегията за «защитими граници» Израел никога не ще се съгласи на излаз на Сирия на бреговете на Кинерет,защото стратегията за "защитени граници" в сегашния свят е фикция. Става дума преди всичко за водата!!! В бъдещите преговори на мирно решение на конфликта израелтяните ще държат до последно, за да контролират няколко километрова ивица покрай реката Йордан /отново заради водата/ и за да предотвратят терористични атаки от страната на Йордания, а за ивицата Газа ще се споразумяват с Египет/ изграждане на защитна стена на границата и въвеждането на защита на борба с ракетния обстрел/.
Подобни материали :
Подобни материали :
Няма коментари:
Публикуване на коментар