Ще стане ли Йордания палестинска държава?



План на Игал Алон


Ако се вгледаме в последните колизии в арабския свят ще забележим характерна особенност: свалените режими не са кралства или емирати. Във всички страни, където с революциите и безпорядките под угроза се оказаха националистически режими,дошли на власт десетилетия след свалянето на управляващите монархии.
Как да си обясним това явление? Явно не с това, че арабските монарси, кронпринци и емири са по демократични или толерантни, отколкото управниците под знамената на панарабизма или арабския национализъм. Възможно причината е в това, че монархиите в арабския свят се възприемат като естествена форма на управление и не претендират за демократичност. Тяхната легитимност в очите на масите е обусловена от традицията и самата концепция за власт в арабския свят, което не може да се каже за "революциите" свалили законна власт.
Йордания например, е не много процъфтяваща страна, но хашемитските монарси, за разлика от авторитарните режими в Северна Африка не се отличават с прекомерна жадност и проявяват определена грижа за своите граждани.
Абдалла- втори, сегашният крал несъмнено е обезспокоен от вълненията в арабския свят, способни да разклатят неговия трон, но сега ситуацията в кралството е достатъчна стабилна, което трудно може да се каже в перспектива. Ще съумее ли да предаде властта на своят наследник или един от братята?
Хашемитите водят началото от клан, управляващ на Арабския полуостров. През 1920 година Абдалла- първи е провъзгласен за крал на Ирак, обаче скоро е отстранен от власт. Неговото място заема старшия брат Фейсал, изгонен от Сирия. В качеството на компенсация англичаните създават кралство Трансйордания и слагат на трона Абдалла. Трансйордания става част от подмандатна Палестина, право на управление от Лигата на нациите получава Великобритания.
Палестинска държава не съществува и самото име Палестина има изкуствено произхождение, защото арабите и бедуините никога не се наричат "палестинци".
Израелтяните считат, че проектът Трансйордания е осъществен за сметка на еврейското национално огнище, създаването на което предвижда декларацията на лорд Балфур. За раздялата на подмандатна Палестина британците им помага факта, че евреите се заселват предимно на Западния бряг на реката Йордан, а източния бряг е заселен предимно от бедуини. В крайна сметка сегашна Йордания се създава на значителна част от бившата Палестина, а неговите управители, подържани от бедуинските племена, нямат нищо общо с тези, които се наричат "палестинци". В резултат от трите войни /1948,1967 и 1973 година/ Йордания става убежище на стотици хиляди палестинци - бежанци.
Тази ситуация не остава незабелязвана от израелските политически лидери. След войната през 1967 година и до смърта си Игал Алон е предлагал схема за решаване на арабско- израелския конфликт, при която Западния бряг остава под владението на крал Хусейн, който е контролирал тази територия до завладаването и от израелтяните. Алон, както и голяма част от израелските политици считат , че предаването на тази територия на йорданците е важно за безопасността на еврейската държава и няма никаква нужда от създаването на палестинска държава. Отчитайки демографският характер на Йордания Алон счита, че кралството е палестинската държава.
"Всеки народ заслужава държава- твърди той.- Защо му са две държави на един народ?"
Палестинците обаче не са съгласни.Те никога не са приемали управляващият монарх за защитник на техните интереси и чаяния. Много от тях са недоволни от своето положение в Йордания, но никога не му се противопоставят / с изключение на конфликта през 1970- 1971 година, когато по заповед на Хусейн, ООП е изгонена от кралството/. В същото време династията на Хашемитите не разглежда своите съграждани палестинци като заплаха за режима.
Според Игал Алон бъдещата държава Палестина трябва да включва Йордания, част от Западния бряг и сектора Газа. Някои израелски лидери, като Ариел Шарон например предлагат упростено решение : "Йордания се явява Палестина" и ако арабите искат държава, трябва да се отправят зад реката Йордан.
Въпреки, че плана Алон няма никакъв шанс засега, не е загубил своята актуалност / според евреите/. Такава инициатива никога няма да бъде огласена от Хашемитското кралство, но в светлината на революционните промени в арабския свят, идеята отново може да види бял свят. Такова развитие е добре дошло за Израел, още повече в стратегически аспект свалянето на монархията може да се окаже полезно за израелтяните.
В момента Израел играе ролята на наблюдател. Не от него зависи кой ще управлява в Йордания, но едно палестинско недоволство ще направи плана на Игал Алон отново актуален.