Религия за атеисти

Даже ако религията е неспособна да обясни съвременния свят, ние пак чакаме носещото от нея емоционално удовлетворение. Още френските революционери са знаели, че установяването на нов порядък ще включва в себе и религията. Даже атеистите са приемали, че на хората в своя живот са нужни утешаващи ритуали и тържества, одобрени свише. Всички са търсели алтернатива на Всевишния, въпреки фундаменталното противоречие – между възгледите на образовата класа, виждаща множество несъотвествия в християнското учение и нуждата от напътствие и смисъл на ежедневното съществуване.
Това противоречие, между неубедителността на религията и нейното емоционално удовлетворение остава неразрешено и до ден днешен.
В резултат от съвременното развитие на производството, техниката, културата просветените провъзгласиха смъртта на Бог, а след това започнаха да се вълнуват – с какво ще запълним тази празнота, може ли без религия въобще?
Интелектуалци и свободни от религията люде започнаха да предлагат практически идеи, как светското общество да се учи от религиозните институти, при това да отхвърлят тези институти като дискредитирани в интелектуално отношение. Религиозните авторитети пък се опитват да докажат, че религиозното мирозрение е нужно да се изпълни човешката съдба със смисъл.
Поводът да напиша тези редове е книгата на американеца Алек Розенберг, в която той твърди, че вероученията са опасни заблуждения. Според него, естествените науки ни съобщават всичко, което трябва да знаем за реалния свят, или както той се изразява –«физическите факти фиксират всички факти «.
Вдъхновените сюжети на религиозните книги са нужни на душата да побеждава съблазните и да противостои на злото. Но във Вселената, в чисто физически смисъл у нас няма свободната воля, която да ни позволява да избираме между доброто и злото, и не съществува обективна морална истина, няма го Вечното «Аз» да направи този избор./ всичко е електрони, протони, неутрино и тем подобни/.
Следователно физическите факти довеждат до нихилизъм – вяра в това, че живота е лишен от смисъл. Представата, че не ни е нужно нищо, което да придава смисъл е още една илюзия. Не трябва да се опасяване, че замяната на религията ще ни доведе до морална деградация, защото като социални животни достатъчно сме развити, за да се отнасяме достойно един с друг.
Неговият опонент – Гевин Флат пише, че света е пълен с неразгадани тайни, което го прави още по тайнствен. За него е особенно важно да преживеем с опита на религиозната практика. Нейното отражение на вярващите, обърнали се многовековната мъдрост е най добрия отговор на предписанията на Розенберг.
Трети път между тези две крайности, трябва да бъде компромис между научните истини и преживяната реалност на битието. Защото нас не ни вълнуваа съществуването на Христос или Непорочната Дева, а това, че сюжета говори за човешка природа, а християните имат нужда одобрение, нежност и човечност. Църквата никога не се отказвала да бъде пастир – в отличие от светските институти и учреждения, които могат да бъдат безразлични към чаянията на народа. И хората се учат от религията, като не се стесняват да признаят своята нужда от емоционална подкрепа.
Да вземем например университетите, където хуманитарните науки дават знания, откъснати от другите дисциплини. Лекциите трябва да бъдат като проповеди, да учат как да дадем отговор на жизнени въпроси, как да преодолеем егоизма, как да се свържем с природата.
Такава идея е например е светски аналог на юдейския Ден на покаянието /Йом Кипур/, когато можем да поискаме прошка от тези, които сме обидели или наранили.
Заимстването на добри идеи от друга вяра се явява почтенна религиозна традиция. Великите вероучения не се стесняват да взаимстват ритуали, светии или митове от предшествуващите ги религии – даже Пасха и Рождество Христово, два важни празника на християнството са обновени версии на обреди, съществували до тях. Светските общества трябва без стеснение да приемат всичко добро от религиите и техните последователи.
А това е вече нов култ – култ на Разума.