Къса памет

По време на церемонията по случай 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин, израелски журналист успява да направи блиц интервю с войниците, стоящи на почетен караул и получава следните отговори:
Кога бе убит Ицхак Рабин?

• 1997 година


• Не помня


• 2001 година


• 1998 година


• 20 октомври 1995 година

Koй уби Ицхак Рабин?

• Игал Амир и брат му Хаджи


• Игал Амир, Авишай Равив


• Игал Амир, Карми Гилон и човек на "ШАБАК"


• Игал Амир, но това е "ШАБАК"


• Игал Амир, но има съмнения за участие на "МОСАД"

Защо го убиха?

• Искаше да сключи мир с някои


• Не зная истината


• Религиозните от Йерусалим, защото им пречи


• Защото започна война с наркотиците


• Много се сближи с арабите

Карми Гилон - глава на израелската служба за безопасност "ШАБАК" / 1972 - 1996 /
Авишай Равив - лидер на екстремистка групировка "Яел" или агент на "ШАБАК"

Кибуците - история или бъдеще?

Тези дни се навършиха 100 години от основаването на първия кибуц Дгания и началото на кибуцното движение в Израел - уникално явление в световната история.
Всеобщо е признанието, че без това движение не би съществувала и държавата Израел. Създадени от руски евреи с комунистически и ционистки идеи, кибуците заемат челно място в усвояване на новите земи в пустинята Негев и Галилея. След провъзгласяване на държавата през 1948 година дълго време кибуците хранят страната.
През 70 те години на миналия век започва криза, както в икономиката, така и в иделогията.На липсата на ефективност от селскостопанското производство не помагат нито евтините заеми от банките, нито многомилионните субсидии от правителството. Част от членовете на кибуците напускат. Децата на второто поколение завършват образование и не завръщат, други се разочароват от кибуцната идеология на всеобщо равенство.
В наши дни се наблюдава обратен процес, кибуците се попълват с нови членове, предимно деца на бивши участници в кибуцното движение,увеличава се броя на религиозните кибуци, продължава традицията за набиране на доброволци от цял свят.
280- те кибуца са 1,6 % от населението, но произвеждат 9 % от промишлената продукция и 35 % от селскостопанската.На кибуците принадлежи 10 % от държавната земя, 87 % от която се ползва за селски стопанство, 5 % са проиводствени мощности и туризъм, 2 % е под дългосрочен наем. Днешният разцвет се явява резултат от :
- сдаване земя под наем дългосрочно и за строителство на търговски центрове,
- наличие на евтина работна ръка, предимно тайландци и китайци,
- отказ от всеобщото равенство и изменение образа на живот.
И едното , и другото противоречи на самата идея за кибуц, основана на това, че евреите с пот на лицето трябва да се трудят на своята земя и да делят плодовете на своя труд. Съвременните кибуци се превърнаха в рентиери с печалба от земята, която държавата им е предала за ползване или дивиденти от кибуцните предприятия. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Не стигат парите - значи ще се обединят 3, 4 кибуца, ще създадат съвместно предприятие, а печалбата ще се дели в съответствие с вложеното.

Кибуцът има общо събрание, което решава всички въпроси: приемане на нови членове, избор на кандидати за висше образование, даже къде ще се проведе сватбата на член на кибуца. Болшинството предпочитат да ползват обща пералня и авто парк, услугите на детските градини и въпреки , че лека полека се избавят от общата уравниловка, съхраняват някои преимущества на общото. Членовете на кибуца се чуствуват социално защитени, знаят, че кибуца ще заплати за висшето образование на децата и даже ще задели средства за удовлетворяване на творчески амбиции - музикален диск или сборник стихове.Сега, с възраждането много от децата на бивши кибуцници се завръщат, защото е идеално място за семейства с деца.
От 280 кибуца 80 продължават да съществуват на същите принципи,т. е, пълно равенство в разпределение на дохода и начин на живот - обща столова, денонощни детски градини, снабдяване с дрехи от склада. Заплатата постъпва в общата каса, снема се данък в полза на кибуца и с останалата част всеки се разпорежда, както намери за добре. Кибуцникът може да купи автомобил,но може да плати минимална сума и да ползва автомобил от общия парк за час ,ден или неделя.
От всеобщото настъпление на религията не се отърваха и кибуците. В началото всички светски, сега има вече 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяване на синагогите, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци на децата по Тората и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да загладят противоречията с желанието на някои членове на кибуците да приближат към наследството на праотците и същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че в това противопоставяне ще се формира и бъдещия облик на кибуцното движение.
От 1967 година над 300,000 души от европейските страни участвуват на доброволни начала в работата и укрепване на кибуците ;Англия 50000 доброволци,Щвеция - 30000 души, Белгия, Холандия, Южна Африка и други. Сегашните доброволци са от страните на Южна Америка - Чили, Колумбия, Бразилия. Тези доброволци се трудят от 3 до 6 месеца, ползват услуги както всички членове и не получават заплата, а само джобни пари!





Във "Facebook" или сайта "Kibbutz Volunteers" можете да се запознаете с условията за набиране на доброволци, кампания, провеждана от 100 кибуца.
Интересно е да се знае, че сред хилядите доброволци са намерили своето място и Сигуирни Уивер,Боб Хоскинс, Боб Дилан, Антони Хопкинс и даже настоящия президент на Австрия Хайнц Фишер.

Цифри и Факти
Най голям кибуц - Наан, 1500 членове.
58% от израелското мляко се произвежда в кибуцните ферми.
Кибуцната крава дава средно 12000 литра мляко.
45 % от експорта на селскостопанска продукция се пада на кибуците.
70 % от работниците в кибуцните предприятия получават брутна заплата около 7000 шекела / 1700 долара /.
Кибуците владеят 350 промишлени предприятия и заводи.
Кибуците първи в страната установяват слънчеви батерии на покривите и произвеждат електроенергия.Слънчево газова електростанция в кибуц

Американските миражи в Близкия Изток

Израелтяни и палестинци отново, за кой ли път се мъчат да започнат преки преговори за решаване на дълговечния конфликт. И за кой ли път с посредничеството на САЩ !! Като гражданин на тази държава, отблизо наблюдаващ произходящото, не виждам основания за оптимизъм. Комплекс от причини, като се започне от нежеланието на палестинците, различията по всички основни въпроси, вътрешно политически междуособици, както в израелското общество , така и в палестинската автономия, религиозна пропаст и се стигне до неспособността на Обама да посредничи са бариера за успех.
Като се изключят плахите опити за посредничество на Франция, Щвейцария, Турция, всички преговори за мирно разрешаване на конфликта са водени от САЩ. Оказва се, че въпреки световната хегемония на американците и огромната икономическа мощ е недостатъчно. Съглашението "Осло", добито от преки преговори завърши с катастрофа, терор и насилие се превърна в горчиво разочарование за араби и евреи. От "Пътната карта" остана само хартията.
Преките преговори са за предпочитане, допринасят за укрепване на доверието на страните, но това не е достатъчно за подписване съглашение. Спомням си думите на Саиб Арикат през 1995 година, че направо от израелтяните може да получи повече, отколкото с посредничеството на американците. Рано или късно САЩ ще се намесят, за да сближат позиции и да гарантират изпьлнение на договореностите. Ще бъдат необходими милиарди долари за икономическата жизнеспособност на договора и разгръщане на бази в Йорданската долина.
Главната причина за провала на преговорите ще са израелските селища зад "Зелената черта". Премиерът Бениамин Нетаниаху, счита че те не са пречка, а просто трябва да се оставят за Израел, а на палестинците да се предоставят други територии.
40 години строителство и 280000 заселници доведоха до жестока израелска политика, унижение на палестинците и големи проблеми за регулиране. Американските администрации не са се отнасяли достатъчно сериозно към заселническата политика и постоянно са повтаряли - всичко ще се решава на преговорите. Даже твърдият държавен секретар Бейкър предполагаше, че решение трябва да се търси на масата. През 1991 година той заяви на палестинците:"Ако мислите, че ще изпратя 82 дивизия, забравете за това!"
Третият мираж за американците ще бъдат бежанците, пръснати по целия Близък Изток. Палестинската позиция е ясна и категорична - всички бежанци, напуснали в резултат на войните трябва да се завърнат по родните места, ако пожелаят. Израел е съгласен , но само ако се заселят в новата държава Палестина. Но палестинец, живял в селото, на което сега е построен университета в Тел Авив, не ще се засели в Дженин или Хеврон! Арабин, наследник на няколко поколения жители на Яффо не ще остави морето, за да се засели на голите пустинни чукари на Юдейската пустиня, даже и да получи компенсация!
За американците остава в дълечината и въпроса за честността. Явява ли се САЩ коректен и справедлив посредник в мирния процес? Очевидно - не! Американците съхраняват "особенни" отношения с Израел, единствения предан съюзник на Близкия Изток и не могат да бъдат неутрален сьдия. Те винаги ще предпочетат позицията на Израел за сметка на палестинската. Необходим е балансиран подход, но нито Клинтон, нито Буш, а сега и Обама не го притежават.
Мирът между Израел и палестинците е необходим за обеспечаване националната безопасност на САЩ. През 2009 година съветника по националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви:"Ако има един проблем, който бих препоръчил на президента Обама, то той е мира между палестинците и Израел." Те свързват безопасното участие на американските войници в борбата с терора в Ирак и Афганистан с палестинския въпрос. Арабскоизраелски мир не ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Ирак и Афганистан, не ще спре експанзията на Иран с неговото желание да притежава атомно оръжие. Не ще намали антиамериканската враждебност в региона подръжката на авторитарни режими. Мир в Палестина не ще пробуди арабските режими да уважават правата на човека. Този район ще продължава да бъде източник на напрежение, даже и да се установи мир между два народа.

Възможен ли е мир между палестинци и евреи?

"Предайте на Менахем Бегин, че това е пазар и цената е висока".
/изказване на Ануар Садат по време на преговорите за мир през 1974 година/

Мирният процес в сегашния вид е невъзможен и представлява пародия. Той е невъзможен по принцип. Арабите никога не ще се съгласят на еврейска държава и това не е тактическо, а принципиално решение. Мир по исламските канони, ще настъпи след триумфа на исляма. За ислямът самото съществуване на Израел е реверс на историята, принудително временно отстъпление от завоювани позиции. Арабите не възприемат евреите като народ, отричат историята и съществуването им като етнос.
От гледна точка на исляма, който въпреки признанието на праотците на евреите и техните пророци, именно тази религия е единствено правилна. У мюсюлманите няма понятие относително, те са носители на абсолютното знание и това им определя висшето право по отношение на "неверниците".
Съгласно тази концепция, на арабите принадлежи всичко, което са завладели след 7 век, в това число Испания, Сицилия, да не говорим за Палестина. И този подход е на "умерените" мюсюлмански деятели , с които се правят опити за преговори, а не на радикалите.
Арабската култура е древна, водачите им винаги са били силни и изобретателни в политическите игри. Сега те съобразиха, че Израел може да се отслаби с помощта на дипломацията и делегитимизация и в ход са всички средства, като се започне от раздуване на антисемитизъм и се стигне до успешното използуване на европейски либерали и демократи.
От лични наблюдения стигам до извода, че в арабската култура липсва думата "сега". Арабска поговорка гласи: "Бързането е от Сатаната"! Те никога не бързат, а вземането на бързо политическо решение е немислимо. Но в Израел и на Запад не разбират това. Липсата на други средства / военни /ги кара да водят преговори, заради самите преговори, и ако се окаже, че противника допуска грешка се опитват на наложат свои условия. Ануар Садат отиде на преговорите в Кемп Дейвид , готов да отстъпи половината от Синайския полуостров за мирен договор, защото той загуби войната през 1973 година. За палестинците изобщо не ставаше дума. Но когато разбра, че израелтяните са готови да му върнат цялата територия, без да се търгува, постави ново искане - палестинска държава.
По време на преговорите в Париж Арафат демонстративно става от масата и напуска залата, Олбрайт / тогава държавен секретар на САЩ / почти проплаква: "Мистер Арафат, Мистер Арафат , върнете се,върнете се". На арабският пазар проиграва този, предложил първи, ако им цитираш текст от Корана в потвърждение на предложеното, ще отговорят че са еврейски инсинуации. Израелските политици мислят за властта, арабите мислят с дългосрочни категории. Добавям помощта на западните либерали и демократи и картината става ясна.
Единствен, който разбира създалата се ситуация е министъра на външните работи на Израел Авигдор Либерман, който на сесията на ООН заяви, че мир с арабите е невъзможен нито днес, нито утре, нито след 50 години. Неговото предложение за обмяна на население и територии е много тънък ход. Той знае, че арабите никога няма да се съгласят и така ще бъдат виновни за сриване на преговорите за мир. Предишното му предложение за предоставяне на гражданство след доказване на лоялноста към държавата и признаването и за "еврейска и демократична" е все в тази посока.
За Либерман мирът ще настъпи след няколко поколения, когато двете страни няма да бъдат обременени от подстрекателството и екстремизма и ще имат доверие. Либерман допълва, че в продължение на 19 години , от 1948 до 1967 година никой не се опитваше да създаде палестинска държава. Мирните договори с Египет и Йордания бяха сключени въпреки заселническата дейност на Западния бряг и само едно "дългосрочно междинно споразумение" без задължението за създаване на палестинска държава ще бъде от полза.
Всичко което Авигдор Либерман заяви в ООН е в явно противоречие с официалната политика на Бениамин Нетаниаху, която предвижда сега преки преговори за създаване на палестинска държава.
Нетаниаху реагира внимателно, като даде да се разбере,че Либерман представя своя позиция, а не на правителството и не иска трудности с главния партньор по коалиция.
Моята прогноза - Либерман действува така, като че ли е глава на правителството. Секретът на неговата полулярност и политическа сила се състои в това, че говори просто и разбрано, ненавижда нюансите, така използувани от Нетаниаху. Неговите думи звучат така, както ги произнася вселенски посланник на грешната земя.
Ако се провалят настоящите преговори между Махмуд Абас и Бениамин Нетаниаху, ще се отвори пътя на Либерман да оглави следващото правителство.

Овадия Йосеф и неговите проклятия

Равин Овадия Йосеф - главен съдия на евреите - сварадим и глава на партията "ШАС" отново се показа рогата. По думите на равина единствена цел на гоите,/ неевреите / е служба за благото на евреите!
"Неевреите са родени само да служат на нас, евреите. Без това, те нямат място на земята, само да служат на народа на Израел" - това заявление е направено по време на съботна проповед, касаеща действията , които неевреите могат да изпълняват в събота, когато евреите не работят.
За този равин, живота на неевреите в Израел обезспечава божественост на любимците на Всевишния и предпазва загуби сред евреите.
"В Израел смъртта няма власт над тях... С езичника, бил той добър или лош, длъжен да умре, но Той му дава дълголетие. Защо? Представете си магарето ви умре, ще загубите пари. Ето защо той получава дълъг живот, за да работи добре за еврея" - добавя достопочтения равин.
И още:
"Защо са нужни езичници? Те ще работят, ще жънат, ще копаят. Ние ще седим, как ефенди и ще ядем. Затова са създадени езичниците".
Тези скандални изявления ми напомниха още едно през 2009 година, където духовния баща на партията "ШАС" заяви, че "всички мюсюлмани са тъпи, а тяхната религия отвратителна, както и самите те."
През август тази година същия рабин се изцепи, като отправи проклятия срещу водачите на палестинската автономия, начело с Махмуд Абас и им пожела страшна смърт в ада, на тях и целия арабски народ:"Нека умрат нашите врагове и ненавистници Абу Мазен и всички злодеи, нека изчезнат от земята, нека Всевишният им изпрати чума."
Коментарите оставям на Вас.

Нов живот за старата гара

Между морето и телавивския квартал " Неве Цедек" сега може да се види старата железопътна гара Яфо,скрита досега от погледа. Открита през 1892 година железопътната гара е била последна спирка на близкоизточната железница от Турция, през Сирия и Ливан. Оттук хиляди делови хора и поклонници, пристигнали кораби до Яффо се отправяли в Йерусалим и по- нататък в Египет.
Сега това историческо място е открито за нов живот и е превърнато в туристическа атракция.
Идеята за железопътен път от Яффо до Йерусалим предлага Моше Монтефиори,евреин, британски банкер и филантроп, който считал железния път за крачка в развитието на страната. Обаче не може да събере капитал и се отказва. През 1888 френски бизнесмени започват строителството на 86 км. трасе, завършено през 1892 година. Около 1900 година немския тапмлиер Хуго Виленд купува земни участъци около железопътната гара, построява красив дом и фабрика за строителни материали.
Френската собственост на железния път завършва с установяването на британски мандат над Палестина. Англичаните създават нова компания "Палестински железни пътища", но с началото на безпорядките между араби и евреи в началото на века, станцията е преместена и губи свето значение.
Сега тази вековна пустош е реставрирана, гарата и принадлежащите постройки са обновени и е оформена туристическа атракция с ресторанти, кафенета, малки магазини, художествени галерии. За кратко време стана любимо място за развлечение.
Можете вкусно да похапнете във "Вики Кристина", да опитате испанските "тапас" в "Шушка Швили", да си изпиете кафето на перона на гарата. Множество магазини с модни стоки, ювелирни и антикварни, книжни и даже базар. На българските туристи в Израел препоръчвам това място, ще почуствате старинната атмосфера на хаджийството по светите места.

Кабала - царство в небесата

Съгласно еврейската традиция световната история e разчитана на 7000 години, като последното хилядолетие е времето на Машиах / Месия /, на иврит - משיח. Крайният срок за откриване на Месията пред хората е 6000 - та година, като последните 500 години ще бъдат свързани с появата на нови тайни знания.
Сега по еврейският календар е 5770 година и според религиозни авторитети е точно времето за появата на тези тайни знания. Едно от тях е Кабалата като тайно учение.
Светските израелски историци, изучаващи Кабалата са уверени, че тази традиция се е появила в Испания през ранното Средновековие. Но в последното десетилетие археолози и историци намират множество амулети и магически предмети, основани на Кабалата, които опровергават техните твърдения. Кабалата, дошла от Кастилия, от ранните хасиди на Германия, от кабалистите от северния израелски град Цфат, това са следи на древно предание, съществувало още от създаването на еврейския народ.
За Кабалата се говори още в Талмуда / трактат "Хагига" например /. Всички са убедени,че това тайнствено учение е дело на мистици, които са описвали своята медитация за достигане на пророчески състояния в ръкописи, достъпни за избрани и в единични екземпляри.
Основа на Кабалата се счита съчинението на раби Шимoн Бар Йохай - "Зоар", огромно съчинение от 2500 страници , написано на арамейски език. Именно кабалистите са оказали съществено влияние на религиозната практика на евреите. Сега едва ли ще намерите молитвеници, които не включват красиви песнопения и нови обряди за посрещане на съботния ден, написани от кабалистите. Ето как известен кабалист от края на 13 век описва постигането на състояние на медитация:
" Когато набожни люде и съподвижници са влизали в състояние на мислено съсредоточаване и са потъвали в небесните тайнства, те са въобразявали благодарение на своите мисли, че всички тайнства са като изсечени пред тях, и когато те са свързвали своята душа с Висшето, тези тайнства са израствали и се откривали като изсечени в сърцата им."
Ако болшинството религиозни авторитети разглеждат Тората като повествование и правен текст, то мистиците са считали, че тя е система от символи и даже секрети на Бог.И сега много хора изучават Кабалата, което можем да обясним с желанието за самоусъвършенствуване и търсенето на нещо ново в духовното състояние.
Вече писахме , че в Кабалата номерологията има огромно значение, на всеки знак, на всяка цифра е отредена особена роля.Във всяка буква от еврейския алфавит се крие цифрово значение, което символизира висшето начало. Кабалистите търсят и намират скрити връзки между числата и буквите, сакрални значения на тези връзки се използват за пророчество.
Древна кабалистическа мъдрост учи, че няма случайности, равенства и съвпадения не съществуват!
Моята скромна задача в случая, е не да Ви уча на Кабала. Сегашната достъпност на неизвестната досега кабалистическа литература вече подготвя революция в религиозния живот на евреите. Голяма част от тях вече не се задоволяват със сухата Галаха / изложение на правилата за религиозно поведение / и търсят ново и непознато предизвикателство. За популярността на Кабалата говори и интереса към нея не само на евреите.Известни кабалисти са били средновековни учени Мирандола, Райхлин, фон Розенрот / написал трактат, който не се отличава от еврейските /.В началото на 20 век Жерар Енкос написва прост и достъпен учебник по Кабалата. Да не забравяме и усърдните ученици от съвременния артистичен свят Мадона, Ищтон Кочер ,неговата Деми Мур и други. Сега книгите са достъпни на всички езици и се издават в масови тиражи, убеден съм че можете да намерите и на български език.
Кабалата се превръща в масова доктрина, учи какво е написано в книгите, но не обяснява духовността. До нея всеки трябва да стигне самостоятелно, защото да се обяснява духовността в книгата "Дървото на живота" е все едно да се превежда духовното в материално, устата не може да изрази духовния свят с думи.