"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет религия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет религия. Показване на всички публикации

сряда, 22 февруари 2012 г.

Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.
При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.
През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.
През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.
Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.
Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.
В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.
Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!

Развалини от царския дворец

Крепостни стени на Кейсария

Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.

Амфитеатър за 10000 зрители

Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.

Хиподрум за 30000 зрители

Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км

След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.
Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Религия за атеисти

Даже ако религията е неспособна да обясни съвременния свят, ние пак чакаме носещото от нея емоционално удовлетворение. Още френските революционери са знаели, че установяването на нов порядък ще включва в себе и религията. Даже атеистите са приемали, че на хората в своя живот са нужни утешаващи ритуали и тържества, одобрени свише. Всички са търсели алтернатива на Всевишния, въпреки фундаменталното противоречие – между възгледите на образовата класа, виждаща множество несъотвествия в християнското учение и нуждата от напътствие и смисъл на ежедневното съществуване.
Това противоречие, между неубедителността на религията и нейното емоционално удовлетворение остава неразрешено и до ден днешен.
В резултат от съвременното развитие на производството, техниката, културата просветените провъзгласиха смъртта на Бог, а след това започнаха да се вълнуват – с какво ще запълним тази празнота, може ли без религия въобще?
Интелектуалци и свободни от религията люде започнаха да предлагат практически идеи, как светското общество да се учи от религиозните институти, при това да отхвърлят тези институти като дискредитирани в интелектуално отношение. Религиозните авторитети пък се опитват да докажат, че религиозното мирозрение е нужно да се изпълни човешката съдба със смисъл.
Поводът да напиша тези редове е книгата на американеца Алек Розенберг, в която той твърди, че вероученията са опасни заблуждения. Според него, естествените науки ни съобщават всичко, което трябва да знаем за реалния свят, или както той се изразява –«физическите факти фиксират всички факти «.
Вдъхновените сюжети на религиозните книги са нужни на душата да побеждава съблазните и да противостои на злото. Но във Вселената, в чисто физически смисъл у нас няма свободната воля, която да ни позволява да избираме между доброто и злото, и не съществува обективна морална истина, няма го Вечното «Аз» да направи този избор./ всичко е електрони, протони, неутрино и тем подобни/.
Следователно физическите факти довеждат до нихилизъм – вяра в това, че живота е лишен от смисъл. Представата, че не ни е нужно нищо, което да придава смисъл е още една илюзия. Не трябва да се опасяване, че замяната на религията ще ни доведе до морална деградация, защото като социални животни достатъчно сме развити, за да се отнасяме достойно един с друг.
Неговият опонент – Гевин Флат пише, че света е пълен с неразгадани тайни, което го прави още по тайнствен. За него е особенно важно да преживеем с опита на религиозната практика. Нейното отражение на вярващите, обърнали се многовековната мъдрост е най добрия отговор на предписанията на Розенберг.
Трети път между тези две крайности, трябва да бъде компромис между научните истини и преживяната реалност на битието. Защото нас не ни вълнуваа съществуването на Христос или Непорочната Дева, а това, че сюжета говори за човешка природа, а християните имат нужда одобрение, нежност и човечност. Църквата никога не се отказвала да бъде пастир – в отличие от светските институти и учреждения, които могат да бъдат безразлични към чаянията на народа. И хората се учат от религията, като не се стесняват да признаят своята нужда от емоционална подкрепа.
Да вземем например университетите, където хуманитарните науки дават знания, откъснати от другите дисциплини. Лекциите трябва да бъдат като проповеди, да учат как да дадем отговор на жизнени въпроси, как да преодолеем егоизма, как да се свържем с природата.
Такава идея е например е светски аналог на юдейския Ден на покаянието /Йом Кипур/, когато можем да поискаме прошка от тези, които сме обидели или наранили.
Заимстването на добри идеи от друга вяра се явява почтенна религиозна традиция. Великите вероучения не се стесняват да взаимстват ритуали, светии или митове от предшествуващите ги религии – даже Пасха и Рождество Христово, два важни празника на християнството са обновени версии на обреди, съществували до тях. Светските общества трябва без стеснение да приемат всичко добро от религиите и техните последователи.
А това е вече нов култ – култ на Разума.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Бурки? В Израел?

И тук се появи бурка!! От известно време в някои еврейски религиозни селища можем да срещнем жени, обвити в шал,покривало, закриващо всичко- тяло,глава,ръце. От къде се взеха тези сектантки, на какви закони и религиозни постановления се опират и кой се крие под тях?Знаех , че в Израел арабите са сунити, а те изглеждат другояче. Подобни покривала ще срещнем навсякъде по Близкия Изток, даже и в центъра на Европа сред мюсюлманките, но в Израел!
После разбрах, че съществува такава секта на «шаловете», състояща се от религиозни жени, която предизвиква негодования даже и сред ултраортодоксалните общини. Едни заявяват, че сектата е дело на «Натурей Карта», но те отричат. Други не знаят причината за появата им, но не одобряват забулването на израелските жени. Трети просто се подсмиват и не вярват, че това може да се случи в Израел.
Обаче главата на равинатския съд равин Вайс обявява постановление, в което признава стремежа на жените да изглеждат подобаващо скромно, съгласно религиозните предписания. Юдаизмът изисква от жената да се облича скромно. Съществуват правила, съгласно които, мъжът не трябва да вижда нито един косъм от главата на жената. Изпълнявайки това правило, жените слагат перука. И за да бъдат сигурни, че нито един косъм не се подава под перуката се остригват, а след това поставят перуката.Закриването сега и на лицето е за тези жени символ на целомъдрието и смирението. Жените от хасидският двор «Толдот Аарон» след бръсненето на главата слагат кърпа и се е счита, че по религиозно и скромно представяне не съществува. 
фото Vikipedia

Но преди 6 години в един град – Бейт Шемеш се появява група жени, които излизат на улицата изцяло забулени в някакво покривало, напомнящо шал. Неофициално глава на сектата е жена, която заявява за пресата, че тласък към такова действие е била брошурата на равин Даниел Битон, която определя, че така са се обличали еврейките в древността. Същата водачка на сектата е разследвана от полицията за издевателства над собствените си деца, а религиозните вестници я наричат «Мама Талибан".
 Равин Битон нарича себе си привърженик на сектата «Натурей Карта» и е ярък противник на съществуването на държавата Израел. В самата група отричат принадлежността на рав Битон към тях, но в хасидските дворове няма формално членство, няма членски карти и не плащат членски внос. Така че, всеки може да се обяви за член на каквато и да било секта.
Но все пак има някои белези; членовете на «Натурей Карта» са ашкенази, и то всички с корени от Унгария, а този равин е емигрант от Мароко. Може би там е виждал жени забулени, но това към еврейките няма отношение.
Между впрочем най- недоволни са ортодоксалните евреи, защото като че ли техните жени досега не са се обличали подобаващо. Сега около 500 жени в Йерусалим, Бейт Шемеш и Цфат се показват на улицата забулени с тези шалове. Постепенно тези сектантки започват да забулват своите дъщери от 6 годишна възраст. Ултраортодоксалните училища не допускат таково своеволие и тогава за децата на забулените се откриват 4 частни училища.
Членовете на «Натурей Карта» твърдят, че тези сектантки ходят забулени даже в къщи, отказват на своите мъже интимни отношения и даже препятствуват общуването между братя и сестри – било нескромно!!! Членовете на тази секта живеят под постоянен психологически натиск, от една страна - ортодоксалните не ги приемат, от друга- светската част от населението, свикнали с вида на харедимите, гледат на забулените с шалове с нескриван ужас. Ще се развие ли тази секта, ще стане ли привична за нас жена, забулена от всякьде , ще заприличаме ли на Иран ? Мисля че тази секта няма бъдеще, забулването не се явява искане на еврейското религиозно законодателство.
Приемам религиозността, а безумието оставям на други!!

понеделник, 6 декември 2010 г.

Нови теории за ръкописите на Мъртво море


Въпросът - кой е живял в Кумран и чие творчество са знаменитите ръкописи от Мъртво море продължава да е предмет на спорове. Преди време публикувах статия http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html, в която се опитах да предам основните направления на търсенията на множеството учени, религиозни дейци, археолози, историци за стойността на намерените ръкописи. Едни твърдяха, че намерените ръкописи са творчество на еврейска секта - есеи, отделила се от юдаизма и сложила началото на християнството, други са уверени, че ръкописите са част от библиотеката на Втория Иерусалимски храм, скрити след въстанието на Макавееите срещи римските легиони. Трета част от историците и религиозните дейци не намират нищо сензационно в ръкописите, които според тях са нормална литература на юдаизма - етика, мъдрост и история.
Открити през 1947 година от неук бедуин в пещери на брега на Мъртво море, ръкописите от Кумран се превърнаха ценен източник за изучаване на религията на древните евреи. Голяма част от тях са в ръцете на израелските учени и са изложени в Храма на книгата в Иерусалим, друга част в библиотеки в различни части на света, но независимост от принадлежността им са историческо, филологическо и религиозно богатство.
По-голямата част от изследователите се придържат към хипотезата, че свитъците са дело на религиозна секта - есеи, напуснали Иерусалим , установили се на брега на Мъртво море. Живеят скромен живот, посветен на изучаване на религиозните книги, не се женят и нямат деца. Ръководени от свещенник "Цадок"/ учител/, есеите вече не спазват правилата на Втория Храм, почитат пророците Езикиил и Данаил, Книгата на Енох и имат специфична литература и идеология. Сектата вярва в предопределението, приема злото като съществуваща реалност на хората да избират.
Тази теория е на професорът по Талмуда Бен Цион Валхолдер и професора Шмариаху Талмон от Иерусалимския университет. Според тях "Учителят" e сектант, който се стреми към промени в равинистическия юдаизъм, чистотата на вярата трябва да бъде запазена на всяка цена.В изследването Валхолдер намира сходство на ръкописите с правните раздели на 5 те книги на Мойсей и множество препратки към Талмуда и други еврейски източници.
Професорът Габриеле Бокачини в своето изследване "Отвъд есейската хипотеза" пък разделя юдаизма на три направления : самаритянство, цадокизъм и енохизъм. Цадокизмът или садукеизъм с неговото лицемерие доведе до равинистичния юдаизъм, а енохизма се превърна в есеизъм или "кумрански" юдаизъм. Според Бокачини, есеите са началото на ерес, превърнала се в християнство , енохизма остава верен на традицията, а самаритянството още повече се отдалечава и се превръща в своего рода друга религия на основата на юдаизма. Есеите и техният "Учител праведник" живеят като ранните християни в затворена общност, създават литературата, написана на пергаменти, в които споделят своите месиански мечти и надежди.
Появата на нови и различни теории за ръкописите на Мъртво море се основава на трудностите при разчитане на текста, написан на арамейски език и неговото тълкуване.

вторник, 7 септември 2010 г.

Евреи - караими


В Израел живеят хиляди евреи, които се молят на колене, не слагат тфилин и не празнуват пълнолетие на своите синове. Напуснали Египет в първия век на новата ера, караимите се установяват в Палестина, хранят своите традиции, разговарят на свой език.
Караимите са най- малката религиозна общност, изповядваща юдаизъм. Явяват се своего рода сектанти, защото вярват само в написаното в Библията и не приемат устната традиция и ортодоксалните тълкувания на равините. Няколко десетки метри отделят синагогата на мароканските евреи от синагогата на караимите, но тези метри разделят дълбоко двете групи.
Караимите си свалят обувките, разполагат се на червения килим и се молят както мюсюлманите на колене, срещу "арон а кодеш"- място, където се съхранява Тората. Носят кипи различни цветове и се молят два пъти на ден,като отправят ръцете нагоре.
Съществуват съществени различия между караимите и останалите религиозни евреи, както в религиозните обряди, така и във всекидневния живот.
"Кипата не говори нищо" - споделят караимите, които се чуствуват комфортно само сред своите или сред светските евреи.Ортодоксалните евреи могат да паднат на колене само в най- трагични моменти, но поставят кърпа, за да не си изцапат панталоните. При караимите цялата молитва е на колене.
На ортодоксалните евреи е забранено да се съвкупляват 2 седмици, караимите спазват неделя. За да започнат молитва в синагогата, на ортодоксалните е необходим "миньян" от десет мъже, докато за караимите са нужни трима.
Ортодоксалните обучават себе си и децата само в религиозни училища, караимите учат в обикновенни държавни училища и университети.
Според караимската традиция, бащата е този, който определя еврейството, за ортодоксалните - майката. Жената при караимите може да даде развод, докато при равинистичния юдаизъм, мъжът единствен може да даде развод на жената. Караимската жена може да дава показания в съда, при ортодоксалните е абсурд!
Караимите не женят своите синове и дъщери вътре в семейството, както е прието при останалите религиозни групи. Девойка от друго религиозно направление може да се ожени за караим, само ако приеме техните изисквания за религиозен живот.
"Ние сме море, те са океан!"- с тези думи караимите обясняват непопулярността на своята религия и липсата на достатъчна информация в религиозната историческа литература.
Ако искаме с няколко думи да отбележим разликата, те са:
- при ортодоксалните - Господ Бог прави това, което равина иска,
- при караимите - равина казва какво иска Бог!

събота, 24 юли 2010 г.

Възлюби ближния,както себе си!

В дните около 9 Ав - ден на скръб и пост у евреите, често се чуват призиви за единство на еврейския народ. Опит да се създаде някакъв наратив, свързан със събития от преди 2000 години и от него да се извлекат уроци.
Главното в тези призиви е опасността за единството на народа, вследствие безпричинната ненавист между различни части на обществото. Призивите обаче помагат да скрият обществени язви, да се заблуждава народа, да се отлага приемането на съдбоностни решения или въобще да не се приемат. Единството, което всички желаят е нещо аморфно, неясно, стремеж за консенсус, същността на който е неразбираема. Такова единство обаче ражда сантиментален патос, лицемерие и фалш.
Какво единство може да има между избирателите на партията "ХАДАШ" /комунистическа, арабскоизраелска/ и жителите на Хеврон, които гласуват за "Ихуд Леуми"/ националистическа, религиозна/?
Какво е общото между жителите на Бней Брак, които вярват, че жените им са "нечисти" седмица от месеца и пенсионерка от Хайфа, емигрантка от Германия?
Какво свързва инженер от хай-тек с религиозна жена, която не иска да седне до него в автобуса?
Има ли генетично сходство между етиопска жена с татуиран кръст на челото и мустакатия мой съсед Маркос, пристигнал в Израел от Мексико в пончо?
Ашкеназим и сварадим, религиозни и светски, черновати от Етиопия и мургави от Латинска Америка, всички се варят в един котел и това варене няма край!
Казват, че единството произтича от принадлежността към една нация. Съгласно общоприетото,нацията има еднакъв произход, език, религия, територия, история, култура и начин на живот. Израелтяните имат своя език,територия, история, религия, но различна култура и начин на живот. Израелтяните се различават много един от друг заради липсата на общонародни ценности. Не може да се иска единство и сплотеност, когато няма свобода и справедливост за всички. Юдаизмът е религия затворена за чужденците, отношението към емигранта, към бедняка се базира на милосърдие и подаяние, а не на справедливостта и равенството.
Затова в Израел никога не е имало единство. Само пред лицето на външен враг израелтянина се представя като жертва, всички го ненавиждат, всички са против него. Това ни напомня историята - Каин и Авел, продадения Йосеф от братята в Египет, садукеи и фарисеи, евреи и филистимяни, ционисти и социалисти.
Лозунгът "Единството е нашата сила" е верен, но циничен. Трябва да се проявява в хуманизма, либералността и грижата за всеки, а не в невежеството и фанатизма. Идва времето за универсални ценности, сред които се отличава един :"Възлюби ближния, както себе си"!

неделя, 14 март 2010 г.

Триковете на Нетаниаху

АП Джим Холандер
Част първа
Кое прави един исторически обект свещен - неговата митологическа значимост или манипулациите с политическа цел? Някой от еврейските мъдреци твърдят,че физическите места не обладават така исканата и търсена святост . Даже , когато става дума за Западната стена на Храма / Стената на плача / или планината Синай, от която Мойсей захвърля двете каменни плочи с Десетте Божи Заповеди. В древната религиозна традиция израелската земя не се отличава от друга по силата на своето местонахождение или история , но тя придобива важност от хората,живели на нея ,само това и придава святост.
В израелско-палестинското противопоставяне използуването на исторически и географски митове е така голямо, че е трудно да се отделят историческите факти и митологическата интерпретация. Светите места в Палестина играят особенна роля във формирането на националната идентичност на евреите и арабите , но събират в себе си и конфликти.
Преди посещението на вицепрезидента на САЩ, израелското правителство обяви решение за възстановяване и модернизация на обекти от историческото минало и културното наследство. Това решение отново разбуни духовете в Израел и предизвика поредния скандал. В списъка за възстановяване на историческите обекти попадат "Маарат а махпела" /гробницата на праотците на еврейския народ-Авраам,Яков,Ицхак/ в Хеврон и гробницата на Рахел във Витлеем .От една страна това решение включва само обекти от историята на евреите и игнорира мюсюлманските и христианските светини, от друга-тези обекти се намират на територията на палестинската автономия .Палестинците веднага отговориха, че тези светини са и мюсюлмански и не ще допуснат никаква промяна на съществуващото положение.Включиха се и исламските страни , заявяващи,че тази провокация ще доведе до религиозна война. Множество конфликти се създават и заради новооткрити гробове на еврейски мъдреци от първото хилядолетие на нашата ера в Самария,Галилея и Юдея ,които веднага се превръщат в места на поклонения от хасидите и евреите с испански корени/т.н.сварадим/.
Нямам съмнение,че ако тези места привличат особен интерес от определени лица,то трябва да се уважава.Но ако тези обекти се използуват с политически цели и контрол на територия, не трябва да се пренебрегват и тези на малцинството.
Точно с такъв "кьор фишек" Бениамин Нетаниаху искаше да провери американците и палестинците в навечерието на подновяване на преговорите за окончателно регулиране на конфликта. След този трик американците замълчаха ,за да не попречат на посещението на вицепрезидента Байден ,а Нетаниаху получи ориентири за палестинското настроение.Но трябваше да минат няколко дни и Нетанияху не се задоволи само с "кьор фишек",а постави на масата за преговори истинска бомба .Но за това следващия път.

сряда, 27 януари 2010 г.

Ръкописите от Мъртво море

Неотдавна Йордания се обърна към ЮНЕСКО с искане да се застави Израел да върне знаменитите ръкописи от Мъртво море. В своя иск арабската държава настоява да се върне национално богатство,присвоено от израелтяните през 40-те и 50-те години на миналия век ,на територия ,считана тогава за йорданска. Свитъците,изложени в музей в Източен Йерусалим стават собственост на Израел след войната за независимост /1947/1948 г. Случайно намерени от арабски овчар,написани на иврит и арамейски език,ръкописите са ценен исторически материал за живота на евреите преди 2000 години и от юридическа,културна и политическа гледна точка са притежание на евреите.
Ако зададем въпроса-защо именно сега Йордания предявява претенции ,неволно се покрадва подозрението за нова историческа и психологическа война.Арабските страни Египет,Мароко,Тунис,Либия активно заличават следите от пребиваването на евреи в тях.Разкопават се гробове,разрушават се синагоги,изтриват се имена на видни евреи от историческите книги.Действията на Йордания са в тази насока преследват и по далечни цели.Опасенията на арабските страни,че в ответ на исканията на палестинците за морална и материална компенсация за бежанците,Израел може да предяви насрещни претенции за загубена собственост в арабските страни.Изтриването на еврейските следи в Близкия Изток е продължение на старата истина-на когото принадлежи миналото ,ще получи и бъдещето.