Триковете на Нетаниаху – 3

С идването на власт през 2009 година Бениамин Нетаниаху срещна нарастналите апетити на партньорите по коалиционното правителство. Но той не забрави уроците от миналите години – «всяка коалиция е на основата на източния пазар». Там се търгува всичко и до край, по всеки повод,всяка фракция в израелския Кнесет има своите електорални предпочитания, които в повечето случаи са в разрез с интересите на държавата. Главният принцип на този пазар е - при наличието на пари може да се изтъргува всяка стока.
Като усвои този постулат Нетаниаху стана най- щедрият министър председател. Създаде редица допълнителни министерства, не отговарящи за нищо, а и добави заместник- министри. В крайна сметка от 74 депутати на Кнесета, влизащи в коалицията, 30 са министри,9 заместник министри и 12 възглавяват различни комисии. Така бе в началото, по нататък всяка партия започна да претендира за допълнителен «бюджет» на своите министерства, включително прокарване в Кнесета електорални закони и секторални привилегии. За всичко това се искаше само едно – здрава коалиционна дисциплина.
В резултат Нетаниаху създаде здрава коалиция и очисти «подводните камъни»/бюджета/, заради който падаха предишните правителства. Прие се за първи път двугодишен бюджет, позволяваш да се избегне криза до края на 2012 година.
В началото на 2011 година, след кризата в партията «Авода», нейният лидер Ехуд Барак , останал в малцинство, обяви за излизането от партията и основаването на фракция «Ацмаут» с още 4 – ма членове на Кнесета. Нетаниаху, за да съхрани коалицията остави практически всички министерски постове, която партията имаше преди раздялата. Така се появиха 4 /!!!!/ нови министерски постове. От 5 депутата - четири нови министри!!
Благодарение на тази щедрост, коалицията от 66 депутати за момента е непотопяема. И въпреки, че имаше и други коалиционни сътресения, Нетаниаху с нови бюджетни потоци не позволи споровете да се превърнат в угроза за неговото управление. А и неговите партньори поддържаха този принцип – по добре «сита» коалиция, отколкото изпълнение на предизборните обещания. Не ще развалят коалицията, само искат «справедливо» отношение към електората.
Ето защо масовите протести през лятото с участието на хиляди угнетени срещу невероятната скъпотия, липсата на жилище, постоянното увеличение на различни данъци и такси не се отрази на коалиционната сплотенност.
Допълнително към новата икономическа стратегия/за мен тя липсва/, Нетаниаху добави и външнополитическа.Старае се да вместо дипломация да прави политика: политика, която не би била заплаха за неговата идеология и коалиция.
Единствената заплаха за режима на Нетаниаху е «мирният процес» с палестинците, углавното дело на партньора му Авигдор Либерман /министър на външните работи/,заради финансови измами и вътрешните неразбории в партията «ШАС».
Така че, кораба на Нетаниаху засега плува. Колко ще продължи това, даже и капитана Нетаниаху не знае, защото «айсбергите» в политическото море на Израел са много – палестинци, атомна заплаха от Иран, враждебното обкръжение, социални протести, религиозно противопоставяне.
Още за Нетаниаху:
http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/2.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/blog-post_14.html

И тук клетва за вярност

Полагах клетва за вярност като пионер,след това като комсомолец, войник, член на партията и не очаквах, че в Израел отново ще ми налага да се заклевам!
В едно проучване на Института за демокрация в Израел се казва, че 54 % от израелтяните считат за необходимо да се иска от гражданите клетва за вярност към страната като "еврейска и демократична" държава, в качеството на условие за получаване на гражданство и участие в гласуване на избори.
Идея, която не одобрявам, било тя на моя любим политик Авигдор Либерман - министъра на външните работи на Израел и лидер на партията "Наш дом Израел".
Във връзка със засилващата се емиграция в еврейската държава, нелегалното нахлуване на африкански бежанци от Судан и Еритрея и желанието на много палестинци да се сдобият с израелски паспорт преди образуването на палестинска държава, Либерман предложи да се иска полагането на клетва за вярност към еврейската държава, като условие за получаване израелско гражданство и участие в избори.
Свободата означава, че обществото не може да натрапва на своите граждани каквото и да било мнение. Обществото не може да се нарече свободно, ако правителството налага санкции на тези, които отказват да изразят мнение, съвпадащо с официалното. Демокрацията се базира на свободно изразено съгласие на поданиците. Ако сегашното правителство на Бениамин Нетаниаху, което преставлява интересите на определени партии, обладава пълномощията да наказва тези, които не са съгласни с него, това не е демокрация. Ако правителството ще иска клетва за вярност в качеството на цена за участие в политическия живот, то ще формулира тази клетва така, че да се изхвърли от играта опонентите си. Това е и истинската причина за нововъведението, маскирано под формата на патриотизъм.
Така аз разбирам - правото на живот, свобода, собственост, свобода на словото, вероизповеданията и други фундаментални права не могат да бъдат предмет на гласуване, те не зависят от резултатите на каквито и да било избори. Властта не може да подчинява общественото мнение, а общественото мнение трябва да контролира властта.
Лично аз считам ценностите, които предлагана клетва ще защитава беспорни. Но самият факт от необходимостта на такава клетва подрива горните ценности. Ако поискат от мен да положа клетва, мога да я откажа, въпреки, че съм съгласен със всяка нейна дума!
Тази ситуация е сходна с несполучливите опити на предните събрания на Кнесета за достигане на консенсус за изработването на Конституция. Нито един от предложените проекти не получава подръжката на болшинството. Ако и да беше се намерил такъв проект, то част от гражданите биха се почуствали пренебрегнати, изключени от общата маса / араби- мюсюлмани, араби -християни, религиозни евреи/.
Хиляди арабски граждани на Израел се ползват от свободите и възможностите, недостижими за техните събратя , живеещи под юристдикцията на палестинската автономия.Техните лидери не признават Израел и воюват с него, но редовите араби все по- малко искат Израел да изчезне от картата на света.
Клетвата иска от хората вярност към държавата, която за много от гражданите е далече от идеала, за който биха се заклели. Обаче несъвършенната държава все пак се ползва от поддръжката на своите граждани на практика. Много са готови да се борят и да отдадат живота си, въпреки, че това което имат е далече от това за което мечтаят.
Клетвата за вярност не ще способства за засилване лоялността към държавата. Тя само ще отчужди гражданите, ще раздели и отслаби обществото.

Триковете на Нетаниаху - 3

Хитрец е този Нетаниаху!
Скоро заяви, че е направил предложение на палестинците: в замяна на признаването на Израел за национална държава на еврейския народ от палестинците, ще обяви временно спиране на строителството в еврейските селища на Западния бряг. Както се и очакваше, арабите отговориха отрицателно, и го оформиха като пореден трик на Нетаниаху с цел проваляне на още незапочналите преговори за окончателното решаване на конфликта. Началото на политическия живот на Нетаниаху бе обнадеждаващо - млад мъж с приятна външност, американско образование и отличен английски, умеещ да се държи достойно пред изберателите и най - вече е брат на загиналия командос Йонатан Нетаниаху при операцията за освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 година. Мислех, че ще се утвърди като политик , достоен наследник на уважаваните Жаботински и Бегин. Скоро обаче ме разочарова с неговото непостоянство, дребнавост и липсата на ясен поглед върху политическата картина в Израел. Днес е твърд привърженик на нова икономическа политика с ограничаване разходите, утре раздава милиони на религиозните партии, под угрозата да му провалят правителството. Не може да откаже на военните увеличаване субсидиите за въоръжение, но не се съгласява да се увеличи минималната работна заплата, с твърдението , че бюджета не ще може да се върже. Опетни си репутацията и с малки финансови престъпления, след първата каденция си прибра подаръците, получавани като министър председател, след това трябваше да ги върне. Така и в политическият процес на мирното регулиране.

Нетаниаху никога не е представял своята програма за решаване на конфликта, която да обхваща всички проблеми : бежанци, еврейски селища на окупираните територии, водните ресурси, постоянни граници, въпроса за Йерусалим. Просто на всяко предложение на палестинците, отговаря с "не" и изтъква причините, поради които не може го приеме - политически, религиозни, лични. Съгласява се на преки разговори без предварителни условия, но иска признаването на Израел за еврейска държава в замяна на спиране на незаконното строителство в Източен Йерусалим и еврейските селища. Тези селища, които, като че ли не се създаваха за да закрепят еврейското присъствие на окупираните земи и да не допуснат разделянето на Палестина между двата народа. Нетаниаху никога не бърза, повтаря стари лозунги, но без алтернатива. Неговите монолози ми напомнят разговор между двама пияни, от които единия постоянно повтаря:" Ще ме уважаваш, нали?" Не вижда себе си виновен и търси причините в разкола на палестинското общество и липсата на единна политическа линия. Сега, когато ХАМАС и ФАТАХ са в перманентна война, казва той , водещите преговори нямат мандат, следователно не могат да изпълнят подписаното съглашение. Главоболията идват не само от палестинците, сегашната правителствена коалиция не може да направи решителни стъпки, защото ако направи отстъпки на арабите ще срещне съпротива от десните партии. Ако се придържа твърдо в исканията ще се сблъска с Работническата партия "Авода" и ще се лиши от нейната подръжка. Ако се опита да прибере центристката партия на Ливни в правителствената коалиция, ще загуби популярност в неговия "ЛИКУД".
Реален резултат от тази главоблъсканица могат да станат предсрочни избори.
В тази ситуация най добре се чуствува външния министър Либерман. Натри носовете на външните министри на Испания и Франция, нека те да си оправят проблемите в Европейския Съюз, а за Близкия Изток има кой да мисли. Неговите безстрашни и твърди заявления се отличават от официалната израелска позиция. След такава реч в ООН, всеки министър председател би уволнил своя министър. Там Либерман сякаш произнесе своята предизборна платформа, рязко отличаваща се от намеренията на Нетаниаху. Докато Нетаниаху заверява, че една година ще е достатъчна да се договори с палестинците, Либерман заявява, че и 50 години няма да стигнат. Нетаниаху се държи за сламка, за да не загуби еврейските селища на териториите, Либерман говори за размяна на територии и население! Страхът да се лиши от поддръжката на партията на Либерман -" Наш дом Израел" накара Нетаниаху предложи на заседание на правителството / прието / изменение на Закона за получаване на израелско гражданство. Всеки, който претендира за такова, трябва да положи клетва за вярност към еврейската държава и да докаже своята лоялност. Но това бе предложено от Либерман преди година!
Министър председателят Нетаниаху може би изчаква резултатите от днешните избори в американския Сенат, за да привлече на своя страна противниците на Барак Обама и еврейското лоби. На негова страна в политическите игри в последния момент се яви и инициативата на Белия Дом за предоставяне на долината на реката Йордан под аренда на Израел за 7 години, с цел защита на границата с Йордания. Тази инциатива още повече завързва възела на противоречията, защото Нетаниаху е съгласен на не по малко от 20 - 40 години, а палестинците побързаха да заявят : "Със Света земя не се търгува!"

Възможен ли е мир между палестинци и евреи?

"Предайте на Менахем Бегин, че това е пазар и цената е висока".
/изказване на Ануар Садат по време на преговорите за мир през 1974 година/

Мирният процес в сегашния вид е невъзможен и представлява пародия. Той е невъзможен по принцип. Арабите никога не ще се съгласят на еврейска държава и това не е тактическо, а принципиално решение. Мир по исламските канони, ще настъпи след триумфа на исляма. За ислямът самото съществуване на Израел е реверс на историята, принудително временно отстъпление от завоювани позиции. Арабите не възприемат евреите като народ, отричат историята и съществуването им като етнос.
От гледна точка на исляма, който въпреки признанието на праотците на евреите и техните пророци, именно тази религия е единствено правилна. У мюсюлманите няма понятие относително, те са носители на абсолютното знание и това им определя висшето право по отношение на "неверниците".
Съгласно тази концепция, на арабите принадлежи всичко, което са завладели след 7 век, в това число Испания, Сицилия, да не говорим за Палестина. И този подход е на "умерените" мюсюлмански деятели , с които се правят опити за преговори, а не на радикалите.
Арабската култура е древна, водачите им винаги са били силни и изобретателни в политическите игри. Сега те съобразиха, че Израел може да се отслаби с помощта на дипломацията и делегитимизация и в ход са всички средства, като се започне от раздуване на антисемитизъм и се стигне до успешното използуване на европейски либерали и демократи.
От лични наблюдения стигам до извода, че в арабската култура липсва думата "сега". Арабска поговорка гласи: "Бързането е от Сатаната"! Те никога не бързат, а вземането на бързо политическо решение е немислимо. Но в Израел и на Запад не разбират това. Липсата на други средства / военни /ги кара да водят преговори, заради самите преговори, и ако се окаже, че противника допуска грешка се опитват на наложат свои условия. Ануар Садат отиде на преговорите в Кемп Дейвид , готов да отстъпи половината от Синайския полуостров за мирен договор, защото той загуби войната през 1973 година. За палестинците изобщо не ставаше дума. Но когато разбра, че израелтяните са готови да му върнат цялата територия, без да се търгува, постави ново искане - палестинска държава.
По време на преговорите в Париж Арафат демонстративно става от масата и напуска залата, Олбрайт / тогава държавен секретар на САЩ / почти проплаква: "Мистер Арафат, Мистер Арафат , върнете се,върнете се". На арабският пазар проиграва този, предложил първи, ако им цитираш текст от Корана в потвърждение на предложеното, ще отговорят че са еврейски инсинуации. Израелските политици мислят за властта, арабите мислят с дългосрочни категории. Добавям помощта на западните либерали и демократи и картината става ясна.
Единствен, който разбира създалата се ситуация е министъра на външните работи на Израел Авигдор Либерман, който на сесията на ООН заяви, че мир с арабите е невъзможен нито днес, нито утре, нито след 50 години. Неговото предложение за обмяна на население и територии е много тънък ход. Той знае, че арабите никога няма да се съгласят и така ще бъдат виновни за сриване на преговорите за мир. Предишното му предложение за предоставяне на гражданство след доказване на лоялноста към държавата и признаването и за "еврейска и демократична" е все в тази посока.
За Либерман мирът ще настъпи след няколко поколения, когато двете страни няма да бъдат обременени от подстрекателството и екстремизма и ще имат доверие. Либерман допълва, че в продължение на 19 години , от 1948 до 1967 година никой не се опитваше да създаде палестинска държава. Мирните договори с Египет и Йордания бяха сключени въпреки заселническата дейност на Западния бряг и само едно "дългосрочно междинно споразумение" без задължението за създаване на палестинска държава ще бъде от полза.
Всичко което Авигдор Либерман заяви в ООН е в явно противоречие с официалната политика на Бениамин Нетаниаху, която предвижда сега преки преговори за създаване на палестинска държава.
Нетаниаху реагира внимателно, като даде да се разбере,че Либерман представя своя позиция, а не на правителството и не иска трудности с главния партньор по коалиция.
Моята прогноза - Либерман действува така, като че ли е глава на правителството. Секретът на неговата полулярност и политическа сила се състои в това, че говори просто и разбрано, ненавижда нюансите, така използувани от Нетаниаху. Неговите думи звучат така, както ги произнася вселенски посланник на грешната земя.
Ако се провалят настоящите преговори между Махмуд Абас и Бениамин Нетаниаху, ще се отвори пътя на Либерман да оглави следващото правителство.

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.

Държава и половина за единия,половин държава за другия народ

Идеята на външният министър на Израел Авигдор Либерман за решаване на дългогодишния конфликт между палестинци и евреи е обмяна на територии и население, като счита този план легитимен от гледна точка на международното право и прецедентите в историята.
Този план се отличава от историческите прояви на обмяна на население, защото не разглежда физическо изселване и разрушаване на построеното, а прокарване на нови граници. Всяко малцинство - евреи и палестински араби ще се присъедини към своята етническа група и ще получи пълноценно гражданство. Като пример Либерман посочва "триъгълника" на територията на Израел, заселен изключително с араби и Гуш Ецион, територия на Западния бряг с преобладаващо еврейско население.
Либерман се обосновава на резолюция 55 на Генералната Асамблея на ООН от 2001 година, която гласи: "Когато част от територията на дадена държава се предава на друга, то приемащата страна се задължава да предостави пълно гражданство на населението на тази територия. Държавата, предаваща територията , лишава от гражданство живеещото там население".
Историята познава такива замени на територии и население,които обаче са съпроводени с дискриминация, бедствия и насилие: българите от Средиземноморска Тракия, Лозанския мирен договор между Гърция и Турция от 1924 г.,судетските немци през Втората Световна Война, Босна, Хърватия, Косово и др.
Стихийният обмен на население, неподкрепен с договорености, по силата на вродени страхове, подозрения и недоверие не е в състояние да обезспечи мирно съществуване. На лице са и множество юридически и хуманитарни проблеми.
Трябва ли да се предава земя, градове и села на друга държава, ако населението не желае това? Такъв е случая с израелските араби, които не желаят да напуснат своята земя, въпреки, че безусловно поддържат своите братя от палестинската автономия. За тях е добре в Израел, с неговата все пак демократична структура, достъпно образование, задължително здравно осигуряване, постоянна работа.
Според Либерман, международното общество се стреми да създаде еднородна и етнически чиста палестинска държава на Западния бряг и двунационална държава в Израел."Не "две държави за два народа", а държава и половина за един народ и половин държава за другия. Ако се изпълни тази формула, Палестина ще бъде заселена само с араби, а в Израел ще живеят 2/3 евреи и 1/3 араби. За да съществува реален мир и безопасност, трябва да се извърши истинско разделение на евреи и араби".
Либерман предлага национален референдум, който ще позволи всички да изразят своето мнение.Пример подтикнал Либерман да направи такъв избор е мирното съществуване на турци и гърци в Кипър. През 1974 година привържениците на обединение на острова с Гърция вдигат въстание, но с десант турската армия завзема 40 % от територията на острова. Поделен на две държави, които се договарят за обмен на население и 160,000 гърци се заселват в гръцката зона. Обменът протича без особенни проблеми и в края на 90 те години на миналия век Република Кипър и Турската федеративна република са вече хомогенни, почти етнически чисти образования и мирно съществуват.

Арабският депутат в израелския Кнесет, скандалния Ахмед Тиби пред кореспондента на американския "Лос Анджелос Таймс" заявява, че израелския министър на външните работи Авигдор Либерман е по - лош даже от покойния австрийски политик Йорг Хайдер/водил борба с исламският екстремизъм, не само в Австрия/.
Тиби характеризира Либерман като "политик - емигрант, проявяващ расизъм по отношение на коренна нация".
"Вижте как говори и действува Авигдор Либерман и неговата партия. Техните законопроекти са чиста проба расизъм.Така нареченият законопроект за лоялност към държавата Израел изисква да бъдем лоялни към ционизма, в противен случай няма да ни позволят да се кандидатираме в Кнесета или да получаваме бюджетни средства от държавата. Той говори, арабите на Израел следва да се предадат на палестинската автономия".
Що се касае до законопроекта за лоялност, едно от исканията му са полагане на клетва за вярност към държавата и Ахмед Тиби заявява: "Наричат ни предатели. Но аз не мога да променя това, което се явявам. Аз не съм част от армията. Не съм част от ционистката идеология,аз съм жертва на ционизма. Аз не съм част от еврейския народ,за да полагам клетва за вярност. Аз съм част от палестинския народ и не мога да бъда верен на ционизма или да приема Израел в качеството на еврейска държава".

Лошото момче на израелската политика

"Емигрант от бившият СССР,създал нова партия с 15 мандата в Кнесета,без инфраструктура,без помощта на равини и галахически постановления,бивш охранник в бар става един от най - влиятелните хора в Израел" - така вестник "Маарив" характеризира Авигдор Либерман - външен министър в правителството на Нетаниаху.
Праволинеен и твърд политик, безстрашен, арогантен, брутален, катастрофа за дипломацията - това са само част от определенията за сегашния министър, който вече е определил за себе си и своята партия следващата цел: 30 мандата и евентуално начело на израелската държава.
Либерман е политик от десният спектър на израелската политика. По негово убеждение мир с палестинците е невъзможен, ако не се усъществи трансфер на територии и население. Не вижда смисъл да се удържа под израелски суверенитет над т.н "триъгълник" /територия в Галилея, населена предимно с араби/.
" Там няма еврейско население. Няма никакъв проблем да се предаде арабското население под юрисдикцията на палестинците,а в замяна да получим суверенитет над еврейските селища на Западния бряг. Зная,че е трудно, но това е единствено решение, което вече се осъзнава даже и в Европа".
Не изменя своите възгледи в полза на конюктурата и все пак е прагматичен. "Аз вярвам в целостта на Израел, но съм готов да приема решението за "две държави за два народа". Ако трябва да избирам между двете ценности - единство на народа и целостта на израелската земя, избирам първото" - заявява Либерман и допълва :"Нашата цел еврейска държава, а не държава на всички граждани".
В работата си като външен министър Либерман често е в основата на скандални изказвания и действия, които според много дипломати са в разрез със установеното. Не е съгласен с твърдението, че конфликта с палестинците е панация за всички световни конфликти. " На планетата съществуват множество конфликти - Северна Корея, Афганистан, Ирак, Сомалия , Индия, но поради дипломатически неудачи там ни заявяват , Вие ще плащате цената. Обаче нашият конфликт не е териториален, а ценностен, между радикалния ислам и цивилизования Запад" - счита Либерман.
За него няма "свещенни крави" ,критиката само възпламенява неговите инстинкти и темперамент. Помним неговото изказване за отношенията със Сирия :"Аз заявявам,че в случай на война със Сирия, не само Башар Асад, но цялата династия Асад ще бъде отстранена от власт."
Не забравяме неговото отношение към визитата на бразилския президент Лола, който не подкрепя твърдо приемането на международни санкции за ядрената програма на Иран. В израелският дипломатически протокол съществува традиция за посаждане на дърво на хълма Херцел и след отказа на Лола, Либерман си пие кафето в парламентарното барче и не присъства на речта на Лола. Придвижването на бразилският Президент бе с обикновенна "Шкода", слушалките за синхронен превод не работят.
"Ако се съглася с американските искания за замразяване на строителството в Източен Йерусалим, освобождаването на 1000 палестински терористи и връщане в границите от 1967 година, веднага ще стана желан гост във всяка европейска столица,на всяко средство за масова информация, но аз дойдох в политиката не да се понравя някому или да му угодя. Моят светоглед е пределно ясен."
Не свършват проблемите на Либерман и в личния живот. Всеки момент се очаква връчването на обвинение от прокуратурата за незаконно финансиране на предизборната кампания и отклоняване на средства.