"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет Самария. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Самария. Показване на всички публикации

петък, 9 април 2010 г.

Лошото момче на израелската политика


"Емигрант от бившият СССР,създал нова партия с 15 мандата в Кнесета,без инфраструктура,без помощта на равини и галахически постановления,бивш охранник в бар става един от най - влиятелните хора в Израел" - така вестник "Маарив" характеризира Авигдор Либерман - външен министър в правителството на Нетаниаху.
Праволинеен и твърд политик, безстрашен, арогантен, брутален, катастрофа за дипломацията - това са само част от определенията за сегашния министър, който вече е определил за себе си и своята партия следващата цел: 30 мандата и евентуално начело на израелската държава.
Либерман е политик от десният спектър на израелската политика. По негово убеждение мир с палестинците е невъзможен, ако не се усъществи трансфер на територии и население. Не вижда смисъл да се удържа под израелски суверенитет над т.н "триъгълник" /територия в Галилея, населена предимно с араби/.
" Там няма еврейско население. Няма никакъв проблем да се предаде арабското население под юрисдикцията на палестинците,а в замяна да получим суверенитет над еврейските селища на Западния бряг. Зная,че е трудно, но това е единствено решение, което вече се осъзнава даже и в Европа".
Не изменя своите възгледи в полза на конюктурата и все пак е прагматичен. "Аз вярвам в целостта на Израел, но съм готов да приема решението за "две държави за два народа". Ако трябва да избирам между двете ценности - единство на народа и целостта на израелската земя, избирам първото" - заявява Либерман и допълва :"Нашата цел еврейска държава, а не държава на всички граждани".
В работата си като външен министър Либерман често е в основата на скандални изказвания и действия, които според много дипломати са в разрез със установеното. Не е съгласен с твърдението, че конфликта с палестинците е панация за всички световни конфликти. " На планетата съществуват множество конфликти - Северна Корея, Афганистан, Ирак, Сомалия , Индия, но поради дипломатически неудачи там ни заявяват , Вие ще плащате цената. Обаче нашият конфликт не е териториален, а ценностен, между радикалния ислам и цивилизования Запад" - счита Либерман.
За него няма "свещенни крави" ,критиката само възпламенява неговите инстинкти и темперамент. Помним неговото изказване за отношенията със Сирия :"Аз заявявам,че в случай на война със Сирия, не само Башар Асад, но цялата династия Асад ще бъде отстранена от власт."
Не забравяме неговото отношение към визитата на бразилския президент Лола, който не подкрепя твърдо приемането на международни санкции за ядрената програма на Иран. В израелският дипломатически протокол съществува традиция за посаждане на дърво на хълма Херцел и след отказа на Лола, Либерман си пие кафето в парламентарното барче и не присъства на речта на Лола. Придвижването на бразилският Президент бе с обикновенна "Шкода", слушалките за синхронен превод не работят.
"Ако се съглася с американските искания за замразяване на строителството в Източен Йерусалим, освобождаването на 1000 палестински терористи и връщане в границите от 1967 година, веднага ще стана желан гост във всяка европейска столица,на всяко средство за масова информация, но аз дойдох в политиката не да се понравя някому или да му угодя. Моят светоглед е пределно ясен."
Не свършват проблемите на Либерман и в личния живот. Всеки момент се очаква връчването на обвинение от прокуратурата за незаконно финансиране на предизборната кампания и отклоняване на средства.

неделя, 14 март 2010 г.

Триковете на Нетаниаху

АП Джим Холандер
Част първа
Кое прави един исторически обект свещен - неговата митологическа значимост или манипулациите с политическа цел? Някой от еврейските мъдреци твърдят,че физическите места не обладават така исканата и търсена святост . Даже , когато става дума за Западната стена на Храма / Стената на плача / или планината Синай, от която Мойсей захвърля двете каменни плочи с Десетте Божи Заповеди. В древната религиозна традиция израелската земя не се отличава от друга по силата на своето местонахождение или история , но тя придобива важност от хората,живели на нея ,само това и придава святост.
В израелско-палестинското противопоставяне използуването на исторически и географски митове е така голямо, че е трудно да се отделят историческите факти и митологическата интерпретация. Светите места в Палестина играят особенна роля във формирането на националната идентичност на евреите и арабите , но събират в себе си и конфликти.
Преди посещението на вицепрезидента на САЩ, израелското правителство обяви решение за възстановяване и модернизация на обекти от историческото минало и културното наследство. Това решение отново разбуни духовете в Израел и предизвика поредния скандал. В списъка за възстановяване на историческите обекти попадат "Маарат а махпела" /гробницата на праотците на еврейския народ-Авраам,Яков,Ицхак/ в Хеврон и гробницата на Рахел във Витлеем .От една страна това решение включва само обекти от историята на евреите и игнорира мюсюлманските и христианските светини, от друга-тези обекти се намират на територията на палестинската автономия .Палестинците веднага отговориха, че тези светини са и мюсюлмански и не ще допуснат никаква промяна на съществуващото положение.Включиха се и исламските страни , заявяващи,че тази провокация ще доведе до религиозна война. Множество конфликти се създават и заради новооткрити гробове на еврейски мъдреци от първото хилядолетие на нашата ера в Самария,Галилея и Юдея ,които веднага се превръщат в места на поклонения от хасидите и евреите с испански корени/т.н.сварадим/.
Нямам съмнение,че ако тези места привличат особен интерес от определени лица,то трябва да се уважава.Но ако тези обекти се използуват с политически цели и контрол на територия, не трябва да се пренебрегват и тези на малцинството.
Точно с такъв "кьор фишек" Бениамин Нетаниаху искаше да провери американците и палестинците в навечерието на подновяване на преговорите за окончателно регулиране на конфликта. След този трик американците замълчаха ,за да не попречат на посещението на вицепрезидента Байден ,а Нетаниаху получи ориентири за палестинското настроение.Но трябваше да минат няколко дни и Нетанияху не се задоволи само с "кьор фишек",а постави на масата за преговори истинска бомба .Но за това следващия път.