"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

вторник, 15 март 2011 г.

Oрди или еврейски колена?

Когато "новият историк" Шломо Занд разсъждава за прозелитизма, станал основен способ за формирането на еврейския народ, упоменава две неголеми еврейски царства - в Южна Арабия / началото на 6 век/ и в Северна Африка / 7 век/, за които има документални свидетелства. Колкото и да са важни тези данни, работата e не в екзотичните приключения на еврейските лидери на Изтока, a по важната обществена тема за "Хазарски каганат", която предизвика и бурните емоции на публиката и специалистите. Защото еврейските племена се формират от тюркските орди, а не от израелските колена!!
Защо уважаваният историк пише за загадъчните хазари, според който след разпадането на каганата не изчезват, а мигрират в Западна Украина, Полша и Литва. Може би да оправдае своята теория, че именно преселниците от Хазария, а не израелските племена са формирали съобщество, известно като евреи - ашкенази. До Втората световна война ашкеназите са 80 % от световното еврейство.
През 40 - години на миналият век "хазарската версия" за произхода на евреите поддържа израелския историк Полак, известния писател Артур Кеслер посвещава доказателствата за "източното произхождение" на ашкеназите в обширно ессе под название "Тринадесето коляно". И тези свидетелства са балсам за историка Занд.
За да докаже източният произход на ашкеназите Занд демонстрира, че хазарския каганат не е разрушен през 10 век, а просъществувал до нашествието на Чингис хан в 13 век.Този век е необходим на Шломо Занд, защото именно тогава започва масовото изселване на евреите от Западна Европа, завършило с испанската трагедия през 15 век. С идиша - езика на ашкеназите всичко е ясно: щом ашкеназите са дошли от изток, то езика е трябвало на принесат със себе си.
"Както е известно, традиционната ционистка историография - пише Занд - твърди, че източноевропейските евреи са дошли от Германия / дотогава са живеели в Рим, отвлечени от римляните след завладяване на Палестина и разрушаване на Храма/. Числото на евреите , живеещи между Майнц и Вормс, Кьолн и Страсбург през 11,12 и 13 век е незначително. Няма точни данни, но не са били повече от няколко хиляди."
Но има други данни за първият кръстоносен поход /1096/ година, когато в Германия се опитали да се самоубият , по минимални оценки, 4000 евреи, не желаещи да променят своята вяра, а цялото население еврейско на Германия съставляло 30000 души. Евреите се заселват в градовете на Рейска област още от времето на римляните, а в края на 8 век по цяла Германия. В Италия Теодорих Велики поканва евреите и им разрешава да се заселват по цялата територия на Рим, Венеция, Неапол, Милано.. Във Франция се ползват с религиозна свобода и даже са заемали държавни длъжности, но след 629 година започват гонения, които никога вече не се прекръщават. В 1306 година ги изгонва Филип Красивия, a окончателно напускат Франция при Карл шести в 1394 година.
В Англия евреите пристигат в 1066 година по покана на Вилхелм Завоевател, който се нуждае от привличане на капитали за създаването на силна държава, но при Едуард са принудени да напуснат.
Така в началото на 16 век еврейското население на Западна и Централна Европа престава да съществува и се оказва на Изток - Полша, Литва, Балканите. Не се изключва насрещно движение при разгромяване на каганата, но това малко държавно образование не е имало никакво влияние на геополитиката и едва ли е съхранявало юдейския характер.
Греховете на Шломо Занд не са само за произхода на ашкеназите, не остава без критика и писмеността, като я нарича "измислена".
През 1904 - 1905 година в Синайската пустиня, в шахта, където древните египтяни добивали мед са открити надписи на скали с неизвестни досега знаци. Никой не разбира тяхното значение до 1917 година, когато семитолозите Гарднер и Пит публикуват статия за тях. Там авторите описват, че тези знаци са прототип на буквите от ивритосемитския алфавит. Те коренно се различават от йероглифното египетско писмо и авторите считат, че това е преход от пиктографическото писмо към знаковото, абстрактното писмо и означаващо началото на нов период на писменост.
По късно тези знаци са намерени на територията на днешен Израел - в долината на Бет Шеан, Хацор, Тел Нагил.В Лахиш на стена на предполагаемо правителствено здание от 8 век до новата ера са намерени начертанията на първите 5 букви на ивритоханаанския алфавит.В резултат на множество разкопки са ясни два факта : алфaвита след продължително развитие е завършен до 22 букви още до първичното им написване, примерно в 9 век до новата ера и второ- западните семити откривават нов способ за писмо, отличаващо се от писмата на несемитските народи по тези места, избрали клинописното писмо.
Семитите,добиващи мед в Синай създават несъвършенна , нова система за писане, за изповеди и жалби към своята богиня, подобна на египетската Хатхор. Система проста, с минимално число букви, създадена в низшите слоеве на обществото, защото елитът продължава да се ползува от "културното писмо" /месопотамската клинопис или египетските иероглифи/ . Основа на семитското писмо става корен от съгласни букви, а гласните имат второстепенно значение. Така например "б" може да се чете "ба", "би", "бе","бо"',"бу".
През 9 век до новата ера се предполага, че гърците вземат този алфавит, добавят гласни букви и започват да пишат от ляво надясно и тогава се обозначава разлика между гласни и съгласни букви.
Учените изучават различните вариани на алфавита и стигат до извода, че неговото развитие е в древен Израел, но скоро е заимствано и систематизирано от финикийците/ ханаанците/
Отрицателите на тези факти не са от днес. Но този малък народ построява своята вечност върху писмо. От "алеф бет", през "алфа бета" на гърците, от тук към латиницата на римляните и по нататък към нашата кирилица, където "Ш" и "Ц", пренебрегнати в латиницата , съществуват като "шин" и "цадик" от древния иврит.
Така че, Шломо, тази писменост наистина е "измислена", но е измислена много отдавна от твоите прародители, тази писменост и става основа на другите писма по света!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар