Защо не може да има мир между израелтяни и палестинци?

Стената за безопасност в района на Йерусалим

Мирният процес окончателно изпусна дух. Всички опити да се съживят двустранните разговори за мир през последните години между палестинци и израелтяни се провалят. И дълбоко се съмнявам, че ще има някакво конкретно събитие, след което окончателно ще стане ясно, че няма смисъл да се говори за разделянето на страната.
Министърът на външните работи на Израел не ще свика пресконференция, американският департамент по старому ще произнася стандартните фрази за " две държави за двата народа", а миротворческите организации не ще излязат с декларация, че концерта свърши и всички да си отиват по домовете.
Мирният процес ще умре тихо и незабелязано, все по малко хора ще разсъждават за проблемите на окупираните територии и това явление ще изчезне от всекидневния живот.
Социалните допитвания показват, че болшинството, както сред палестинците,така е сред израелтяните поддържат идеята за мирен договор между двете общности. Но тези допитвания въвеждат в заблуждение. Подкрепата на мирното съществуване на двата народа не указва, че тази идея е възможна и засега няма политическа тежест. Тази идея се опира на осъзнаването на важността и срочното регулиране, на готовността населението да плати някаква цена, на желанието да се мобилизират политически сили и да се гласува за тези, за които мирното регулиране е от първоначална важност.
Опитите да изплашат израелтяните, че ако не върнат окупираните територии ще трябва да живеят в двунационална държава претърпяха фиаско. Тази заплаха за тях е преувеличена и своего рода абстрактна. В условията на съществуващата сегрегация /*/ трудно можем да си представим , че Мохамед или Айша от Рамалла ще участвуват в изборите на израелския Кнесет и ще решават кой ще бъде министър председател на Израел.
Три главни фактора лежат в поддръжката на обществото на мирният процес в продължение на 12 години- от съглашенията в Осло до реализирането на програмата за изтегляне от ивицата Газа.
Първият е стремежа за нормален живот, натурализиране на израелско-ционисткото съществуване на тази земя, което да се постигне чрез легитимизация на еврейската държава и икономически напредък , който да последва след сключването на мирен договор.
Вторият е желанието де се отдели от палестинците , като намали до голяма степен насилието.
Третият фактор - опасенията как ще реагира останалия свят на продължаващата конфликтна ситуация в региона.
За мен тези фактори вече не съществуват. Израелтяните се възползуваха от временното затишие без насилие, както се казва не заплатили нито грош- всички нормални държави водят активен бизнес с Израел , независимо от критиките за окупация. Благодарение на икономическите успехи Израел се чуствува нормална страна, а твърдото отношение към палестинците се определя като " избавяне от илюзиите". Палестинската съпротива изгасва.
Благодарение на " стената "  и сегрегацията по териториите израелтяните почти не виждат палестинците. И като не ги вижда, то и проблемът  не съществува. Парадигмата - " светът не ще позволи продължаване на окупацията" рухва с неуспешните опити за признаване от ООН.
Израелският,  а мисля че и палестинският елит все повече се отдалечават от от идеята за две държави. Палестинците са отчаяни от неуспешните опити на политическата сцена, а остатъците от левия лагер в Израел се превключиха на вътрешни разпри и социаликономическа борба. Единствено расте влиянието на организации, заети с хуманитарните въпроси на окупацията и общественото съзнание свиква с мисълта, че окупацията е постоянно явление.
Как ще завърши тази реалност в съзнанието на цяла нация ? Ще има ли взрив, който да помете наложилата се патова ситуация?
Трябва да призная, че подобно развитие на събитията не се очаква в близкото бъдеще, не си струва да се разчита на политическо прозрение в Израел, нито политическо ефективно давление , нито на действия на палестинците , които да доведат до драматично изменение на баланса на силите.
За окупацията израелтяните заплащат по най високата тарифа, но се научиха да живеят с нея.

*-сегрегация- принудително отделяне на група от населението, една от формите на расова и религиозна дискриминация