Лошото момче на израелската политика

"Емигрант от бившият СССР,създал нова партия с 15 мандата в Кнесета,без инфраструктура,без помощта на равини и галахически постановления,бивш охранник в бар става един от най - влиятелните хора в Израел" - така вестник "Маарив" характеризира Авигдор Либерман - външен министър в правителството на Нетаниаху.
Праволинеен и твърд политик, безстрашен, арогантен, брутален, катастрофа за дипломацията - това са само част от определенията за сегашния министър, който вече е определил за себе си и своята партия следващата цел: 30 мандата и евентуално начело на израелската държава.
Либерман е политик от десният спектър на израелската политика. По негово убеждение мир с палестинците е невъзможен, ако не се усъществи трансфер на територии и население. Не вижда смисъл да се удържа под израелски суверенитет над т.н "триъгълник" /територия в Галилея, населена предимно с араби/.
" Там няма еврейско население. Няма никакъв проблем да се предаде арабското население под юрисдикцията на палестинците,а в замяна да получим суверенитет над еврейските селища на Западния бряг. Зная,че е трудно, но това е единствено решение, което вече се осъзнава даже и в Европа".
Не изменя своите възгледи в полза на конюктурата и все пак е прагматичен. "Аз вярвам в целостта на Израел, но съм готов да приема решението за "две държави за два народа". Ако трябва да избирам между двете ценности - единство на народа и целостта на израелската земя, избирам първото" - заявява Либерман и допълва :"Нашата цел еврейска държава, а не държава на всички граждани".
В работата си като външен министър Либерман често е в основата на скандални изказвания и действия, които според много дипломати са в разрез със установеното. Не е съгласен с твърдението, че конфликта с палестинците е панация за всички световни конфликти. " На планетата съществуват множество конфликти - Северна Корея, Афганистан, Ирак, Сомалия , Индия, но поради дипломатически неудачи там ни заявяват , Вие ще плащате цената. Обаче нашият конфликт не е териториален, а ценностен, между радикалния ислам и цивилизования Запад" - счита Либерман.
За него няма "свещенни крави" ,критиката само възпламенява неговите инстинкти и темперамент. Помним неговото изказване за отношенията със Сирия :"Аз заявявам,че в случай на война със Сирия, не само Башар Асад, но цялата династия Асад ще бъде отстранена от власт."
Не забравяме неговото отношение към визитата на бразилския президент Лола, който не подкрепя твърдо приемането на международни санкции за ядрената програма на Иран. В израелският дипломатически протокол съществува традиция за посаждане на дърво на хълма Херцел и след отказа на Лола, Либерман си пие кафето в парламентарното барче и не присъства на речта на Лола. Придвижването на бразилският Президент бе с обикновенна "Шкода", слушалките за синхронен превод не работят.
"Ако се съглася с американските искания за замразяване на строителството в Източен Йерусалим, освобождаването на 1000 палестински терористи и връщане в границите от 1967 година, веднага ще стана желан гост във всяка европейска столица,на всяко средство за масова информация, но аз дойдох в политиката не да се понравя някому или да му угодя. Моят светоглед е пределно ясен."
Не свършват проблемите на Либерман и в личния живот. Всеки момент се очаква връчването на обвинение от прокуратурата за незаконно финансиране на предизборната кампания и отклоняване на средства.